Цар Борис III по чудо не е бил в храм Св. Неделя на кървавия Ве...
По време на гърмежа Борис III е бил на погребението на проф. Делчо Илчев, погубен на 14.IV.1925 година при опита за нападение против царя в Арабаконак. Тук е значимо да се означи, че ген. Константин Георгиев заема по-високо публично състояние в страната от проф. Илчев и по тази причина в публичното пространство се тиражира версията, че може да има предизвестие за атентата към царя.
На опелото в " Света Неделя " не участва и запасният военачалник Никола Жеков, главнокомандващ българската армия през Първата международна война. Не е участвал и запасният военачалник Рачо Петров, както и други български генерали, участници и герои от войните. Това е мотив за размишления и ровене по документите за бъдещите откриватели на тези събития ", разкрива историкът доц. доктор Георги Кокеров.
" Известно е, че земеделецът Иван Перчемлиев е поддържал връзки с ген. Жеков и с Военната организация на Българска комунистическа партия, по-точно с Коста Янков. От друга страна, починалият проф. Илчев е имал контакти с някои аграрни функционери, а посредством тях и с комунистическата партия, което по наше мнение мъчно е можело да се скрие от августейшата персона. Последният факт е прочут освен през днешния ден, само че се е знаел и напролет на 1925 година Знае се също, че на 15 април, т. е. след убийството на ген. Георгиев, Иван Перчемлиев се е срещал с ген. Жеков. Още същия ден генералът е съобщил на Султана Петрова повода за убийството и изказал мнение, че е по-добре, в случай че царят е " по-благоразумен да не отиде в черквата ". Това ненапълно внася избран ред и логичност в събитията на Велики четвъртък, 16.IV.1925 година Засега е ясно единствено едно - цар Борис III и запасният военачалник Никола Жеков, не вземат участие в траурната гала и отсъстват от черквата " Света Неделя ", припоомня " 168 часа ".
На опелото в " Света Неделя " не участва и запасният военачалник Никола Жеков, главнокомандващ българската армия през Първата международна война. Не е участвал и запасният военачалник Рачо Петров, както и други български генерали, участници и герои от войните. Това е мотив за размишления и ровене по документите за бъдещите откриватели на тези събития ", разкрива историкът доц. доктор Георги Кокеров.
" Известно е, че земеделецът Иван Перчемлиев е поддържал връзки с ген. Жеков и с Военната организация на Българска комунистическа партия, по-точно с Коста Янков. От друга страна, починалият проф. Илчев е имал контакти с някои аграрни функционери, а посредством тях и с комунистическата партия, което по наше мнение мъчно е можело да се скрие от августейшата персона. Последният факт е прочут освен през днешния ден, само че се е знаел и напролет на 1925 година Знае се също, че на 15 април, т. е. след убийството на ген. Георгиев, Иван Перчемлиев се е срещал с ген. Жеков. Още същия ден генералът е съобщил на Султана Петрова повода за убийството и изказал мнение, че е по-добре, в случай че царят е " по-благоразумен да не отиде в черквата ". Това ненапълно внася избран ред и логичност в събитията на Велики четвъртък, 16.IV.1925 година Засега е ясно единствено едно - цар Борис III и запасният военачалник Никола Жеков, не вземат участие в траурната гала и отсъстват от черквата " Света Неделя ", припоомня " 168 часа ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




