Сталинградският Данко
По време на Великата Отечествена война на руските нации, през март 1942 година, по лично предпочитание матросът от Тихоокеанския флот Михаил Паникаха е изпратен на съветско-германския фронт и причислен в 883-и стрелкови полк от 193-а стрелкова дивизия на 62-ра войска. Преквалифицира се като бронеизтребител, само че запазил своята матроска униформа и с нея воювал против немците.
През есента на същата година неговият полк се оказва в самия пъкъл на Сталинградската борба и заема за защита завода " Червения октомври " на брега на река Волга.
В багра на 2 октомври 1943 година Михаил Паникаха прави героичен героизъм и по този метод подрежда своето име измежду най-големите герои на Великата Отечествена война 1941-1945 г.
Срещу позицията на неговия полк настъпват хитлеристки танкове, следвани от пехота. Михаил Паникаха свършва противотанковите гранати. Остават му единствено две бутилки със запалителна примес.
Той пропълзява до основния противников танк. Когато се приближава до него, се изправя, с цел да хвърли бутилката, само че в същия миг тя е пробита от противников патрон. Горящата запалителна примес облива тялото на храбреца.
Превърнал се в пламнал факел, разкъсван от жестоката болежка, Михаил Паникаха се затичва със сетни сили към немския танк и разрушава втората бутилка със запалителна примес в решетката на мотора. Огромна детонация гълтам героя дружно с подпалената от него вражеска бронемашина.
Немците са потресени от постъпката на червеноармееца и отстъпват. За този храбър героизъм Михаил Паникаха посмъртно е награден с медал „ Отечествена война ” 1-ва степен.
Неговите командири го оферират след багра за награждаване с най-високото звание на Съветския съюз, само че едвам на 5 май 1990 година, с Указ на президента на Съюз на съветските социалистически републики, той получава посмъртно златната звезда на Герой на Съветския съюз.
На 8 май 1975 година във Волгоград, на мястото, на което прави своя вечен героизъм, е открит възвишен монумент.
Журналистите, а след тях и елементарните руски жители почнали да назовават Михаил Паникаха " Сталинградския Данко ", тъй като съвсем като героя на Максим Горки от описа " Старицата Изергил ", той пожертвал живота си, с цел да избавил своя народ и му посочил пътя на избавлението с пламтящото си сърце.
През есента на същата година неговият полк се оказва в самия пъкъл на Сталинградската борба и заема за защита завода " Червения октомври " на брега на река Волга.
В багра на 2 октомври 1943 година Михаил Паникаха прави героичен героизъм и по този метод подрежда своето име измежду най-големите герои на Великата Отечествена война 1941-1945 г.
Срещу позицията на неговия полк настъпват хитлеристки танкове, следвани от пехота. Михаил Паникаха свършва противотанковите гранати. Остават му единствено две бутилки със запалителна примес.
Той пропълзява до основния противников танк. Когато се приближава до него, се изправя, с цел да хвърли бутилката, само че в същия миг тя е пробита от противников патрон. Горящата запалителна примес облива тялото на храбреца.
Превърнал се в пламнал факел, разкъсван от жестоката болежка, Михаил Паникаха се затичва със сетни сили към немския танк и разрушава втората бутилка със запалителна примес в решетката на мотора. Огромна детонация гълтам героя дружно с подпалената от него вражеска бронемашина.
Немците са потресени от постъпката на червеноармееца и отстъпват. За този храбър героизъм Михаил Паникаха посмъртно е награден с медал „ Отечествена война ” 1-ва степен.
Неговите командири го оферират след багра за награждаване с най-високото звание на Съветския съюз, само че едвам на 5 май 1990 година, с Указ на президента на Съюз на съветските социалистически републики, той получава посмъртно златната звезда на Герой на Съветския съюз.
На 8 май 1975 година във Волгоград, на мястото, на което прави своя вечен героизъм, е открит възвишен монумент.
Журналистите, а след тях и елементарните руски жители почнали да назовават Михаил Паникаха " Сталинградския Данко ", тъй като съвсем като героя на Максим Горки от описа " Старицата Изергил ", той пожертвал живота си, с цел да избавил своя народ и му посочил пътя на избавлението с пламтящото си сърце.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ