Попатанасов - революционер, дипломат и строител на летището в Скопие през 1941 г.
По време на Втората международна война, когато Македония попада под българска администрация, Константин Попатанасов е изпратен там да провежда построяването на военно летище в Скопие.
Това сподели в изявление за БГНЕС художникът Атанас Андасаров, който е роднина на българския офицер, бунтовник и посланик Константин Попатанасов, челник от Вътрешна македонска революционна организация и секретар на ген. Александър Протогеров.
Константин Попатанасов е роден през 1892 година в село Елешница. Учил е в родното си село, по-късно приключва прогимназия в Банско и гимназия в град Сяр. Той взе участие като доброволец в Балканската война дружно със своя татко поп Атанас. Родът на Попатанасов е бил формиран от грамотни хора, осъзнати за историята на народа. Осъзнавали са цялата тежест на турското иго, на мощното гръцко въздействие върху църквата, а по-късно и на международните сили, които след освобождението през 1912 година на Македония, съумяват да я разпарчатосат и следствията от тези дейности към момента се усещат и през днешния ден. И съгласно Андасаров цялата тази мъчнотия на взаимоотношенията ни с братята македонци е комплицирана там някъде и в тези години се крият всичките първопричини.
Андасаров описа, че когато Попатанасов взе участие като доброволец в Балканската война Скрижевски прави републиката с център в Банско, когато 7 Родопски отряд е изгубен някъде в мъглите в Родопите, доброволци от целия регион стартират същински сражения с постоянната турска войска, чак до момента в който дойде българската постоянна войска и удържат. Там е и Яворов, който идва от София и локалните не го познават, тъй като чакат да пристигна голям хубав юнак, а виждат едно малко смугло момче и съгласно тях това никога не може да бъде Яворов. Но когато се събират в остарялата черква на Банско, след речта на Чернопеев, която има за цел да въодушеви преди идната борба, Яворов взема решение да каже няколко думи и се качва на един камък, с цел да компенсира растежа си и произнася слово. „ Тогава ние видяхме, че това в действителност е международният стихотворец Яворов “, разказвал приживе Константин Попатанасов на Атанас Андасаров.
Атанас Андасаров
„ Това са хора, образовани за времето си, с безусловно съзнание българско, знам го това, чувал съм го неведнъж и се усещам по същия метод. То не е единствено някакъв дълг нереален, то е било користолюбие, да не кажа обич. Ако това беше някакво друго деяние, бих споделил, че това е цялостно с обич, само че тъй като е война – нещо ненавиждано, с откровено предпочитание за освобождение “, съобщи Андасаров.
След Балканската война Попатанасов приключва ускорени курсове в Кадетското учебно заведение в София и към този момент в Първата международна война командва взвод, само че под командването на ген. Протогеров, един от водачите на Вътрешна македонска революционна организация, и вземат участие дружно на южния фронт. Доста по-възрастният ген. Протогеров взима Попатанасов под своето крило, тъй като вижда храброст в него.
През 1917 година в България се образува първият курс за летци и наблюдаващи. „ Тогава приключват в действителност първите летци и наблюдаващи в България, тъй като ние сме имали прелестни летци, само че те са все обучавани по Франция, по Германия, само че тук това са 16 души – 8 летци и 8 наблюдаващи, които през останалата част от войната, курсовете са няколко месеца, вършат и разследващи летения над вражеската линия, вършат фотоси, с цел да има изясненост над Солунското пристанище каква вражеска флота има “, означи Андасаров.
При един от нощните полети самолетът, в който е бил Константин Попатанасов, дружно със собствен сътрудник, е свален край езерото Тахино. И двамата са считани за мъртви, само че съумяват да оцелеят. „ Първо подпалват останките от самолета да не попаднат във противников ръце, съумяват да преминат фронтовата линия, да я пресекат, познавайки добре региона и влизат още веднъж на българска територия, където биват посрещнати “, изясни той.
След войната Попатанасов взе участие в построяването на военното летище на София, което е маскирано като цивилно, полетите също са маскирани като гражданска авиация. По думите на Андасаров те са имали всички учредения, тъй като Ньойският контракт от 1919 година е неправдив. Тогава още повече се задълбочава съдействието му и близката връзка с ген. Протогеров. „ И в тези няколко мирни години очевидно те са си кроели проекти какво би трябвало да създадат в бъдеще, каква тактика да развиват и от 1925 година почва едно четническо придвижване на териториите, които би трябвало да бъдат дадени на България след Балканската война, само че са завзети от сърбите и от гърците “, акцентира Андасаров и добави, че Константин Попатанасов е челник на така наречен ревизионна чета, която реализира връзката сред свободна България и настоящите чети в тези откраднати територии.
В живота на Попатанасов има един забавен интервал – през 1928 година има съществено напрежение в Вътрешна македонска революционна организация, случват се убийства и с цел да не бъде погубен, по гледище на ген. Протогеров той отпътува в Съединени американски щати. Самият Протогеров също е имал желание да отиде там няколко месеца по-късно, с цел да си написа записките си, само че в това време е съсечен на една от софийските улици. В българската легация във Вашингтон Попатанасов прекарва пет години. Тогава България няма право на посолство, а единствено на легация и като пълномощен министър, а не дипломат, е назначен великият български публицист Симеон Радев, който има сериозна кариера като посланик. „ Вуйчо Константин е назначен като канцлер, това е вторият човек, а третият човек е бил един афроамериканец, който е бил всичко останало – от пазач, чистач и всичко друго допустимо “, посочи Андасаров.
Междувременно Попатанасов приключва „ Международно право “ във Вашингтонския универститет, след което отпътува за Ню Йорк, в консулството на България, където 6 години извършва тази служба.
Когато стартира Втората международна война, вместо да стои надалеч от събитията, той взема решение да се върне в родината, тъй като се е усещало, че нещата вървят натам България да вземе някакво присъединяване във войната „ Когато се връща в България той става административен шеф на фабрики „ Чилов “ в Костинброд “, уточни Андасаров.
Когато страната ни влиза във ВСВ и административно територията на Македония е присъединена към България, Попатанасов, който тогава е 50-годишен, само че не взе участие непосредствено във военните дейности, а е мобилизиран да провежда построяването на военно летище в Скопие. „ За този интервал той не обичаше доста да приказва, тъй като по времето на социализма тези неща не бяха доста толерирани и той не обичаше да обременява близките със личното си задължение, тъй като това си беше повинност, той е преследван, задържан след 9 септември, спретнат е за много време “, добави Андасаров, като добави, че този интервал е леко мъгляв, знае, че Попатанасов е бил мобилизиран и е направил всичко допустимо с целия си опит на боен авиатор, само че не е чувал изключително доста от своя роднина за Скопие.
Попатанасов постоянно е разказвал за случай по време на Балканската война, че до момента в който българската войска се бие с турците, изнасяйки главната тежест на войната, сърбите вървят след тях и просто си наместват своята администрация, както и че в Скопие сръбският крал Александър високомерно попитал едно момиче като каква се дефинира, а то дало отговор, че е българка, за което получило пестник. С това Константин Попатанасов е желал да изясни какво се е случило с всички тези борби и жертви, които са дадени, с дългогодишните страдания и опити на националните герои, в това число и на Гоце Делчев, по какъв начин след всичко това най-после се стига до един пестник, когато обявиш, че си българин. Андасаров напомни по какъв начин след 9 септември хората са били принудени да пишат, че са македонци, а не българи „ по някакво идиотско скимване на коминтерна, чийто проводник беше Георги Димитров “. „ По отношение на нас, македонците, той е един изменник, като имате поради, че и той е от този край. Но да накараш хората да пишат принудително една измислена народност, това е съдбовно и грубо, със мощни последици за хората “, безапелационен е той и акцентира, че с течение на времето се стига до такава степен, че хората, живущи в отнетите български земи, които са били с българско съзнание, не смеят да кажат, че са българи, че дедите им са българи.
„ Политиката е толкоз мътно нещо, че може да омаскари всеки човек, да го зацапа, ние би трябвало да запазим това чувство за светостта на тези хора, тъй като те надълбоко в себе си са чисти. Те са патриоти, само че в най-благородния смисъл на думата, не са желали да ощетяват никого, всеки е имал право на лично определение да се назовава какъвто желае да бъде, да дадат една независимост и са дали всичко, в действителност са дали всичко, толкоз шаблонно звучи, само че са били подготвени да дадат живота си, като доста от хора и са го дали, в това число и Протогеров “, сподели още Андасаров. По думите му би трябвало да имаме задоволително разсъдък, да се позамислим и героите да останат ярък и чист образец за нас, с цел да можем да предадем нещо и на нашите деца, което е същинско, неопетнено, не е користно казано или измислено.
„ Естествено кръвната връзка си е кръвна връзка, само че той и в чисто персонален проект ми оказа помощ доста – още като дете ме подхвана, купуваше ми блокчета, насочи ме, той е усетил къде са ми ползите и това, че съм художник, преди всичко и той носи своята виновност, за което съм признателен, тъй като постоянно са ме питали имате ли хора, от които сте учили или са ви помагали – да, популярност Богу имам, и един от тях, може би първият, е тъкмо Константин Попатанасов, с което съм признателен на ориста “, заключи Атанас Андасаров. /БГНЕС
Това сподели в изявление за БГНЕС художникът Атанас Андасаров, който е роднина на българския офицер, бунтовник и посланик Константин Попатанасов, челник от Вътрешна македонска революционна организация и секретар на ген. Александър Протогеров.
Константин Попатанасов е роден през 1892 година в село Елешница. Учил е в родното си село, по-късно приключва прогимназия в Банско и гимназия в град Сяр. Той взе участие като доброволец в Балканската война дружно със своя татко поп Атанас. Родът на Попатанасов е бил формиран от грамотни хора, осъзнати за историята на народа. Осъзнавали са цялата тежест на турското иго, на мощното гръцко въздействие върху църквата, а по-късно и на международните сили, които след освобождението през 1912 година на Македония, съумяват да я разпарчатосат и следствията от тези дейности към момента се усещат и през днешния ден. И съгласно Андасаров цялата тази мъчнотия на взаимоотношенията ни с братята македонци е комплицирана там някъде и в тези години се крият всичките първопричини.
Андасаров описа, че когато Попатанасов взе участие като доброволец в Балканската война Скрижевски прави републиката с център в Банско, когато 7 Родопски отряд е изгубен някъде в мъглите в Родопите, доброволци от целия регион стартират същински сражения с постоянната турска войска, чак до момента в който дойде българската постоянна войска и удържат. Там е и Яворов, който идва от София и локалните не го познават, тъй като чакат да пристигна голям хубав юнак, а виждат едно малко смугло момче и съгласно тях това никога не може да бъде Яворов. Но когато се събират в остарялата черква на Банско, след речта на Чернопеев, която има за цел да въодушеви преди идната борба, Яворов взема решение да каже няколко думи и се качва на един камък, с цел да компенсира растежа си и произнася слово. „ Тогава ние видяхме, че това в действителност е международният стихотворец Яворов “, разказвал приживе Константин Попатанасов на Атанас Андасаров.
Атанас Андасаров
„ Това са хора, образовани за времето си, с безусловно съзнание българско, знам го това, чувал съм го неведнъж и се усещам по същия метод. То не е единствено някакъв дълг нереален, то е било користолюбие, да не кажа обич. Ако това беше някакво друго деяние, бих споделил, че това е цялостно с обич, само че тъй като е война – нещо ненавиждано, с откровено предпочитание за освобождение “, съобщи Андасаров.
След Балканската война Попатанасов приключва ускорени курсове в Кадетското учебно заведение в София и към този момент в Първата международна война командва взвод, само че под командването на ген. Протогеров, един от водачите на Вътрешна македонска революционна организация, и вземат участие дружно на южния фронт. Доста по-възрастният ген. Протогеров взима Попатанасов под своето крило, тъй като вижда храброст в него.
През 1917 година в България се образува първият курс за летци и наблюдаващи. „ Тогава приключват в действителност първите летци и наблюдаващи в България, тъй като ние сме имали прелестни летци, само че те са все обучавани по Франция, по Германия, само че тук това са 16 души – 8 летци и 8 наблюдаващи, които през останалата част от войната, курсовете са няколко месеца, вършат и разследващи летения над вражеската линия, вършат фотоси, с цел да има изясненост над Солунското пристанище каква вражеска флота има “, означи Андасаров.
При един от нощните полети самолетът, в който е бил Константин Попатанасов, дружно със собствен сътрудник, е свален край езерото Тахино. И двамата са считани за мъртви, само че съумяват да оцелеят. „ Първо подпалват останките от самолета да не попаднат във противников ръце, съумяват да преминат фронтовата линия, да я пресекат, познавайки добре региона и влизат още веднъж на българска територия, където биват посрещнати “, изясни той.
След войната Попатанасов взе участие в построяването на военното летище на София, което е маскирано като цивилно, полетите също са маскирани като гражданска авиация. По думите на Андасаров те са имали всички учредения, тъй като Ньойският контракт от 1919 година е неправдив. Тогава още повече се задълбочава съдействието му и близката връзка с ген. Протогеров. „ И в тези няколко мирни години очевидно те са си кроели проекти какво би трябвало да създадат в бъдеще, каква тактика да развиват и от 1925 година почва едно четническо придвижване на териториите, които би трябвало да бъдат дадени на България след Балканската война, само че са завзети от сърбите и от гърците “, акцентира Андасаров и добави, че Константин Попатанасов е челник на така наречен ревизионна чета, която реализира връзката сред свободна България и настоящите чети в тези откраднати територии.
В живота на Попатанасов има един забавен интервал – през 1928 година има съществено напрежение в Вътрешна македонска революционна организация, случват се убийства и с цел да не бъде погубен, по гледище на ген. Протогеров той отпътува в Съединени американски щати. Самият Протогеров също е имал желание да отиде там няколко месеца по-късно, с цел да си написа записките си, само че в това време е съсечен на една от софийските улици. В българската легация във Вашингтон Попатанасов прекарва пет години. Тогава България няма право на посолство, а единствено на легация и като пълномощен министър, а не дипломат, е назначен великият български публицист Симеон Радев, който има сериозна кариера като посланик. „ Вуйчо Константин е назначен като канцлер, това е вторият човек, а третият човек е бил един афроамериканец, който е бил всичко останало – от пазач, чистач и всичко друго допустимо “, посочи Андасаров.
Междувременно Попатанасов приключва „ Международно право “ във Вашингтонския универститет, след което отпътува за Ню Йорк, в консулството на България, където 6 години извършва тази служба.
Когато стартира Втората международна война, вместо да стои надалеч от събитията, той взема решение да се върне в родината, тъй като се е усещало, че нещата вървят натам България да вземе някакво присъединяване във войната „ Когато се връща в България той става административен шеф на фабрики „ Чилов “ в Костинброд “, уточни Андасаров.
Когато страната ни влиза във ВСВ и административно територията на Македония е присъединена към България, Попатанасов, който тогава е 50-годишен, само че не взе участие непосредствено във военните дейности, а е мобилизиран да провежда построяването на военно летище в Скопие. „ За този интервал той не обичаше доста да приказва, тъй като по времето на социализма тези неща не бяха доста толерирани и той не обичаше да обременява близките със личното си задължение, тъй като това си беше повинност, той е преследван, задържан след 9 септември, спретнат е за много време “, добави Андасаров, като добави, че този интервал е леко мъгляв, знае, че Попатанасов е бил мобилизиран и е направил всичко допустимо с целия си опит на боен авиатор, само че не е чувал изключително доста от своя роднина за Скопие.
Попатанасов постоянно е разказвал за случай по време на Балканската война, че до момента в който българската войска се бие с турците, изнасяйки главната тежест на войната, сърбите вървят след тях и просто си наместват своята администрация, както и че в Скопие сръбският крал Александър високомерно попитал едно момиче като каква се дефинира, а то дало отговор, че е българка, за което получило пестник. С това Константин Попатанасов е желал да изясни какво се е случило с всички тези борби и жертви, които са дадени, с дългогодишните страдания и опити на националните герои, в това число и на Гоце Делчев, по какъв начин след всичко това най-после се стига до един пестник, когато обявиш, че си българин. Андасаров напомни по какъв начин след 9 септември хората са били принудени да пишат, че са македонци, а не българи „ по някакво идиотско скимване на коминтерна, чийто проводник беше Георги Димитров “. „ По отношение на нас, македонците, той е един изменник, като имате поради, че и той е от този край. Но да накараш хората да пишат принудително една измислена народност, това е съдбовно и грубо, със мощни последици за хората “, безапелационен е той и акцентира, че с течение на времето се стига до такава степен, че хората, живущи в отнетите български земи, които са били с българско съзнание, не смеят да кажат, че са българи, че дедите им са българи.
„ Политиката е толкоз мътно нещо, че може да омаскари всеки човек, да го зацапа, ние би трябвало да запазим това чувство за светостта на тези хора, тъй като те надълбоко в себе си са чисти. Те са патриоти, само че в най-благородния смисъл на думата, не са желали да ощетяват никого, всеки е имал право на лично определение да се назовава какъвто желае да бъде, да дадат една независимост и са дали всичко, в действителност са дали всичко, толкоз шаблонно звучи, само че са били подготвени да дадат живота си, като доста от хора и са го дали, в това число и Протогеров “, сподели още Андасаров. По думите му би трябвало да имаме задоволително разсъдък, да се позамислим и героите да останат ярък и чист образец за нас, с цел да можем да предадем нещо и на нашите деца, което е същинско, неопетнено, не е користно казано или измислено.
„ Естествено кръвната връзка си е кръвна връзка, само че той и в чисто персонален проект ми оказа помощ доста – още като дете ме подхвана, купуваше ми блокчета, насочи ме, той е усетил къде са ми ползите и това, че съм художник, преди всичко и той носи своята виновност, за което съм признателен, тъй като постоянно са ме питали имате ли хора, от които сте учили или са ви помагали – да, популярност Богу имам, и един от тях, може би първият, е тъкмо Константин Попатанасов, с което съм признателен на ориста “, заключи Атанас Андасаров. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ