По време на дебатите за държавния бюджет и вота на

По време на дебатите за държавния бюджет и вота на съмнение националният представител от „ Възраждане “ Александър Койчев показа обстойна оценка на макроикономическата обстановка в страната. Той предизвести, че България се намира в интервал на задълбочаваща се инфлация , ниска конкурентоспособност и отлив на вложители, а идното въвеждане на еврото ще сътвори още по-сериозни опасности.

„ Инфлацията в България е 5,3% и е много над годишната инфлация за октомври, както и над целевите 2%, които се считат за здравословни. Това затруднява бизнес средата, води до декапитализация на фирмите и до обедняване на жителите “ , сподели той от трибуната и акцентира, че инфлацията всъщност съставлява „ прикрит налог “ върху популацията и бизнеса.

По думите му няма по какъв начин през идната година инфлацията да бъде овладяна, изключително в изискванията на въвеждане на еврото.

„ Единствената институция, която водеше битка с инфлацията -БНБ, с нейните рестриктивни 12% минимални наложителни запаси, към този момент няма да има този инструмент. Шестнадесет милиарда ще бъдат влети в стопанската система без съответните артикули и услуги, което още повече ще форсира темпа на инфлация. “

Александър Койчев се спря и на растежа на Брутният вътрешен продукт, като посочи, че номиналната ранглиста прикрива действителни структурни проблеми.

„ Да, България е на пето място в Европа по растеж на Брутният вътрешен продукт, само че самият растеж е общоприет – сред 2 и 3%. Водещите стопански системи като Италия, Германия и Франция бележат растежи сред 0 и 0,5% – на ръба на рецесията. Средноевропейските равнища са към 2%. “

Той прикани министъра на стопанската система „ да отиде в Ирландия и да види по какъв начин вършат растеж на Брутният вътрешен продукт от 10% и нагоре “ и да прояви „ храброст да докара тук американските компании “ .

Като сериозна спънка пред икономическото развиване националният представител уточни това, което назова „ законодателен тормоз над бизнеса “ .

„ Гласуването на измененията в Закона за въвеждане на еврото, пробите на въздуха за особени оператори на Лукойл, СУПТО, нарастването на осигуровките, свалянето на прага на регистрация по Данък добавена стойност от 166 на 100 хиляди лв. – всичко това вреди на развиването. “

Той показа и данни за отлива на задгранични вложения .

„ За интервала до август директните непознати вложения са намалели със 188 милиона евро по отношение на предходната година – това е спад от 10,9%. “

Като образец уточни затварянето на завода за автомобилни кабелни съоръжения в Карнобат.

„ Там стотици хора ще останат на улицата. Тези хора ли би трябвало да работят в Румъния, където се реалокира производството? “

Той напомни и че огромен международен производител на стени за катерене също е декларирал желание да напусне България.

„ В българската стопанска система липсват производства с висока добавена стойност “ , акцентира още Койчев.

Той уточни, че вместо да се разискват вложения в цех за барут, страната би трябвало да поддържа новаторски технологии .

„ Можеше да се построи цех за дронове. Има български производител на товарни дронове, които могат да имат и военно приложение – единствено би трябвало да може да създава в България, а не да бяга в чужбина. “

Народният представител от „ Възраждане “ предизвести и за експоненциалния растеж на държавния дълг .

„ От 2024 до 2028 дългът пораства експоненциално – както като сума, по този начин и като % от Брутният вътрешен продукт. Особено притеснително е, че лихвените разноски се усилват с 1,25 милиарда евро и стават 1,3% от Брутният вътрешен продукт. “ Според него това неизбежно ще докара до „ повдигане на налозите – както косвени, по този начин и директни “. Той означи, че даже Българска социалистическа партия към този момент приканват за „ прогресивно подоходно облагане за бизнеса и жителите, както и за увеличение на ставката на Данък добавена стойност “.

Като финален основен риск Александър Койчев разяснява недостига по настоящата сметка.

„ Той е притеснителен както като безспорна стойност, по този начин и като % от Брутният вътрешен продукт. Вносът пораства, износът понижава – явен знак за липса на индустриално произвеждане и конкурентоспособност. “

„ С оглед на всичко изложено ние ще подкрепим вота на съмнение “ , сподели в умозаключение Койчев.

Присъединете се към нашия 

Цончо Ганев: 40 милиарда нов дълг за две години – това е цялостен финансов разгром