По време на COP28 в Дубай се видя призив за

По време на COP28 в Дубай се видя апел за утрояване на възобновимите мощности до 2030 година на фона на позитивни признаци в тази посока. През 2022 година 80% от възходящото търсене на електрическа енергия и 12% от електрическата енергия, генерирана в международен мащаб, идват от слънчева и вятърна сила. И МАЕ има вяра, че слънчевото произвеждане може да нарасне с 25% до 2030 година Но би трябвало да се посрещнат характерни провокации, с цел да се реализира този триумф разяснява Рамнат Айер специалист на Института за енергийна стопанска система и финансови разбори (Institute for Energy Economics and Financial Analysis (). Нефинансовите бариери пред ВЕИ включват липса на изясненост на политиката, разрешителни и проблеми с придобиването на земя. Междувременно непредвиденото повишаване на инфлацията и световните лихвени проценти прибавя масло в огъня към безконечните проблеми с набирането на задоволително средства. Още по тематиката ВЕИ 8 яну 2024 8 дек 2023 И би трябвало да се намерят ново финансиране за съхранението на сила и надграждането на мрежите, с цел да се оправят с новия свят на непостоянните ВЕИ и разпределено неравномерно произвеждане и ползване на сила. Особено безпокойствие е неравномерното географско одобрение ВЕИ. Светът не може да реализира задачите си, в случай че разрастващите се страни изостават от ден на ден и повече, безапелационен е Айер. Докато възобновимите енергийни източници нарастват с впечатляващи темпове през последните години, остава да се направи още доста. Продължават да съществуват провокации под формата на неравномерно географско приемане и създаване на ВЕИ, възходящата цена на капитала, която възпира вложенията, и незадоволително вложение в свързани области като мрежа и предпазване. Нефинансовите бариери включват неналичието на изясненост на политиката, тежки или неразбираеми условия за разрешителни и проблеми с придобиването на земя. По-иновативното потребление от многостранните банки за развиване на техните салда може да включва даване на гаранции за вдишване на риск и катализиране на повече частно финансиране за ВЕИ планове. Правителствата би трябвало да се оправят с физическите, административните и процедурните спънки, които ще оказват помощ за понижаване на риска — и по този метод ще понижат разноските. Инвеститорите, финансистите и разработчиците би трябвало да отговорят с по-бързо и по-добре финансирано развиване на възобновимите енергийни източници. Това е и капацитет за ускорение на ВЕИ растежа в международен мащаб. Ръста на възобновимите енергийни източници, изключително напразно и слънцето, продължава с бързи темпове в наши дни. Въз основа на инерцията от срещата за климата, COP 28 даде апели за утрояване на възобновимите мощности до 2030 година Въпреки това има задаващи се провокации, които слагат обилни спънки пред постигането на задачата за ограничение на световното стопляне до 1,5 °C. Слънчева сила: чака се 25% годишен растеж до 2030 г През 2022 година слънчевата и вятърната сила съставляват впечатляващите 80% от възходящото търсене на електрическа енергия и 12% от електрическата енергия, генерирана в международен мащаб. Според сюжета (NZS) на Международната организация по енергетика (IEA) има предстоящ ритъм на напредък от 25% за слънчевото произвеждане годишно от 2022 до 2030 г. Вятър: напредък на приливи и отливи През 2022 година вложенията в произвеждане на слънчева сила доближиха близо 500 милиарда щатски $ (милиарда), отбелязвайки нарастване от 80 милиарда щатски $ по отношение на миналата година. В противоположната посока обаче се движеше вятъра: вложенията във вятърна сила възлизаха на 162 милиарда щатски $, което бе спад от 5% по отношение на равнищата от 2021 година Въпреки неотдавнашните анулирания на нови офшорни вятърни планове, основно в Съединени американски щати, бяха маркирани два забележителни върха: 103 гигавата (GW) вятърни паркове евентуално ще бъдат основани през 2023 година и 22% годишно нарастване на възобновимата сила през първата половина на 2023 година. Това се чака да бъде връх за полугодието. Големите провокации И въпреки всичко провокациите идват в доста форми: неравномерно географско приемане на възобновими енергийни източници, възходяща цена на капитала, която възпира вложенията, незадоволително вложение в поддържаща инфраструктура като мрежи и предпазване, което подкопава позитивното влияние на растежа на възобновимите енергийни източници. Отделно стоят и нефинансовите бариери, които попречват приемането на възобновими енергийни източници с по-бързо движение. Този коментар акцентира главните проблеми, които би трябвало да бъдат решени, с цел да се улесни финансовият поток към области, които го изискват най-вече инвестиции. Преодоляване на географското неравноправие Въпреки че вложенията във възобновими енергийни източници означиха доста нарастване, те са доста небалансирани заради географски разлики. Развитите страни и Китай съставляват повече от 80% от общите вложения досега във ВЕИ. Само Китай съставлява забележителна част, като способства с 52% от световните вложения в чиста сила, дружно с 42% в слънчеви и 55% във вятърни мощности през 2022 година Сред азиатските страни единствено Индия, Южна Корея и Виетнам попадат в топ 10 на листата за прибавяне на възобновими потенциали от 2013 година до 2022 година, като Индия е единствената страна, която резервира позицията си в Топ 10 през 2022 г. Големи елементи от света, изключително нововъзникващите и по-слабо развитите стопански системи, явно изостават. Вземете Югоизточна Азия като образец, зелените вложения в района са намалели със 7% през 2022 година спрямо 2021 година, достигайки 5,2 милиарда щатски $. Въпреки че в предишното е бил миропомазан от задгранични вложители, районът претърпя забележителен спад на задграничните вложения в своя зелен бранш (включително възобновими енергийни източници, електрически транспортни средства, енергийна успеваемост и техните вериги за доставки нагоре по веригата), спадайки с над 50% на годишна база през 2022 г. На макроравнище годишното условие на разрастващите се страни от 1 трилион щатски $  остава надалеч от осъществяването. Безвъзмездните средства и облекчените заеми съставляват по-малко от 1% от световното финансиране на възобновими енергийни източници. Международната организация за възобновима сила (IRENA) отбелязва, че последните годишни вложения на разрастващите се страни от 0,5 трилиона щатски $ са три пъти под нужното равнище за реализиране на задачата от 1,5 °C, въведена от Парижкото съглашение. По-високи разноски за финансиране Втората причина да бъдат внимателни фирмите във връзка с вероятностите за финансиране на възобновими енергийни източници не е толкоз обвързвана с съществуването на финансиране, а по-скоро с цената му. Повишаването на лихвените проценти през последните две години докара до внезапно нарастване на разноските за финансиране, изключително в страни с по-слаб макрорисков профил. Това става още по-остро от типичната взаимозависимост на разрастващите се народи от външно финансиране, което става нищожно, когато интернационалните лихвени проценти се покачат, с цел да се ограничи инфлацията. Колебливостта на финансовите пазари способства за несигурна финансова среда, илюстрирана от изтеглянето на над 70 милиарда щатски $ от акции и облигации на нововъзникващи пазари през 2022 година Въпреки че имаше позитивен приток от 130 милиарда щатски $ от началото на годината до октомври, вложителите изтеглиха близо 33 милиарда щатски $ от август до октомври 2023 г. Най-просто казано, 4-5% нарастване на лихвените проценти значи спомагателни 4-5% в плановите разноски всяка година. Дори при относително къс двугодишен интервал на строителство, това води до 8-10% нарастване на общата цена на плана. Участниците във финансовия бранш, изключително банките за развиване би трябвало да се засилват, като дават повече поддръжка за локално финансиране при преференциални лихвени проценти, когато е допустимо. Тази поддръжка е оправдана и от позитивното влияние на финансирането при опазването на климата. Правителствата могат да насърчат или да възложат на финансовия бранш да създаде тактики и цели, които с течение на времето привеждат финансовите им портфейли в сходство с националните задължения за климата. Многостранните банки за развиване (МБР) могат да употребяват по-иновативни тактики със своите салда, като да вземем за пример даване на гаранции за вдишване на риск и катализиране на в допълнение частно финансиране за планове за възобновими източници. Проучване сподели, че МБР набират по-малко от 1 щатски $ частно финансиране за всеки $, който отпускат. По същия метод националните банки за развиване би трябвало да открият амбициозни цели за кредитиране, свързани с климата, изключително в бранша на ВЕИ централите. Премахване на нефинансови бариери Нефинансовите бариери пречат на финансовия поток и попречват финансовата опция на плановете. А това води до противоречие сред жизнеспособните планове и наличния капитал. Нефинансовите бариери, представени най-вече от разработчиците на планове за възобновими източници, са неналичието на изясненост на политиката, тежки или неразбираеми условия за разрешителни и провокации при придобиването на земя. Тези фактори попречват „ банкоспособността “ на даден план, прекъсвайки или забавяйки финансовия поток. …малките планове са изключително изложени на риск Въпреки че въпросите, свързани с яснотата на политиката и придобиването на земя, попадат в областта на отговорността на държавното управление и положителното ръководство, финансовата опция на плановете също е възпрепятствана от неналичието на стандартизирани шаблони за транзакции, изключително за планове с по-малък размер. Тези „ базови контракти “, предопределени за тръжна и договорна документи, надлежна инспекция, клаузи за непредвидени опасности и механизми за разрешаване на разногласия, подсигуряват повторяем развой, който е понятен за всички участващи страни. Липсата на такива принадлежности води до закъснение на планирането и осъществяването, което способства за увеличение на разноските. Това е изключително пагубно в актуалната среда на високи лихвени проценти и изключително попречва вложенията в дребни по мащаб планове. Тази обстановка крие риск от разширение на пропастта сред водачите и изоставащите страни в вложенията в сила от ВЕИ. Ускоряване на вложенията в мрежата и съхранението на сила За да се реализира декарбонизацията, възобновимите енергийни източници би трябвало освен да задоволяват забележителна част от международните енергийни потребности, само че и да го вършат поредно, без значение от метеорологичните условия. Променливостта на слънчевото греене и вятъра постанова обилни вложения в мрежи за повишение на тяхната резистентност. Наследените до момента електрически мрежи, характеризиращи се с централизирани производства на ток и еднопосочен поток на електрическа енергия към крайните консуматори, към този момент не са подобаващи модели. Преди това систематичните оператори можеха да предвиждат търсенето и да инструктират централите (предимно топлинни) да разпределят електрическа енергия съгласно потребностите. Текущата композиция от разпределени и непостоянни източници обаче изисква съвпадане на търсенето и предлагането в действително време, което изисква по-стабилна мрежа и би разрешило двупосочни потоци към и от комуналните мрежи. В този подтекст мрежите играят жизненоважна роля в енергийния преход, като работят като проводници за превозване на по-чиста сила до и от потребителите и свързване на възобновими източници и електромобилността. Възобновяемите енергийни източници разчитат на предпазване на сила, с цел да се оправят с проблемите с непостоянното си произвеждане, както на равнище мрежа (балансиране на несъответствията сред потреблението на електрическа енергия и изменчиво генериране на сила от ВЕИ), по този начин и на равнище консуматор (осигуряване на надеждно зареждане в режим на подготвеност за продължителни периоди). Тъй като разноските за възобновима сила понижават и се интегрират в мрежата, нуждата от предпазване нараства, с цел да се смекчи неустойчивостта на доставките и да се подсигурява надеждността на системата. Подобно на прибавянето на потенциал за възобновима сила, годишната инвестиция в мрежи и предпазване би трябвало да се удвои до 2030 година до 900 милиарда $ съгласно сюжета на МАЕ. Всичко това значи, че има още доста да се направи, с цел да се резервира енергийният преход по верния път. Правителствата би трябвало да се оправят с физически, административни и процедурни спънки, с цел да понижат рисковете — и по този метод да понижат разноските. Едновременно с това вложителите, финансистите и разработчиците би трябвало да отговорят, като поддържат по-бързото и по-добре финансирано развиване на възобновимите енергийни източници, евентуално ускорявайки растежа на възобновимите енергийни източници в международен мащаб, заключават създателите на разбора.