Писателят Георги Господинов: Миналото и книгите се превръщат в убежище, а апокалипсисът в истории
По време на рецесии светът от през вчерашния ден се трансформира в леговище. Казват, че след 11 септември мнозина са се върнали в музеите, театрите, потърсили са разтуха и смисъл в изкуството на старите майстори, потърсили са там леговище.
Това споделя писателят Георги Господинов от Берлин в изявление за предаването „ Сценична треска” по БНР.
Той има вяра, че всеки, който написа, влага в написаното страховете си и очакванията си и опитомява паниките от това, което се задава. „ В последна сметка нашата работа е в действителност работа с непознатото, с това да усетим първи паниката, която има да идва.”
„ Това не е първият апокалипсис, който човечеството е претърпяло. Самите ние, в някакъв персонален проект, биографичен проект, всеки е минал през някакъв собствен апокалипсис, по-малък или по-голям. И това, което остава е, че в последна сметка всичко това се трансформира в истории.”
Писателят споделя собствен спомен от времето на един от атентатите в Париж.
„ Бях в същия ден в непосредствен, прилежащ град. Следобед отидох в галерията на тоя град. Имаше картини от 17 век и усетих по какъв начин цялата изложба се изпълни с хора, които не желаеха да изоставен. Те просто стояха пред холандските майстори от 17 век – такава беше изложбата, гледахме пейзажи на Вермеер и никой не искаше да си тръгне. Това беше изключително леговище. Беше бягство във времето. Както имаме бомбоубежища, по този начин и в този момент ще се нуждаем от времеубежища. Едно от тези убежища са книгите.”
Когато тази рецесия мине, ще пристигна по-голямата рецесия – невидимата рецесия на изчерпването на смисъла, добави Георги Господинов, който си задава въпроса дали ще излезем от тази рецесия по-бедни, което е несъмнено, само че и по-човечни. „ И този вид не е толкоз неприятен: по-бедни и по-човечни.”
„ Когато пристигна подобен миг на рецесия, човек прави оценка по различен метод света от през вчерашния ден. Нека не забравяме, че този свят от през вчерашния ден - ние би трябвало да пренесем някакви съществени полезности и това са елементарни неща като състрадание към другия... Малки неща, сякаш дребни, би трябвало да изнесем от рецесията, да излезем с тях.”
„ Във всяка рецесия дреме новото, което ще се роди. От една страна няма да бъдем същите и този свят няма да бъде същият. Нали знаете какво е казано в Еклесиаста – има време за прегръщане и време за възпиране от прегръщане. Има време за всяко нещо под небето. Изведнъж си даваш сметка, че би трябвало да се върнем към времето на прегръщане и ще има боязън в това, елементарен боязън да докоснеш другия, да се доближиш до него и е доста значимо по какъв начин ще го преодолеем. Ще бъдем разнообразни, само че главните неща, които би трябвало да пренесем отпреди рецесията, тях би трябвало да си ги сложим още в този момент в някаква time-капсула, в малко куфарче и да си ги вземем.”
„ Мисля, че рецесията ни споделя: хайде в този момент се смирете малко и се оттеглете в това, което можете да вършиме сами – в писането, в мислите си, в диалозите с околните си, имате цялото време на света. За всички нас, които сме се оплаквали какъв брой сме заети, ангажирани, значими и какъв брой не ни стига времето. Ето в този момент имаме времето. И това време също ще се трансформира в проблем, тъй като човек не знае какво да прави с толкоз доста време, какво да прави самичък със себе си. Ние не сме привикнали доста да стоим сами със себе си. Ще ни се наложи да четем самите себе си, а за това оказва помощ и литературата.”
Писателят споделя и за новия си разказ, който е писал през последните три години и се надява да излезе напролет.
„ Нашите книги са по-умни от самите нас и надълбоко в себе си, може би самият език също е по-умен от нас. И когато тръгнем да пишем, излизат неща, които са отвън личните ни благоприятни условия. Книгите получават силата и на този, който ги чете и това към този момент е доста повече от потенциала на обособения им създател.”
В сходни тревожни времена сякаш човек се отдръпва в предишното и се пробва да откри крепко място, за което да се хване, счита Георги Господинов. Когато бъдещето ни е отказано, се обръщаме внезапно обратно към предишното, с цел да изберем щастливо време от него.
„ И по-късно обаче, като изберем това щастливо време, дали това ще бъде решение? Може ли човек да живее в предишното си, когато е лишен от бъдеще? Като в обстановка на тази рецесия. Днес някак си всеки желае да се рестартира годината или незабавно да влезем в лятото, или в идната година. Какво вършим в обстановка на такова изгубване на смисъла и на бъдещето? За това е романът. И аз се надявам да бъде и разтуха, и мотив за размисъл, да излезе в едно умерено време и хората да намерят в действителност леговище и в тези страници.”
Това споделя писателят Георги Господинов от Берлин в изявление за предаването „ Сценична треска” по БНР.
Той има вяра, че всеки, който написа, влага в написаното страховете си и очакванията си и опитомява паниките от това, което се задава. „ В последна сметка нашата работа е в действителност работа с непознатото, с това да усетим първи паниката, която има да идва.”
„ Това не е първият апокалипсис, който човечеството е претърпяло. Самите ние, в някакъв персонален проект, биографичен проект, всеки е минал през някакъв собствен апокалипсис, по-малък или по-голям. И това, което остава е, че в последна сметка всичко това се трансформира в истории.”
Писателят споделя собствен спомен от времето на един от атентатите в Париж.
„ Бях в същия ден в непосредствен, прилежащ град. Следобед отидох в галерията на тоя град. Имаше картини от 17 век и усетих по какъв начин цялата изложба се изпълни с хора, които не желаеха да изоставен. Те просто стояха пред холандските майстори от 17 век – такава беше изложбата, гледахме пейзажи на Вермеер и никой не искаше да си тръгне. Това беше изключително леговище. Беше бягство във времето. Както имаме бомбоубежища, по този начин и в този момент ще се нуждаем от времеубежища. Едно от тези убежища са книгите.”
Когато тази рецесия мине, ще пристигна по-голямата рецесия – невидимата рецесия на изчерпването на смисъла, добави Георги Господинов, който си задава въпроса дали ще излезем от тази рецесия по-бедни, което е несъмнено, само че и по-човечни. „ И този вид не е толкоз неприятен: по-бедни и по-човечни.”
„ Когато пристигна подобен миг на рецесия, човек прави оценка по различен метод света от през вчерашния ден. Нека не забравяме, че този свят от през вчерашния ден - ние би трябвало да пренесем някакви съществени полезности и това са елементарни неща като състрадание към другия... Малки неща, сякаш дребни, би трябвало да изнесем от рецесията, да излезем с тях.”
„ Във всяка рецесия дреме новото, което ще се роди. От една страна няма да бъдем същите и този свят няма да бъде същият. Нали знаете какво е казано в Еклесиаста – има време за прегръщане и време за възпиране от прегръщане. Има време за всяко нещо под небето. Изведнъж си даваш сметка, че би трябвало да се върнем към времето на прегръщане и ще има боязън в това, елементарен боязън да докоснеш другия, да се доближиш до него и е доста значимо по какъв начин ще го преодолеем. Ще бъдем разнообразни, само че главните неща, които би трябвало да пренесем отпреди рецесията, тях би трябвало да си ги сложим още в този момент в някаква time-капсула, в малко куфарче и да си ги вземем.”
„ Мисля, че рецесията ни споделя: хайде в този момент се смирете малко и се оттеглете в това, което можете да вършиме сами – в писането, в мислите си, в диалозите с околните си, имате цялото време на света. За всички нас, които сме се оплаквали какъв брой сме заети, ангажирани, значими и какъв брой не ни стига времето. Ето в този момент имаме времето. И това време също ще се трансформира в проблем, тъй като човек не знае какво да прави с толкоз доста време, какво да прави самичък със себе си. Ние не сме привикнали доста да стоим сами със себе си. Ще ни се наложи да четем самите себе си, а за това оказва помощ и литературата.”
Писателят споделя и за новия си разказ, който е писал през последните три години и се надява да излезе напролет.
„ Нашите книги са по-умни от самите нас и надълбоко в себе си, може би самият език също е по-умен от нас. И когато тръгнем да пишем, излизат неща, които са отвън личните ни благоприятни условия. Книгите получават силата и на този, който ги чете и това към този момент е доста повече от потенциала на обособения им създател.”
В сходни тревожни времена сякаш човек се отдръпва в предишното и се пробва да откри крепко място, за което да се хване, счита Георги Господинов. Когато бъдещето ни е отказано, се обръщаме внезапно обратно към предишното, с цел да изберем щастливо време от него.
„ И по-късно обаче, като изберем това щастливо време, дали това ще бъде решение? Може ли човек да живее в предишното си, когато е лишен от бъдеще? Като в обстановка на тази рецесия. Днес някак си всеки желае да се рестартира годината или незабавно да влезем в лятото, или в идната година. Какво вършим в обстановка на такова изгубване на смисъла и на бъдещето? За това е романът. И аз се надявам да бъде и разтуха, и мотив за размисъл, да излезе в едно умерено време и хората да намерят в действителност леговище и в тези страници.”
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ