По време на митинг миналия петък в Южна Дакота Доналд Тръмп продължи с насилствения си и апокалиптичен език, като каза на последователите си като завоевателен диктатор, че „Те просто унищожават страната ни… И ако не си я върнем – ако не си я върнем през 24 г., наистина вярвам, че няма да ни остане държава.“
Подробни планове за това как Тръмп ще стане първият диктатор на Америка вече са налице под формата на Дневен ред 47 и Проект 2025. Както подробно описва Гътри Грейвс-Фицсимънс в ново есе в MSNBC, вторият режим на Тръмп също ще бъдете бяла християнска теокрация.
Консерваторите често очертават своите политически кръстоносни походи като част от усилията за разширяване на „религиозната свобода“, разказ, разпространен в администрацията на Тръмп, за да изкорми защитата на гражданските права. Но сега „Проект 2025“ изрича тихата част на глас: десните групи не искат да гарантират, че всички американци имат религиозна свобода, но искат да наложат консервативни християнски възгледи в нашата страна с религиозно разнообразие.
Федералното правителство не трябва да се тревожи за спасяването на души.
Установяването на „библейски базирани“ политики, спасяването на души и насърчаването на спазването на съботата представлява пряка атака срещу религиозната свобода, свобода, гарантирана от Първата поправка, която запазва правителството извън религията.
Ако Тръмп и неговите неофашистки съюзници постигнат своето, човешките и гражданските права на черни и кафяви хора, гейове и лесбийки и транссексуални хора, жени, мюсюлмани, евреи , атеисти, демократи, либерали, прогресисти, бедни, хора с увреждания, мигранти и бежанци и други, идентифицирани като „врагове“ на режима на Тръмп и по-големия неофашистки проект, ще бъдат отнети.
В опит да се осмисля какво следва с ескалиращите заплахи на Тръмп за фашистко насилие и кръвопролития, продължаващата криза на демокрацията в страната и защо новинарските медии продължават да игнорират и нормализират ясните и настоящи опасности, наскоро попитах редица експерти за техните мисли и прозрения .
Отговорите им бяха леко редактирани за яснота:
Стивън Бешлос е журналист и автор на няколко книги, включително „The Gunman and His Mother“.
Виждали сме отново и отново нежеланието на съдилищата да потърсят отговорност от Доналд Тръмп за жестоките му атаки срещу съдии и прокурори, подхранвайки тази опасна атмосфера на стохастичен тероризъм и сплашване на свидетели и манипулиране на потенциални съдебни заседатели. Чудно ли е, че той ескалира атаките си, като обещава възмездие срещу Джо Байдън, ако си върне властта и удвоява враждебността си към специалния прокурор Джак Смит през последните дни (наричайки го „побъркан“ и участващ в „неконтролирана и безумна агресия“)?
Общото нежелание на медиите да докладват и да разширяват безумните публикации допълнително му дава сила да продължава да прекрачва границите, особено когато правното менгеме се затяга и страхът му нараства.
Имаме нужда от вашата помощ за да останете независими
Абонирайте се днес, за да подкрепите прогресивната журналистика на Salon
U.S. Окръжният съдия Таня Чуткан даде да се разбере, че правото на свобода на словото на подсъдимия Тръмп „не е абсолютно“ — и тя настоя, че ще ускори датата на процеса по делото за намеса в изборите, ако той продължи да възпрепятства правосъдието с опасните си коментари. Но въпреки насърчителните й думи, тя все още не е предприела действия. Още веднъж, това само засилва злонамереното убеждение на Тръмп, че законът не се отнася за него. И нещо повече, с пускането на снимката му и повишения му престъпен „статус“, той откри нов начин да убеди своя култ да му даде парите си. С всеки друг заповедта за затваряне на устата или задържането му би била очевидната посока, към която върви това. Но досега тъжният факт е, че никой, включително съдия Чуткан, не е пожелал да използва силата на съдебната система, за да спре подстрекателствата към насилие и опасността, която те представляват за процеса на справедливост и демокрация. Това трябва да се промени, без значение колко силни са виковете за политическо преследване от обвиняемия или неговите последователи (или притесненията на демократите, че това само ще го укрепи като кандидат за президент).
Или има върховенство на закона, или го няма.
Ваджахат Али е автор на „Върни се там, откъдето си дошъл“. Той също така е колумнист за The Daily Beast, MSNBC Daily и съ-домакин на Democracy-Ish Podcast.
Републиканската партия сега е радикализиран, въоръжен авторитарен култ, който върви към малцинството, антидемократично управление. Осъзнавам, че това са много думи, за да се каже основно едно съвременно фашистко движение. Това описание може да бъде отхвърлено от центристкия стенограф на властта като хипербола, но бих отвърнал, че тези хора умишлено игнорират всички знаци, които мигат в червено и щурмуват столицата на САЩ, носейки шапки MAGA. MAGA е чудовище, хранено и създадено от консервативно движение, което се отказа от по-добрата си преценка в името на краткосрочната власт под формата на Тръмп. Чудовището на Франкенщайн обаче е погълнало създателя си. Човекът, който е лидер на Републиканската партия, сега е 4 пъти обвинен, два пъти импийчмънт вулгарин с 91 обвинения срещу него, който подстрекаваше тълпата си срещу свободни и честни избори. Въпреки неговата литания от касапница или, по-точно, поради това, неговата база е допълнително привлечена от него като техен воин аватар, който ще им достави отмъщение, възмездие и победа.
Само тази седмица Майк Хъкаби, бивш губернатор на Арканзас, каза, че 2024 г. ще бъдат „последните избори, решени с бюлетини, а не с куршуми“, ако Тръмп не спечели. Звучи като заплаха, нали? Диалог би казал терорист в евтин холивудски филм. И въпреки това мнозинството все още третира това екстремистко движение като нормална, рационална политическа партия. Защо? Свидетели сме на възхода и нормализирането на антисемитските конспирации, повтаряни от Илон Мъск, Тръмп и лидерите на Републиканската партия, които също радикализираха терористите да извършват насилие срещу POC и еврейските общности. Учители, лекари, избирателни служители, правоприлагащи органи и избрани служители са били заплашвани от поддръжници на MAGA. Ако това модерно движение на Републиканската партия не може да спечели на гласуването, те ще донесат своите AR-15 и куршуми. Въпросът е как ще реагира мнозинството?
Федерико Финчелщайн е професор по история в Новото училище за социални изследвания и колежа Юджийн Ланг в Ню Йорк. Последната му книга е „Кратка история на фашистките лъжи“.
Мисля, че стигнахме дотук поради продължаващата трансформация на популистката политика в нещо по-близко до фашизма. Фашизмът защитава божествена, месианска и харизматична форма на лидерство, която възприема лидера като органично свързан с народа и нацията. Всяка ситуация, която лидерът смяташе за заплаха, беше приравнена с идеята, че хората и нацията са в опасност. Това разбира се беше лъжа, защото престъпленията или погрешните избори на дадено лице не могат да изразят колективната воля. Но така фашистките лидери обясняваха на хората проблемите си, включително и престъпленията си. Излъгаха, че действат в името на общността. Те имаха крайна концепция за врага, разглеждайки го като екзистенциална заплаха за нацията и нейния народ. Такъв враг трябваше първо да бъде преследван и след това да бъде депортиран или елиминиран. Това звучи познато на тръмпизма, защото Тръмп споделя тази концепция за божествения лидер, както и трансформациите на тези, срещу които се противопоставя, във врагове на народа.
Свързани
Предизборните митинги на Тръмп могат да доведат до правни последици: „Може да откаже много съдебни заседатели“
Обещанията на Тръмп за отмъщение трябва да се приемат сериозно. Тръмп повтаря класическа техника: фашистите са склонни да отричат това, което са и да приписват собствените си черти и собствената си тоталитарна политика на своите врагове. Първата и най-важна от тези характеристики е заплахата от насилие. Той не е типичен популист в смисъл, че неговите заплахи срещу враговете му (и срещу функционирането на демокрацията като такава) надхвърлят стандартното популистко омаловажаване на демокрацията. Той представлява фашистка опасност.
Виктор Рей е асоцииран професор по Ф. Уендъл Милър в катедрите по социология и криминология и афроамерикански изследвания в Университета на Айова и чуждестранен сътрудник по изследвания на управлението в Институтът Брукингс и сътрудник на центъра Кар в училището Кенеди в Харвард. Първата му книга „Относно теорията за критичната раса: защо има значение и защо трябва да ви е грижа“ наскоро беше публикувана от Random House.
Отклонението на Тръмп е нормализирано от Републиканската партия (която той е уловил ) и медиите. Десницата от години работи като референти в медиите, като крещеше либерални пристрастия в отговор на точните доклади за нарастващия десен радикализъм на партията. Десните също по същество създадоха собствена медийна екосистема, която Републиканската партия често следва, вместо да ръководи.
Мейнстрийм медиите отговориха на тези развития, като удвоиха представите за обективност и необосновано отразяване, които не отговарят на задачата да се справят с постоянно лъжещ демагог. Неспособността на медиите да се адаптират към новите политически реалности се отплати на Тръмп, когато например по време на първата кампания медиите често омаловажаваха очевидния фанатизъм, подхранващ подкрепата на Тръмп.
Тези медийни провали и свързаните с тях неуспехи на мерките за отчетност като импийчмънт само окуражиха Тръмп и неговата база от подкрепа. Експертите по авторитаризма често твърдят, че бъдещите силни мъже научават какво ще изключат една държава, отчасти въз основа на нивото на съпротива, с което се сблъскват техните грабители на властта. Един урок, който Тръмп очевидно е научил, е, че Републиканската партия няма да отблъсне дори най-явните лъжи и заплахи и че (досега) правната система не е била в състояние да го ограничи. Какво следва винаги е отворен въпрос, но се надявам, че някои от многото обвинения срещу бившия президент най-накрая ще го подведат под отговорност. Ясно е, че Републиканската партия не е в състояние да го управлява, тъй като той побеждава потенциалните си конкуренти в анкетите.
Форд Фишер е документалист на основния източник, видеожурналист и главен редактор на News2Share, независима платформа за необработени видеозаписи на политически активизъм и екстремизъм. Работата му е представена във филми, спечелили Оскар, Еми и Златен глобус.
Президентът Тръмп се кандидатира през 2016 г. с платформа, включваща частично „заключване“ на политическите му съперници въз основа на разнообразни оплаквания като цяло като корупция и т.н., но след като действително зае поста, мисля, че му липсваше мотивацията да проследи това. Оплакванията и гнева, които той насочи към кампанията си, бяха абстрактни и той щеше да представи американците като тяхна жертва. След президентството си бившият президент Тръмп беше изправен пред действително съдебно преследване и сега *лично* е отмъстителен. Междувременно той казва на базата си, че „те преследват не мен, а теб и аз съм на пътя им“. Правейки това, той е създал условия, при които сред собствената му база има гняв и жажда за отмъщение, които абсолютно биха се проявили в популярен мандат да *всъщност* преследва опонентите си, ако получи втори мандат.
Джо Уолш беше републикански конгресмен и водещ консерватор на Чаеното парти. Сега той е виден консервативен глас срещу Доналд Тръмп и водещ на подкаста „Бяло знаме с Джо Уолш“.
Доналд Тръмп миналата седмица каза публично, че ако отново стане президент, ще вкара Джо Байдън и неговите политически опоненти в затвора. И светът се прозя. И нито един републиканец не каза мамка му. И американците отидоха да се насладят на дълъг уикенд за Деня на труда. Как стигнахме дотук? Как нормализирахме един отявлен автократ, който се кандидатира за президент на Съединените щати? лесно. Американският народ отдавна изостави своята роля, ролята си в защитата на тази демокрация, като, както каза Бенджамин Франклин, направи това, което трябва да направим, за да "... я запазим." Американският народ преди доста време престана да бъде ангажиран, ангажиран и информиран в този велик експеримент за демокрация.
О, разбира се, лесно е да обвиняваме безсърдечните политици и страховитите републиканци, че ни позволиха да стигнем до това точка, в която Доналд Тръмп е на прага да стане отново президент. Но ми писна да го правя. Ние сме много близо до загубата на нашата демокрация и мисля, че е време да посочим с пръст американския народ.
Какво следва? Това също е лесно. Тръмп печели номинацията и по всяка вероятност ще се изправи срещу Джо Байдън през 2024 г. и както стоят нещата сега, Тръмп би бил шансът за фаворит в такъв мач. Да, един невеж, жесток, култов, идиот, корумпиран, престъпник, автократ и предател би бил по-добрият залог от 50/50 да стане президент. И ако това се случи, всички залози са провалени, нашата демокрация, която сега виси на косъм, ще се разпадне, възмездието ще бъде единственият ред за работа извън Вашингтон, а много от нас, които сме врагове на Тръмп, ще напуснат страна.
междувременно следващите 14 месеца до изборите през 2024 г. обещават да бъдат грозни, опасни и изпълнени с насилие. И освен ако тази неспокойна коалиция на всички нас, NeverTrumpers и независими, прогресивни и демократи отново сключи оръжия и отново излезе в сила, Тръмп печели.
И американският народ очевидно ще е заслужил да върне един автократ обратно в Белия дом. И може би тогава американският народ ще се събуди. Освен че дотогава ще бъде твърде късно.
Прочетете повече
за предполагаемите престъпления на Тръмп
„Криминални етикети и оранжеви гащеризони“: Експерти по как Тръмп използва в оръжие собствените си страхове
Тръмп планира да стане диктатор – отричането няма да ви спаси
От обвиненията на RICO към обещания за лоялност: трансформацията на Тръмп от Републиканската партия в престъпна тълпа е завършена
Вижте коментарите