По време на атаката срещу кораба Kairos, който в момента

По време на офанзивата против кораба Kairos, който сега е клатушкан от мощни талази единствено на няколкостотин метра от град Ахтопол, на борда му е имало четирима моряци от Бангладеш (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ). Журналист от родната им страна е съумял да се свърже с тях по WhatsApp. Ето какво са разказали те пред медията Prothom Alo:

„ Изведнъж последва поредност от детонации. За секунди огънят се популяризира на всички места. Дори избавителните лодки изгоряха. Петрол се разля към целия транспортен съд. Нямаше по какъв начин да разчитаме единствено на избавителни жилетки и да скачаме в морето, тъй като жестокият мраз щеше да ни убие на място. Бях изгубил всякаква вяра за избавление и се сбогувах един по един с всички сътрудници. “

Така Махфузул Ислам, четвърти монтьор на петролния танкер Kairos, разказва момента на офанзивата.



Случаят е от 28 ноември, петък. Тогава украинският флот удари два танкера, пресичащи Черно море край турския бряг. Множество авторитетни медии настояват, че те са част от съветския „ горист флот “.

В момента на офанзивата екипажът на Kairos е бил 25-членен.

Освен Махфузул Ислам, останалите трима бангладешци били Ал Амин, Хабибур Рахман и Азгор Хосейн. Всички те получили първа здравна помощ и били настанени в хотел в Турция.

Описвайки момента на офанзивата, инженер Махфузул Ислам споделя още:

„ Пътувахме от Египет към съветското пристанище Новоросийск с празни танкове, с цел да натоварим гориво. След като преминахме протока Босфор в петък, навлязохме в Черно море. В 16:46 локално време първата офанзива удари витлото. “

Махфузул Ислам продължава:

„ Три съда, наподобяващи на дронове, се приближаваха към нашия танкер на висока скорост. Преди да разберем какво става, първият удари витлото. Последва голяма детонация. Корабът се разтресе мощно. Всички бяхме в потрес. Двигателят спря мигновено. В тази обстановка капитанът разгласи всички неотложно да се реалокират на мостика. Излязох от каютата си и се подготвях да се кача нагоре. Точно 10 минути по-късно вторият дрон удари. Този път офанзивата попадна в зоната, където се съхранява горивото за работа на кораба. След детонацията пламъците избухнаха още по-силно. По това време танкерът превозваше 1163 тона гориво. “

Махфузул Ислам добавя:

„ След като достигнахме мостика, мислехме единствено по какъв начин да оцелеем, с цел да ни спасят. Турската брегова защита беше известена. Те споделиха, че ще им би трябвало час, с цел да стигнат до нас. Междувременно един търговски транспортен съд смъкна избавителна лодка и се опита да ни приближи. Но защото пламъците продължаваха да се популяризират върху разлетия нефт към кораба, съдът не съумя да пристигна до нас. Тогава страхът в действителност ни обзе. “

Ал Амин, също служил на кораба, споделя пред Prothom Alo:

„ Докато огънят се разпространяваше, опитахме бързо да спуснем избавителната лодка. По инструкции на капитана трима от нас се опитвахме да предотвратим достигането на пламъците до лодката. Но поради мощния вятър не успяхме. Лодката пламна и се взриви. Горящи парчета се разхвърчаха на всички места. “

Хабибур Рахман добавя:

„ Искахме си амнистия един от различен. Чувствахме, че няма късмет за оцеляване. Все едно се върнахме от самия предел на гибелта. “

Азгор Хосейн:

„ Когато стартира офанзивата, бях на палубата. Видях три съда, сходни на моторни лодки, да ни следват. Веднага уведомих капитана. След офанзивата осъзнахме, че това в действителност са били дронове. И в този момент, като си спомня за този миг, настръхвам. Навсякъде имаше огън. Носехме избавителни жилетки, само че не можехме да скочим в морето – поради ужасния мраз, а и водата самата гореше. Ако турската брегова защита не ни беше избавила, нямаше да оцелеем. “