Свирепите революционни наказания
По време на Руската гражданска война към 1921 година към този момент бил преодолян първичния „ революционен “ безпорядък и се определили наказванията, които губернският (областен) революционен арбитражен съд имал право да постанова.
Например, смъртно наказване, т.е. разстрел, се налагало за следните закононарушения: членуване в контрареволюционна организация и присъединяване в скрит план против руската власт; изменничество, шпионаж, укриване на предатели и шпиони; подправяне на пари, подправяне на документи за контрареволюционни цели; бандитизъм, злодейство и въоръжен грабеж; противозаконна търговия с кокаин; участие в палежи и взривявания с контрареволюционни цели. Интересно е в това отношение Руската гражданска война да бъде съпоставена с Френската от 1789 година – която служела като модел за подражателство на съветските болшевики.
И по този начин: с цел да бъде задържан човек в революционна Франция в интервала 1789-1793 г.г, изобщо не било нужно да е направил някакво закононарушение.
Един от главните документи на френското революционно правораздаване бил „ Декретът за подозрителните “. В него черно на бяло написа: „ За подозрителни се считат всички, които със своите дейности, връзки, думи, съчинения и каквото и да било друго, провокират съмнение “.
„ Подозрителните “ подлежали на неотложен арест и съд от Революционния арбитражен съд.
Ето какво си спомня един от парижките юристи за този орган: „ Обвинителните актове на революционния арбитражен съд нормално се формулираха по следния метод: „ Разкрит е скрит план против френския народ, който се пробва да смъкна революционното държавно управление и да възвърне монархията. Долупосоченото лице се явява подстрекател или съизвършител в този скрит план “.
Чрез тази елементарна и убийствена формула безусловно на всяка почтена постъпка можело да бъде приписано незаконно желание.
Например, една от многото „ улики “ при обвиняване в скрит план било „ желание да принуди френския народ да гладува, с цел да го насърчи да се бунтува против революционния Конвент “. В това закононарушение се считал за отговорен всеки човек, който имал вкъщи си или на друго място храна или предмети от първа нужда в количество повече от нужното за един ден.
Така, да вземем за пример, един богат фермер, татко на 10 деца, бил наказан на гибел поради това, че негов служащ, до момента в който пресявал ръж, разсипал трици по земята. Същото обвиняване повдигнали против парижанин поради това, че готвачката му била струпала корички самун в дъното на бюфета, които били открити по време на обиск. Това бил един от обиските, който революционните комитети и комисари правили в домовете на лица, обвинени в липса на цивилен усеща (!) – под предлог за търсене на скрити оръжия, муниции, хранителни артикули за повече от един ден, и най-после, в търсене на доказателства за огромен „ скрит план против френския народ “.
Обискиращите рядко си тръгвали с празни ръце. Когато не намирали нищо, което да се счита за съмнително по техните указания, те отнасяли бижута, часовници, златни и сребърни съдове, златни и сребърни монети…
Г. Дюпарк, някогашен иконом в двореца „ Тюйлери “, бил разпознат от революционен деятел на моста „ Пон дю Ньоф “ и отведен в кордегардията (караулно помещение). Обвинили го, че бил раздавал входни билети на аристократи, които желали да „ убиват народа “. Бил изслушан единствено един очевидец. Адвокатът настоял той да опише формата на билетите. Свидетелят дал отговор, че били кръгли. Обвиняемият го опровергал и споделил, че всички билети, издавани при влизане в двореца по време на престоя на краля в Париж, били четириъгълни. Свидетелят бил комплициран – само че, по този начин или другояче, индивидът бил наказан на смърт…
Адвокатът продължава своя роман: „ Понякога успявах да реализира в съда отменяне на обвиняването, като използвах различен способ. Принуждавах прокурора Фукие-Тенвил да отсрочи делото под предлог, че чакам оправдателни документи, удостоверения от управляващите, от революционните комитети или националните съюзи. Щом загатвах такива „ авторитетни “ инстанции, Фукие-Тенвил отлагаше делото. От този миг нататък обвинените просто биваха забравяни, защото трибуналът издаваше толкоз доста смъртни присъди, че едвам се справяше с новите каузи, които възникваха всяка минута ”.
И всичко това ставало не в глухата провиция, където по принцип всичко е допустимо – а в столицата на Франция, в централния орган на революционното правораздаване.
