Американски поглед върху „танковата война” в Сирия и Ирак
По време на войната с терористите в Сирия и в Ирак танкове бяха употребявани както от страна на държавните сили, по този начин и от бунтовниците и терористите. Използвани са машини от разнообразни генерации – от следвоенните до най-съвременните, за които близкоизточните пустини и градове станаха изпитателен полигон. Не може обаче да се каже, че бойните дейности в Сирия коренно са обогатили съветските военни по въпросите на тактиката при потреблението на бронираните машини, написа съветският профилиран уебсайт vpk-news.ru. Те единствено са удостоверили горчивия опит от войната в Чечня.
Няма да има втора Прохоровка
За американците обаче някои аспекти от спецификата на потреблението на танковете в Сирия и Ирак станаха признание. Руският блогер Александър Афанасев превел на съветски аналитичния материал на американския специалист Крис Ернандес, деец от морската пехота и танкист от Националната армия, участник в бойните дейности в Афганистан и Ирак. В него той размишлява за уроците от сегашната война в Близкия Изток.
Ернандес смята, че към този момент не би трябвало да се чакат в сходни спорове сражения като при Прохоровка (Курск, 1943 г.) или Ел Аламейн (Африка, 1942 г.). Не би трябвало да се чака, че множеството сблъсквания ще стават в на практика идеални за танковете пустини като в интервенция „ Пустинна буря” (Ирак, 1991 г.).
Според специалиста, на танкистите ще им се постанова да работят в извънредно неподходящ ландшафт, измежду урбанистични отломки като тия в Мосул и Ракка.
Неуязвимостта на „ Абрамса” е мощно пресилена
Такива условия ще разрешат на съперниците (терористи или бунтовници) да се приближат до танковете на отдалеченост за „ кинжален огън” и да ги нападат в мъртвите зони с всички разполагаеми средства, в това число „ Коктейл Молотов” и други подръчни средства.
В такава обстановка наблюдателните средства на танковете – перископи и прицели – са напълно незадоволителни за надзор на ситуацията и бойните машини се оказват на практика слепи.
Експертът установи, че неуязвимостта на американския танк „ Абрамс” е мощно пресилена, изключително при публикуваните в Близкия Изток модерни РПГ и ПТРК.
Всичко това прави пехотното прикритие на танковете най-важно и належащо изискване за тяхното потребление. Според американския деец, тези азбучни истини не са явни за всички във въоръжените сили на Съединени американски щати. Това се удостоверява и от големите загуби на обединението в Мосул (над 60 танка).
Американският деец отделя особено внимание на оръжието на танкистите. Сега на екипажа на „ Абрамс” се поставя единствено една щурмова карабина М-4, останалите танкисти са въоръжени с револвери. При това те на практика нямат нужните привички за пукотевица с карабина, с тях не се организират занятия по огнева подготовка. Според Ернандес, тази обстановка е неприемлива.
Крис Ернандес приключва обзора си с няколко патетични апела към управлението на Сухопътните войски на Съединени американски щати „ да си научат сирийските уроци”.
Превод и редакция: БЛИЦ
Няма да има втора Прохоровка
За американците обаче някои аспекти от спецификата на потреблението на танковете в Сирия и Ирак станаха признание. Руският блогер Александър Афанасев превел на съветски аналитичния материал на американския специалист Крис Ернандес, деец от морската пехота и танкист от Националната армия, участник в бойните дейности в Афганистан и Ирак. В него той размишлява за уроците от сегашната война в Близкия Изток.
Ернандес смята, че към този момент не би трябвало да се чакат в сходни спорове сражения като при Прохоровка (Курск, 1943 г.) или Ел Аламейн (Африка, 1942 г.). Не би трябвало да се чака, че множеството сблъсквания ще стават в на практика идеални за танковете пустини като в интервенция „ Пустинна буря” (Ирак, 1991 г.).
Според специалиста, на танкистите ще им се постанова да работят в извънредно неподходящ ландшафт, измежду урбанистични отломки като тия в Мосул и Ракка.
Неуязвимостта на „ Абрамса” е мощно пресилена
Такива условия ще разрешат на съперниците (терористи или бунтовници) да се приближат до танковете на отдалеченост за „ кинжален огън” и да ги нападат в мъртвите зони с всички разполагаеми средства, в това число „ Коктейл Молотов” и други подръчни средства.
В такава обстановка наблюдателните средства на танковете – перископи и прицели – са напълно незадоволителни за надзор на ситуацията и бойните машини се оказват на практика слепи.
Експертът установи, че неуязвимостта на американския танк „ Абрамс” е мощно пресилена, изключително при публикуваните в Близкия Изток модерни РПГ и ПТРК.
Всичко това прави пехотното прикритие на танковете най-важно и належащо изискване за тяхното потребление. Според американския деец, тези азбучни истини не са явни за всички във въоръжените сили на Съединени американски щати. Това се удостоверява и от големите загуби на обединението в Мосул (над 60 танка).
Американският деец отделя особено внимание на оръжието на танкистите. Сега на екипажа на „ Абрамс” се поставя единствено една щурмова карабина М-4, останалите танкисти са въоръжени с револвери. При това те на практика нямат нужните привички за пукотевица с карабина, с тях не се организират занятия по огнева подготовка. Според Ернандес, тази обстановка е неприемлива.
Крис Ернандес приключва обзора си с няколко патетични апела към управлението на Сухопътните войски на Съединени американски щати „ да си научат сирийските уроци”.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ