Уест Хам удари с чук с трансфера на Булдозера Алер
По време на последната пауза за интернационалните мачове преди края на сезон 2018/19 двамата водещи футболисти в класацията по асистенции в Бундеслигата блестяха за своите национални тимове по време на квалификациите за Евро 2020.
Джейдън Санчо потвърди с екипа този път на Англия за следващ път за какво заслужава всички хвалби и награди по собствен адрес, а Йошуа Кимих добави по този начин нужния опит на актуализирания отбор на Германия, загърбил бедственото си показване на Мондиал 2018 с блестяща победа над Нидерландия.
Намиращият се тогава на 3-то място измежду асистентите в Бундеслигата състезател обаче необичайно не бе част от състава на своя народен тим. Въпреки че вкара 15 гола и записа 9 асистенции в едно от най-силните шампионати в света, Себастиен Алер към момента чака първата си повиквателна за Франция.
Селекционерът на „ петлите” Дидие Дешан може и досега да не демонстрира необикновен интерес към 25-годишния нападател, но много от европейските водещи клубове го следяха изкъсо и най-после той отиде в Премиър Лийг от Айнтрахт (Франфурт), като се трансформира в рекордния трансфер в историята на Уест Хам против сумата от 45 млн. паунда.
Показателите на тарана за долните възрастови равнища на „ ле бльо” са впечатляващи – 13 гола в 20 мача за тима до-21, а 51-то му точни попадения в 98 срещи с екипа на Утрехт му завоюваха опцията за изява в Германия.
Висок и мощен, Алер се постанова в противниковото наказателно поле, като физическото му показване този сезон му завоюва купата „ най-силния състезател във ФИФА 19”, откакто измести от върха в тази ранглиста с рейтинг 98 от 99 вероятни Адебайо Акинфенуа. Бившият старши треньор на Айнтрахт и сегашен на Байерн (Мюнхен) Нико Ковач даже пословично съобщи, че „ и булдозер не може да го събори”.
Алер подсигуряваше по съвършен метод включването в офанзивата на свои съотборници от по-задни позиции, като задържаше топката с тил към противниковата врата. Допълнително и в голяма степен му помагаше фактът, че умее еднообразно добре и с двата крайници да пуска топката към сътрудниците си. Освен това чете ослепително играта и, макар че изобщо не е лакомец, има инстинктивната дарба да знае кой е точният миг да натисне спусъка – нещо, което му завоюва премията за Гол на сезона на Бундеслигата в сезон 2017/18.
Алер също така израсна доста под управлението на Адолф Хютер в Айнтрахт откъм цялостната си игра, въпреки че постоянно си е бил повсеместен футболист. Като младок го предиздвикали да играе вратар поради физиката си, въпреки че описа пред нашия екип, че голмайсторските му умения и индикатори са били задоволителни въпреки всичко да го задържат на желаната му позиция на терена.
„ Всъщност си бях нападател, само че когато се стигаше до осъществявания на дузпи на всякакви шампионати, всекидневно заставах на вратата – разкрива Алер. – Дори и по това време бях един от най-големите играчи в тима и имах доста положителни рефлекси. Спечелихме няколко шампионати с помощта на моите прояви, макар че постоянно бях по-щастлив, когато ми се позволяваше да играя напред. За благополучие вкарвах задоволително голове, другояче може би щях да играя по-често на вратата.”
Френският таран е повлиял играта си от тази на някои от най-хубавите нападатели в актуалната история, при все това се пробва да построи собствен личен жанр, блеснал в хубавия поход на Айнтрахт в Лига Европа. Тиери Анри е първият му кумир в детството. Като на половина котдивоарец харесва също Дидие Дрогба, а по-късно е запленен и от Златан Ибрахимович.
Франкфуртци не съумяха да се класират в Шампионската лига, но Алер притегли вниманието на много клубове на Стария континент. Неговата концепция беше да премине в подобен, който ще му обезпечи присъединяване в най-бляскавия европейски шампионат, само че повярва в плана на Уест Хам и Мануел Пелегрини, където може да играе заобиколен от майстори като Фелипе Андерсон, Мануел Ландзини, Пабло Форналс и Андрий Ярмоленко в една от обещаващите най-вече страсти офанзивни линии в цялата Премиър Лийг.
„ Никога не бих се преместил в Англия единствено поради това да мога да кажа, че играя в Англия. Трябваше да намеря смисъл в това, а и моментът трябваше да е точният”, разяснява Алер. Той към този момент сътвори куп мемоари, като оказа помощ на някогашния си тим да в профил в Лига Европа противници като Марсилия, Шахтьор (Донецк), Интер и Бенфика, както и да изтеза до дъно крайния победител в шампионата Челси, но желае занапред да натрупа най-хубавите си моменти във футбола.
Все още обаче не е приключеният нападател и го осъзнава: „ Разбира се, че постоянно имаш какво да подобряваш. Аз да вземем за пример би трябвало да съм по-ефикасен в завършващия удар, само че това не е единственото, което би трябвало да върша по-добре. Във всичко бих могъл да напредна: в подаванията, в скоростта, в ударите, в управлението на топката, даже и в тялото си. Искам да стана още по-завършен футболист.”
По всичко проличава, че не е надалеч времето, когато Алер ще реализира и тази си цел, както стори и с всички преди нея. И когато успее, цяла Англия ще се възхити на гения му. Кой знае, може даже и Дидие Дешан да се усети и да го повика…
Ронан Мърфи, GOAL
Джейдън Санчо потвърди с екипа този път на Англия за следващ път за какво заслужава всички хвалби и награди по собствен адрес, а Йошуа Кимих добави по този начин нужния опит на актуализирания отбор на Германия, загърбил бедственото си показване на Мондиал 2018 с блестяща победа над Нидерландия.
Намиращият се тогава на 3-то място измежду асистентите в Бундеслигата състезател обаче необичайно не бе част от състава на своя народен тим. Въпреки че вкара 15 гола и записа 9 асистенции в едно от най-силните шампионати в света, Себастиен Алер към момента чака първата си повиквателна за Франция.
Селекционерът на „ петлите” Дидие Дешан може и досега да не демонстрира необикновен интерес към 25-годишния нападател, но много от европейските водещи клубове го следяха изкъсо и най-после той отиде в Премиър Лийг от Айнтрахт (Франфурт), като се трансформира в рекордния трансфер в историята на Уест Хам против сумата от 45 млн. паунда.
Показателите на тарана за долните възрастови равнища на „ ле бльо” са впечатляващи – 13 гола в 20 мача за тима до-21, а 51-то му точни попадения в 98 срещи с екипа на Утрехт му завоюваха опцията за изява в Германия.
Висок и мощен, Алер се постанова в противниковото наказателно поле, като физическото му показване този сезон му завоюва купата „ най-силния състезател във ФИФА 19”, откакто измести от върха в тази ранглиста с рейтинг 98 от 99 вероятни Адебайо Акинфенуа. Бившият старши треньор на Айнтрахт и сегашен на Байерн (Мюнхен) Нико Ковач даже пословично съобщи, че „ и булдозер не може да го събори”.
Алер подсигуряваше по съвършен метод включването в офанзивата на свои съотборници от по-задни позиции, като задържаше топката с тил към противниковата врата. Допълнително и в голяма степен му помагаше фактът, че умее еднообразно добре и с двата крайници да пуска топката към сътрудниците си. Освен това чете ослепително играта и, макар че изобщо не е лакомец, има инстинктивната дарба да знае кой е точният миг да натисне спусъка – нещо, което му завоюва премията за Гол на сезона на Бундеслигата в сезон 2017/18.
Алер също така израсна доста под управлението на Адолф Хютер в Айнтрахт откъм цялостната си игра, въпреки че постоянно си е бил повсеместен футболист. Като младок го предиздвикали да играе вратар поради физиката си, въпреки че описа пред нашия екип, че голмайсторските му умения и индикатори са били задоволителни въпреки всичко да го задържат на желаната му позиция на терена.
„ Всъщност си бях нападател, само че когато се стигаше до осъществявания на дузпи на всякакви шампионати, всекидневно заставах на вратата – разкрива Алер. – Дори и по това време бях един от най-големите играчи в тима и имах доста положителни рефлекси. Спечелихме няколко шампионати с помощта на моите прояви, макар че постоянно бях по-щастлив, когато ми се позволяваше да играя напред. За благополучие вкарвах задоволително голове, другояче може би щях да играя по-често на вратата.”
Френският таран е повлиял играта си от тази на някои от най-хубавите нападатели в актуалната история, при все това се пробва да построи собствен личен жанр, блеснал в хубавия поход на Айнтрахт в Лига Европа. Тиери Анри е първият му кумир в детството. Като на половина котдивоарец харесва също Дидие Дрогба, а по-късно е запленен и от Златан Ибрахимович.
Франкфуртци не съумяха да се класират в Шампионската лига, но Алер притегли вниманието на много клубове на Стария континент. Неговата концепция беше да премине в подобен, който ще му обезпечи присъединяване в най-бляскавия европейски шампионат, само че повярва в плана на Уест Хам и Мануел Пелегрини, където може да играе заобиколен от майстори като Фелипе Андерсон, Мануел Ландзини, Пабло Форналс и Андрий Ярмоленко в една от обещаващите най-вече страсти офанзивни линии в цялата Премиър Лийг.
„ Никога не бих се преместил в Англия единствено поради това да мога да кажа, че играя в Англия. Трябваше да намеря смисъл в това, а и моментът трябваше да е точният”, разяснява Алер. Той към този момент сътвори куп мемоари, като оказа помощ на някогашния си тим да в профил в Лига Европа противници като Марсилия, Шахтьор (Донецк), Интер и Бенфика, както и да изтеза до дъно крайния победител в шампионата Челси, но желае занапред да натрупа най-хубавите си моменти във футбола.
Все още обаче не е приключеният нападател и го осъзнава: „ Разбира се, че постоянно имаш какво да подобряваш. Аз да вземем за пример би трябвало да съм по-ефикасен в завършващия удар, само че това не е единственото, което би трябвало да върша по-добре. Във всичко бих могъл да напредна: в подаванията, в скоростта, в ударите, в управлението на топката, даже и в тялото си. Искам да стана още по-завършен футболист.”
По всичко проличава, че не е надалеч времето, когато Алер ще реализира и тази си цел, както стори и с всички преди нея. И когато успее, цяла Англия ще се възхити на гения му. Кой знае, може даже и Дидие Дешан да се усети и да го повика…
Ронан Мърфи, GOAL
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ