По-високата минимална заплата няма да помогне на стандарта на бедните.

По-високата минимална заплата няма да помогне на стандарта на бедните. Това стана ясно от думите на банкера Левон Хампарцумян в утринния блок на Нова телевизия във връзка полемиката за минималната работна заплата.

Темата за минималната заплата е обвързвана с прогнозите, че поради новите правила за изчислението й, обвързани със междинната работна заплата, тя може да се приближи до 1000 лева.  Според банкера средносрочната цел в действителност е да се затвори ножицата сред най-ниските и най-високите приходи. „ Това не може да стане с един указ, минимални заплати и така нататък “, разяснява още Хампарцумян.

„ Администрирането на заплащането не работи. Нашият фокус би трябвало да бъдат върху по-дългите периоди, които ни обезпечават просперираща стопанска система “, сподели той.

Хампарцумян счита, че това ще стане с образовани хора. Той попита какво се прави с младите лекари, в случай че се вдигне заплатата на функционално необразованите хора, чийто принос не може да бъде кой знае какъв. В тематиката се включи и икономистът Михаил Кръстев, който също беше в студиото на Нова телевизия.

Той обърна внимание на тематиката за междинната работна заплата, като посочи, че София изкривява статистиката не просто тъй като заплащането тук е по-високо, а тъй като броят на заетите по-голям. „ В София брутната междинна работна заплата гони 2700 лева В области като Благоевград, Кюстендил, Видин - междинната работна заплата е под 1300 лева Два пъти по-малко от тази в София. В София са заети 700 хиляди души, а в тези три области, които изброих, са под 200 хиляди души “, разяснява икономистът.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) междинната брутна месечна работна заплата у нас за първи път надвиши 2000 лв.. Интересно е, че това се е случило единствено през април 2023 година, когато тя е 2 009 лева След това тя още веднъж леко понижава, като за май е 1 935 лева, а за юни - 1 927 лв..