Как прокуратурата се сети за правата на хората под карантина заради депутат от ГЕРБ
По време на пандемията в България са наказани над 1200 души за нарушена карантина. Сред тях са даже хора, отишли при близки в болничното заведение или на заравяне. През 2022 година измежду нарушителите се оказа и народен представител от ГЕРБ, само че той не беше разследван. Защо?
В началото на изключителното състояние поради ковид водач на ТИР се връща от чужбина. Предписана му е наложителна самоизолация. Той обаче я нарушава, тъй като взема решение да кара след колата за спешна помощ, която откарва сина му в незабавно поделение. Затова е наказан на две година и половина условно и на 20 000 лева санкция.
Близо две години по-късно, когато публично анулираната от 1 април е към своя край, юрист дава позитивен резултат за COVID-19 и е подложен под наложителна карантина. Той обаче си прави още няколко теста, които са негативни, и взема решение да участва на две правосъдни съвещания в нарушаване на предписанието на здравните управляващи. Прокуратурата отхвърля да го проверява, приемайки случая за незначителен.
В първата история става дума за завърнал се от Германия незнаен пловдивчанин, за който през 2020 година описа в.. Във втория - за варненския депутат от някогашната ръководеща партия ГЕРБ Бранимир Балачев, за който неотдавна заяви.
Формално прокуратурата не прави разлика сред публичното състояние на двамата, само че на процедура третира случаите по радикално друг метод.
В обстановката с депутата прокуратурата проучва неразбираемото законодателство и безредните ограничения
Спрямо водача впряга цялата суровост на закона, с цел да го накаже, без да регистрира събитието, че той не е би потвърдено болен от COVID-19, а е желал просто да последва сина си до болничното заведение.
В обстановката с депутата обаче държавното обвиняване проучва неразбираемото законодателство и безредните противоепидемични ограничения и по този начин доближава до извода, че те нарушават правата му и основават риск от политическа разпра с него. Затова отхвърля да образува следствие.
Според адвокати причините на прокуратурата да не се занимава с депутата с съображение се базират на редица проблеми в преследването на нарушителите на карантина, само че те биха били годни и за голяма част от предходните сходни случаи, в които хора освен са били разследвани, само че и осъждани.
В умозаключение се оказва, че въпросът на Бранимир Балачев разкрива двете страни на един огромен проблем. Първо, признатото наказателно законодателство за неспазена карантина е прекомерно общо и разрешава несъразмерна принуда. И второ, основният прокурор Иван Гешев не е направил нищо, с цел да уеднакви критериите, по които подчинените му преценят тези случаи.
Случаят на Балачев
На 21 февруари управлението на Министерство на вътрешните работи сезира Софийската градска прокуратура (СГП), че Балачев най-вероятно е направил закононарушение по член 355 от Наказателния кодекс. Именно това е текстът, редактиран от някогашното ръководещо болшинство на ГЕРБ и “Обединени патриоти ” в Народното събрание, с цел да се затегне контролът над спазването на карантината при започване на коронавирусната зараза. Той планува до 5 години затвор.
СГП образува кореспонденция по сигнала на вътрешното министерство, която удостоверява всички обстоятелства в него. На 26 януари депутатът от ГЕРБ фактически е дал позитивна проба за COVID-19. Затова Регионалната здравна ревизия във Варна му предписва 10-дневна карантина до 4 февруари.
В идващите дни той си прави още четири теста - всичките негативни. Тъй като няма никакви признаци на заболяването, на 1 февруари взема решение да отиде на две съвещания на Районния съд във Варна по каузи, по които е зает като юрист.
Народният представител е взел участие и в конференция на политическа партия по време на карантинатаМВР
“В хода на полицейската инспекция на варненската полиция е открито, че с изключение на по правосъдни съвещания в Районен съд - Варна, националният представител е взел участие и в конференция на политическа партия по време на карантината ”, допълниха тази седмица от Министерство на вътрешните работи с уточнението, че това събитие е убягнало на Софийската градска прокуратура.
Малко повече от месец след началото на прокурорската инспекция, Йордан Петров от СГП отхвърля да образува следствие по случая, макар че регистрира в постановлението си, че Балачев фактически е нарушил карантината си съзнателно.
За да стимулира отхвърли си, прокурорът прави нещо, което доста други негови сътрудници преди него не вършиха и по тази причина бяха подложени на критика от адвокати през последните две години. Той проучва празнотите в признатата през март 2020 година корекция в Наказателния кодекс, безредно изменящите се заповеди на здравния министър и произлизащите от това опасности за непрекъснато нарушение на правата на обвинените за неспазена карантина.
Мотивите на СГП
Прокурор Петров излага в детайли своите претекстове на цели осем страници. Разсъжденията му стартират от събитието, че член 355 Наказателен кодекс е бланкетна норма и препраща към заповедите на здравния министър, въвеждащи противоепидемичните ограничения, “които се променяха през седмица или две ”.
Според него поради тази непостоянност “буквално нямаше отбрана против тези заповеди и не можеше да се реши дали са конституционносъобразни, целесъобразни, оскъдни и така нататък ”
“Това слага под въпрос опцията подобен акт да става съображение за търсене на наказателна отговорност. Вярно е, че обстановката бе нова, само че със засягането на правата следва да се внимава ”, арументира се обвинителят, отбелязвайки, че “това важи с още по-голяма мощ, когато се касае за криминализиране на избран жанр действия – българският народ е изключително сензитивен на тематика засягане на независимост ”.
Петров дефинира признатата през март 2020 година корекция на Наказателен кодекс “опит за възкръсване на мъртва до този миг правна норма ” и се възмущава от неналичието на логичност в първичните ограничения, с чието осъществяване е обвързвана въпросната норма.
По невиждан метод бяха криминализирани сядането на скамейка или разходката в паркаСГП
“По невиждан метод бяха криминализирани сядането на скамейка или разходката в парка (но не и за разхождащите кучета, които бяха по-равни от останалите)... Бе неразрешено спортуването, което усъвършенства здравето и имунитета... Но по никакъв метод не бе даже намекнато за воденето на самоунищожителен вреден метод на живот, от който директно разследване е утежняване на здравето на популацията ”, показва прокурорът в постановлението си за отвод от следствие от 28 март, с което Свободна Европа разполага.
Една от главните му рецензии към този текст от Наказателния кодекс е, че Народното събрание не е отчел “по никакъв метод, че с цел да може едно действие да е закононарушение, то следва да е преди всичко общественоопасно ”.
"Политическа разпра "
“Не бе направена никаква разлика сред другите типове нарушавания на разпоредбите и ограниченията. Всяко нещо официално подлежеше на еднообразно санкциониране. Кой взема решение кое е закононарушение и кое административно нарушаване при липса на ясни критерии? Всяко действие може да бъде тълкувано по комфортен метод и употребявано за всевъзможни цели (в това число и политическа саморазправа). ”
Освен това Петров подлага на критика променливите условия за тестванията, с които се открива COVID-19, както и обстоятелството, че в течение на епидемията беше планувана опция слагането под карантина да може да става и по телефона. В тази връзка той отбелязва, че за човек “не е ясно дали му се обажда чиновник на РЗИ ”.
В интерес на депутата Балачев прокурорът акцентира в претекстовете си, че въпреки да е знаел, че нарушава карантината си, той се е чувствал добре, не е имал никакви признаци, а и е преследвал общественополезна цел - да не се отсрочват правосъдни съвещания поради него.
Мотивите на Петров стигат и до разбор на неравнопоставеността сред хората, които съзнателно се тестват за ковид, и тези, които избират да не рискуват да бъдат сложени под карантина.
Стриктното извършване на цивилен дълг става съображение за наказателно преследванеСГП
“Буквално става по този начин, че прецизното извършване на цивилен дълг да схванеш какво тъкмо ти има и дали не си рисков за другите, става съображение за наказателно гонене. Ето за какво е изцяло разбираемо, че доста хора избират изобщо да не се занимават със здравната система, което пък способства за по-голямото разпространяване на болестта ”, обобщава обвинителят.
В последна сметка той приема случая на депутата от ГЕРБ за незначителен и отхвърля да образува досъдебно произвеждане. Преценката му обаче не е дефинитивна и Министерство на вътрешните работи към този момент разгласи, че ще апелира отхвърли му пред Софийската апелативна прокуратура, тъй като “смята, че законите би трябвало да се поясняват и ползват идентично за всички български жители ”.
"Удивително творчество "
Адвокат Мария Шаркова е експерт по здравно право и през последните две години тя нееднократно е подлагала на критика както здравните управляващи за непоследователните и постоянно неразбираемите им дейности, по този начин и прокуратурата за строгостта, с която преследва извършители.
Тя дефинира постановлението на прокурор Петров като “удивително творчество и съществено усърдие да се проучва цялата нормативна уредба по метод, че да се доближи до извода за незначителност на действието ”.
“Принципно не мога да не се съглася, че в избрани случаи ангажирането на наказателната отговорност за нарушение на карантина съставлява свръх принуда - такива образци имаше доста, в това число за хора, които са нарушили карантината си, или с цел да съпроводят болен родственик ”, разяснява тя пред Свободна Европа, припомняйки, че юристите въпреки всичко имат право на болничен лист като доказателство, че са възпрепятствани да се явят на дело по здравословни аргументи.
Шаркова споделя и рецензията на прокурор Петров, че нарушаването на карантина в идентични случаи може да бъде третирано друго - като закононарушение или като административно нарушаване. Но съгласно нея е значимо да се подчертае, че “законите следва да се ползват еднообразно, без оглед личността на нарушителя ”.
Би било добре прокуратурата също толкоз напоително и усърдно да проучва активността си и против други лицаМария Шаркова
“Би било добре прокуратурата също толкоз напоително и усърдно да проучва активността си по покачване на обвиняване и против други лица, нарушили карантина или изолираност, защото е забавно да се разиска в кои други случаи е приела за маловажно нарушаването на наставление на РЗИ за уединяване на болен или карантиниране на контактен. ”
Шаркова споделя още, че “на фона на другояче репресивния уклон на прокуратурата по тези въпроси, съжденията за пропорционалността на ограниченията и изложените в постановлението образци заслужават възторженостти, тъй като е значимо прокурорите също да имат сензитивност към спазването на правата на индивида ”.
Бездействието на Гешев
Бившият прокурор от СГП и сегашен юридически специалист в Антикорупционния фонд Андрей Янкулов също беше измежду отявлените критици на репресията, която страната насочи против нарушителите на противоепидемичните ограничения при започване на пандемията.
Въпреки че кардинално показва единодушие с преценката на някогашния си сътрудник във връзка с Балачев, той акцентира пред Свободна Европа, че този случай разкрива “големия проблем ” по тематиката, “който преди всичко е на законодателно равнище, само че на второ място – в ръководството на самата прокуратура ”.
Никой не разбра основният прокурор да е издал методически инструкции по какъв начин да се водят делатаАндрей Янкулов
“Не се сътвори обединен стандарт по какъв начин би трябвало да се работи по тези случаи. Поне що годе обединен. Никой не разбра основният прокурор да е издал някакви методически инструкции по какъв начин да се водят делата по този текст от Наказателен кодекс. А в случай че е имало такива, то те явно не са сработили ”, разяснява Янкулов.
Той напомня, че измежду главните пълномощия на Гешев е да проучва активността на подчинените си по места и когато забележи друго отнасяне на идентични случаи, да уеднакви работата на редовите обвинители по тях. Друга опция е да сезира Конституционния съд или Народното събрание за законодателни несъгласия и пропуски.
Вместо това обаче основният прокурор избра да се занимава с несвойствени за позицията му действия като инспекции на цените в аптеките и апели за оповестяване на съвсем военно състояние в някои общини като Банско, да вземем за пример, напомня Янкулов.
От днешна позиция той е на мнение, че нанесените до момента вреди на хора, които са били прекалено осъдени за нарушена карантина или други ограничения, могат да бъдат най-малко отчасти поправени, в случай че Народното събрание одобри прошка за сходни присъди. Повечето от тях бяха съглашения за условни санкции, пробации или санкции.
В началото на изключителното състояние поради ковид водач на ТИР се връща от чужбина. Предписана му е наложителна самоизолация. Той обаче я нарушава, тъй като взема решение да кара след колата за спешна помощ, която откарва сина му в незабавно поделение. Затова е наказан на две година и половина условно и на 20 000 лева санкция.
Близо две години по-късно, когато публично анулираната от 1 април е към своя край, юрист дава позитивен резултат за COVID-19 и е подложен под наложителна карантина. Той обаче си прави още няколко теста, които са негативни, и взема решение да участва на две правосъдни съвещания в нарушаване на предписанието на здравните управляващи. Прокуратурата отхвърля да го проверява, приемайки случая за незначителен.
В първата история става дума за завърнал се от Германия незнаен пловдивчанин, за който през 2020 година описа в.. Във втория - за варненския депутат от някогашната ръководеща партия ГЕРБ Бранимир Балачев, за който неотдавна заяви.
Формално прокуратурата не прави разлика сред публичното състояние на двамата, само че на процедура третира случаите по радикално друг метод.
В обстановката с депутата прокуратурата проучва неразбираемото законодателство и безредните ограничения
Спрямо водача впряга цялата суровост на закона, с цел да го накаже, без да регистрира събитието, че той не е би потвърдено болен от COVID-19, а е желал просто да последва сина си до болничното заведение.
В обстановката с депутата обаче държавното обвиняване проучва неразбираемото законодателство и безредните противоепидемични ограничения и по този начин доближава до извода, че те нарушават правата му и основават риск от политическа разпра с него. Затова отхвърля да образува следствие.
Според адвокати причините на прокуратурата да не се занимава с депутата с съображение се базират на редица проблеми в преследването на нарушителите на карантина, само че те биха били годни и за голяма част от предходните сходни случаи, в които хора освен са били разследвани, само че и осъждани.
В умозаключение се оказва, че въпросът на Бранимир Балачев разкрива двете страни на един огромен проблем. Първо, признатото наказателно законодателство за неспазена карантина е прекомерно общо и разрешава несъразмерна принуда. И второ, основният прокурор Иван Гешев не е направил нищо, с цел да уеднакви критериите, по които подчинените му преценят тези случаи.
Случаят на Балачев
На 21 февруари управлението на Министерство на вътрешните работи сезира Софийската градска прокуратура (СГП), че Балачев най-вероятно е направил закононарушение по член 355 от Наказателния кодекс. Именно това е текстът, редактиран от някогашното ръководещо болшинство на ГЕРБ и “Обединени патриоти ” в Народното събрание, с цел да се затегне контролът над спазването на карантината при започване на коронавирусната зараза. Той планува до 5 години затвор.
СГП образува кореспонденция по сигнала на вътрешното министерство, която удостоверява всички обстоятелства в него. На 26 януари депутатът от ГЕРБ фактически е дал позитивна проба за COVID-19. Затова Регионалната здравна ревизия във Варна му предписва 10-дневна карантина до 4 февруари.
В идващите дни той си прави още четири теста - всичките негативни. Тъй като няма никакви признаци на заболяването, на 1 февруари взема решение да отиде на две съвещания на Районния съд във Варна по каузи, по които е зает като юрист.
Народният представител е взел участие и в конференция на политическа партия по време на карантинатаМВР
“В хода на полицейската инспекция на варненската полиция е открито, че с изключение на по правосъдни съвещания в Районен съд - Варна, националният представител е взел участие и в конференция на политическа партия по време на карантината ”, допълниха тази седмица от Министерство на вътрешните работи с уточнението, че това събитие е убягнало на Софийската градска прокуратура.
Малко повече от месец след началото на прокурорската инспекция, Йордан Петров от СГП отхвърля да образува следствие по случая, макар че регистрира в постановлението си, че Балачев фактически е нарушил карантината си съзнателно.
За да стимулира отхвърли си, прокурорът прави нещо, което доста други негови сътрудници преди него не вършиха и по тази причина бяха подложени на критика от адвокати през последните две години. Той проучва празнотите в признатата през март 2020 година корекция в Наказателния кодекс, безредно изменящите се заповеди на здравния министър и произлизащите от това опасности за непрекъснато нарушение на правата на обвинените за неспазена карантина.
Мотивите на СГП
Прокурор Петров излага в детайли своите претекстове на цели осем страници. Разсъжденията му стартират от събитието, че член 355 Наказателен кодекс е бланкетна норма и препраща към заповедите на здравния министър, въвеждащи противоепидемичните ограничения, “които се променяха през седмица или две ”.
Според него поради тази непостоянност “буквално нямаше отбрана против тези заповеди и не можеше да се реши дали са конституционносъобразни, целесъобразни, оскъдни и така нататък ”
“Това слага под въпрос опцията подобен акт да става съображение за търсене на наказателна отговорност. Вярно е, че обстановката бе нова, само че със засягането на правата следва да се внимава ”, арументира се обвинителят, отбелязвайки, че “това важи с още по-голяма мощ, когато се касае за криминализиране на избран жанр действия – българският народ е изключително сензитивен на тематика засягане на независимост ”.
Петров дефинира признатата през март 2020 година корекция на Наказателен кодекс “опит за възкръсване на мъртва до този миг правна норма ” и се възмущава от неналичието на логичност в първичните ограничения, с чието осъществяване е обвързвана въпросната норма.
По невиждан метод бяха криминализирани сядането на скамейка или разходката в паркаСГП
“По невиждан метод бяха криминализирани сядането на скамейка или разходката в парка (но не и за разхождащите кучета, които бяха по-равни от останалите)... Бе неразрешено спортуването, което усъвършенства здравето и имунитета... Но по никакъв метод не бе даже намекнато за воденето на самоунищожителен вреден метод на живот, от който директно разследване е утежняване на здравето на популацията ”, показва прокурорът в постановлението си за отвод от следствие от 28 март, с което Свободна Европа разполага.
Една от главните му рецензии към този текст от Наказателния кодекс е, че Народното събрание не е отчел “по никакъв метод, че с цел да може едно действие да е закононарушение, то следва да е преди всичко общественоопасно ”.
"Политическа разпра "
“Не бе направена никаква разлика сред другите типове нарушавания на разпоредбите и ограниченията. Всяко нещо официално подлежеше на еднообразно санкциониране. Кой взема решение кое е закононарушение и кое административно нарушаване при липса на ясни критерии? Всяко действие може да бъде тълкувано по комфортен метод и употребявано за всевъзможни цели (в това число и политическа саморазправа). ”
Освен това Петров подлага на критика променливите условия за тестванията, с които се открива COVID-19, както и обстоятелството, че в течение на епидемията беше планувана опция слагането под карантина да може да става и по телефона. В тази връзка той отбелязва, че за човек “не е ясно дали му се обажда чиновник на РЗИ ”.
В интерес на депутата Балачев прокурорът акцентира в претекстовете си, че въпреки да е знаел, че нарушава карантината си, той се е чувствал добре, не е имал никакви признаци, а и е преследвал общественополезна цел - да не се отсрочват правосъдни съвещания поради него.
Мотивите на Петров стигат и до разбор на неравнопоставеността сред хората, които съзнателно се тестват за ковид, и тези, които избират да не рискуват да бъдат сложени под карантина.
Стриктното извършване на цивилен дълг става съображение за наказателно преследванеСГП
“Буквално става по този начин, че прецизното извършване на цивилен дълг да схванеш какво тъкмо ти има и дали не си рисков за другите, става съображение за наказателно гонене. Ето за какво е изцяло разбираемо, че доста хора избират изобщо да не се занимават със здравната система, което пък способства за по-голямото разпространяване на болестта ”, обобщава обвинителят.
В последна сметка той приема случая на депутата от ГЕРБ за незначителен и отхвърля да образува досъдебно произвеждане. Преценката му обаче не е дефинитивна и Министерство на вътрешните работи към този момент разгласи, че ще апелира отхвърли му пред Софийската апелативна прокуратура, тъй като “смята, че законите би трябвало да се поясняват и ползват идентично за всички български жители ”.
"Удивително творчество "
Адвокат Мария Шаркова е експерт по здравно право и през последните две години тя нееднократно е подлагала на критика както здравните управляващи за непоследователните и постоянно неразбираемите им дейности, по този начин и прокуратурата за строгостта, с която преследва извършители.
Тя дефинира постановлението на прокурор Петров като “удивително творчество и съществено усърдие да се проучва цялата нормативна уредба по метод, че да се доближи до извода за незначителност на действието ”.
“Принципно не мога да не се съглася, че в избрани случаи ангажирането на наказателната отговорност за нарушение на карантина съставлява свръх принуда - такива образци имаше доста, в това число за хора, които са нарушили карантината си, или с цел да съпроводят болен родственик ”, разяснява тя пред Свободна Европа, припомняйки, че юристите въпреки всичко имат право на болничен лист като доказателство, че са възпрепятствани да се явят на дело по здравословни аргументи.
Шаркова споделя и рецензията на прокурор Петров, че нарушаването на карантина в идентични случаи може да бъде третирано друго - като закононарушение или като административно нарушаване. Но съгласно нея е значимо да се подчертае, че “законите следва да се ползват еднообразно, без оглед личността на нарушителя ”.
Би било добре прокуратурата също толкоз напоително и усърдно да проучва активността си и против други лицаМария Шаркова
“Би било добре прокуратурата също толкоз напоително и усърдно да проучва активността си по покачване на обвиняване и против други лица, нарушили карантина или изолираност, защото е забавно да се разиска в кои други случаи е приела за маловажно нарушаването на наставление на РЗИ за уединяване на болен или карантиниране на контактен. ”
Шаркова споделя още, че “на фона на другояче репресивния уклон на прокуратурата по тези въпроси, съжденията за пропорционалността на ограниченията и изложените в постановлението образци заслужават възторженостти, тъй като е значимо прокурорите също да имат сензитивност към спазването на правата на индивида ”.
Бездействието на Гешев
Бившият прокурор от СГП и сегашен юридически специалист в Антикорупционния фонд Андрей Янкулов също беше измежду отявлените критици на репресията, която страната насочи против нарушителите на противоепидемичните ограничения при започване на пандемията.
Въпреки че кардинално показва единодушие с преценката на някогашния си сътрудник във връзка с Балачев, той акцентира пред Свободна Европа, че този случай разкрива “големия проблем ” по тематиката, “който преди всичко е на законодателно равнище, само че на второ място – в ръководството на самата прокуратура ”.
Никой не разбра основният прокурор да е издал методически инструкции по какъв начин да се водят делатаАндрей Янкулов
“Не се сътвори обединен стандарт по какъв начин би трябвало да се работи по тези случаи. Поне що годе обединен. Никой не разбра основният прокурор да е издал някакви методически инструкции по какъв начин да се водят делата по този текст от Наказателен кодекс. А в случай че е имало такива, то те явно не са сработили ”, разяснява Янкулов.
Той напомня, че измежду главните пълномощия на Гешев е да проучва активността на подчинените си по места и когато забележи друго отнасяне на идентични случаи, да уеднакви работата на редовите обвинители по тях. Друга опция е да сезира Конституционния съд или Народното събрание за законодателни несъгласия и пропуски.
Вместо това обаче основният прокурор избра да се занимава с несвойствени за позицията му действия като инспекции на цените в аптеките и апели за оповестяване на съвсем военно състояние в някои общини като Банско, да вземем за пример, напомня Янкулов.
От днешна позиция той е на мнение, че нанесените до момента вреди на хора, които са били прекалено осъдени за нарушена карантина или други ограничения, могат да бъдат най-малко отчасти поправени, в случай че Народното събрание одобри прошка за сходни присъди. Повечето от тях бяха съглашения за условни санкции, пробации или санкции.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ