Валентин Василев: Инспекторите от МОСВ не знаят на кой Господ да слугуват - политици или олигарси
По веригата ще изскочат и други нередности. По закон министърът на Министерство на околната среда и водите дава позволение за водоползване. Той утвърждава годишният и месечен график на язовира какъв брой да се източва. Задачата е за 8 клас. Това сподели някогашният министър на околната среда и водите Валентин Василев по БТВ.
Има размер на язовира и хидролозите споделят какъв брой пода ще постъпи. Язовирите се пълнят май, юни. Той взима най-лошата прогноза и споделя, че с това количество би трябвало да се издържи до идващият май и юни. Дели запаса на 12 и споделя какъв брой да се даде вода. Най-напред се задоволява потребността на хората, а по-късно за индустрията.
Когато управлявах министерството, Нено Димов бе специалист. Аз съм го назначил. След това той потегли по стълбицата да се изкачва. За мен министър на околната среда би трябвало да е по-различно от останалите. Там, където има нарушение на околната среда, там играят доста пари. Този министър би трябвало да е мощна персона, с цел да може да влезе в спор с други министри. Трябва да има силата да отбрани районните си инспекции. Сега те са се свили в миша дупка. Не знаят на кой Господ да служат-дали на политици, дали на локални олигарси. Това е минус на Нено Димов - той не си отваря очите на четири.
Във водният бранш царува цялостен безпорядък. България понижава с 40-50 хиляди души. Би трябвало да има вода на популацията, а няма. 15 ведомства дават отговор за язовирите. ВиК-са смесени сдружения сред община и страна. Министерство на околната среда и водите би трябвало да си види тези сдружения и да ги вкара в ред. Води се спор дали министърът би трябвало да схваща от язовири. В България виждам нов модел-нито специалист, нито политик. Законът казва-министърът е виновен за всичко.
България има задоволително личен отпадък. Затова молим за пари от Европейски Съюз. Италианският отпадък няма място тук. Като станах министър имаше един закон за запазване на околната среда. Още на втората седмица през 1992 година разбрах, че в Бургас има апетити да се строи цех за горене на италиански боклуци. Аз не разреших да се внася боклука и внезапно в медиите имаше цяла седмица против мен. Имаше и закани по телефона.
Явно боклукът се е внасял като суровина. Това е машинация. В Европейски Съюз работи строго законодателство. Министърът би трябвало да води указател на импортираните боклуци. Едните отпадъци ги внасят като суровина. Всичко отива към българските сметища. Тази врата би трябвало да се затвори доста бързо.
Има размер на язовира и хидролозите споделят какъв брой пода ще постъпи. Язовирите се пълнят май, юни. Той взима най-лошата прогноза и споделя, че с това количество би трябвало да се издържи до идващият май и юни. Дели запаса на 12 и споделя какъв брой да се даде вода. Най-напред се задоволява потребността на хората, а по-късно за индустрията.
Когато управлявах министерството, Нено Димов бе специалист. Аз съм го назначил. След това той потегли по стълбицата да се изкачва. За мен министър на околната среда би трябвало да е по-различно от останалите. Там, където има нарушение на околната среда, там играят доста пари. Този министър би трябвало да е мощна персона, с цел да може да влезе в спор с други министри. Трябва да има силата да отбрани районните си инспекции. Сега те са се свили в миша дупка. Не знаят на кой Господ да служат-дали на политици, дали на локални олигарси. Това е минус на Нено Димов - той не си отваря очите на четири.
Във водният бранш царува цялостен безпорядък. България понижава с 40-50 хиляди души. Би трябвало да има вода на популацията, а няма. 15 ведомства дават отговор за язовирите. ВиК-са смесени сдружения сред община и страна. Министерство на околната среда и водите би трябвало да си види тези сдружения и да ги вкара в ред. Води се спор дали министърът би трябвало да схваща от язовири. В България виждам нов модел-нито специалист, нито политик. Законът казва-министърът е виновен за всичко.
България има задоволително личен отпадък. Затова молим за пари от Европейски Съюз. Италианският отпадък няма място тук. Като станах министър имаше един закон за запазване на околната среда. Още на втората седмица през 1992 година разбрах, че в Бургас има апетити да се строи цех за горене на италиански боклуци. Аз не разреших да се внася боклука и внезапно в медиите имаше цяла седмица против мен. Имаше и закани по телефона.
Явно боклукът се е внасял като суровина. Това е машинация. В Европейски Съюз работи строго законодателство. Министърът би трябвало да води указател на импортираните боклуци. Едните отпадъци ги внасят като суровина. Всичко отива към българските сметища. Тази врата би трябвало да се затвори доста бързо.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ