По време на протестите в Сърбия през юли и август

По време на митингите в Сърбия през юли и август голям брой видеозаписи и свидетелства на жители демонстрираха приложимост на мощ от страна на полицията – палки, сълзотворен газ и физически напън. Това сложи още веднъж въпроса дали националната правна система може да подсигурява ефикасна отбрана на жителите.

Адвокати акцентират, че в Сърбия съществува постоянна правна и конституционна рамка за отбрана на човешките права, само че на процедура тя постоянно остава подценена. Юристката Милена Васич от YUCOM (Правен комитет за човешки права) припомня, че Конституцията, Наказателният кодекс и Законът за полицията ясно не разрешават малтретирането и изтезанията, а интернационалните конвенции на Съвета на Европа и Организация на обединените нации в допълнение пазят жителите. Въпреки това, съгласно нея, решения на интернационалните органи постоянно не се ползват под въздействието на политически напън.

Адвокатът и специалист по човешките права Никола Ковачевич разяснява пред, че тъжби за полицейско принуждение и други нарушавания първо би трябвало да бъдат прегледани от сръбските прокуратури и съдилища. Едва след привършване на всички вътрешни механизми случаите могат да стигнат до Европейския съд по правата на индивида в Страсбург – развой, който лишава години.

Ковачевич отбелязва, че в случай че Съдът постанови нарушаване, Сърбия е длъжна да изплати обезщетение, да възобнови следствие и да поправя практиките си. Неспазването на такива решения може да докара до наказания от Съвета на Европа и до утежняване на интернационалната известност на страната.

" Европейският съд по правата на индивида е най-авторитетната институция за отбрана на човешките права, само че достъпът до него е сложен и изисква цялостно привършване на вътрешноправните средства за отбрана “, акцентира Ковачевич.