От ревност или мъка по болната си майка Виктор застреля баща си, напуснал дома
По време на закононарушението е студент в четвърти курс в Академията на Министерство на вътрешните работи
Убитият преди година Иван Христов бе най-големият производител на ябланска халва
" Почитай татко си и майка си, с цел да се не престават дните ти на земята, които ти дава Господ твоя Бог ", гласи една от десетте Божии заповеди. Следващата споделя: " Не убивай ".
Какво ли се случва с този, който наруши и двете по едно и също време - този, който застане разярено против татко си и невъзмутимо го убие? Кой кръг на пъкъла му е предназначен за най-тежкия грях?
Пред този сложен въпрос е изправен Виктор Василев, които провали живота и бъдещето си, затривайки родителя си. 23-годишният юноша е четвъртокурсник в Академията на Министерство на вътрешните работи, когато се разиграва трагичното събитие.
Преди да се стигне до кървавата развръзка той живеел с родителите си Росица и Иван Христови и с по-малката си сестра в с. Добревци покрай Ябланица. Всъщност татко му и неговият брат Милен били притежатели на компания, която е най-голямата за произвеждане на фамозната ябланска халва.
Дейността й главно въртял Иван и постоянно се налагало да пътува, с цел да доставя стока на клиенти от цялата страна. Съпругата му пък доста тежко приела гибелта на татко си и търсела давност в алкохола и медикаментите.
Годините минавали, напрежението сред нея и Иван нараствало - фамилията последователно се разпадало. И някак си естествено мъжът основал нова връзка с друга жена, с която се срещнал около бизнеса си в София. Случвало се при пътуванията му до столицата да остава и преспива при нея.
Неусетно нещата се задълбочили и Иван поел издръжката й - плащал ежедневните разноски, наема за квартира, купил й кола и мотоциклет. Заедно летували, дружно посещавали скъпи заведения. Бизнесменът бил благополучен и великодушен.
Този успореден живот довел до цялостен раздор в връзките с Росица. В средата на януари 2018-а тя тотално влошила здравето си с щедро количество алкохол и лекарства. Приели я в болница, само че не могли да изкоренят нездравословния й табиет. Затова при започване на февруари Иван се изнесъл от фамилното жилище и заживял настрана в друга къща отново в Добревци.
По това време Виктор учел и живеел в София. През почивните дни и ваканциите се завръщал вкъщи, само че този дом към този момент не бил същият без татко му. Случайно схванал за връзката му и не останал удивен, разгневил се. Бил твърдо уверен, че другата жена е с татко му единствено поради парите. Иван легализирал връзката с приятелката си, като качил фотоси в обществената мрежа.
Няколко пъти той и чичо му Милен разговаряли с Иван и упорствали да приключи връзката си. Но всичко било на вятъра - бащата оставал ням за думите им и не разрешавал да се месят в живота му.
Междувременно Виктор събирал информация за другата жена и схванал за скъпите дарове, за първокласните й привички, за прищевките, които татко му финансирал. Недоволството на сина нараствало с всеки ден, превръщало се в клокочеща гняв, която изливал пред сътрудници и познати.
На 25 февруари 2018 година по обяд Иван за следващ път се прибрал от София - нощта изкарал при любовницата си. В положително въодушевление захванал да реже дърва за огрев. А Виктор, приятелката му и майка му пътували до Тетевен, където Росица била прегледана от доктор.
След завръщането им в Добревци татко, наследник и чичото дружно натоварили със стока лекотоварни коли, които изпратили по направленията им. После Иван си отишъл у дома, пък Виктор се заровил във фирмените бумаги в офиса. Натъкнал се на тетрадка, в която татко му вписвал приходите и разноските, към които имало обяснителни бележки. След тях разкрил неправилност от 100 лв..
Младежът подкарал колата си към баба си в с. Батулци, само че решил първо да се отбие при татко си. Предстояла интервенция на майка му, нужни били средства. Всъщност на по-късен стадий станало ясно, че никаква интервенция не е нужна, защото диагнозата й била сбъркана и никакви пари не били дадени. Виктор обичал бързите коли.
Заварил Иван легнал на дивана. Синът пристъпил непосредствено към въпроса - че има неточност от 100 лв. при сборуването. Бащата отвърнал, че не е правилно. Виктор доста се подразнил, толкоз доста, че палнал колата и отишъл да вземе тетрадката.
Когато я посочил на татко си, той се разкрещял:
- Аз ли изкарвам тези пари и те устоявам или ти? Как си разрешаваш да проверяваш разноските ми? - сетне протегнал ръка да го удари. Не съумял.
През сълзи Виктор му обяснил, че са нужни пари за лекуването на майка му и за прехрана на фамилията.
- Ти харчиш безсистемно за любовницата си, само че към момента имаш семейство, което няма с какво да претърпява.
- Няма да ви давам пари - на теб, майка ти и сестра ти. Повече няма да видите положително отношение от мен - отсякъл ядосаният Иван.
- Така ли ще я караме към този момент - с мъка попитал синът.
- Да, по този начин - троснал се бащата.
Виктор направил финален опит да изясни, че желае отново да са семейство, да оказва помощ и да бъде до баща си, че не му мисли неприятното, само че Иван рекъл, че това въобще не го интересува.
Ядосан и афектиран, курсантът си тръгнал и напряко отишъл в пристройка към дома си, където държал железна каса, а в нея законно притежавана ловна пушка. Грабнал я и се върнал в жилището на татко си. Той продължавал да лежи на дивана. Синът безмълвно насочил оръжието, а мъжът вдигнал ръце да се отбрани. В този миг треснал първият изстрел. От шията на Иван бликнала кръв. Екнал втори изстрел, само че настрана от жертвата. Виктор се обърнал и хлопнал вратата след себе си.
После тръгнал към Батулци при баба си. В късния следобяд се срещнал с чичо си Милен в двора на индустриалния завод в Добревци. Запалили по цигара и до момента в който пушели Виктор признал, че е завършил с татко си. После се прибрал, почистил пушката, заключил я. Сетне за малко посетил собствен другар. А като се завърнал се изкъпал, облякъл чисти облекла и даже оказал помощ на по-малката си сестра да напише домашните си.
Вечерта течала умерено и идилично като че ли нищо не се е случило. До момента, когато му позвънил криминалист от Ябланица и го повикал в къщата на татко му. Виктор тръгнал пешком и видял начело чичо си - той се обадил в полицията, че е разкрил мъртвия си брат.
- Почистих и прибрах пушката, гилзите изхвърлих. За всичко съм се погрижил - успокоил го племенникът и помолил: Грижи се за мама и сестра ми!
Иззетите от мястото на престъплението проби, тези от ръцете на Виктор и от облеклата му изрично сочат, че той е причинителя. А психолого-психиатричната експертиза потвърждава, че е психологично здрав и може да дава отговор за постъпките си. Умишлено е умъртвил татко си, което е резултат от слабите му морално волеви задръжки.
Какво ще е наказването му, това ще реши съдът. Делото против Виктор Иванов Василев - някогашен четвъртокурсник от Академията на Министерство на вътрешните работи, неосъществен служител на реда и предстоящ пандизчия - потегли преди дни. /24chasa.bg
Убитият преди година Иван Христов бе най-големият производител на ябланска халва
" Почитай татко си и майка си, с цел да се не престават дните ти на земята, които ти дава Господ твоя Бог ", гласи една от десетте Божии заповеди. Следващата споделя: " Не убивай ".
Какво ли се случва с този, който наруши и двете по едно и също време - този, който застане разярено против татко си и невъзмутимо го убие? Кой кръг на пъкъла му е предназначен за най-тежкия грях?
Пред този сложен въпрос е изправен Виктор Василев, които провали живота и бъдещето си, затривайки родителя си. 23-годишният юноша е четвъртокурсник в Академията на Министерство на вътрешните работи, когато се разиграва трагичното събитие.
Преди да се стигне до кървавата развръзка той живеел с родителите си Росица и Иван Христови и с по-малката си сестра в с. Добревци покрай Ябланица. Всъщност татко му и неговият брат Милен били притежатели на компания, която е най-голямата за произвеждане на фамозната ябланска халва.
Дейността й главно въртял Иван и постоянно се налагало да пътува, с цел да доставя стока на клиенти от цялата страна. Съпругата му пък доста тежко приела гибелта на татко си и търсела давност в алкохола и медикаментите.
Годините минавали, напрежението сред нея и Иван нараствало - фамилията последователно се разпадало. И някак си естествено мъжът основал нова връзка с друга жена, с която се срещнал около бизнеса си в София. Случвало се при пътуванията му до столицата да остава и преспива при нея.
Неусетно нещата се задълбочили и Иван поел издръжката й - плащал ежедневните разноски, наема за квартира, купил й кола и мотоциклет. Заедно летували, дружно посещавали скъпи заведения. Бизнесменът бил благополучен и великодушен.
Този успореден живот довел до цялостен раздор в връзките с Росица. В средата на януари 2018-а тя тотално влошила здравето си с щедро количество алкохол и лекарства. Приели я в болница, само че не могли да изкоренят нездравословния й табиет. Затова при започване на февруари Иван се изнесъл от фамилното жилище и заживял настрана в друга къща отново в Добревци.
По това време Виктор учел и живеел в София. През почивните дни и ваканциите се завръщал вкъщи, само че този дом към този момент не бил същият без татко му. Случайно схванал за връзката му и не останал удивен, разгневил се. Бил твърдо уверен, че другата жена е с татко му единствено поради парите. Иван легализирал връзката с приятелката си, като качил фотоси в обществената мрежа.
Няколко пъти той и чичо му Милен разговаряли с Иван и упорствали да приключи връзката си. Но всичко било на вятъра - бащата оставал ням за думите им и не разрешавал да се месят в живота му.
Междувременно Виктор събирал информация за другата жена и схванал за скъпите дарове, за първокласните й привички, за прищевките, които татко му финансирал. Недоволството на сина нараствало с всеки ден, превръщало се в клокочеща гняв, която изливал пред сътрудници и познати.
На 25 февруари 2018 година по обяд Иван за следващ път се прибрал от София - нощта изкарал при любовницата си. В положително въодушевление захванал да реже дърва за огрев. А Виктор, приятелката му и майка му пътували до Тетевен, където Росица била прегледана от доктор.
След завръщането им в Добревци татко, наследник и чичото дружно натоварили със стока лекотоварни коли, които изпратили по направленията им. После Иван си отишъл у дома, пък Виктор се заровил във фирмените бумаги в офиса. Натъкнал се на тетрадка, в която татко му вписвал приходите и разноските, към които имало обяснителни бележки. След тях разкрил неправилност от 100 лв..
Младежът подкарал колата си към баба си в с. Батулци, само че решил първо да се отбие при татко си. Предстояла интервенция на майка му, нужни били средства. Всъщност на по-късен стадий станало ясно, че никаква интервенция не е нужна, защото диагнозата й била сбъркана и никакви пари не били дадени. Виктор обичал бързите коли.
Заварил Иван легнал на дивана. Синът пристъпил непосредствено към въпроса - че има неточност от 100 лв. при сборуването. Бащата отвърнал, че не е правилно. Виктор доста се подразнил, толкоз доста, че палнал колата и отишъл да вземе тетрадката.
Когато я посочил на татко си, той се разкрещял:
- Аз ли изкарвам тези пари и те устоявам или ти? Как си разрешаваш да проверяваш разноските ми? - сетне протегнал ръка да го удари. Не съумял.
През сълзи Виктор му обяснил, че са нужни пари за лекуването на майка му и за прехрана на фамилията.
- Ти харчиш безсистемно за любовницата си, само че към момента имаш семейство, което няма с какво да претърпява.
- Няма да ви давам пари - на теб, майка ти и сестра ти. Повече няма да видите положително отношение от мен - отсякъл ядосаният Иван.
- Така ли ще я караме към този момент - с мъка попитал синът.
- Да, по този начин - троснал се бащата.
Виктор направил финален опит да изясни, че желае отново да са семейство, да оказва помощ и да бъде до баща си, че не му мисли неприятното, само че Иван рекъл, че това въобще не го интересува.
Ядосан и афектиран, курсантът си тръгнал и напряко отишъл в пристройка към дома си, където държал железна каса, а в нея законно притежавана ловна пушка. Грабнал я и се върнал в жилището на татко си. Той продължавал да лежи на дивана. Синът безмълвно насочил оръжието, а мъжът вдигнал ръце да се отбрани. В този миг треснал първият изстрел. От шията на Иван бликнала кръв. Екнал втори изстрел, само че настрана от жертвата. Виктор се обърнал и хлопнал вратата след себе си.
После тръгнал към Батулци при баба си. В късния следобяд се срещнал с чичо си Милен в двора на индустриалния завод в Добревци. Запалили по цигара и до момента в който пушели Виктор признал, че е завършил с татко си. После се прибрал, почистил пушката, заключил я. Сетне за малко посетил собствен другар. А като се завърнал се изкъпал, облякъл чисти облекла и даже оказал помощ на по-малката си сестра да напише домашните си.
Вечерта течала умерено и идилично като че ли нищо не се е случило. До момента, когато му позвънил криминалист от Ябланица и го повикал в къщата на татко му. Виктор тръгнал пешком и видял начело чичо си - той се обадил в полицията, че е разкрил мъртвия си брат.
- Почистих и прибрах пушката, гилзите изхвърлих. За всичко съм се погрижил - успокоил го племенникът и помолил: Грижи се за мама и сестра ми!
Иззетите от мястото на престъплението проби, тези от ръцете на Виктор и от облеклата му изрично сочат, че той е причинителя. А психолого-психиатричната експертиза потвърждава, че е психологично здрав и може да дава отговор за постъпките си. Умишлено е умъртвил татко си, което е резултат от слабите му морално волеви задръжки.
Какво ще е наказването му, това ще реши съдът. Делото против Виктор Иванов Василев - някогашен четвъртокурсник от Академията на Министерство на вътрешните работи, неосъществен служител на реда и предстоящ пандизчия - потегли преди дни. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ