По време на една от безсънните нощи, когато с жена

По време на една от безсънните нощи, когато с жена ми се събудихме дружно с нашето бебе, аз споделих: „ Все отново ставам дружно с теб. Много мъже не го вършат. Трябва да си ми признателна “.

Бях изтощен и споделих това с намек, че й е провървяло с мен. Един тип се издигнах над другите татковци.

Беше към този момент осем часа сутринта. Жена ми се спря за момент, облегна се на стола си, дребният спеше върху коленете й. Очите й бяха червени, а кестенявата й коса беше събрана на опашка. Тя притисна детето по-близо до себе си, осмисляйки това, което съм споделил. Очаквах, че ще се съгласи с мен. Понякога сме обсъждали бащите, които не са ставали поради бебетата си, считайки това за работа на майката.

Но жена ми не го направи.

Вместо това, кръстоса крайници, погледна ме в очите и сподели: „ Искам да спреш да приказваш по този начин “.

В този миг жена ми беше постоянна студентка, майка на три деца, както и учебен доброволец. С часове седеше на кухненската маса, прегърбена над клавиатурата, с учебник в дясната ръка и най-малко едно дете я дърпаше за панталона.

Не е изненадващо, че макар моята помощ, й беше мъчно да поддържа дома в непорочност и освен това да вози децата на доктор, да готви, да води децата по спортни и извънкласни мероприятия, да ги държи чисти и здрави и да управлява държанието им на публични места.

Тя беше студентка и майка и носеше голям товар, тъй като беше единственият педагог на нашите деца. И внезапно аз загатвам за своята помощ измежду нощ, като че ли това доста разширило ролята ми на татко.

Естествено, не мислех нищо такова в този миг. Просто се пробвах да привлека вниманието на жена ми към приноса, който носех на фамилията ни.

Като татко усещах, че импортирам своята милостиня в домашната работа. Идвайки от работа, чистех, ставах нощем и правех доста други неща, с цел да бъде бракът ни в действителност взаимно дело. Но не знам за какво желаех да получа някаква специфична признателност за тези неща, които дълги години смятах за работа на майката.

Бях облечен в панталон и риза, а в дясната ръка държах виолетова кутия за обяд. Спрях за момент, направих крачка обратно и попитах: „ Но за какво? В последна сметка това е по този начин! Правя доста от това, което другите татковци не вършат. Аз съм добър мъж “.

Съпругата ми стоеше с бебето на ръце. По-големите ни деца още спяха, по тази причина говорехме шептейки. „ Защото не чувствам, че сме сътрудници. Усещам, че съм длъжна да те апелирам всякога, когато се будиш нощем. Това е и твое дете “.

Продължихме по тематиката. Тя ми сподели по какъв начин цени всичко, което върша за дома, само че й е неприятно с какво отношение го върша. Сякаш правя нещо грандиозно, когато в действителност върша това, което би трябвало да прави бащата.

Първата ми реакция беше да се ядосам. Исках да й изброя другите татковци, наши познати, които и до през днешния ден са последователи на остарелите джендърни функции. Отворих уста, само че се стопирах, мислейки за своите усеща и разбрах, че е по-добре да излезна, до момента в който не съм споделил нещо ненужно.

Затова отидох на работа без да кажа нито дума повече.

На работа бях гневен.

На двайстата минута от половинчасовото каране се сетих за това по кое време последно бях измил съдовете. Тогава също чаках да получа хвалба или премия и в този момент за първи път и зададох въпроса: за какво? В последна сметка аз също хапвам.

След това се сетих по какъв начин минах с прахосмукачка килима или изпрах и имах същите упования по отношение на домакинската ми работа… И внезапно е почувствах като непрокопсаник.

Фактът, че жена ми е била виновна за дома и грижите за децата, толкоз надълбоко се бе вкоренил в разбирането ми за фамилията ми, че се поставях на фундамент, оказвайки елементарна помощ на брачната половинка ми през нощта.

Докато паркирам и отида до офиса, се усещах в действителност подтиснат.

Позвъних на жена ми от работа и споделих, че скърбя за казаното. „ Ти си права. Семейството е партньорство и не би трябвало да се държа по този начин, като че ли върша нещо свръхестествено, тъй като ставам с бебето през нощта. Повече няма да го върша “.

Жена ми помълча за малко, а след това сподели: „ Благодаря “.