Напрежението между Германия и Турция доведе до повече бежанци в Гърция
По време на бежанската рецесия от 2015-2016 година, хиляди се удавиха в опит да пресекат Егейско море по пътя за Европа
Над 14 хиляди души живеят при тежки условия на гръцките острови, без опция да продължат към континентална Европа, нито пък да се върнат в Турция
Въпреки на процедура блокирания механизъм за връщане на идващите в Гърция мигранти договорката доста понижи броя на идващите бежанци от десетки хиляди на месец до стотици. Още по тематиката
Мигрантската договорка Европейски Съюз - Турция
9 дек 2016
Как заплахата от бежанска вълна се трансформира в главен фокус на държавното управление
26 авг 2016
Какво следва от това, че Ердоган завладява изцяло Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, Европейски Съюз и НАТО
23 юли 2016
Напрежението от Турция може да се придвижи през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и потребността да се взима страна при разнообразни дипломатически затруднения
22 юли 2016
Европейски Съюз няма различен избор да ограничи бежанския поток с изключение на партньорство с Турция. Проблемът е, че двете страни си дават обещание неща, които мъчно могат да изпълнят
11 мар 2016
Македония, Словения, Хърватия и Сърбия стегнаха още повече граничния надзор
9 мар 2016 В последните шест дни 1196 души са пристигнали на крайбрежията на гръцките острови от Турция, оповестява гръцкото министерство на миграцията. Това значи, че в дните от 18 до 23 август са пристигнали толкоз търсещи леговище, колкото и за първите 18 дни от месеца - доста нарастване на мигрантския поток по отношение на последната година и половина, в която беше в действие така наречен договорка сред Турция и Европейския съюз (ЕС) за ограничението му. Местните управляващи гледат с терзание на нарастването, защото то може да е сигнал за раздробяване на неофициалната сделка сред Брюксел и Анкара.
Откоси сред турски и немски политици
Причините за това могат да се търсят в прогресивно разпадащите се политически връзки сред Германия и Турция през последната година, откогато турските управляващи започнаха политика на всеобщи репресии против военни, служители на реда, преподаватели, публицисти и интелектуалци под предлога, че се борят против " гюленизма " в страната. Движението на изгнаника Фетхуллах Гюлен бе упрекнато, че е провело опита за прелом от юли 2016 година в страната.
Оттогава политици от Германия и Турция влязоха в самобитна война на думи, която ескалира предходната седмица с изявление на турския президент Реджеп Ердоган против двете най-големи немски партии (Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и социалдемократите на Мартин Шулц). Той съобщи пред свои последователи предишния петък, че двете обединения са " врагове на Турция ", и прикани жителите на Германия от турски генезис (които наброяват над 1.2 млн. души) да не гласоподават на тях в идните тази есен избори.
Ангела Меркел отвърна на огъня, като съобщи, че " няма да разреши никой, даже президентът Ердоган, да се меси в правото на избори на който и да е жител на Германия ". Германският канцлер по-късно упрекна Ердоган, че злоупотребява с интернационалната полицейска организация Интерпол, като я кара да търси негови политически съперници. Тя също отхвърли все още да е допустимо преразглеждане на митническото съглашение сред Европейски Съюз и Германия, каквото турската страна от дълго време желае.
Подобна беше реакцията и на външния министър на Германия Зигмар Габриел от Социалдемократическата партия, само че тя докара до нов залп от страна на Ердоган. " Неговото държание няма граници. Кой си ти да приказваш на президента на Турция ", съобщи турският президент по адрес на Габриел.
Краят на една неработеща договорка?
Влошаването на връзките сред Берлин и Анкара в композиция с евентуалното нарастване на търсещите леговище в посока гръцките острови тормози Атина. През 2015 и 2016 година през страната минаха рекорден брой мигранти на път от Турция за Западна Европа. Хиляди се удавиха в Егейско море, а някои от островите се трансфораха в непрекъснати бежански центрове. Все още на тях остават над 14 хиляди души, които преднамерено не се изпращат към континентална Гърция, тъй като съгласно съглашението с Турция множеството от тях, които не идват от Сирия или Ирак, би трябвало да бъдат връщани назад.
Заради закъснение и административни спънки от страна на гръцките миграционни управляващи и отдръпване на турските им сътрудници поради преврата, единствено няколкостотин души, за които се смята, че нямат право на леговище в Европа, са били върнати на Анкара. Въпреки на процедура блокирания механизъм за връщане на идващите в Гърция договорката доста понижи броя на бежанците от десетки хиляди на месец до стотици.
Над 14 хиляди души живеят при тежки условия на гръцките острови, без опция да продължат към континентална Европа, нито пък да се върнат в Турция
Въпреки на процедура блокирания механизъм за връщане на идващите в Гърция мигранти договорката доста понижи броя на идващите бежанци от десетки хиляди на месец до стотици. Още по тематиката
Мигрантската договорка Европейски Съюз - Турция
9 дек 2016
Как заплахата от бежанска вълна се трансформира в главен фокус на държавното управление
26 авг 2016
Какво следва от това, че Ердоган завладява изцяло Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, Европейски Съюз и НАТО
23 юли 2016
Напрежението от Турция може да се придвижи през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и потребността да се взима страна при разнообразни дипломатически затруднения
22 юли 2016
Европейски Съюз няма различен избор да ограничи бежанския поток с изключение на партньорство с Турция. Проблемът е, че двете страни си дават обещание неща, които мъчно могат да изпълнят
11 мар 2016
Македония, Словения, Хърватия и Сърбия стегнаха още повече граничния надзор
9 мар 2016 В последните шест дни 1196 души са пристигнали на крайбрежията на гръцките острови от Турция, оповестява гръцкото министерство на миграцията. Това значи, че в дните от 18 до 23 август са пристигнали толкоз търсещи леговище, колкото и за първите 18 дни от месеца - доста нарастване на мигрантския поток по отношение на последната година и половина, в която беше в действие така наречен договорка сред Турция и Европейския съюз (ЕС) за ограничението му. Местните управляващи гледат с терзание на нарастването, защото то може да е сигнал за раздробяване на неофициалната сделка сред Брюксел и Анкара.
Откоси сред турски и немски политици
Причините за това могат да се търсят в прогресивно разпадащите се политически връзки сред Германия и Турция през последната година, откогато турските управляващи започнаха политика на всеобщи репресии против военни, служители на реда, преподаватели, публицисти и интелектуалци под предлога, че се борят против " гюленизма " в страната. Движението на изгнаника Фетхуллах Гюлен бе упрекнато, че е провело опита за прелом от юли 2016 година в страната.
Оттогава политици от Германия и Турция влязоха в самобитна война на думи, която ескалира предходната седмица с изявление на турския президент Реджеп Ердоган против двете най-големи немски партии (Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и социалдемократите на Мартин Шулц). Той съобщи пред свои последователи предишния петък, че двете обединения са " врагове на Турция ", и прикани жителите на Германия от турски генезис (които наброяват над 1.2 млн. души) да не гласоподават на тях в идните тази есен избори.
Ангела Меркел отвърна на огъня, като съобщи, че " няма да разреши никой, даже президентът Ердоган, да се меси в правото на избори на който и да е жител на Германия ". Германският канцлер по-късно упрекна Ердоган, че злоупотребява с интернационалната полицейска организация Интерпол, като я кара да търси негови политически съперници. Тя също отхвърли все още да е допустимо преразглеждане на митническото съглашение сред Европейски Съюз и Германия, каквото турската страна от дълго време желае.
Подобна беше реакцията и на външния министър на Германия Зигмар Габриел от Социалдемократическата партия, само че тя докара до нов залп от страна на Ердоган. " Неговото държание няма граници. Кой си ти да приказваш на президента на Турция ", съобщи турският президент по адрес на Габриел.
Краят на една неработеща договорка?
Влошаването на връзките сред Берлин и Анкара в композиция с евентуалното нарастване на търсещите леговище в посока гръцките острови тормози Атина. През 2015 и 2016 година през страната минаха рекорден брой мигранти на път от Турция за Западна Европа. Хиляди се удавиха в Егейско море, а някои от островите се трансфораха в непрекъснати бежански центрове. Все още на тях остават над 14 хиляди души, които преднамерено не се изпращат към континентална Гърция, тъй като съгласно съглашението с Турция множеството от тях, които не идват от Сирия или Ирак, би трябвало да бъдат връщани назад.
Заради закъснение и административни спънки от страна на гръцките миграционни управляващи и отдръпване на турските им сътрудници поради преврата, единствено няколкостотин души, за които се смята, че нямат право на леговище в Европа, са били върнати на Анкара. Въпреки на процедура блокирания механизъм за връщане на идващите в Гърция договорката доста понижи броя на бежанците от десетки хиляди на месец до стотици.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ