Проф. Пимпирев: Лабораторията ни на о. Ливингстън ще се използва и през XXII век
По време на 32-рата ни антарктическа експедиция българският научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ би трябвало да придвижи 80 тона материали за градежа на тази къща, на научноизследователската лаборатория на българската база на остров Ливингстън. Аз имам визията и желанието това да бъде научноизследователска база, която ще се употребява от учените и през 22-ри век, сподели в проф. Христо Пимпирев – началник на българските антарктически експедиции до Ледения континент, и ръководител на Българския антарктически институт (БАИ).
„ Ние строим за идващия век, макар че сме в края на първата четвърт на 21-ви век, тъй като това, което се строи там, е за бъдещето, тъй като гледаме към него, а не си обръщаме главите обратно. Това е бъдеще за нашите деца и за децата на нашите деца. Затова работим и ние на Ледения континент, и неслучайно главният акцент на тази експедиция, както и на всички до момента, са научните проучвания “, съобщи проф. Пимпирев.
По време на 32-рата антарктическа експедиции българските учени ще работят по 10 плана на остров Ливингстън
През 32-рата ни антарктическа експедиция ще се работи по 10 научни плана – доста разнородни, някои не престават от предходната експедиция, други – са нови. Това са проучвания в науките за Земята – в геологията и глациологията. В България нямаме ледници, само че защото имаме база на Антарктида и там ледниците са главните геоморфоложки форми, ние ги изследваме, изясни проф. Пимпирев.
Той означи, че ледниците са и огромен знак за измененията в климата, защото тяхното размразяване провокира световни промени на климата на Земята. Въпреки че това става на Антарктида – един отдалечен от нас континент, само че с тяхното разтапяне, изключително в Западна Антарктида, където се намира българската база, се покачва световното морско равнище, което визира климата на цялата планета. Антарктида е „ кухнята на климата на Земята “ и ние работим, дружно с нашите сътрудници от Португалия, Испания и Съединени американски щати, по тези проблеми, засягащи цялата планета, разяснява ръководителят на българските антарктически експедиции.
През декември, на международната конференция за изменение на климата, едни от главните събития, които ще показа България, са нашите проучвания с сътрудниците ни от Испания и Португалия за промените на климата в Западна Антарктида, заяви проф. Христо Пимпирев. „ Много значими са също и геоложките проучвания, защото предходната година доказахме, че има злато в потребните изкопаеми, които се разкриват на континента, наоколо до българската база. От предходната експедиция доказахме, че това злато не е малко, само че не толкоз златото е значимо, а са значими редките метали, без които не можем да имаме мобилни телефони. Във всяка една жичка на мобилния ни телефон го има металът мед “, сподели той.
За втора поредна година българският транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ плава до Антарктида
Това е втората експедиция, в която ще взе участие българският научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “, който ще помогне извънредно доста за цялата организация, сподели проф. Христо Пимпирев. Той добави, че хубавото на тази експедиция е, че към този момент и корабът, и екипажът, имат опит, и няма да бъде както през предходната година. „ Тогава, при експедицията, всичко се правеше за първи път, тъй като това е български научноизследователски транспортен съд, който влезе в Световния океан, а също така, той отиде и до най-опасните води на планетата. Това са Проливът на Дрейк, Южният океан с айсбергите, където се намира българската полярна база “, разясни ученият.
Затова тази експедиция има доста разширена стратегия – с помощта на българския научноизследователски транспортен съд и ние към този момент се приравнихме фактически към полярните страни. Една от главните задания, от логистична позиция, е построяването на новата съвременна научноизследователска лаборатория на българската база. Миналата година бяха приключени основите, с един специфичен вид цимент, тъй като там изискванията са доста разнообразни и се строи доста мъчно, описа проф. Пимпирев.
Той заяви, че в актуалната експедиция, последните строители ще си тръгнат в края на март от Антарктида и главната цел е да бъде затворена, приключена, постройката на научноизследователската лаборатория, защото, нещо, в случай че остане незавършено, ураганните ветрове през идващата зима ще отнесат издигнатото. Много виновна задача следва пред строителите и пред всички участници в експедицията, тъй като там всеки оказва помощ, когато е нужно – да се донесе, или придвижи нещо. Така че и академик, и доктор, и логистик – всички работят като един екип, акцентира ръководителят на антарктическите ни експедиции.
Има ли ново съоръжение на българския транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “, което да помогне в активността на учените ни на остров Ливингстън?
„ По принцип, нещо ново, което е епохално ново, нямаме, защото всяко ново научно съоръжение е обвързвано с положително финансиране. За страдание, към момента нямаме такова финансиране за съоръжение на научноизследователския ни транспортен съд. Отделно, ще ни трябват и финанси за съоръжение на научноизследователската лаборатория, тъй като в нея ще се прави просвета и трябват апарати, съоръжение, а освен едни пространства. Искаме да имаме модерно научно съоръжение, а не купено на остаряло, тъй като там всичко би трябвало да е ново и да са най-новите неща, изобретени от техниката “, сподели проф. Христо Пимпирев.
Той посочи, че на кораба новото е обвързвано с апарат за взимане на проби от дъното на океана, тъй като нашият кораб е океанографски и ще се стартира с първите български проучвания в Южния океан. Имаме академик от Института по океанология във Варна, който ще изследва дънните утайки – това е доцент Райна Христова, изясни ръководителят на антарктическите ни експедиции.
Ще изследваме също извънредно забавното многообразие на организмите в Южния океан – това е рибното благосъстояние, което е доста неповторимо, защото то е формирано от доста екземпляри, само че от много малко типове, тъй като водата е с температура към нула градуса и не е удобна за живот. И тези организми, които са се приспособили, не са доста разнородни, само че са в огромно количество, сподели проф. Пимпирев. „ Ще имаме един експерт по рибите и имаме желанието, и мисля, че този път ще се реализира, да пренесем живи риби от това неповторимо рибно благосъстояние до България – до Природонаучния музей в Пловдив “, изясни ученият.
Колко дни, месеци, ще продължи общо 32-рата българска антарктическа експедиция?
„ Корабът потегли първи, тъй като има 45 дни корабоплаване, с цел да стигне до остров Ливингстън. След това отпътуват учените – към средата на декември, и корабът ще тръгне да се прибира по-рано, само че най-после ще поемат строителите и някои от учените, и логистиците. Те ще си дойдат доникъде на април, а корабът ще се прибере при започване на април. И по този начин – три месеца и половина, или четири месеца, ще продължи цялата експедиция “, заяви проф. Христо Пимпирев.
Той сподели, че българският научноизследователски транспортен съд се чака да дойде на Антарктида малко преди Коледа и тогава ще стартира същинската работа, когато ще дойдат и логистиците, и учените. И би трябвало да се открие базата за новия сезон.
Ще бъде инсталирана и пречиствателна станция на българската база на остров Ливингстън, като е належащо да се направи пречиствателна апаратура, само че това не е нещо, което е трудоемко, сподели проф. Пимпирев.
Изследванията на Антарктида са израз на национална политика и на външна дипломация
Изследването на Антарктида не е частна самодейност, а е национална политика – както в науката, по този начин и във външната политика, защото наличието на България в Антарктида е външна дипломация, съобщи проф. Христо Пимпирев. Той добави, че това е наличието на страната ни в един континент, който е една десета част от земната суша и България ръководи дружно с още 29 страни цялостен един континент. „ И това са страни, които са от целия свят и не е както е в Европейския съюз – с страни единствено от Европа, а на Антарктида ние сме дружно с Китай, с Япония, с Южна Корея, с Австралия. Ние сме там и това е доста сериозна външна политика. Там е името на страната, там е външният образ на България и науката, която вършим, е на най-високо международно равнище, дружно с сътрудници от целия свят “, разяснява проф. Пимпирев.
Той изясни, че имаме национална стратегия за полярни проучвания, която е към Министерството на образованието и науката. „ И всички тези страни – и Китай, и Русия, и Франция, и Германия, Испания, Англия, или това са 29 страни, само че ние сме единствената страна от целия Балкански полуостров, която има база и е със статут да ръководи този континент. От някогашните социалистически страни, с изключение на България, това са единствено Чехия и Полша, и не може да не се гордеем, че управляваме един континент дружно с всички велики сили – с равни права с тях “, съобщи проф. Христо Пимпирев.
По думите му това е високопатриотична активност и доста огромни компании оказват помощ за провеждането на експедицията. Например, „ Кауфланд “ от предходната година доставя напълно с хранителни ресурси цялата експедиция и кораба ни. Това е изключителна помощ и сме доста признателни. Доста други компании оказват помощ, може и с малко, дори и частни лица – обади се един производител на мед, с цел да подари 10 кг мед. Това също е помощ, тъй като не сме от най-богатите страни, означи откривателят.
Какво би трябвало да знаят българите за антарктическите ни експедиции, за това какво вършат учените ни там и с какво ще са потребни техните проучвания?
„ Участниците в експедициите непрестанно посещаваме учебни заведения и класове, и виждаме децата какъв брой се интересуват от Антарктида. Вече са оповестени и няколко книжки за деца, като „ Историята на пингвина Гошо “, която към този момент съвсем се изчерпа. Децата се стремят да получат тези познания, да схванат за този континент, който е и български. Тук имат роля и медиите, и публицистите, които да разпространяват това, което вършим, тъй като на първо място там вършим една доста сериозна просвета, и доста сериозна външна политика. И с наличието си там, с научните си проучвания, с научната си дипломация, с външната си политика, България е една уважавана страна измежду полярните страни. И можем единствено да се гордеем с това, както през последната година с научноизследователския ни транспортен съд, нас ни гледат с едно огромно почитание. Това би трябвало да го схванат хората, тъй като там, на Антарктида, ние сме страна, която е уважавана “, съобщи Пимпирев.
*Проф. доктор Христо Пимпирев е учител по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той е академик и полярен откривател. Основател и ръководител е на Българския антарктически институт, и е шеф на Националния център за полярни проучвания. Ръководител е на всички 32 национални антарктически експедиции. Той е първият българин, който е сложил националния трикольор на Южния полюс, на 8 януари 2013 година Автор е на книги, на документални филми, има и над 250 научни изявления.
Източник: Димитрина Ветова/БТА
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Ние строим за идващия век, макар че сме в края на първата четвърт на 21-ви век, тъй като това, което се строи там, е за бъдещето, тъй като гледаме към него, а не си обръщаме главите обратно. Това е бъдеще за нашите деца и за децата на нашите деца. Затова работим и ние на Ледения континент, и неслучайно главният акцент на тази експедиция, както и на всички до момента, са научните проучвания “, съобщи проф. Пимпирев.
По време на 32-рата антарктическа експедиции българските учени ще работят по 10 плана на остров Ливингстън
През 32-рата ни антарктическа експедиция ще се работи по 10 научни плана – доста разнородни, някои не престават от предходната експедиция, други – са нови. Това са проучвания в науките за Земята – в геологията и глациологията. В България нямаме ледници, само че защото имаме база на Антарктида и там ледниците са главните геоморфоложки форми, ние ги изследваме, изясни проф. Пимпирев.
Той означи, че ледниците са и огромен знак за измененията в климата, защото тяхното размразяване провокира световни промени на климата на Земята. Въпреки че това става на Антарктида – един отдалечен от нас континент, само че с тяхното разтапяне, изключително в Западна Антарктида, където се намира българската база, се покачва световното морско равнище, което визира климата на цялата планета. Антарктида е „ кухнята на климата на Земята “ и ние работим, дружно с нашите сътрудници от Португалия, Испания и Съединени американски щати, по тези проблеми, засягащи цялата планета, разяснява ръководителят на българските антарктически експедиции.
През декември, на международната конференция за изменение на климата, едни от главните събития, които ще показа България, са нашите проучвания с сътрудниците ни от Испания и Португалия за промените на климата в Западна Антарктида, заяви проф. Христо Пимпирев. „ Много значими са също и геоложките проучвания, защото предходната година доказахме, че има злато в потребните изкопаеми, които се разкриват на континента, наоколо до българската база. От предходната експедиция доказахме, че това злато не е малко, само че не толкоз златото е значимо, а са значими редките метали, без които не можем да имаме мобилни телефони. Във всяка една жичка на мобилния ни телефон го има металът мед “, сподели той.
За втора поредна година българският транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ плава до Антарктида
Това е втората експедиция, в която ще взе участие българският научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “, който ще помогне извънредно доста за цялата организация, сподели проф. Христо Пимпирев. Той добави, че хубавото на тази експедиция е, че към този момент и корабът, и екипажът, имат опит, и няма да бъде както през предходната година. „ Тогава, при експедицията, всичко се правеше за първи път, тъй като това е български научноизследователски транспортен съд, който влезе в Световния океан, а също така, той отиде и до най-опасните води на планетата. Това са Проливът на Дрейк, Южният океан с айсбергите, където се намира българската полярна база “, разясни ученият.
Затова тази експедиция има доста разширена стратегия – с помощта на българския научноизследователски транспортен съд и ние към този момент се приравнихме фактически към полярните страни. Една от главните задания, от логистична позиция, е построяването на новата съвременна научноизследователска лаборатория на българската база. Миналата година бяха приключени основите, с един специфичен вид цимент, тъй като там изискванията са доста разнообразни и се строи доста мъчно, описа проф. Пимпирев.
Той заяви, че в актуалната експедиция, последните строители ще си тръгнат в края на март от Антарктида и главната цел е да бъде затворена, приключена, постройката на научноизследователската лаборатория, защото, нещо, в случай че остане незавършено, ураганните ветрове през идващата зима ще отнесат издигнатото. Много виновна задача следва пред строителите и пред всички участници в експедицията, тъй като там всеки оказва помощ, когато е нужно – да се донесе, или придвижи нещо. Така че и академик, и доктор, и логистик – всички работят като един екип, акцентира ръководителят на антарктическите ни експедиции.
Има ли ново съоръжение на българския транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “, което да помогне в активността на учените ни на остров Ливингстън?
„ По принцип, нещо ново, което е епохално ново, нямаме, защото всяко ново научно съоръжение е обвързвано с положително финансиране. За страдание, към момента нямаме такова финансиране за съоръжение на научноизследователския ни транспортен съд. Отделно, ще ни трябват и финанси за съоръжение на научноизследователската лаборатория, тъй като в нея ще се прави просвета и трябват апарати, съоръжение, а освен едни пространства. Искаме да имаме модерно научно съоръжение, а не купено на остаряло, тъй като там всичко би трябвало да е ново и да са най-новите неща, изобретени от техниката “, сподели проф. Христо Пимпирев.
Той посочи, че на кораба новото е обвързвано с апарат за взимане на проби от дъното на океана, тъй като нашият кораб е океанографски и ще се стартира с първите български проучвания в Южния океан. Имаме академик от Института по океанология във Варна, който ще изследва дънните утайки – това е доцент Райна Христова, изясни ръководителят на антарктическите ни експедиции.
Ще изследваме също извънредно забавното многообразие на организмите в Южния океан – това е рибното благосъстояние, което е доста неповторимо, защото то е формирано от доста екземпляри, само че от много малко типове, тъй като водата е с температура към нула градуса и не е удобна за живот. И тези организми, които са се приспособили, не са доста разнородни, само че са в огромно количество, сподели проф. Пимпирев. „ Ще имаме един експерт по рибите и имаме желанието, и мисля, че този път ще се реализира, да пренесем живи риби от това неповторимо рибно благосъстояние до България – до Природонаучния музей в Пловдив “, изясни ученият.
Колко дни, месеци, ще продължи общо 32-рата българска антарктическа експедиция?
„ Корабът потегли първи, тъй като има 45 дни корабоплаване, с цел да стигне до остров Ливингстън. След това отпътуват учените – към средата на декември, и корабът ще тръгне да се прибира по-рано, само че най-после ще поемат строителите и някои от учените, и логистиците. Те ще си дойдат доникъде на април, а корабът ще се прибере при започване на април. И по този начин – три месеца и половина, или четири месеца, ще продължи цялата експедиция “, заяви проф. Христо Пимпирев.
Той сподели, че българският научноизследователски транспортен съд се чака да дойде на Антарктида малко преди Коледа и тогава ще стартира същинската работа, когато ще дойдат и логистиците, и учените. И би трябвало да се открие базата за новия сезон.
Ще бъде инсталирана и пречиствателна станция на българската база на остров Ливингстън, като е належащо да се направи пречиствателна апаратура, само че това не е нещо, което е трудоемко, сподели проф. Пимпирев.
Изследванията на Антарктида са израз на национална политика и на външна дипломация
Изследването на Антарктида не е частна самодейност, а е национална политика – както в науката, по този начин и във външната политика, защото наличието на България в Антарктида е външна дипломация, съобщи проф. Христо Пимпирев. Той добави, че това е наличието на страната ни в един континент, който е една десета част от земната суша и България ръководи дружно с още 29 страни цялостен един континент. „ И това са страни, които са от целия свят и не е както е в Европейския съюз – с страни единствено от Европа, а на Антарктида ние сме дружно с Китай, с Япония, с Южна Корея, с Австралия. Ние сме там и това е доста сериозна външна политика. Там е името на страната, там е външният образ на България и науката, която вършим, е на най-високо международно равнище, дружно с сътрудници от целия свят “, разяснява проф. Пимпирев.
Той изясни, че имаме национална стратегия за полярни проучвания, която е към Министерството на образованието и науката. „ И всички тези страни – и Китай, и Русия, и Франция, и Германия, Испания, Англия, или това са 29 страни, само че ние сме единствената страна от целия Балкански полуостров, която има база и е със статут да ръководи този континент. От някогашните социалистически страни, с изключение на България, това са единствено Чехия и Полша, и не може да не се гордеем, че управляваме един континент дружно с всички велики сили – с равни права с тях “, съобщи проф. Христо Пимпирев.
По думите му това е високопатриотична активност и доста огромни компании оказват помощ за провеждането на експедицията. Например, „ Кауфланд “ от предходната година доставя напълно с хранителни ресурси цялата експедиция и кораба ни. Това е изключителна помощ и сме доста признателни. Доста други компании оказват помощ, може и с малко, дори и частни лица – обади се един производител на мед, с цел да подари 10 кг мед. Това също е помощ, тъй като не сме от най-богатите страни, означи откривателят.
Какво би трябвало да знаят българите за антарктическите ни експедиции, за това какво вършат учените ни там и с какво ще са потребни техните проучвания?
„ Участниците в експедициите непрестанно посещаваме учебни заведения и класове, и виждаме децата какъв брой се интересуват от Антарктида. Вече са оповестени и няколко книжки за деца, като „ Историята на пингвина Гошо “, която към този момент съвсем се изчерпа. Децата се стремят да получат тези познания, да схванат за този континент, който е и български. Тук имат роля и медиите, и публицистите, които да разпространяват това, което вършим, тъй като на първо място там вършим една доста сериозна просвета, и доста сериозна външна политика. И с наличието си там, с научните си проучвания, с научната си дипломация, с външната си политика, България е една уважавана страна измежду полярните страни. И можем единствено да се гордеем с това, както през последната година с научноизследователския ни транспортен съд, нас ни гледат с едно огромно почитание. Това би трябвало да го схванат хората, тъй като там, на Антарктида, ние сме страна, която е уважавана “, съобщи Пимпирев.
*Проф. доктор Христо Пимпирев е учител по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той е академик и полярен откривател. Основател и ръководител е на Българския антарктически институт, и е шеф на Националния център за полярни проучвания. Ръководител е на всички 32 национални антарктически експедиции. Той е първият българин, който е сложил националния трикольор на Южния полюс, на 8 януари 2013 година Автор е на книги, на документални филми, има и над 250 научни изявления.
Източник: Димитрина Ветова/БТА
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ