По време на кръгла маса за предизвикателствата в областта на

По време на кръгла маса за провокациите в региона на осиновяването в България беше дискутиранo за какво е значимо осиновеният да узнае биологичния си генезис. Обсъдена беше и нуждата от разширение на кръга на лицата, които имат право на достъп до тази информация. Кръглата маса бе по самодейност на депутата Христо Петров от парламентарната група на „ “ (ПП). Тя се състоя в зала „ Запад “ на Народното събрание. В нея участваха депутати, юристи и представители на неправителствени организации, съобщи Българска телеграфна агенция.

Христо Петров осведоми за импортирания преди седмица от депутати от Политическа партия законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, касаещ правото за даване на информация за генезис и преустановяване на осиновяването. Според него в системата има нерешени въпроси, които изискват болшинство в Народното събрание. Петров увери, че тематиката още веднъж ще бъде повдигната в идващия парламент и измененията в Семейния кодекс ще са първите, които той ще внесе, в случай че още веднъж е депутат.



Адвокат Жанета Бюйлекова от Българска асоциация " Осиновени и осиновители " уточни, че актуалната нормата планува, че единствено осиновеният и осиновителят има право да подаде искане до съда за информация. Тя разяснява, че няма нищо по-нормално от това човек да желае да познава корените си.

Всеки човек се пита кой съм, сподели Бюйлекова. По думите й тази потребност да схванеш произхода си е по-силна при осиновените. Осиновените не търсят толкоз родителите си, само че търсят братя или сестри, сподели тя.

Адвокатът описа за случай от своята процедура, при който се оказва, че две сестри, едната от които осиновена, живеят на една и съща улица, а децата им играят дружно, без да подозират роднинската връзка между тях.

Узнаването на биологичния генезис има здравен, обществен и морално-етичен темперамент, посочи още Бюйлекова. Участници в полемиката допълниха, че тази информация е значима, с цел да се знае какви наследствени заболявания може да има даден човек, както и да не се позволен кръвосмешения, в случай че осиновеният има брат или сестра, за чието битие не знае.

Адвокат Йорданка Бекирска описа за история, при която мъж и жена се срещат и влюбват в Дания, като след това заживяват и дружно. Впоследствие схващат, че са деца на двама братя.

Узнаването на биологичния генезис дава опция на осиновените да завършат пъзела на своя живот, разяснява още Бекирска. Много огромна част от хората са имали подозрения за това, че са осиновени, сподели тя на база на своя професионален опит. Търсенето на салдото на осиновените, осиновителите и биологичните родители има по какъв начин да бъде открит, доста други страни към този момент го откриха, сподели юристът.  



Лилия Апостолова от съдружие „ Търсим се “ показа, че е осиновена. Тя също сложи акцент върху потребността от познаване на биологичния генезис от гледна точна на здравния статус. Апостолова сподели, че това е значимо и при случаите на донорство. Когато ме питаха за наследствени заболявания, споделях тези на моите осиновители. По този метод подлагах на риск личното си здраве, разяснява тя.

По мотив на риска от блудничество, Апостолова сподели, че знае, че има по-голям брат, който също е даден за осиновяване и който тя не познава. След като узнах произхода си, пребивавам по-спокойно, към този момент знам коя съм, съобщи тя.

В хода на полемиката беше разисквана и потребността от съответна психична поддръжка за осиновителите и осиновените, с цел да се избегнат разсиновявани. Засегната беше и тематиката за периода за проучване на кандидат-осиновителите.