По време на предизборната кампания за президент през 2024 г.

По време на предизборната акция за президент през 2024 година Доналд Тръмп формулира външнополитическа стратегия, която съчетава типичен изолационизъм със старомодната дипломация на „ огромната сопа “, учредена на концепцията за „ мир посредством мощ “. Геополитическата обстановка, която породи тази политическа амалгама, обаче се промени в седмиците след избирането му - по-специално рухването на сирийския президент Башар Асад и възприемането на съветската и иранската накърнимост отвориха вратата за нови политически съображения. Тази нова следизборна действителност проправя пътя за евентуални пробиви в политиката във връзка с Русия и Иран през първите 100 дни от мандата на администрацията на Тръмп.

Това написа в публикация за Energy Intelligence някогашният офицер от американското разузнаване Скот Ритър.

Преди окончателното сриване на държавното управление на Асад на 8 декември преходният екип на новоизбрания президент на Съединени американски щати Тръмп беше концентриран върху нуждата да убеди Русия, че е в неин интерес да се съгласи на неотложно преустановяване на военните дейности в Украйна, и върху това по какъв начин да поддържа отслабващия Израел по метод, който би могъл да окаже напън върху Иран да се откаже от нуклеарната си стратегия.

Внезапната кончина на режима на Асад обаче докара до нови усещания за несъразмерната военна мощност на Русия и слабостта на Иран, което отвори вратата за формулиране на политики, които разрешиха на преходния екип на Тръмп да заеме по-настъпателна позиция.

При закриването на Националния конгрес на Републиканската партия на 18 юли Тръмп разгласи, че може да „ спре войните единствено с едно телефонно позвъняване “, заявявайки: „ Ще сложа завършек на всяка една интернационална рецесия, която сегашната администрация сътвори, в това число и на ужасната война с Русия и Украйна “.

Представата на Тръмп за великолепие - в комбиниране с глухите изявления на назначените от него претенденти за външната политика и националната сигурност, в това число Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант, определен за специфичен делегат на Тръмп за Украйна, и Майкъл Уолц, определен от Тръмп за консултант по националната сигурност - докара до проекти за преустановяване на военните дейности в Украйна, които се основават на единодушието на Русия за заледяване на бойните дейности и определяне на демаркационна линия, учредена на разположението на войските все още на влизане в действие на прекратяването на огъня. Предложението, направено от Келог, също по този начин оставя отворена вратата за вероятно участие на Украйна в НАТО, както и за разполагане на сили на НАТО в Украйна като част от мироопазващи сили след спора, написа още Скот Ритър.

В дните и седмиците след избирането му за президент Тръмп се сблъска с последствията от решението на администрацията на Байдън да даде на Украйна позволение да употребява доставените от Съединени американски щати армейски тактически ракетни системи (АТАКС) против цели на територията на Русия. В отговор на това Москва употребява нова стратегическа балистична ракета „ Орешник “ като ответна мярка и утвърди нова нуклеарна теория, която намали прага за потребление на нуклеарно оръжие от Русия. Тази мощна съветска реакция направи проблематични всевъзможни бъдещи старания за принуждаване на Русия да седне на масата за договаряния.

Бързото рухване на Асад в Сирия и несигурната орис на съветските военни гарнизони, ситуирани там от 2015 година насам, обаче доведоха до нова оценка на съветския боен капацитет, оцветена от сирийския неуспех. Тази оценка гласеше, че Русия е по едно и също време унизена и свръхмощна и че съветският президент Владимир Путин търси метод да излезе от клопката на Украйна, който самичък си сътвори, нахлувайки в тази страна през февруари 2022 година

За страдание на екипа на Тръмп тази оценка се оказа неправилна. По време на годишната си конференция в края на годината на 26 декември, когато беше запитан за проекта на Тръмп за преустановяване на военните дейности, учреден на тези нови оценки, съветският президент Владимир Путин го отхвърли с лека ръка. Украйна, усещайки, че бъдещата администрация на Тръмп реагира със мощ, стартира нова атака в съветската област Курск, с цел да промени действителностите на бойното поле. Първоначалните оценки сочат, че тя е в застой.

Това може да отвори вратата за по-прагматична и реалистична оценка на обстановката в Украйна, когато администрацията на Тръмп встъпи в служба на 20 януари. Ако това е по този начин, може да се открие път към разрешаване на спора посредством договаряния. В противоположен случай прогнозата е за продължение на войната на безсилие досега, в който способността на Украйна да се пази се срине.

„ По-добра договорка “ за Иран

Когато през 2018 година Тръмп се отдръпна от нуклеарната договорка с Иран - Съвместния изчерпателен проект за деяние (СВПД), той съобщи, че съглашението от 2015 година, контрактувано от администрацията на Обама, е „ неприятна договорка “ и че задачата му е да контракти „ по-добра договорка “. Централно място в тезата на Тръмп заемаше фактът, че JCPOA, който видимо създаваше едногодишен прозорец за пробив за Иран във връзка с способността му да създава нуклеарни оръжия, не съумя да реализира задачата си, откакто започнаха да изтичат по този начин наречените „ клаузи за приключване на периода на деяние “, ограничаващи иранските благоприятни условия за обогатяване на уран въз основата на центрофуги.

През съвсем шестте години, откогато Тръмп разгласи отдръпването на Съединени американски щати от JCPOA, Иран всъщност спря да извършва отговорностите си по JCPOA, значително въз основа на това, че съглашението към този момент не обезпечава дейно облекчение на глобите. Днес се прави оценка, че Иран е единствено на няколко седмици от опцията да обогатява уран до равнища, подобаващи за произвеждане на оръжие, което де факто го трансформира в прагова нуклеарна мощ. Тази действителност е предиздвикала администрацията на президента Джо Байдън да обмисли нуждата от предпазен боен удар, преди да напусне поста си. Това ще бъде един от най-важните въпроси, с които Тръмп, който съобщи, че в никакъв случай няма да разреши на Иран да има нуклеарен оръжеен капацитет, ще се сблъска при полагането на клетва.

Стремителният срив на сирийския режим обаче вкара нова геополитическа действителност в микса, изключително откакто умереният ирански президент Масуд Пезешкян уточни, че не се стреми към борба нито с Израел, нито със Съединени американски щати и би бил подготвен да стартира договаряния за понижаване на напрежението в района на Близкия изток. По време на предизборната си акция Тръмп съобщи, че задачата му във връзка с Иран е не толкоз свалянето на теократичния режим, колкото намирането на път към вероятно повдигане на икономическите наказания против Иран. „ Искам да употребявам глобите допустимо минимум “, съобщи Тръмп в коментар в Икономическия клуб на Ню Йорк на 5 септември 2024 година „ Вие губите Иран “, сподели Тръмп, визирайки геополитическото влияние на глобите върху формулировките на личната политика на Иран. „ Използвам глобите доста мощно против страни, които ги заслужават, след което ги смъквам “, добави Тръмп, акцентирайки допустима политическа тенденция по отношение на Иран, откакто встъпи в служба.

Ключово обаче ще бъде смекчаването на събитията, които накараха Тръмп да счита, че глобите са нужни първоначално - иранската нуклеарна стратегия. Ерик Еделман, някогашен почитан чиновник на Министерството на защитата в администрацията на Буш, неотдавна разгласява оценка, в която приканва Тръмп да упорства за ранни договаряния с Иран, които да доведат до преустановяване на огромна част от нуклеарната му стратегия, в случай че не и на цялата, в подмяна на анулация на глобите, или в противоположен случай да бъде изправен пред водено от Съединени американски щати нахлуване против нуклеарните му уреди. Това, което прави сходна високорискова тактика привлекателна за бъдещата администрация на Тръмп, която няма да желае да забърква Съединени американски щати в задгранични войни, е фактът, че Иран наподобява подготвен да стартира смислени договаряния по отношение на нуклеарната си стратегия. Ако Тръмп успее да се възползва от тази опция, той може би най-сетне ще успее да откри път към „ по-добрата договорка “, която даде обещание през 2018 година, написа Скот Ритър.

Скот Ритър е някогашен офицер от разследващия корпус на морската пехота на Съединени американски щати, чиято работа през над 20-годишната му кариера включва наряди в някогашния Съветски съюз за използване на съглашения за надзор на въоръженията, работа в щаба на американския военачалник Норман Шварцкопф по време на войната в Персийския залив и по-късно като основен контрольор по оръжията към Организация на обединените нации в Ирак от 1991 до 1998 година

Източник " Труд "