По време на Априлското въстание през 1876 г., след двуседмична

По време на Априлското въстание през 1876 година, след двуседмична неравна борба с хилядна турска войска, са убити 5 хиляди души от 6-хилядното население на Батак. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя ", oт 1 май до 5 май, пазят своята чест и религия. Всички те умират след опожаряването на храма. Градът е изгорял до основи.

През пролетта на 2011 година Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна черква.

В българската памет клането в Батак е една от тежките и чувствителни страници. Няма българин, който да не затаи мирис пред Вазовите стихове:

" От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... доста е надалеч,

нямам баща, майка: ази съм сирак, "

В синодалното обръщение във връзка тяхната канонизация българските свещеници пишат: " Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, с цел да завършат живота си като християни, могат да се сравнят само със зверствата, вършени в последния стадий от гоненията против Църквата в Римската империя.

За нито един от мъчениците на Църквата гибелта не е била единственият излаз. Всеки от тях е можел елементарно да избави живота си и земното си благоденствие. Така е било и в римско време, по този начин е било и в столетията на Османската империя – постоянно и на всички места. Изисквало се е едно само нещо – отказване от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов страдалец, за което той е подготвен, в случай че и когато се наложи, да заплати даже с живота си. "

В Баташкото кръвопролитие са избити на по-голямата част от българското християнско население в селото при потушаването на Априлското въстание. Клането е осъществено от османски башибозук от прилежащите помашки села под директното командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е наказан и изпратен на изгнание в Диарбекир, само че по-късно е опрощение от султан Абдул Хамид II. Според разнообразни оценки, сред 1400 и 5000 души от селото са избити.

Местата и ужасът на клането са разказани в репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан и посредством него събитията доближават до вестниците " Дейли Нюз “ и Ню Йорк Хералд, а с това провокира реакциите на Европа и Русия за протичащите се зверства в България.

Иван Вазов споделя: " Без Батак нямаше да има свободна България ".