По време на страшното гонение при император Диоклециан в Сицилия

По време на страшното гонение при император Диоклециан в Сицилия живял дякон Евпъл. 

Той бил просветен клирик и ревниво без боязън служил на Бога. По това време в цялата империя било строго неразрешено на християните да държат в домовете си свещени книги.

Властите подкрепяли езическата вяра и усърдно търсели и изгаряли християнските книги, когато успявали да ги намерят. Затова християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на гибел, в сравнение с да предадат на езичниците това драгоценно богатство. 

Дякон Евпъл като Божи чиновник освен се стараел да пази църковните съдове и книги, само че също посредством молитва и напътствие укрепвал вярата и духа на християните. 

Около него всяка вечер се събирали вярващите. Той ги обучавал, четял на необразованите и на бедните, които не можели да си купят скъпите тогава книги, обяснявал на всички истините на Божието слово. 

Но един ден бил хванат, когато пред небогати хора четял светото Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце, написа Българска телеграфна агенция.
- Защо е в ръцете ти тая книга? - попитал го съдията.
- Аз си я четях, когато ме заловиха - дал отговор дяконът.
- Прочети нещо от нея!

Евпъл разтворил книгата и прочел: " Блажени са гонените за истина, тъй като е тяхно царството небесно... Ако някой желае да върви след Мене, дано вземе кръста си и Ме последва ".
- Какво е това? - попитал още веднъж съдията.
- Това е заповед, дадена ни от Бога - дал отговор Евпъл. - Аз съм християнин, а в свещените книги има думи за безконечен живот.

Съдията се помъчил да го убеди да се отхвърли, само че старанията му били напразни. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а по-късно в тъмницата няколко пъти подновявали разпитите и изтезанията. След като свещеномъченикът посочил неотстъпчивост във вярата и дръзновение пред ужасните страдания, го осъдили да бъде посечен с меч. Това станало през 304 г.