По време на война изкуството на стратегията е да се

По време на война изкуството на тактиката е да се съчетаят военните средства с политическите цели. Колкото и способени да са въоръжените сили и брилянтна тяхната тактичност, в случай че не могат да реализират мечтаната цел, тогава би трябвало да дадат нещо: задачата би трябвало да стане по-реалистична или би трябвало да се намерят повече средства. Ако нито едно от двете не е допустимо, резултатът ще бъде отчаяние, отчаяние или даже по-лошо, написа за Financial Times Лорънс Фридман, почетен професор по военни проучвания в Кралския лицей в Лондон.

В началото на войната задачите могат да бъдат сложени без явни ограничавания, изключително от пострадалата страна, която желае да си върне това, което им се поставя по право или решена да накаже нечовечен зложелател. Но това, което може да се реализира, зависи и от задачите на този зложелател и от това, което той може да донесе в борбата. Това предизвикателство на военната тактика стана мъчително явно, когато Израел отговори на ужасяващите офанзиви от предишния уикенд. Той не вижда метод за договаряния с Хамас и по тази причина в този момент желае да го победи със силата на оръжието, само че в случай че не може да откри метод да го направи, цикълът на принуждение ще продължи.

Тази потребност да се изравнят задачите със средствата може да се види в другите войни, водени от западните въоръжени сили през десетилетията след края на Студената война, интервал, в който те се радваха на релативно предимство. Съединени американски щати и техните съдружници сполучливо освободиха Кувейт от иракската окупация през 1991 година, като деликатно избягваха Багдад, с цел да смъкват Саддам Хюсеин, макар че оставянето му на власт означаваше, че той продължава да основава проблеми. Хуманитарните интервенции в някогашна Югославия от страна на западните сили бяха по-прости. Те действаха в поддръжка на обсаден народ и се опитваха да се оправят с тези, които ги потискаха. В Косово през 1999 година те се ограничиха до потреблението на военновъздушни сили.

Но по-късно при започване на века имаше бързи интервенции за смяна на режима в Афганистан, унищожаване на талибаните, с цел да се стигне до Ал Кайда, а по-късно и в Ирак, за свалянето на Садам Хюсеин. И в двата случая стандартните борби бяха относително лесни, само че по-късно бяха последвани от дълги и мъчителни акции за битка с бунтовниците, в които съдружните сили бяха блокирани, тъй като държавните управления, които те помогнаха да образуват, не бяха в положение да се оправят без продължителна западна помощ.

Формите на война, участващи в тези интервенции, варираха извънредно доста по своя интензитет и човешки разноски. Основните уроци бяха, че е извънредно мъчно да се биеш тук-там, където не си добре пристигнал и че в случай че изискванията са срещу теб, постоянството не е задоволително. Трябва да разберете политиката вярно. Този въпрос за връзката сред военните средства и политическите цели се слага всекидневно в руско-украинската война, защото Владимир Путин отхвърля да изостави война, която към този момент не може да завоюва, до момента в който Украйна има вяра, че няма различен избор, с изключение на да продължи да се бие с цел да освободи цялата си територия, даже когато войната става все по-изтощителна и изтощителна.

И в този момент, през миналата седмица, след нападението на Хамас над Южен Израел, този въпрос е подложен още веднъж, на място, където е бил поставян доста пъти преди. Какво е това, което всяка от страните може да се надява да реализира в тази сегашна борба, когато всяка предходна борба е оставила главния спор забранен?

Да предположим, че предходната събота Хамас се беше задоволил да нападна израелските гранични постове, да убие тези, които се съпротивляваха и да вземе колкото се може повече армейски личен състав назад в Газа като заложници. Зрителите биха изпитали насилствено удивление от тази смелост, способността да се поддържа оперативна сигурност, да заблуждава израелското разузнаване и да провежда ракетни офанзиви с навлизане на войски. Израелското държавно управление щеше да бъде оставено сепнато, тъй като беше ненадейно и тъй като фиксацията към Западния бряг и Йерусалим означаваше, че то не беше квалифицирано да се оправи с бойците на Хамас, до момента в който те се изсипваха през пробойните в оградата. Народът на Газа щеше да бъде изправен пред въздушни удари, както постоянно се случва, само че Израел щеше да има лимитирана интернационална поддръжка.

Историята би била за новобранец, който отвръща на удар и демонстрира слабостта на своя подтисник. Премиерът Бенямин Нетаняху може би щеше да трансферира казуса на медиаторите, като в последна сметка се съгласи да замени палестинците, държани в израелски затвори, с цел да си върне личния състав, хванат от войските на Хамас.

Но... не се получи по този начин. Един представител на Хамас твърди, че когато са влезнали в Южен Израел, са били сюрпризирани от слабия отговор на IDF: " Ние планирахме да реализираме някои облаги и да вземем пленници, с цел да ги заменяем. Тази войска беше книжен тигър. " Би било прекалено много да се одобри, че Хамас няма интерес да убива локални цивилни и няма проекти да го прави. Но при отсъствието на IDF нямаше нищо, което да им попречи да вилнеят, да се придвижват в околните градове и села, да стрелят по който намерят и да нахлуват в къщи, с цел да убиват жителите.

Най-голямата кланица се случи на фестивал навън, където танцуваха 3500 младежи. Избитите цивилни и тези, взети за заложници, не бяха единствено израелци, само че хора от доста народи и всички възрастови групи, от пенсионери до дребни деца. Ужасени от потресаващите сцени, тези, които просто биха обвинили Израел за занемаряване към палестинските премеждия, в този момент осъдиха Хамас за тази грубост. Малко се сподели в интернационален проект, защото неизбежните въздушни удари удряха цели в Газа.

Дори когато управлението на Хамас празнуваше триумфа на своя проект, създаден в продължение на доста месеци, и пострадването, което аргументи на врага си, то откри, че няма тактика за идната си стъпка, защото беше отишло прекомерно надалеч с първата. Заложниците му предоставиха единствения лост, само че с каква цел? Те заплашиха с изтезания, с цел да накарат израелците да сдържат въздушните удари, само че това до момента нямаше значение. Публикуването на изображения на още екзекутирани безпомощни хора няма да смекчи облика.

Алтернативата е да се подписа договорка. Много страни могат да се предложат като медиатори, само че какво може да желае Хамас в подмяна на освобождението на заложниците? Освобождаване на личните си пандизчии и преустановяване на военните дейности? Най-многото, което се предлага е възобновяване на ток, гориво и вода. Никое израелско държавно управление не можеше да се съгласи с нещо, което изглеждаше като премия за Хамас.

По-сериозно, до момента в който Хамас се съгласи в предишното да приключва огъня и да одобри опцията за решение с две страни, в случай че Израел се върне към границите си отпреди 1967 година, Хамас отхвърля да признае постоянството на " ционисткото образувание ". Тяхната цел е елиминирането на израелската страна. Може да оцени издръжливостта и устойчивостта на Израел повече в този момент, в сравнение с в предишното и да е подготвен посредством медиатори да подписва странични покупко-продажби, само че му липсва политическа тактика за справяне с спора в дълготраен проект. Вече управлява личната си територия. Неговият проблем не е, че земята му е окупирана, а че Израел и по този въпрос Египет упражняват непоколебим и ограничаващ надзор върху това, което влиза и излиза.

Газа е една от двете обособени палестински територии с друга история и политически структури, които не са свързани географски. И двете бяха добити от Израел през юни 1967 година, макар че нито една от тях не беше цел, когато войната стартира - необикновен образец за облаги от война, надхвърлящи упованията. От самото начало не беше ясно за какво Израел би желал да ръководи територия, състояща се най-вече от бежански лагери. Израелското наличие в Газа постоянно е било мъчно за поддържане и то завърши изцяло през 2005 година, когато на заселниците беше казано да изоставен и Израел вместо това издигна ограда.

Преместването в Западния бряг на Йордания и Източен Йерусалим през 1967 година също беше непланирано. Израел се надяваше да убеди йорданския крал Хюсеин да не се включва във войната в поддръжка на Египет. Ранно спокойно съглашение след 1967 година можеше да върне Западния бряг на Йордания, само че до тогава Израел искаше надзор над част от него като първа отбранителна линия и концепцията за заселване на част от територията се беше наложила. По-късно арабската среща на върха в Рабат през 1974 година отхвърли претенциите на Йордания за Западния бряг в интерес на Организацията за избавление на Палестина. За известно време ООП, като организация-чадър, беше представител както за Западния бряг, по този начин и за Газа.

Когато през октомври 1973 година Ануар Садат изненада Израел, съвсем тъкмо 50 години преди последната изненада, задачата на неговата война беше да показва, че арабите могат да се бият дейно и по този метод да сътвори условия за връщането на Синай, също високомерен през 1967 година Неговата войска беше надвит, само че мисълта му беше изразена и до края на десетилетието той имаше спокойно съглашение, което видя връщането на Синай през 1982 година Той не искаше Газа и фактът, че получи малко за палестинците, беше една от аргументите за Арабският яд поради едностранното му занемаряване на правилото за липса на договаряния с Израел и възможното му ликвидиране.

Дерайлира ли дефинитивно нежният трен на мира в Близкия изток?

Насилието и диващината, употребявани от нападателите на Хамас, нямат късмет да прокарат концепцията за нуждата от палестинска страна

Когато Съединени американски щати поведоха освобождението на Кувейт от иракската окупация, ООП остана отслабена, тъй като поддържа Хюсеин. Администрацията на Буш се почувства задоволително мощна, с цел да стартира съществени договаряния за дълготраен мир, макар съпротивата на Израел. Усещайки по какъв начин вървят нещата, водачът на ООП Ясер Арафат се съгласи да признае правото на Израел да съществува. Това докара до очевидните пробиви при започване на 90-те години, които отвориха опцията за решение с две страни.

Хамас, като ислямистка група, в никакъв случай не е бил причислен към светската ООП и тогава се противопоставяше на каквито и да е договаряния с Израел, до точката на образуване на терористични акции в Израел за спиране на договарянията. В края на 2000 година Бил Клинтън се включи в енергични договаряния за избавяне на процеса. Когато те рухнаха, бяха последвани от бомбите и репресиите на втората интифада. След това нямаше " кротичък развой ", заслужен за това име. " Пътната карта ", основана от Тони Блеър и Джордж Буш през 2003 година, в никакъв случай не беше последвана. До 2007 година Хамас управлява Газа, откакто първо завоюва избори, а по-късно и къса революция с Фатах, преобладаващата секта на ООП. Това остави Хамас и ООП всеки да дава отговор за личната си прото-държава и поемат по разнообразни пътища, макар инцидентните опити за ходатайство за помиряване сред Хамас и ООП.

На Западния бряг и в Източен Йерусалим дългогодишният президент на Палестинската власт Махмуд Абас, който в този момент е в края на осемдесетте си години, който пое ръководството след гибелта на Арафат, се пробва да се опълчи на по-нататъшните израелски похищения. Тук има доста възпламенителни точки, изключително откакто екстремистките заселнически групи станаха по-активни. Това толкоз загрижи държавното управление на Нетаняху, че обърна малко внимание на Газа. Предполагаше се, че Хамас може да живее със статуквото, стига въздействието на блокадата да бъде понижено посредством инжекции на икономическа помощ от Катар и позволения за повече поданици на Газа да влизат в Израел за работа. Сега наподобява, че Хамас насърчаваше утешителното съмнение, че управлението му се е концентрирало върху икономическото състояние на палестинците, а не върху безполезния блян да победи израелската страна.

Това съмнение се оказа отчайващо неправилно. Хамас не беше удовлетворен от статуквото. Блокадата остана интензивна, без значение от подобренията в периферията. Междувременно естествените поддръжници на Хамас в арабския свят, изключително в Персийския залив, отпадаха, привлечени от достъпа до стопанската система и технологиите на Израел, с името " Авраамски Споразумения ". Дори саудитците се доближаваха до " нормализиране " на връзките с Израел. Все по-изолиран, Хамас видя своя трагичен удар като метод да завоюва интернационалното внимание и да се сложи още веднъж в центъра на палестинската битка.

Възпиращият резултат на израелските военновъздушни сили и граничната ограда, с всичките им благоприятни условия за разкриване, се оказа непълен. След като остави Хамас значително самичък, в този момент се чака Нетаняху в най-хубавия случай да в профил Хамас от власт или най-малко да го направи некадърен за бъдещи офанзиви, а той не направи нищо, с цел да понижи упованията. С всяко откриване на осъществените зверства гневът пораства, както и упоритостта за бъдещи военни интервенции.

Резервистите са извикани и армията е отвън Газа, подготвена да се придвижи. Обсадата към този момент е засилена с изключени електричество, вода и интернет. В комбиниране с бомбардировките животът в Газа става все по-нещастен. Предполага се, че изчислението на Израел е, че това или ще принуди управлението към огромни отстъпки (поне връщането на заложниците), или другояче ще улесни интервенциите, в случай че армията навлезе. Министрите приказват освен за заличаване на военния потенциал на Хамас и Ислямски джихад, само че и за унищожаване на способността му да ръководи.

Тук идва предизвикването да се съгласуват военните средства с политическите цели. Израел се е придвижвал във враждебна палестинска територия няколко пъти в предишното, само че е мъчно да се мисли за нещо, което да му е донесло освен това от краткотрайна отмора и нормално скоро по-късно интернационалното състрадание се разсейва заради мизерията, породена на палестинското население. Когато нахлу в Ливан през 1982 година и обсади Бейрут, резултатите бяха пагубни. Неговите локални съдружници - християнските фалангисти - в последна сметка избиха палестинци в бежански лагери, когато Хизбула се трансформира в заплашителен зложелател на Израел, подкрепян от Иран.

Натискането в сърцето на Газа рискува тежки борби с готови бойци. Ръководството на Хамас може да се разпръсне и да се скрие. И даже да бъдат открити и свалени от власт, кой може да заеме мястото им? Точно както доста израелци са ядосани на своето държавно управление поради самодоволството му, доста поданици на Газа са раздразнени от Хамас поради безразсъдството му при нарушение на примирието, само че всеки, натрапен от израелците, няма да има легитимност. Окупирането на Газа за неустановен интервал от време би било повече от това, с което IDF може да се оправи и по-късно, откакто те изоставен, Хамас ще се възроди. Израелските военни цели рискуват да бъдат изключени от наличните средства.

И това допуска, че казусът с Газа може да бъде арестуван. Могат ли да бъдат овладени гневът и безпокойството на Западния бряг? Най-сериозно, може ли Израел да избегне война на два фронта? Вече имаше замяна на огън на израелско-ливанската граница с Хизбула. Представители на Хамас настояват, че Хизбула ще се включи в борбата, в случай че бъдат застрашени от " война на заличаване ". И зад двете стои Иран, предоставящ реторична, както и материална поддръжка.

За Израел няма положителни разновидности. Ако имаше положителни разновидности към този момент щяха да са тествани. Израел се пробва да създаде военна тактика за справяне със опасността от Хамас, до момента в който му липсва политическа тактика. За момента е невероятно да се разпознава предстоящ modus vivendi с Газа. На никакви покупко-продажби с Хамас няма да се има вяра, само че няма и избран път за унищожаване на Хамас.

Там, където може да има благоприятни условия, е Западният бряг. Така или другояче има смисъл при сегашните условия да се избегне по-нататъшно изостряне и със съществени старания може да се откри метод да се потвърди, че подобряването на връзките не е невероятно. Това не е висока летва, само че за настоящето държавно управление може да е по този начин. Тъй като Израел се сблъсква с рестриктивните мерки на военната мощност, може да се наложи най-малко да изследва опциите за политически начинания.

Atlantic Council: За Израел и Украйна - " Събуди се, Вашингтон ", светът е в заплаха

Време е Байдън да свърже две и две, страни терористи заплашват света както преди 100 години