Сузана, една арфа женска
„ По време на записа ми се пръсна мехур и цялата арфа беше в пръски кръв “
Тя приказва, полуизлегната царствено на креслото си като русалка, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка, и в компанията на арфата, “надничаща ” от прилежащата стая.
Като преди този момент е изприпкала на един мирис по стълбите до четвъртия етаж на жилището й на бул. “Васил Левски ”, в късата си пъстра и радостна рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…
С първата арфа на България проф. доктор Сузана Клинчарова приказваме за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни международни подиуми, без да губиш детското в себе си и усета към бурния живот на макс…
“Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна тирания е това – споделя Сузана. – Аз обаче, откогато съм си “отворила очите ” – не пресилвам! – знаех, че желая да стана пианистка. Точка. Имам “флашове в паметта ” от тези години, когато преди още да съм проговорила, желаех майка ми да ми изсвири нещо. И знаех какво – Шопен, Валдщайн. За да си мине пазарлъкът, да си легна да дремя. И тя естествено ме пробваше на места по слух, темп, знаеше си работата, нали беше учител по музика. ”
Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. “Блъскала ” с дребните си ръчички нещо по пианото като на утопичен концерт под умилителния взор на баба си. Майката, с цел да се отърве, й дала обещание, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че до тогава дребната Сузана ще не помни това. Но навръх 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и споделила: “Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите ”. “Майка ми ме погледна по този начин изключително и попита: “Ама ще работиш ли? ” Казах: “Ще работя ”. И почнах да изсвирвам с такова озлобление, че на 12 години към този момент си бях предизвикала тендовагинит на китките. На 12 години към този момент свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор ”, спомня си Сузана.
По това време към този момент е в Музикалното учебно заведение, а майка й споделя: “Ти с тия заболели китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано ”. Повтаря й, че не е наложително да става музикант, че учебното заведение й се удава с лекост, може да учи нещо друго. “Човек като хване един път вируса, какво има да мисли? ”, споделя Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я притегля толкоз. И тъй като арфата има въпреки всичко този размер като пианото, я омагьосва от първото допиране. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави дружно с първата си учителка проф. Малина Христова.
“Влюбих се в тази нейна дълга мелодичност, която тъкмо омагьосва и когато изсвириш нещо и то отзвучи, и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време откакто останалите не го чуват ”, изяснява дамата.
Големият й късмет идва на 19 години, когато отпътува да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. “Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са неповторими при арфата ”, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитои като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг интервал на концертиране в България, с доста записи за радиото, малкия екран.
За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на индивида на този внимателен инструмент Сузана споделя, че доста елементарно човек може да се снабди с “тенис лакет ”. Да не приказваме за мазолите, които в никакъв случай не изчезват (тя демонстрира върховете на пръстите си от вътрешната страна, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). “Като престанеш да свириш известно време, през лятото да вземем за пример, след това такива мехуи ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един миг на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от сътрудниците от “Софийски солисти ” тъкмо беше “минал ” през стъклена врата в Япония, сподели: “Стой тука, не мърдай ”. Изтича до у дома и донесе някакви специфични лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално. ”
Струните на арфата са толкоз, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, само че всяка модулация се прави с педалите и в случай че сбъркаш даже един от тях, една дребна оскъдна неточност може да прелее в огромен гаф.
Арфата е специфичен инструмент и се прави единствено в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се вършат и струнните принадлежности Страдивари. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специфична механика в Швейцария, в часовникарския регион Сент Кроа. Най-старата компания за арфи е “Ерар ” във Франция. В Германия се вършат “Обермайер ”, малцина и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по друг метод и по тази причина избира арфа съгласно личния си натюрел. Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро, има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.
“Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но другояче по време на концерт си непрестанно на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква страст да те отнесе. Трябва да си откровен в страстта, с цел да я предадеш, само че не би трябвало да се подхлъзнеш, тъй като това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, само че при арфата това ти коства ужасно доста напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцена, до момента в който ние вършим всичко на сцената онлайн ”, споделя дамата.
Сега тя живее сред три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят обичаната й сцена е Карнеги хол. “Там акустиката някак си въодушевява. Във Франция има чудесни подиуми също, в Токио, Брюксел, това са незабравими преживявания ”. Сега се е концентрирала върху концерти единствено по местата, където я влече и където има специфична връзка с публиката. “Човек не може да се разпилява прекомерно доста, изключително когато има и преподавателска активност. По ми е забавно на трите места – Ню Йорк, Париж и София. Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – споделя Сузана. – Обичам доста и си държа на това, което вършим взаимно с Нов български университет, програмата “Арфата – извор на ентусиазъм ”. Имам тук доста свестни младежи, с които реализирам доста положителни резултати. Дали бих желала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от предпочитание и няма нищо друго, което да ме радва повече. ” Проф. доктор Сузана Клинчарова е оповестена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.
“Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора ”, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е главно от правилни другари от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е изключително значим. Човек може да се отличава със напълно разнообразни идеали и полезности, само че се обкръжава с хора, с които може да ги показа, счита дамата.
За фамилната си среда споделя: “Моето омесване е от хора на духа, умишлено или неумишлено не преставам делото на няколко генерации български хуманисти и будители ”. Дядо й, юристът Иван Клинчаров пази докторската си купа в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си активност прави първите проучвания и написва първите книги за Ботев, Левски, Поп Богомил. В най-ранната си младост основава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане монументи на хайдутите.
Майка й, пианистката Вера Панова, я вкарва в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и журналист Евгени Клинчаров издава голям труд – тритомника “Пантеон на Българската Култура ”. “Когато татко ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, тъй като пребивавам на три места и ми беше мъчно да събера и вардя фамилния списък. Тогава Светлин Русев, който доста ценеше татко ми, предложи да предам всичко в Държавния списък и аз го направих преди година. За кашоните с скъпи писма на дядо ми единствено, три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги проучвам ”, вълнува се Сузана.
“От дребна чувам по какъв начин компликациите те карат да узряваш, и все си мисля, дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е доста значима. Не пребивавам затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец сред уговорките, си разрешавам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без безусловно никакви скрупули ”, смее се Сузана.
От майка си е получила в завещание доста скъпи неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бяай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш счасове и да повтаряш извършения до повръщане. И по-късно към този момент тотална независимост, от момента, в който има доверие в мен.
“Сузана, вие сте един свободен човек! ” – тя се смее на това определение и признава, че е свободата й е доста значима. “Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната независимост. Извънредно значимо е човек се научи да не се взема прекомерно насериозно, да не досажда на другите с тази съвестност и да таи страсти в себе си за персонална приложимост. Важно е и да има задоволително други центрове на интерес или други стойности, с цел да не се “задъни ” в това, което прави и счита за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където “да изпусне парата ”, с цел да има въздух в това, което прави. ”
Маестра
Царица на сцената, в студиото и зад катедрата
Тя е покорила всички огромни международни подиуми: Карнеги Хол, Симфони Спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийска филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, районни оркестри във Франция, Софийски солисти и доста други. Професор лекар Сузана Клинчарова приключва Кралската консерватория в Брюксел с Първа премия и специализира, като получава премията “Супериор ”. Печели състезанието “Тенуто ” в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория и Майсторски клас в България.
Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови състезания, сред които състезанието за арфа в Израел. Освен в Нов български университет, проф. Клинчарова организира майсторски класове в Европа и Съединени американски щати – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…
Проф. Клинчарова има огромна звукозаписна активност, нормално необичайност в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги Хол.
Нейни осъществявания, изявленията и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на Българска национална телевизия. Включени са в сбирката на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).
Тя приказва, полуизлегната царствено на креслото си като русалка, отмятаща артистично дългата си коса, с чашата кафе и ментоловата цигара в ръка, и в компанията на арфата, “надничаща ” от прилежащата стая.
Като преди този момент е изприпкала на един мирис по стълбите до четвъртия етаж на жилището й на бул. “Васил Левски ”, в късата си пъстра и радостна рокля и ниски обувки пантофки. Девойка, която времето не е посмяло да докосне…
С първата арфа на България проф. доктор Сузана Клинчарова приказваме за романтиката на арфата, за мазолите по пръстите, за привилегията да свириш в Карнеги хол и всички най-престижни международни подиуми, без да губиш детското в себе си и усета към бурния живот на макс…
“Майка ми беше концертираща пианистка и знаеше каква страшна тирания е това – споделя Сузана. – Аз обаче, откогато съм си “отворила очите ” – не пресилвам! – знаех, че желая да стана пианистка. Точка. Имам “флашове в паметта ” от тези години, когато преди още да съм проговорила, желаех майка ми да ми изсвири нещо. И знаех какво – Шопен, Валдщайн. За да си мине пазарлъкът, да си легна да дремя. И тя естествено ме пробваше на места по слух, темп, знаеше си работата, нали беше учител по музика. ”
Когато майка й излизала, я предупреждавала да не дрънка на пианото. Обаче невръстната Сузана правела концерти на баба си, която идвала да я гледа. “Блъскала ” с дребните си ръчички нещо по пианото като на утопичен концерт под умилителния взор на баба си. Майката, с цел да се отърве, й дала обещание, че като стане на 5 години, ще я научи на нотите. Мислела си, че до тогава дребната Сузана ще не помни това. Но навръх 5-ия си рожден ден, скачайки сутринта от леглото, Сузана изтичала при майка си и споделила: “Ето, станах на 5 години, хайде да ме научиш на нотите ”. “Майка ми ме погледна по този начин изключително и попита: “Ама ще работиш ли? ” Казах: “Ще работя ”. И почнах да изсвирвам с такова озлобление, че на 12 години към този момент си бях предизвикала тендовагинит на китките. На 12 години към този момент свирех Бетовен, Първи концерт в ре мажор ”, спомня си Сузана.
По това време към този момент е в Музикалното учебно заведение, а майка й споделя: “Ти с тия заболели китки няма да може да се състезаваш с момчетата, които по 8 часа свирят на пиано ”. Повтаря й, че не е наложително да става музикант, че учебното заведение й се удава с лекост, може да учи нещо друго. “Човек като хване един път вируса, какво има да мисли? ”, споделя Сузана. Чембалото (клавесин – б.а.) не я притегля толкоз. И тъй като арфата има въпреки всичко този размер като пианото, я омагьосва от първото допиране. Първите си стъпки и изяви с арфа тя прави дружно с първата си учителка проф. Малина Христова.
“Влюбих се в тази нейна дълга мелодичност, която тъкмо омагьосва и когато изсвириш нещо и то отзвучи, и си сложиш ухото на резонаторната кутия, звукът остава там да ехти още дълго време откакто останалите не го чуват ”, изяснява дамата.
Големият й късмет идва на 19 години, когато отпътува да учи в Брюксел, при арфа номер едно в света Сузана Мелдонян. “Колкото и да имах музикална подплата тук от майка ми, от Люба Енчева, техниката не може да я измисли човек. Привличането си има правила, а Сузана Мелдонян ме научи на нещата, които са неповторими при арфата ”, споделя музикантката. Когато с професорката си тя стига до френската музикална традиция с арфата, до Бел Епок и композитои като Сен Санс, Дебюси, Фуре, нейната учителка я насочва да отиде на курс при виртуоза Пиер Жаме в Париж. Следва дълъг интервал на концертиране в България, с доста записи за радиото, малкия екран.
За цената да дърпаш най-нежните струни в душата на индивида на този внимателен инструмент Сузана споделя, че доста елементарно човек може да се снабди с “тенис лакет ”. Да не приказваме за мазолите, които в никакъв случай не изчезват (тя демонстрира върховете на пръстите си от вътрешната страна, всичките са със загрубяла и набръчкана кожа). “Като престанеш да свириш известно време, през лятото да вземем за пример, след това такива мехуи ти стават! С Емил Табаков записвахме танците на Дебюси. В един миг на записа ми се пръсна един мехур и цялата арфа беше в пръски кръв. Тогава един от сътрудниците от “Софийски солисти ” тъкмо беше “минал ” през стъклена врата в Япония, сподели: “Стой тука, не мърдай ”. Изтича до у дома и донесе някакви специфични лепенки. Така довършихме една пиеса – залива се в смях Сузана. – Когато концертът е след 2 дни, не ставам от инструмента, тогава пък ме заболява гърбът тотално. ”
Струните на арфата са толкоз, колкото белите клавиши на пианото. Има и 7 педала, за всяка нота от нотната стълбица, и при всеки педал има бемол, бекар и диез. Фиксирането на тоналността е едно, само че всяка модулация се прави с педалите и в случай че сбъркаш даже един от тях, една дребна оскъдна неточност може да прелее в огромен гаф.
Арфата е специфичен инструмент и се прави единствено в няколко страни. Номер едно в света са арфите на лютиерите в Пиемонт, Италия, там, където се вършат и струнните принадлежности Страдивари. Оттам арфите се изпращат за монтиране на специфична механика в Швейцария, в часовникарския регион Сент Кроа. Най-старата компания за арфи е “Ерар ” във Франция. В Германия се вършат “Обермайер ”, малцина и безобразно скъпи арфи. Всеки арфист пипа по друг метод и по тази причина избира арфа съгласно личния си натюрел. Цената варира от 25 хиляди до 100 хиляди евро, има и по-скъпи. Концертните арфи на Сузана са едната за над 60 хиляди, а другата – за над 90 хиляди евро.
“Дали съм разплаквала слушателите си с арфата? Да, разплаквала съм ги и това е най-големият комплимент за мен. Но другояче по време на концерт си непрестанно на ръба на ножа, гледаш да не се оставиш някаква страст да те отнесе. Трябва да си откровен в страстта, с цел да я предадеш, само че не би трябвало да се подхлъзнеш, тъй като това ще ти попречи да я предадеш. Да, вълнуващо е да разплачеш публиката, само че при арфата това ти коства ужасно доста напрежение. При другите изкуства артистите могат да си полират творбата и тогава да излязат на сцена, до момента в който ние вършим всичко на сцената онлайн ”, споделя дамата.
Сега тя живее сред три дома – в Париж, Ню Йорк и София. След години на бурни концерти из целия свят обичаната й сцена е Карнеги хол. “Там акустиката някак си въодушевява. Във Франция има чудесни подиуми също, в Токио, Брюксел, това са незабравими преживявания ”. Сега се е концентрирала върху концерти единствено по местата, където я влече и където има специфична връзка с публиката. “Човек не може да се разпилява прекомерно доста, изключително когато има и преподавателска активност. По ми е забавно на трите места – Ню Йорк, Париж и София. Обичам си София. Винаги съм държала връзката с нея – споделя Сузана. – Обичам доста и си държа на това, което вършим взаимно с Нов български университет, програмата “Арфата – извор на ентусиазъм ”. Имам тук доста свестни младежи, с които реализирам доста положителни резултати. Дали бих желала учениците ми да ме надминат? Много! Умирам от предпочитание и няма нищо друго, което да ме радва повече. ” Проф. доктор Сузана Клинчарова е оповестена за почетен професор на Нов български университет и води докторантури на свои студенти.
“Арфистите не са с ореол на главата и не са по-специални хора ”, смее се Сузана. Най-близкият й кръг е главно от правилни другари от студентските й години. Повечето са хора на изкуството или привлечени от него. Светогледът също е изключително значим. Човек може да се отличава със напълно разнообразни идеали и полезности, само че се обкръжава с хора, с които може да ги показа, счита дамата.
За фамилната си среда споделя: “Моето омесване е от хора на духа, умишлено или неумишлено не преставам делото на няколко генерации български хуманисти и будители ”. Дядо й, юристът Иван Клинчаров пази докторската си купа в Женева върху Наполеоновия кодекс, завръща се в България и наред с адвокатската си активност прави първите проучвания и написва първите книги за Ботев, Левски, Поп Богомил. В най-ранната си младост основава някои от първите читалища, а в края на живота си (1942) обхожда страната за издигане монументи на хайдутите.
Майка й, пианистката Вера Панова, я вкарва в приказния свят на музиката. Баща й, художникът и журналист Евгени Клинчаров издава голям труд – тритомника “Пантеон на Българската Култура ”. “Когато татко ми си отиде преди 5 години, на мен ми паднаха ръцете, тъй като пребивавам на три места и ми беше мъчно да събера и вардя фамилния списък. Тогава Светлин Русев, който доста ценеше татко ми, предложи да предам всичко в Държавния списък и аз го направих преди година. За кашоните с скъпи писма на дядо ми единствено, три живота да имах, нямаше да мога да ги изчета, камо ли да ги проучвам ”, вълнува се Сузана.
“От дребна чувам по какъв начин компликациите те карат да узряваш, и все си мисля, дали не може да го подминем това узряване. Запазила съм детското в себе си като една спонтанност, която е доста значима. Не пребивавам затворено и вглъбено в музиката. Никога не съм се лишавала от купони и когато имам прозорец сред уговорките, си разрешавам по-продължително спане, с книга или таблет в леглото и с котка на корема. Правя го без безусловно никакви скрупули ”, смее се Сузана.
От майка си е получила в завещание доста скъпи неща и едно от тях е способността да се концентрираш, да си научиш нещо бързо и – хайде, бяай да играеш, виждай се с приятелки до еди-колко си часа. А не да седиш счасове и да повтаряш извършения до повръщане. И по-късно към този момент тотална независимост, от момента, в който има доверие в мен.
“Сузана, вие сте един свободен човек! ” – тя се смее на това определение и признава, че е свободата й е доста значима. “Може би единственото нещо, което съм си изграждала през годините, е тоталната независимост. Извънредно значимо е човек се научи да не се взема прекомерно насериозно, да не досажда на другите с тази съвестност и да таи страсти в себе си за персонална приложимост. Важно е и да има задоволително други центрове на интерес или други стойности, с цел да не се “задъни ” в това, което прави и счита за най-важно по пътя му. Да има отдушници, да има такива местенца, където “да изпусне парата ”, с цел да има въздух в това, което прави. ”
Маестра
Царица на сцената, в студиото и зад катедрата
Тя е покорила всички огромни международни подиуми: Карнеги Хол, Симфони Спейс, Гаво, Радио Франс, Токио Бунка Кайкан, RAI, Бозар… Солист е на оркестри от величината на Токио метрополитън симфони, Камерен оркестър на Сан Франциско, Софийска филхармония и Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Национален оркестър на Белгия, Филхармонията на Осака, районни оркестри във Франция, Софийски солисти и доста други. Професор лекар Сузана Клинчарова приключва Кралската консерватория в Брюксел с Първа премия и специализира, като получава премията “Супериор ”. Печели състезанието “Тенуто ” в Брюксел. Завършва и Софийската консерватория и Майсторски клас в България. Тя е в журито на най-престижните интернационални арфови състезания, сред които състезанието за арфа в Израел. Освен в Нов български университет, проф. Клинчарова организира майсторски класове в Европа и Съединени американски щати – университета в Ню Йорк, Консерваторията в Бостън, Американското арфово общество, Virginia Harp Center, Университета в Тел Авив, Москва, Санкт Петербург, Париж…
Проф. Клинчарова има огромна звукозаписна активност, нормално необичайност в кариерата на един арфист. Включва повече от 20 концерта и концертни пиеси за арфа и оркестър. Забележителен по своето качество е компактдискът с концертен запис на рецитал в Карнеги Хол.
Нейни осъществявания, изявленията и късометражни филми се пазят в Златния фонд на БНР и в архива на Българска национална телевизия. Включени са в сбирката на BNF (Националната библиотека на Франция) – 4 компактдиска с френска музика, и в архивите на INA (Националния институт за аудиовизия във Франция).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ