Най-богатата жена в Клондайк
По време на Златната тресчица в Клондайк сред 1896 и 1899 година повече от 100 000 души отпътуват от Съединени американски щати на север в Канада в търсене на бързо благосъстояние, само че единствено малко на брой имат шанс в златните мини. Сред малцината, натрупали положение там, е и една дама – заслужила прозвището „ Най-богатата жена в Клондайк “, и то без да е работила нито ден в мините.
Белинда Мълруни е обичана тематика на издателите на вестници и списания. Именно списание Scribner`s Magazine я назовава " най-богатата жена в Клондайк ". В изявление, обещано през 1962 година, Мълруни споделя, че репортерите са й обърнали внимание, тъй като „ не е имало защо да се написа в тези дълги зими в Доусън “. Вестникарите, твърди тя, писали за нея с такива похвали, тъй като ги хранела и приютявала, до момента в който събирали истории за златни находки.
Мълруни е родена в графство Слайгоу, Ирландия, през 1872 година Още когато е напълно дребна, фамилията й емигрира в Пенсилвания, където татко й работи като миньор в Скрантън.
От всички истории за Белинда Мълрууни (а сходни има много), една, която въплъщава нейната храброст и самонадеяност, постоянно е разказвана от самата нея. Според Мълруни, когато най-сетне стигнала до Доусън и „ златните полета “ след месеци тежко пътешестване, тя хвърлила последната си монета от 25 цента в река Юкон за шанс. Тогава била на 26 години.
Портрет на Белинда Мълруни - YAKIMA VALLEY MUSEUM
Но Белинда е имала освен това от шанс – своят арешимост да реализира триумф и усет, който доста е спомогнал за това. Мълруни напуща дома си на 21 години. Тя демонстрира своята предприемаческа податливост от ранна възраст. Управлява сполучливо собствен щанд за сандвичи в Чикаго по време на Световното комерсиално ревю. От Чикаго се мести в Сан Франциско, където пък прави заведение за сладолед. Когато то изгаря, си намира работа като стюардеса в параходната компания Pacific Coast. Именно на корабите тя среща хора, търсещи шанса си в Аляска и Северна Канада, тъй че е една от първите, които чуват за златото, намерено в Клондайк през 1896 година
Ето за какво още същата година Белинда отива в Джуно. Докато е там, тя работи в дребен магазин за облекла. Решава да замине за Клондайк, въоръжена освен с най-необходимите неща за живот, само че и с първокласни артикули, каквито малко на брой са имали пари или нюх да носят при похода си към Севера - копринено долни дрехи, памучни платове и термоси.
Златната тресчица е бясно време. Макар да продължава почти 3 години, тя е рискова във всеки аспект, в това число и поради нечовешките условия за живот. Юкон безусловно има убийствена природа, тъй като през множеството време от годината там е пъклен мразовито, а и всичко е надалеч. Само стигането до там е прекомерно рисково. Без значение кой маршрут сте поели, преходът (пеша) от най-близкото пристанище лишава месеци. И багажът, с който сте тръгнали, би трябвало да носите сами. Поради неналичието на цивилизация, обитаемо място и каквото и да било в студените полета, няма и от кое място да си набавите нещо, в случай че ви би трябвало. Независимо дали става дума за одеало, секира, храна, какво остава за нещо по-луксозно. Ето за какво нюхът на Белинда Мълруни се оказва също златен. Тя съумява да изкара 6-кратна облага от стоките си, понесла на потегляне към Доусън. Мълруни употребява тези пари, с цел да отвори ресторант в града, като таксува сред $1,50 - $4,50 за порция храна.
Обслужвайки тълпите миньори, работещи на 15 до 30 благи от Доусън, Мълруни се снабдява и с скъпа информация от тях и насочва вниманието си и към златните полета.
Нейният хотел и ресторант Grand Forks реализират неотложен триумф. Винаги разпознаваща опцията, Белинда наредила на чистачите си да пресяват изметените отпадъци от пода. И единствено това й носи приходи от 100 $ на ден от златния прахуляк, падащ от джобовете и облеклата на миньорите. В допълнение към обичайните облаги от хотела и ресторанта, Мълруни съумява да завоюва от дочутото от миньорите къде се чака добор находище. До края на годината тя е притежател на пет контракта за рандеман, персонално или в партньорство.
Хотел Grand Forks през 1898 година - Снимка Wikipedia
С триумфа на Grand Forks Hotel, предприемчивата дама съумява да купи място в Доусън, на ъгъла на Princess Street и First Avenue. Тя продава хотел Grand Forks за 24 000 $ и влага облагата си в основаването на най-впечатляващата постройка в Доусън. Само най-хубавото би било задоволително положително за новия хотел на Мълруни. Всичко било поръчано от Скагуей или Сиатъл. Транспортирането на такива изящни артикули през проходите или нагоре по река Юкон и в Доусън през 1898 година единствено по себе си е достижение. Мълруни поръчва обилни полилеи, копринено спално долни дрехи и даже месингова рамка за леглото си. На 27 юли 1898 година хотел Fair View отваря порти с въодушевени и впечатляващи мнения. Триетажната постройка разполага с тридесет стаи за посетители и ресторант. Мълруни работи интензивно, с цел да обезпечи триумфа на хотела и да го поддържа в величествен жанр. Пътува сама, с цел да закупи най-висококачествените хранителни запаси и обзавеждане, прозорци, дървен материал и даже апарат за парно отопление за постройката.
Оценявайки проницателния й нюх за бизнес, локална банка избира Мълруни да ръководи Gold Run Mining Company, която тогава е била много „ на алено “. Белинда обаче съумява да я извади от дъното за 18 месеца.
До края на века хотелите и мините на Белинда Мълруни й носят доста положение. Те също по този начин притеглят вниманието на Шарл Южен Карбоно, който твърди, че е френски благородник. „ Граф “ Карбоно, както го назовават в Доусън, отива на север като продавач на шампанско. Недоброжелателни езици настояват обаче, че той е просто бръснар от Монреал. Какъвто и да е обаче неговият генезис, Карбоно реализира добър триумф в Доусън като притежател на мина и рекламодател. Белинда работи от време на време с „ рубрика “ и двамата са привлечени един от различен. Бракът им в Доусън на 1 октомври 1900 година е светското събитие на сезона. Няколко години поред двойката пътува до Париж, зимува там и се връща в Доусън през лятото.
Но брачният живот не върви по ноти и през лятото на 1903 година Белинда се връща сама в Доусън. Две години по-късно Шарл, който към момента живее в Париж, е упрекнат в заграбване и машинация. До 1906 година Белинда, на която й омръзва нейния подправен граф, се развежда с него. Това са тежки години за Мълруни, тъй като наред с напрежението от разпадащия се брак, тя попада и под ударите на закона. Съдена е от притежателите на Gold Run Mine за непозволено отдаване чартърен на минни парцели. Освен това банката, която държи ипотеката на мината, я съди за дълга.
Тя взема решение да опита да възвърне положението си от златните полета покрай Феърбанкс, Аляска. Мести се там и през 1904 година основава Dome City Bank дружно с по-малката си сестра Маргарет. Късметът и този път е с нея и тя съумява да натрупа положение за повторно.
След края на Златната тресчица, с новото благосъстояние, тя се мести в източен Вашингтон и си построява палат покрай Якима, живеейки там със своите братя и сестри до края на 20-те години на 20-и век. Когато благосъстоянието й привършва, е принудена да даде замъка чартърен. Прекарва остатъка от живота си в Сиатъл, където понякога дава изявленията, разказвайки за живота си по време на Златната тресчица. Умира през 1967 година, на 95-годишна възраст.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Белинда Мълруни е обичана тематика на издателите на вестници и списания. Именно списание Scribner`s Magazine я назовава " най-богатата жена в Клондайк ". В изявление, обещано през 1962 година, Мълруни споделя, че репортерите са й обърнали внимание, тъй като „ не е имало защо да се написа в тези дълги зими в Доусън “. Вестникарите, твърди тя, писали за нея с такива похвали, тъй като ги хранела и приютявала, до момента в който събирали истории за златни находки.
Мълруни е родена в графство Слайгоу, Ирландия, през 1872 година Още когато е напълно дребна, фамилията й емигрира в Пенсилвания, където татко й работи като миньор в Скрантън.
От всички истории за Белинда Мълрууни (а сходни има много), една, която въплъщава нейната храброст и самонадеяност, постоянно е разказвана от самата нея. Според Мълруни, когато най-сетне стигнала до Доусън и „ златните полета “ след месеци тежко пътешестване, тя хвърлила последната си монета от 25 цента в река Юкон за шанс. Тогава била на 26 години.
Портрет на Белинда Мълруни - YAKIMA VALLEY MUSEUM Но Белинда е имала освен това от шанс – своят арешимост да реализира триумф и усет, който доста е спомогнал за това. Мълруни напуща дома си на 21 години. Тя демонстрира своята предприемаческа податливост от ранна възраст. Управлява сполучливо собствен щанд за сандвичи в Чикаго по време на Световното комерсиално ревю. От Чикаго се мести в Сан Франциско, където пък прави заведение за сладолед. Когато то изгаря, си намира работа като стюардеса в параходната компания Pacific Coast. Именно на корабите тя среща хора, търсещи шанса си в Аляска и Северна Канада, тъй че е една от първите, които чуват за златото, намерено в Клондайк през 1896 година
Ето за какво още същата година Белинда отива в Джуно. Докато е там, тя работи в дребен магазин за облекла. Решава да замине за Клондайк, въоръжена освен с най-необходимите неща за живот, само че и с първокласни артикули, каквито малко на брой са имали пари или нюх да носят при похода си към Севера - копринено долни дрехи, памучни платове и термоси.
Златната тресчица е бясно време. Макар да продължава почти 3 години, тя е рискова във всеки аспект, в това число и поради нечовешките условия за живот. Юкон безусловно има убийствена природа, тъй като през множеството време от годината там е пъклен мразовито, а и всичко е надалеч. Само стигането до там е прекомерно рисково. Без значение кой маршрут сте поели, преходът (пеша) от най-близкото пристанище лишава месеци. И багажът, с който сте тръгнали, би трябвало да носите сами. Поради неналичието на цивилизация, обитаемо място и каквото и да било в студените полета, няма и от кое място да си набавите нещо, в случай че ви би трябвало. Независимо дали става дума за одеало, секира, храна, какво остава за нещо по-луксозно. Ето за какво нюхът на Белинда Мълруни се оказва също златен. Тя съумява да изкара 6-кратна облага от стоките си, понесла на потегляне към Доусън. Мълруни употребява тези пари, с цел да отвори ресторант в града, като таксува сред $1,50 - $4,50 за порция храна.
Обслужвайки тълпите миньори, работещи на 15 до 30 благи от Доусън, Мълруни се снабдява и с скъпа информация от тях и насочва вниманието си и към златните полета.
Нейният хотел и ресторант Grand Forks реализират неотложен триумф. Винаги разпознаваща опцията, Белинда наредила на чистачите си да пресяват изметените отпадъци от пода. И единствено това й носи приходи от 100 $ на ден от златния прахуляк, падащ от джобовете и облеклата на миньорите. В допълнение към обичайните облаги от хотела и ресторанта, Мълруни съумява да завоюва от дочутото от миньорите къде се чака добор находище. До края на годината тя е притежател на пет контракта за рандеман, персонално или в партньорство.
Хотел Grand Forks през 1898 година - Снимка Wikipedia
С триумфа на Grand Forks Hotel, предприемчивата дама съумява да купи място в Доусън, на ъгъла на Princess Street и First Avenue. Тя продава хотел Grand Forks за 24 000 $ и влага облагата си в основаването на най-впечатляващата постройка в Доусън. Само най-хубавото би било задоволително положително за новия хотел на Мълруни. Всичко било поръчано от Скагуей или Сиатъл. Транспортирането на такива изящни артикули през проходите или нагоре по река Юкон и в Доусън през 1898 година единствено по себе си е достижение. Мълруни поръчва обилни полилеи, копринено спално долни дрехи и даже месингова рамка за леглото си. На 27 юли 1898 година хотел Fair View отваря порти с въодушевени и впечатляващи мнения. Триетажната постройка разполага с тридесет стаи за посетители и ресторант. Мълруни работи интензивно, с цел да обезпечи триумфа на хотела и да го поддържа в величествен жанр. Пътува сама, с цел да закупи най-висококачествените хранителни запаси и обзавеждане, прозорци, дървен материал и даже апарат за парно отопление за постройката.
Оценявайки проницателния й нюх за бизнес, локална банка избира Мълруни да ръководи Gold Run Mining Company, която тогава е била много „ на алено “. Белинда обаче съумява да я извади от дъното за 18 месеца.
До края на века хотелите и мините на Белинда Мълруни й носят доста положение. Те също по този начин притеглят вниманието на Шарл Южен Карбоно, който твърди, че е френски благородник. „ Граф “ Карбоно, както го назовават в Доусън, отива на север като продавач на шампанско. Недоброжелателни езици настояват обаче, че той е просто бръснар от Монреал. Какъвто и да е обаче неговият генезис, Карбоно реализира добър триумф в Доусън като притежател на мина и рекламодател. Белинда работи от време на време с „ рубрика “ и двамата са привлечени един от различен. Бракът им в Доусън на 1 октомври 1900 година е светското събитие на сезона. Няколко години поред двойката пътува до Париж, зимува там и се връща в Доусън през лятото.
Но брачният живот не върви по ноти и през лятото на 1903 година Белинда се връща сама в Доусън. Две години по-късно Шарл, който към момента живее в Париж, е упрекнат в заграбване и машинация. До 1906 година Белинда, на която й омръзва нейния подправен граф, се развежда с него. Това са тежки години за Мълруни, тъй като наред с напрежението от разпадащия се брак, тя попада и под ударите на закона. Съдена е от притежателите на Gold Run Mine за непозволено отдаване чартърен на минни парцели. Освен това банката, която държи ипотеката на мината, я съди за дълга.
Тя взема решение да опита да възвърне положението си от златните полета покрай Феърбанкс, Аляска. Мести се там и през 1904 година основава Dome City Bank дружно с по-малката си сестра Маргарет. Късметът и този път е с нея и тя съумява да натрупа положение за повторно.
След края на Златната тресчица, с новото благосъстояние, тя се мести в източен Вашингтон и си построява палат покрай Якима, живеейки там със своите братя и сестри до края на 20-те години на 20-и век. Когато благосъстоянието й привършва, е принудена да даде замъка чартърен. Прекарва остатъка от живота си в Сиатъл, където понякога дава изявленията, разказвайки за живота си по време на Златната тресчица. Умира през 1967 година, на 95-годишна възраст.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ