Киселова: Европа има нужда от истински лидери
По време на откриването на форума „Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и нововъведения в страните от Централна и Източна Европа“ в София, ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова съобщи, че „днес повече от всеки път Европа се нуждае от същински лидери“. Тя акцентира, че става дума за водачи с кураж, които да могат „да чертаят нови пътища и да вземат сложни, само че стратегически решения“.
Киселова очерта предизвикателната световна конюнктура, в която се намира Европа, като акцентира, че живеем в ера на геоикономически спорове, търговски напрежения и софтуерна конкуренция. Тя даде за образец Съединени американски щати и Китай, които „се движат със скоростта на светлината в сфери като изкуствения разсъдък и високотехнологичната индустрия“, до момента в който Европа е изправена пред значим въпрос:
„Ще продължим ли да изоставаме или ще възстановим водачеството си посредством нова визия, нововъведения и смели решения?“
Форумът, по думите ѝ, е доста повече от полемика по Зелената договорка. Той се е трансформирал в място за среща на хрумвания и визии, свързани с конкурентоспособността, нововъведенията и климатичната резистентност.
„Преди пет години тази конференция стартира като платформа за разискване на рисковете и опциите за България. Днес тя е сцена на огромен диалог за бъдещето.“
Киселова акцентира, че форумът цели да даде отговор на една от най-големите потребности на Европа – „да открие своята нова стратегическа позиция, своя компас към възобновяване на конкурентоспособността в едно бурно и предизвикателно световно съревнование.“
Според нея, присъединяване на над 350 представители от 26 страни придава на събитието огромна тежест.
„Това е късмет за бъдещо районно лидерство“, добави тя и прикани: „Нека да покажем, че Балканите могат да бъдат, с изключение на генератор на напрежение, и генератор на хрумвания.“
Киселова обърна внимание и на възходящата рецензия към Европейския съюз, обяснявайки, че това е законосъобразен резултат от „страховете на хората в един бързо изменящ се свят“. Тя подсети, че общественият модел на Европа е нейна неповторима горделивост.
„Това е извънредно скъпо достижение. Трябва да го запазим и развиваме, да го създадем по-гъвкав и квалифициран за провокациите на бъдещето.“
По думите ѝ, конкурентоспособността не е избор, а изискване за оцеляване. За това са нужни ефикасни и прагматични политики, които да основат среда за развиване на промишлеността. Тя прикани за изясненост по отношение на Зелената договорка, наблягайки, че тя „не отпада, само че се трансформира, приспособява се, трансформира се“. Според нея, Зелената договорка би трябвало да бъде „по-реалистична, по-балансирана, по-разумна в своите цели“, с акцент върху „декарбонизация със съхранена промишленост и зелени политики с икономическа и обществена логичност.“
Киселова подчертава и върху ролята на нововъведенията, като съобщи, че те са освен пътят напред, само че и огромно предизвикателство. „Европа няма бъдеще, в случай че не форсира иновационния си потенциал.“
В умозаключение тя прикани от името на България и района:
„Смятам, че е време от София да изпратим едно значимо обръщение. Ние от Централна и Източна Европа не сме външна страна. България може да бъде глас, визия, сътрудник в новата промяна на Европа.“
Киселова очерта предизвикателната световна конюнктура, в която се намира Европа, като акцентира, че живеем в ера на геоикономически спорове, търговски напрежения и софтуерна конкуренция. Тя даде за образец Съединени американски щати и Китай, които „се движат със скоростта на светлината в сфери като изкуствения разсъдък и високотехнологичната индустрия“, до момента в който Европа е изправена пред значим въпрос:
„Ще продължим ли да изоставаме или ще възстановим водачеството си посредством нова визия, нововъведения и смели решения?“
Форумът, по думите ѝ, е доста повече от полемика по Зелената договорка. Той се е трансформирал в място за среща на хрумвания и визии, свързани с конкурентоспособността, нововъведенията и климатичната резистентност.
„Преди пет години тази конференция стартира като платформа за разискване на рисковете и опциите за България. Днес тя е сцена на огромен диалог за бъдещето.“
Киселова акцентира, че форумът цели да даде отговор на една от най-големите потребности на Европа – „да открие своята нова стратегическа позиция, своя компас към възобновяване на конкурентоспособността в едно бурно и предизвикателно световно съревнование.“
Според нея, присъединяване на над 350 представители от 26 страни придава на събитието огромна тежест.
„Това е късмет за бъдещо районно лидерство“, добави тя и прикани: „Нека да покажем, че Балканите могат да бъдат, с изключение на генератор на напрежение, и генератор на хрумвания.“
Киселова обърна внимание и на възходящата рецензия към Европейския съюз, обяснявайки, че това е законосъобразен резултат от „страховете на хората в един бързо изменящ се свят“. Тя подсети, че общественият модел на Европа е нейна неповторима горделивост.
„Това е извънредно скъпо достижение. Трябва да го запазим и развиваме, да го създадем по-гъвкав и квалифициран за провокациите на бъдещето.“
По думите ѝ, конкурентоспособността не е избор, а изискване за оцеляване. За това са нужни ефикасни и прагматични политики, които да основат среда за развиване на промишлеността. Тя прикани за изясненост по отношение на Зелената договорка, наблягайки, че тя „не отпада, само че се трансформира, приспособява се, трансформира се“. Според нея, Зелената договорка би трябвало да бъде „по-реалистична, по-балансирана, по-разумна в своите цели“, с акцент върху „декарбонизация със съхранена промишленост и зелени политики с икономическа и обществена логичност.“
Киселова подчертава и върху ролята на нововъведенията, като съобщи, че те са освен пътят напред, само че и огромно предизвикателство. „Европа няма бъдеще, в случай че не форсира иновационния си потенциал.“
В умозаключение тя прикани от името на България и района:
„Смятам, че е време от София да изпратим едно значимо обръщение. Ние от Централна и Източна Европа не сме външна страна. България може да бъде глас, визия, сътрудник в новата промяна на Европа.“
Източник: eurocom.bg

КОМЕНТАРИ