Спомени от соца: ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, а не просто магазин
По времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цяла институция. На повърхност от 19 000 кв. м той беше най-големият на Балканите и събираше цели 120 магазина в един.
Затова и хора от цялата страна идваха в София, с цел да си купят съвременни облекла, да облекат детето за абитуриентския бал, да се снабдят с по този начин дефицитните тв приемник или пералня.
Няма да не помни какви огромни опашки ставаха, като пуснаха тв приемниците „ София-81 “, които за времето си бяха знамение на техниката, знак на авторитет за всеки примерен дом. Та тогава се правеха описи, даваха се номерца и чакаш, до момента в който ти пристигна редът.
Плануваните бройки все не доближиха. Беше цялостно с съветски тв приемници, само че нашите бяха доста по-хубави. За перални и хладилници също имаше огромен недостиг. Всичко ставаше със записвания и най-много с дебели връзки.
Във всеки дом обаче имаше ледник, тв приемник и пералня. Тогава вървеше приказката за трите ключа. За това, че всеки българин имал ключ за кола, вила и апартамент, което си беше безспорна неистина.
Нашето семейство нямаше нито вила, нито кола, по този начин и не успяхме да спестим пари с учителските си заплати за такива екстри. Имахме единствено един апартамент, който изплащахме повече от 20 години.
При социализма сякаш всички бяха равни, но някои бяха по-равни. Публична загадка беше, че на третия етаж на ЦУМ имаше стая за ВИП персони и дипломати със особено зареждане, за която елементарните жители не знаеха.
Никой простосмъртен нямаше право да влиза и да пазари там.
Е, в тази вълшебна стая имаше и от пиле мляко – артикули, където на никое място другаде ги нямаше тогава. Но като цяло, ЦУМ беше най-добре зареденият магазин в цялата страна с огромно многообразие от артикули, с цел да наподобява добре в очите на чужденците най-много. Обаче към края на 80-те и там стартира да се усеща остро дефицитът.
А продавачките в ЦУМ-а се изживяваха като богопомазани и един тип началници на клиентите. Често се държаха жестоко и с пренебрежение, защото всеки искаше да се домогне до връзките им, с цел да се уреди с някоя стока.
Инфо: Ретро
