Яж и поумнявай: храната, която мозъкът обича
По време на ястие ние на процедура подхранваме мозъка си, защото той употребява огромна част от постъпващата по този метод в организма сила. Мозъкът „ обича ” висококалорична храна и се старае стопанинът му да приема повече такава. В същото време, обаче, той страда най-вече от нея.
В плен на мазнините
Вкусната мазна храна се харесва доста на мозъка – въпреки всичко е източник на сила. Но хранителен режим с огромно количество мазнини провокира появяването на възпалителни процеси в него и води до угнетяване на активността му, откриха учени от университета в Йейл.
Те създали опит с две групи мишки: първите са хранени с елементарна храна, а вторите са получавали храна с високо наличие на мазнини и въглехидрати.
След това са взети проби от мозъка им и са изследвани микроглиите в хипоталамуса – специфична защитна тъкан. Специалистите обърнали по-специално внимание на равнището на протеин UCP2, създаден в митохондриите (енергийни станции на организма). Той управлява натрупването на дейните форми на кислорода, които повреждат клетката, в случай че не бъдат отстранени.
Само три дни след приема на висококалорична храна, когато към момента няма външни признаци за съществуването на ненужно тегло, микроглията задейства инфекциозен развой в хипоталамуса (който ръководи паметта). При това размерът на митохондриите понижава, а количеството протеин UCP2 се усилва. Това изпраща сигнал към невроните да усилят апетита и да се яде още повече калорична храна, с цел да се добавят енергийните ресурси. Възниква циничен кръг, който води до затлъстяване.
Злоупотребата с мазни грани се отразява и на умствените качества на бъдещото поколение. Това са открили учените от здравното учебно заведение „ Джон Хопкинс ”, които са следили бременни плъхове. Едната група е приемала естествена храна, а другата – храна, сходна по състав на бързите храни, които съдържат над 60 % мазнини.
Режимът на хранене е бил непокътнат по време на раждането и кърменето на потомството. Мишлетата са отбити от майките на 21 дни и са били сложени на здравословна диета, при която мазнините са били единствено 20 %.
При инспекция на когнитивните качества на към този момент поотрасналите екземпляри, при които животните е трябвало да намерят изхода на лабиринт, било открито следното:
Плъховете, чиито майки приемали уравновесена храна, се справили сполучливо със задачата при третия или четвъртия опит. Тези, чиито майки злоупотребявали с фаст-фууд – едвам на деветия. Оказало се, че паметта им е по-слаба, което било доказано от повторни проби с лабиринт. Авторите на опита изясняват това с обстоятелството, че нездравословната диета на майката е повлияла върху интензивността на гени и формиращия се мозък.
Кафе и неврони
Учените все по-често настояват, че навикът денят да стартира с чаша кафе се отразява позитивно на здравето. Според проучвания, кафето пази мозъка от провали, провокирани от заболявания като Паркинсон и Алцхаймер. Освен кофеина, в напитката се съдържат доста други субстанции като фенолни киселини, флавноиди, танин, меланоиди и други
Кои от тях имат удобен резултат?
Отговор на този въпрос дават канадски откриватели, които приготвили дестилат от три типа разтворимо кафе – едва, мощно и без кофеин. Те ревизирали въздействието върху амилоидните протеини и тау протеините. Според една от главните хипотези за появяването на Алцхаймер, тези субстанции образуват плаки и се отсрочват в нервните тъкани, като по този метод нарушават работата на мозъка.
По време на опита станало ясно, че и в трите екстракта на амилоидните протеини и тау протеините образуват плаки по-рядко, като този развой е занимателен най-силно при мощното кафе.
Изследователите изолирали шест съединения от кафето и повторили опита. Както се и очаквало, чистият кофеин не е имал резултат. Най-успешно натрупването на протеини е било предотвратено от двата типа фенилиндани – органични съединения, които се образуват по време на печенето на зърната.
По подобен метод действа производното на невротрансмитера EHT, формиран в обвивката на кафеените зърна. Това съединяване предотвратява натрупването на нездравословни протеини, които предизвикват деменция при Паркинсон. Освен това, в композиция с кофеин, резултатът на EHT е по-силен.
Фитнес за мозъка
Здравословното хранене, включващо огромно количество плодове и зеленчуци, подправки, пълнозърнести артикули и морски блага, оказва помощ за възстановяване работата на мозъка.
Съдържащите се в мазната риба омега – 3 и омега – 6 мастни киселини от дълго време са в центъра на вниманието на учените. Липсата им се свързва с доста мозъчни разстройства като Алцхаймер, шизофрения и синдрома на недостиг на внимание.
Изследователи от Харвард поучават хората да ядат повече растителни протеини и риба, да избират храни с високо наличие на ненаситени мазнини като зехтин или ленено масло. Мозъкът обича всичко, което е потребно за сърцето, понижава кръвното налягане и пази кръвоносните съдове.
Ако консумирате постоянно храни, богати на потребните за мозъка съставни елементи омега-3 мастни киселини, витамини, антиоксиданти, ще поддържате мозъка си в добра кондиция, а даже може да подобрите умствените си качества. /БГНЕС
В плен на мазнините
Вкусната мазна храна се харесва доста на мозъка – въпреки всичко е източник на сила. Но хранителен режим с огромно количество мазнини провокира появяването на възпалителни процеси в него и води до угнетяване на активността му, откриха учени от университета в Йейл.
Те създали опит с две групи мишки: първите са хранени с елементарна храна, а вторите са получавали храна с високо наличие на мазнини и въглехидрати.
След това са взети проби от мозъка им и са изследвани микроглиите в хипоталамуса – специфична защитна тъкан. Специалистите обърнали по-специално внимание на равнището на протеин UCP2, създаден в митохондриите (енергийни станции на организма). Той управлява натрупването на дейните форми на кислорода, които повреждат клетката, в случай че не бъдат отстранени.
Само три дни след приема на висококалорична храна, когато към момента няма външни признаци за съществуването на ненужно тегло, микроглията задейства инфекциозен развой в хипоталамуса (който ръководи паметта). При това размерът на митохондриите понижава, а количеството протеин UCP2 се усилва. Това изпраща сигнал към невроните да усилят апетита и да се яде още повече калорична храна, с цел да се добавят енергийните ресурси. Възниква циничен кръг, който води до затлъстяване.
Злоупотребата с мазни грани се отразява и на умствените качества на бъдещото поколение. Това са открили учените от здравното учебно заведение „ Джон Хопкинс ”, които са следили бременни плъхове. Едната група е приемала естествена храна, а другата – храна, сходна по състав на бързите храни, които съдържат над 60 % мазнини.
Режимът на хранене е бил непокътнат по време на раждането и кърменето на потомството. Мишлетата са отбити от майките на 21 дни и са били сложени на здравословна диета, при която мазнините са били единствено 20 %.
При инспекция на когнитивните качества на към този момент поотрасналите екземпляри, при които животните е трябвало да намерят изхода на лабиринт, било открито следното:
Плъховете, чиито майки приемали уравновесена храна, се справили сполучливо със задачата при третия или четвъртия опит. Тези, чиито майки злоупотребявали с фаст-фууд – едвам на деветия. Оказало се, че паметта им е по-слаба, което било доказано от повторни проби с лабиринт. Авторите на опита изясняват това с обстоятелството, че нездравословната диета на майката е повлияла върху интензивността на гени и формиращия се мозък.
Кафе и неврони
Учените все по-често настояват, че навикът денят да стартира с чаша кафе се отразява позитивно на здравето. Според проучвания, кафето пази мозъка от провали, провокирани от заболявания като Паркинсон и Алцхаймер. Освен кофеина, в напитката се съдържат доста други субстанции като фенолни киселини, флавноиди, танин, меланоиди и други
Кои от тях имат удобен резултат?
Отговор на този въпрос дават канадски откриватели, които приготвили дестилат от три типа разтворимо кафе – едва, мощно и без кофеин. Те ревизирали въздействието върху амилоидните протеини и тау протеините. Според една от главните хипотези за появяването на Алцхаймер, тези субстанции образуват плаки и се отсрочват в нервните тъкани, като по този метод нарушават работата на мозъка.
По време на опита станало ясно, че и в трите екстракта на амилоидните протеини и тау протеините образуват плаки по-рядко, като този развой е занимателен най-силно при мощното кафе.
Изследователите изолирали шест съединения от кафето и повторили опита. Както се и очаквало, чистият кофеин не е имал резултат. Най-успешно натрупването на протеини е било предотвратено от двата типа фенилиндани – органични съединения, които се образуват по време на печенето на зърната.
По подобен метод действа производното на невротрансмитера EHT, формиран в обвивката на кафеените зърна. Това съединяване предотвратява натрупването на нездравословни протеини, които предизвикват деменция при Паркинсон. Освен това, в композиция с кофеин, резултатът на EHT е по-силен.
Фитнес за мозъка
Здравословното хранене, включващо огромно количество плодове и зеленчуци, подправки, пълнозърнести артикули и морски блага, оказва помощ за възстановяване работата на мозъка.
Съдържащите се в мазната риба омега – 3 и омега – 6 мастни киселини от дълго време са в центъра на вниманието на учените. Липсата им се свързва с доста мозъчни разстройства като Алцхаймер, шизофрения и синдрома на недостиг на внимание.
Изследователи от Харвард поучават хората да ядат повече растителни протеини и риба, да избират храни с високо наличие на ненаситени мазнини като зехтин или ленено масло. Мозъкът обича всичко, което е потребно за сърцето, понижава кръвното налягане и пази кръвоносните съдове.
Ако консумирате постоянно храни, богати на потребните за мозъка съставни елементи омега-3 мастни киселини, витамини, антиоксиданти, ще поддържате мозъка си в добра кондиция, а даже може да подобрите умствените си качества. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ