Защо санкциите срещу Русия не проработиха
По улиците на Москва нищо не е се е трансформирало от въвеждането на първите наказания след анексирането на Крим в Украйна. В магазините няма недостиг на артикули, цените в заведенията за хранене даже се намалиха, написа Шели Карабел, във „ Форбс “ (Forbes).
Ако излезете от огромните съветски градове и отидете в селата, то там, като се изключи луксозните вили на олигарсите, бедността е страшна. Точно такава, каквато е била преди 10, 20 или 50 години.
Тръмп излъга очакванията на Русия, идва ли нова Студена война
"Сименс " докара нови наказания на Русия, Москва изпитва "дълбоко страдание " към Европейски Съюз
Медведев: Съединени американски щати ни разгласи комерсиална война, статуквото победи Тръмп
Там живеят хора, които по този начин и не съумяха да извлекат полза от високите цени на петрола преди няколко години, само че чийто живот не се промени и след въвеждането на глобите против Русия.
Обяснението за това е, че в постсъветската съветска стопанска система не работи правилото на преразпределяне на богатствата.
След рухването на комунизма хората, заемащи управителни длъжности, с позволение взеха за себе си каквото можаха, други взеха това, което бе налично и го продадоха там, където съумяха да намерят купувачи. И ставаше дума за продажбата на всичко, даже оръжия и уран, на много съмнителни клиенти.
Както написа шефът на програмата „ Икономическа политика “ на московския център Карнеги Андрей Мончан в своя отчет „ Упадък, не провал: мрачни вероятности за стопанската система на Русия “: „ по времето, когато през 2000 година Владимир Путин пристигна на власт, огромна част от основните активи принадлежаха или на страната, или на представителите на неголяма група частни лица, които получиха тези активи от страната в подмяна на политическо смирение и честност “.
Трябва да се подсети, че Русия е страна, която може да се оправя с компликациите по-добре, в сравнение с доста други и че тя от дълго време е привикнала да работи при недостиг на валута.
Да дължиш услуга някому, както и персоналните привилегии, тук са скъпи артикули, които могат да се обменят.
И даже при комунизма всички, в това число и държавното управление, зависеше от черния пазар, който осигуряваше на хората нужните дефицитни артикули. Именно той свързваше Съюз на съветските социалистически републики с капитализма във времената, когато за частно предприемачество руснаците отиваха в най-хубавия случай до ГУЛАГ, а в най-лошия, за разстрел.
Затова никой не би трябвало да се удивлява от обстоятелството, че хората, съумели да се приспособят към стремителната смяна на икономическата идеология, се оказаха същите тези спекуланти, които към този момент имаха опит с частното предприемачество и които не се опасяваха да взимат решения и да работят независимо.
След това, през 90-те години на XX век Русия се трансформира в същински „ див изток “. Неспособността на тогавашния президент Борис Елцин да управлява държавното управление се трансформира в патова обстановка в Държавната дума и безпорядък в света на бизнеса, където господстваше корупцията и постоянно се правиха убийства.
Идването на Путин на власт постави завършек на този безпорядък,
като на него му се удаде да върне контрола върху петролния бранш и търговия, изгубени от страната през 90-те години на XX век в процеса на „ приватизация “.
През 2008 година към 70% от съветския държавен бюджет директно или индиректно бяха свързани с приходите, получавани от износа на въглеводороди. Няколко години по-късно единствено 10% от брутния вътрешен артикул идват от самостоятелния частен бранш и произвеждане, несвързани с добива и обработката на минерални запаси.
„ В този интервал доста хора продадоха своя бизнес. Взеха парите и отпътуваха зад граница “, споделя Мовчан. „ Получи се по този начин, че държавното управление към този момент управлява над 70% от бизнеса в Русия, това е дори повече, в сравнение с по времето на Михаил Горбачов, когато държавното управление контролираше към 60% от бизнеса. Днес на частния бранш се падат едвам 25% от Брутният вътрешен продукт “.
В същото време доста от бюджетните пера носят гриф за секретност. Смята се, че те са ориентирани за финансирането на военно-промишления комплекс и службите за сигурност, единствено че съществуват косвени доказателства, че е допустимо тези средства да се употребяват и за други цели. Тези цели може да варират от спонсориране на „ другари на Русия “ в чужбина и унищожаване на дефицитите в балансите на държавните компании до финансирането на персонални покупки от страна на служителите от висшия ешелон.
По мнението на Мовчан точно внезапното рухване на международните цени на петрола през 2014 година, а напълно не глобите на Запада, стана причина за съществени проблеми на съветската стопанска система. Западните икономисти предричаха стремглав провал, единствено че два фактора разрешиха на Русия да издържи на удара.
Първо, държавното управление и бизнесът съумяха да натрупат обилни парични запаси в интервала на високите цени на петрола. Кремъл закупи три пъти повече злато и валута, в сравнение с се очакваше, бизнесът съумя да сътвори огромни материални активи, а елементарните жители вложиха повече от 250 милиарда $ в своите банкови сметки и евентуално имаха съвсем още толкоз в пари в брой
Второ, без значение от държавния надзор над множеството огромни предприятия, Русия добре се възползва от привилегиите на демократичната стопанска система.
Трансграничните финансови потоци не се лимитират. Цените на множеството артикули и услуги не се управляват, равнището на заплатите се дефинира от пазарните фактори, а курсът на рублата - от свободния пазар, въпреки и с известна интервенция на Централната банка. Русия съумя да преживее решението на Централната банка да удвои учредената рента, признато през декември 2014 година, а пазарите се успокоиха откакто Кремъл даде обещание повече да не прибягва до сходни ограничения – и към този момент държи на своето заричане.
В резултат най-богатите руснаци съумяха да влагат парите си в чужбина. А тези с по-ниски приходи се отхвърлиха от скъпите вносни артикули, правейки избор в интерес на родните производители и в този момент отиват да почиват в Сочи, а не на Средиземно море.
Както и през 1997 година, когато рублата се срина, съветската стопанска система е допустимо даже да извлича изгода от пренасочването на паричните потоци и потреблението.
Огромният проблем на Русия остава зависимостта на страната от петрола и минералните запаси.
А по всичко наподобява, че държавното управление на Путин няма проект за диверсификация на стопанската система.
Въпреки че в Брутният вътрешен продукт на страна безусловно се срина в доларово изражение, със спада на цените на петрола, намалявайки с над 40% от 2,23 трилиона $ през 2013 година, до 1,28 трлн. $ през 2016 година, прогнозите наподобяват постоянни. С 8600 $ на човек от популацията, Русия е на 70 място в класацията на Международния валутен фонд, на едно равнище с Турция и Мексико. Сравнително ниско ниво на Брутният вътрешен продукт, само че не пагубно. Същото като през 2007 година, преди финансовата рецесия.
Мовчан пoсочва, че Западът може да се окаже в самобитен капан, когато става дума за бъдещето на антируските наказания.
„ Това може да се обърне в сериозен проблем за Запада “, отбелязва той. „ Ако те анулират глобите, ще признаят загубата си. Ако запазят глобите, тогава Путин ще има жертвено агне, което ще може да бъде упреквано за всички негови неуспехи “.
Russia Turns to Cryptocurrencies to Counter US Sanctions https://t.co/ZF10LOGWYo pic.twitter.com/aojMpUTt7i
— Russia Insider (@RussiaInsider) August 17, 2017
Ако излезете от огромните съветски градове и отидете в селата, то там, като се изключи луксозните вили на олигарсите, бедността е страшна. Точно такава, каквато е била преди 10, 20 или 50 години.
Тръмп излъга очакванията на Русия, идва ли нова Студена война
"Сименс " докара нови наказания на Русия, Москва изпитва "дълбоко страдание " към Европейски Съюз
Медведев: Съединени американски щати ни разгласи комерсиална война, статуквото победи Тръмп
Там живеят хора, които по този начин и не съумяха да извлекат полза от високите цени на петрола преди няколко години, само че чийто живот не се промени и след въвеждането на глобите против Русия.
Обяснението за това е, че в постсъветската съветска стопанска система не работи правилото на преразпределяне на богатствата.
След рухването на комунизма хората, заемащи управителни длъжности, с позволение взеха за себе си каквото можаха, други взеха това, което бе налично и го продадоха там, където съумяха да намерят купувачи. И ставаше дума за продажбата на всичко, даже оръжия и уран, на много съмнителни клиенти.
Както написа шефът на програмата „ Икономическа политика “ на московския център Карнеги Андрей Мончан в своя отчет „ Упадък, не провал: мрачни вероятности за стопанската система на Русия “: „ по времето, когато през 2000 година Владимир Путин пристигна на власт, огромна част от основните активи принадлежаха или на страната, или на представителите на неголяма група частни лица, които получиха тези активи от страната в подмяна на политическо смирение и честност “.
Трябва да се подсети, че Русия е страна, която може да се оправя с компликациите по-добре, в сравнение с доста други и че тя от дълго време е привикнала да работи при недостиг на валута.
Да дължиш услуга някому, както и персоналните привилегии, тук са скъпи артикули, които могат да се обменят.
И даже при комунизма всички, в това число и държавното управление, зависеше от черния пазар, който осигуряваше на хората нужните дефицитни артикули. Именно той свързваше Съюз на съветските социалистически републики с капитализма във времената, когато за частно предприемачество руснаците отиваха в най-хубавия случай до ГУЛАГ, а в най-лошия, за разстрел.
Затова никой не би трябвало да се удивлява от обстоятелството, че хората, съумели да се приспособят към стремителната смяна на икономическата идеология, се оказаха същите тези спекуланти, които към този момент имаха опит с частното предприемачество и които не се опасяваха да взимат решения и да работят независимо.
След това, през 90-те години на XX век Русия се трансформира в същински „ див изток “. Неспособността на тогавашния президент Борис Елцин да управлява държавното управление се трансформира в патова обстановка в Държавната дума и безпорядък в света на бизнеса, където господстваше корупцията и постоянно се правиха убийства.
Идването на Путин на власт постави завършек на този безпорядък,
като на него му се удаде да върне контрола върху петролния бранш и търговия, изгубени от страната през 90-те години на XX век в процеса на „ приватизация “.
През 2008 година към 70% от съветския държавен бюджет директно или индиректно бяха свързани с приходите, получавани от износа на въглеводороди. Няколко години по-късно единствено 10% от брутния вътрешен артикул идват от самостоятелния частен бранш и произвеждане, несвързани с добива и обработката на минерални запаси.
„ В този интервал доста хора продадоха своя бизнес. Взеха парите и отпътуваха зад граница “, споделя Мовчан. „ Получи се по този начин, че държавното управление към този момент управлява над 70% от бизнеса в Русия, това е дори повече, в сравнение с по времето на Михаил Горбачов, когато държавното управление контролираше към 60% от бизнеса. Днес на частния бранш се падат едвам 25% от Брутният вътрешен продукт “.
В същото време доста от бюджетните пера носят гриф за секретност. Смята се, че те са ориентирани за финансирането на военно-промишления комплекс и службите за сигурност, единствено че съществуват косвени доказателства, че е допустимо тези средства да се употребяват и за други цели. Тези цели може да варират от спонсориране на „ другари на Русия “ в чужбина и унищожаване на дефицитите в балансите на държавните компании до финансирането на персонални покупки от страна на служителите от висшия ешелон.
По мнението на Мовчан точно внезапното рухване на международните цени на петрола през 2014 година, а напълно не глобите на Запада, стана причина за съществени проблеми на съветската стопанска система. Западните икономисти предричаха стремглав провал, единствено че два фактора разрешиха на Русия да издържи на удара.
Първо, държавното управление и бизнесът съумяха да натрупат обилни парични запаси в интервала на високите цени на петрола. Кремъл закупи три пъти повече злато и валута, в сравнение с се очакваше, бизнесът съумя да сътвори огромни материални активи, а елементарните жители вложиха повече от 250 милиарда $ в своите банкови сметки и евентуално имаха съвсем още толкоз в пари в брой
Второ, без значение от държавния надзор над множеството огромни предприятия, Русия добре се възползва от привилегиите на демократичната стопанска система.
Трансграничните финансови потоци не се лимитират. Цените на множеството артикули и услуги не се управляват, равнището на заплатите се дефинира от пазарните фактори, а курсът на рублата - от свободния пазар, въпреки и с известна интервенция на Централната банка. Русия съумя да преживее решението на Централната банка да удвои учредената рента, признато през декември 2014 година, а пазарите се успокоиха откакто Кремъл даде обещание повече да не прибягва до сходни ограничения – и към този момент държи на своето заричане.
В резултат най-богатите руснаци съумяха да влагат парите си в чужбина. А тези с по-ниски приходи се отхвърлиха от скъпите вносни артикули, правейки избор в интерес на родните производители и в този момент отиват да почиват в Сочи, а не на Средиземно море.
Както и през 1997 година, когато рублата се срина, съветската стопанска система е допустимо даже да извлича изгода от пренасочването на паричните потоци и потреблението.
Огромният проблем на Русия остава зависимостта на страната от петрола и минералните запаси.
А по всичко наподобява, че държавното управление на Путин няма проект за диверсификация на стопанската система.
Въпреки че в Брутният вътрешен продукт на страна безусловно се срина в доларово изражение, със спада на цените на петрола, намалявайки с над 40% от 2,23 трилиона $ през 2013 година, до 1,28 трлн. $ през 2016 година, прогнозите наподобяват постоянни. С 8600 $ на човек от популацията, Русия е на 70 място в класацията на Международния валутен фонд, на едно равнище с Турция и Мексико. Сравнително ниско ниво на Брутният вътрешен продукт, само че не пагубно. Същото като през 2007 година, преди финансовата рецесия.
Мовчан пoсочва, че Западът може да се окаже в самобитен капан, когато става дума за бъдещето на антируските наказания.
„ Това може да се обърне в сериозен проблем за Запада “, отбелязва той. „ Ако те анулират глобите, ще признаят загубата си. Ако запазят глобите, тогава Путин ще има жертвено агне, което ще може да бъде упреквано за всички негови неуспехи “.
Russia Turns to Cryptocurrencies to Counter US Sanctions https://t.co/ZF10LOGWYo pic.twitter.com/aojMpUTt7i
— Russia Insider (@RussiaInsider) August 17, 2017
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ