Като много добро определят здравето си близо половината жите...
По време на Преброяване 2021 е получена информация за три съществени характерности на здравния статус на популацията: самокритика на здравето, съществуване на ограничавания в ежедневните действия заради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по тематиката за здравния статус са доброволни. Тъй като част от популацията на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на популацията са изчислени към общия брой на далите отговор лица, а не към цялото население.
Самооценка на здравето
Изследователите одобряват, че хората правят оценка сложно съществуването или отсъствието на болести, функционалните ограничавания и ограничението на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на аргументи, свързани със здравето. Зададеният въпрос „ Как най-общо оценявате Вашето здраве? “ е субективна оценка на лицата с петстепенна канара за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно положение.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като положително - 99 199 (48.2%), следвани от доста положително - 49 661 (24.1%), и приемливо - 39 027 (19.0%). Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 8 142 и 1 561 души, или 4.0 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са показали, че не могат да дефинират, са 2 298 (1.1%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 6 024, или 2.9% от далите отговор лица.
В представянето на структурата на популацията по самокритика на здравето и изчисляването на относителните дялове на съответните категории не са включени лицата, добавени от административни източници, заради особеността на въпроса и нуждата от самокритика от преброяваните лица.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често дефинират здравето си като доста положително и положително (75.2%) спрямо дамите (69.6%).
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като доста положително или положително е оценено здравето на 94.1% от момчетата и на 94.6% от девойките.
С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията с положително или доста положително здраве, а се усилват лицата, които правят оценка здравето си като приемливо, лошо и доста неприятно. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.6% от мъжете и 37.2% от дамите. Задоволително е то за 40.2% от мъжете и 44.3% от дамите.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве в региона. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71.1%). Като приемливо правят оценка здравето си 19.9% от самоопределилите се като българи, а 4.8% - като неприятно или доста неприятно. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.2%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.0%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 83.2% от които дефинират здравето си като доста положително или положително. В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10.8%) или не могат да оценят своето здраве (0.4%). Като неприятно или доста неприятно правят оценка здравето си 4.2% от самоопределилите се като роми, а 1.4% от тях не желаят да отговорят на въпроса.
Териториално систематизиране на популацията по самокритика на здравето
Лицата, оценили здравето си като доста положително и положително към 7 септември 2021 година в област Пазарджик съставляват 72.3% от далите отговор на въпроса, при 72.1% за страната.
В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е максимален в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%) (фиг. 2). Най- невисок е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
Лица с ограничавания
Самооценката на здравето е обобщаваща характерност, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничавания заради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса би трябвало да се преглеждат без значение един от различен, защото не всеки път съществуването на ограничаване води до негативна самокритика на здравето, изключително в младите възрасти.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик 4 699 души, или 2.3% от лицата, дали отговор на доброволния въпрос, са били мощно лимитирани при осъществяване на нормалните за хората действия заради здравословен проблем през последните шест и повече месеца (фиг. 3). Ограничени, само че не толкоз мощно, са били 11 598, или 5.6%. Не са били лимитирани 169 300 души, или 82.2%. Не могат да дефинират 7 957 души, или 3.9%, а 12 358, или 6.0% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.
Възрастта е определяща във връзка с разпределението на лицата с ограничавания. Сред децата на възраст до 14 години 1.3% са били лимитирани при осъществяване на нормалните за хората действия заради здравословен проблем, а 89.4% не са имали ограничавания през последните шест и повече месеца. С увеличение на възрастта делът на лицата с ограничаване нараства до 8.0% във възрастовата група 45 - 64 години и 16.9% измежду най-възрастните на 65 и повече години.
Ранжирането на етническите групи по структурата на лицата с ограничавания през последните шест и повече месеца заради здравословен проблем е сходно на самооценката на здравето. Сред лицата от българския етнос 82.1% не са били лимитирани в своята ежедневна активност през последните шест и повече месеца заради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи мощни и не толкоз мощни ограничавания са надлежно 2.4 и 5.7%. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса.
Без ограничавания в ежедневната си активност в област Пазарджик са 80.1% от турската етническа група и 85.8% от ромската. За тази категория лица измежду останалите етнически групи относителният дял е 88.5%. Ограничения (силно и не толкоз силно) изпиват 9.2% от турската етническа група и 5.6% от ромите. За лицата от останалите етноси делът е 7.0%.
Териториално систематизиране на популацията по съществуване на ограничавания
Относителният дял на лицата с ограничавания към 7 септември 2021 година общо за страната е 9.1%. В териториален аспект стойностите на индикатора варират от 6.7% в област Благоевград до 12.6% в област Силистра. В половината от областите делът на лицата с ограничавания е по-голям от този за страната, като с най-високи дялове с изключение на област Силистра са областите Габрово (11.4%), Шумен (10.8%), Монтана (10.6%) и Плевен (10.5%). С най-ниски дялове на лицата с ограничавания са областите Благоевград (6.7%), София (7.6%), Сливен, Стара Загора и Пазарджик (по 7.9%).
Хора с увреждания
Хора с увреждания са лицата с трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно понижена продуктивност, надлежно типът и степента на увреждане се дефинират в проценти по отношение на опциите на здравия човек.
Важно е да се означи, че при обработката на данните в границите на Преброяване 2021 за необхванатите лица, добавени от административни източници, е употребена информация, авансово предоставена от НЕЛК. По този метод са добавени данни за съществуването на експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК, както и нужната информация, съдържаща се в него, в резултат на което са нараснали обсегът и качеството на информацията за хората с увреждания измежду цялото население в страната. При Преброяване 2021 доста по-малък е делът на лицата, за които липсва информация за съществуване на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане - 10.9% за популацията на възраст 16 и повече години и 17.2% за децата. За съпоставяне, при предходното броене, извършено през 2011 година, измежду популацията на възраст 16 и повече години липсва отговор за 29.4% от преброените лица на 16 и повече години, а за децата - за 44.9% от тях.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик приета трайно понижена продуктивност или степен на увреждане имат 21 754 лица. От тях 619 са деца, а 21 135 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.
Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане максимален е броят и надлежно относителният дял на лицата в групата от 50 до 70% - 8 651, или 40.9% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 71 до 90%, в която се отнасят 7 002 лица, или 33.1%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 3 280 лица на възраст 16 и повече години, или 15.5% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане - 2 202, или 10.4%.
Разпределението на децата по степен на увреждане демонстрира, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% тип и степен на увреждане - 260, или 42.0% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 168 деца, или 27.1%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 143 деца, или 23.1%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% тип и степен на увреждане - 48, или 7.8%.
Хора с увреждания и етнос
Сред лицата на възраст 16 и повече години в област Пазарджик според от етническата група, към която се самоопределят, най-голям е интензитетът за турската етническа група - 145 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от популацията на възраст 16 и повече години за 113 са открити увреждания. При ромите този индикатор е 107 на 1 000 души от популацията на тази възраст. Стойността на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи - 125 на 1 000 души.
При децата най-голям е коефициентът на разпространяване на уврежданията за ромската етническа група - 22 на 1 000 деца са с увреждания. Сред децата от българския етнос интензитетът е 17 на 1 000, като цената му е по-ниска от този за турската етническа група (19 на 1 000).
Хора с увреждания и обучение
Данните от Преброяване 2021 демонстрират, че лицата с увреждания в област Пазарджик са с по-ниско просветително равнище спрямо тези, които нямат увреждания. Към 7 септември 2021 година най-вече лица с приета трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане има измежду в никакъв случай непосещавалите учебно заведение както за децата (478 на 1 000), по този начин и за лицата на възраст 16 и повече години (440 на 1 000). Сред популацията с незавършено начално обучение на 1 000 души над 16 години 171 са с увреждания, а при децата - 23. Сходни са коефициентите на интензитет и за лицата с начално и главно обучение.
Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, измежду популацията, което има по- висока степен на приключено обучение. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със приблизително образование 107 имат понижена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е нивото на този индикатор за лицата, които имат висше обучение - 75 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите измежду популацията на възраст 16 и повече години. Установените разлики в разпространяването на уврежданията измежду популацията с друга просветителна степен може да се изясни с събитието, че настъпилите увреждания на хората лимитират техните благоприятни условия за придобиване на по-високо обучение и въпреки това, хората с по-ниско или без обучение са изложени на по-голям риск за увреждане на здравето им в тяхната трудова претовареност.
Териториално систематизиране на хората с увреждания
Относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години по области варира в необятни граници - от 7.9% в област Бургас до 23.7% в област Силистра (фиг. 5).
За 13 области относителният дял е по-нисък от общия за страната (12.4%). След област Бургас с най-ниски дялове са областите Благоевград (8.7%), Стара Загора (10.0%), Добрич и Търговище (по 10.7%).
С най-голям условен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години след област Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).
Относителният дял на децата с увреждания по области варира от 1.8% в областите Смолян и Благоевград до 7.1% в област Видин (фиг. 6). Под общия за страната индикатор (2.7%) е делът на децата с увреждания в 16 области. С най-ниски стойности след областите Смолян и Благоевград са областите Стара Загора и Добрич (по 2.0%) и Силистра, Сливен и Ловеч (по 2.1%).
С най-високи относителни дялове на децата с увреждания са областите Видин (7.1%), Враца и Монтана (по 4.6%).
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по тематиката за здравния статус са доброволни. Тъй като част от популацията на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на популацията са изчислени към общия брой на далите отговор лица, а не към цялото население.
Самооценка на здравето
Изследователите одобряват, че хората правят оценка сложно съществуването или отсъствието на болести, функционалните ограничавания и ограничението на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на аргументи, свързани със здравето. Зададеният въпрос „ Как най-общо оценявате Вашето здраве? “ е субективна оценка на лицата с петстепенна канара за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно положение.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като положително - 99 199 (48.2%), следвани от доста положително - 49 661 (24.1%), и приемливо - 39 027 (19.0%). Като неприятно и доста неприятно правят оценка здравето си надлежно 8 142 и 1 561 души, или 4.0 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са показали, че не могат да дефинират, са 2 298 (1.1%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 6 024, или 2.9% от далите отговор лица.
В представянето на структурата на популацията по самокритика на здравето и изчисляването на относителните дялове на съответните категории не са включени лицата, добавени от административни източници, заради особеността на въпроса и нуждата от самокритика от преброяваните лица.
Самооценката на здравето в огромна степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често дефинират здравето си като доста положително и положително (75.2%) спрямо дамите (69.6%).
Възрастта оказва значително въздействие при даваната самокритика на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като доста положително или положително е оценено здравето на 94.1% от момчетата и на 94.6% от девойките.
С повишението на възрастта понижава броят и надлежно делът на популацията с положително или доста положително здраве, а се усилват лицата, които правят оценка здравето си като приемливо, лошо и доста неприятно. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като доста положително и положително правят оценка здравето си 43.6% от мъжете и 37.2% от дамите. Задоволително е то за 40.2% от мъжете и 44.3% от дамите.
Значителни са разликите в самооценката на здравето според от етническата група, към която се дефинират преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве в региона. В съпоставяне с останалите етноси измежду тях минимален е делът на лицата, определящи здравето си като положително или доста положително (71.1%). Като приемливо правят оценка здравето си 19.9% от самоопределилите се като българи, а 4.8% - като неприятно или доста неприятно. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.2%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.0%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 83.2% от които дефинират здравето си като доста положително или положително. В съпоставяне с останалите етноси в страната измежду ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като приемливо (10.8%) или не могат да оценят своето здраве (0.4%). Като неприятно или доста неприятно правят оценка здравето си 4.2% от самоопределилите се като роми, а 1.4% от тях не желаят да отговорят на въпроса.
Териториално систематизиране на популацията по самокритика на здравето
Лицата, оценили здравето си като доста положително и положително към 7 септември 2021 година в област Пазарджик съставляват 72.3% от далите отговор на въпроса, при 72.1% за страната.
В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е максимален в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%) (фиг. 2). Най- невисок е делът на лицата в доста положително и положително здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен цената на индикатора е идентична с общия за страната.
Лица с ограничавания
Самооценката на здравето е обобщаваща характерност, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничавания заради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса би трябвало да се преглеждат без значение един от различен, защото не всеки път съществуването на ограничаване води до негативна самокритика на здравето, изключително в младите възрасти.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик 4 699 души, или 2.3% от лицата, дали отговор на доброволния въпрос, са били мощно лимитирани при осъществяване на нормалните за хората действия заради здравословен проблем през последните шест и повече месеца (фиг. 3). Ограничени, само че не толкоз мощно, са били 11 598, или 5.6%. Не са били лимитирани 169 300 души, или 82.2%. Не могат да дефинират 7 957 души, или 3.9%, а 12 358, или 6.0% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.
Възрастта е определяща във връзка с разпределението на лицата с ограничавания. Сред децата на възраст до 14 години 1.3% са били лимитирани при осъществяване на нормалните за хората действия заради здравословен проблем, а 89.4% не са имали ограничавания през последните шест и повече месеца. С увеличение на възрастта делът на лицата с ограничаване нараства до 8.0% във възрастовата група 45 - 64 години и 16.9% измежду най-възрастните на 65 и повече години.
Ранжирането на етническите групи по структурата на лицата с ограничавания през последните шест и повече месеца заради здравословен проблем е сходно на самооценката на здравето. Сред лицата от българския етнос 82.1% не са били лимитирани в своята ежедневна активност през последните шест и повече месеца заради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи мощни и не толкоз мощни ограничавания са надлежно 2.4 и 5.7%. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса.
Без ограничавания в ежедневната си активност в област Пазарджик са 80.1% от турската етническа група и 85.8% от ромската. За тази категория лица измежду останалите етнически групи относителният дял е 88.5%. Ограничения (силно и не толкоз силно) изпиват 9.2% от турската етническа група и 5.6% от ромите. За лицата от останалите етноси делът е 7.0%.
Териториално систематизиране на популацията по съществуване на ограничавания
Относителният дял на лицата с ограничавания към 7 септември 2021 година общо за страната е 9.1%. В териториален аспект стойностите на индикатора варират от 6.7% в област Благоевград до 12.6% в област Силистра. В половината от областите делът на лицата с ограничавания е по-голям от този за страната, като с най-високи дялове с изключение на област Силистра са областите Габрово (11.4%), Шумен (10.8%), Монтана (10.6%) и Плевен (10.5%). С най-ниски дялове на лицата с ограничавания са областите Благоевград (6.7%), София (7.6%), Сливен, Стара Загора и Пазарджик (по 7.9%).
Хора с увреждания
Хора с увреждания са лицата с трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно понижена продуктивност, надлежно типът и степента на увреждане се дефинират в проценти по отношение на опциите на здравия човек.
Важно е да се означи, че при обработката на данните в границите на Преброяване 2021 за необхванатите лица, добавени от административни източници, е употребена информация, авансово предоставена от НЕЛК. По този метод са добавени данни за съществуването на експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК, както и нужната информация, съдържаща се в него, в резултат на което са нараснали обсегът и качеството на информацията за хората с увреждания измежду цялото население в страната. При Преброяване 2021 доста по-малък е делът на лицата, за които липсва информация за съществуване на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане - 10.9% за популацията на възраст 16 и повече години и 17.2% за децата. За съпоставяне, при предходното броене, извършено през 2011 година, измежду популацията на възраст 16 и повече години липсва отговор за 29.4% от преброените лица на 16 и повече години, а за децата - за 44.9% от тях.
Към 7 септември 2021 година в област Пазарджик приета трайно понижена продуктивност или степен на увреждане имат 21 754 лица. От тях 619 са деца, а 21 135 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.
Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане максимален е броят и надлежно относителният дял на лицата в групата от 50 до 70% - 8 651, или 40.9% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 71 до 90%, в която се отнасят 7 002 лица, или 33.1%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 3 280 лица на възраст 16 и повече години, или 15.5% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане - 2 202, или 10.4%.
Разпределението на децата по степен на увреждане демонстрира, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% тип и степен на увреждане - 260, или 42.0% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 168 деца, или 27.1%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 143 деца, или 23.1%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% тип и степен на увреждане - 48, или 7.8%.
Хора с увреждания и етнос
Сред лицата на възраст 16 и повече години в област Пазарджик според от етническата група, към която се самоопределят, най-голям е интензитетът за турската етническа група - 145 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от популацията на възраст 16 и повече години за 113 са открити увреждания. При ромите този индикатор е 107 на 1 000 души от популацията на тази възраст. Стойността на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи - 125 на 1 000 души.
При децата най-голям е коефициентът на разпространяване на уврежданията за ромската етническа група - 22 на 1 000 деца са с увреждания. Сред децата от българския етнос интензитетът е 17 на 1 000, като цената му е по-ниска от този за турската етническа група (19 на 1 000).
Хора с увреждания и обучение
Данните от Преброяване 2021 демонстрират, че лицата с увреждания в област Пазарджик са с по-ниско просветително равнище спрямо тези, които нямат увреждания. Към 7 септември 2021 година най-вече лица с приета трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане има измежду в никакъв случай непосещавалите учебно заведение както за децата (478 на 1 000), по този начин и за лицата на възраст 16 и повече години (440 на 1 000). Сред популацията с незавършено начално обучение на 1 000 души над 16 години 171 са с увреждания, а при децата - 23. Сходни са коефициентите на интензитет и за лицата с начално и главно обучение.
Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, измежду популацията, което има по- висока степен на приключено обучение. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със приблизително образование 107 имат понижена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е нивото на този индикатор за лицата, които имат висше обучение - 75 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите измежду популацията на възраст 16 и повече години. Установените разлики в разпространяването на уврежданията измежду популацията с друга просветителна степен може да се изясни с събитието, че настъпилите увреждания на хората лимитират техните благоприятни условия за придобиване на по-високо обучение и въпреки това, хората с по-ниско или без обучение са изложени на по-голям риск за увреждане на здравето им в тяхната трудова претовареност.
Териториално систематизиране на хората с увреждания
Относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години по области варира в необятни граници - от 7.9% в област Бургас до 23.7% в област Силистра (фиг. 5).
За 13 области относителният дял е по-нисък от общия за страната (12.4%). След област Бургас с най-ниски дялове са областите Благоевград (8.7%), Стара Загора (10.0%), Добрич и Търговище (по 10.7%).
С най-голям условен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години след област Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).
Относителният дял на децата с увреждания по области варира от 1.8% в областите Смолян и Благоевград до 7.1% в област Видин (фиг. 6). Под общия за страната индикатор (2.7%) е делът на децата с увреждания в 16 области. С най-ниски стойности след областите Смолян и Благоевград са областите Стара Загора и Добрич (по 2.0%) и Силистра, Сливен и Ловеч (по 2.1%).
С най-високи относителни дялове на децата с увреждания са областите Видин (7.1%), Враца и Монтана (по 4.6%).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ