Триумф на консервативното
По цяла Европа консервативното е във напредък. Крайно време беше, въпреки че можеше и повече – демократичната полуда би трябвало да се отсече изведнъж, като с секира, а не да се изтласква последователно, тъй като не остана време. Но за Европа е рано да се приказва. То и за у нас е рано, само че въпреки всичко някаква картина се оформя.
Очевидно консервативното победи. Всяка от партиите, които демонстрираха, че са в нахлуване, е по някакъв метод консервативна. Либералните са в оттегляне. Затова консервативните не трябва да включват демократичните в сметките си за държавно управление, с цел да не повторят грешката на „ сглобката “. Сега от спечелилите се чака кабинет. А пък тези, които ще останат в същинска съпротива, не трябва да го претърпяват доста надълбоко, тъй като до момента в който са по този начин, още веднъж ще стартират да подвигат доверие. Такава е народопсихологията.
Когато приказваме за консервативно, тъжен съм от представянето на партията, която има тази дума в името си – КОД. Но неприятното показване на КОД не значи, че консервативното в България е едва и че е задушено от всякакъв ляв популизъм. Не, просто българският консерватизъм, както сме казвали и различен път, е малко необикновен. Той не е западноевропейският елитарен консерватизъм, а е по-народняшки, каквато е и страната ни. В него могат да се преброят три съществени посоки с доста поднаправления вътре в тях.
Най-много са консервативните хора, приемащи за своя скромна, само че напълно органична идеология нормалността и здравия разсъдък. Тези хора виждат своето посланичество в ГЕРБ. Те желаят по-малко палячовци в политиката и да бъдат оставени на мира да си правят работата.
После идват радикалните консерватори. В тази група се включват всички, които се вслушват в популизъм, шовинизъм (шовинизъм), евроскептицизъм и прочие приказки, обещаващи изчегъртване на статуквото, реквизиция на експроприаторите и „ нов ред на земята “, както се пееше в онази остаряла ария за Рим, Берлин и Токио. По принцип националистите не са консерватори, само че по стичане на събитията през днешния ден попадат в тази категория и всички са съгласни. Така че и ние ще ги броим там.
Най-сетне, третото течение, с, дано ги назовем по този начин – университетските, теоретичните консерватори. Именно те виждат себе си в партията на Петър Москов. Това са хора със приемлива обща политологическа просвета, осведомени са с главните идеологии и знаят коя от тях дава отговор на манталитета, възпитанието и полезностите им. Тези хора да доста повече, в сравнение с гласоподават за КОД. Не гласоподават, тъй като са скептици и като такива не виждат светлина в края на тунела, знаят че КОД е достоверна консервативна партия, само че към момента не имат вяра, че е същински състезател на политическата сцена.
От тези три течения се състои другояче пълноводната река на българския консерватизъм –прагматици, патриоти и умници. В новия парламент първите ще бъдат показани от ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи, вторите – от „ Възраждане “ и може би „ Величие “, които не са нищо друго от следващ опит в същата посока. Какво се шокирате? Явлението „ Величие “ се е случвало и преди. Има извънредно фрустрирани гласоподаватели, които гласоподават за всекиго, у който видят вяра да „ е*е м@йката “ на статуквото и когато самият той се трансформира в статукво, влизайки в Народното събрание, да се огледат за негов заместител.
Третият тип консерватори – умниците – в този парламент останаха номинално непредставени, само че не и напълно, тъй като грижата за тяхното посланичество се поема от ГЕРБ.
Може да ме замеряте с яйца и гнили домати, само че аз съм податлив към консерваторите към този момент да причисля и Българска социалистическа партия, тъй като тя, макар опустошенията, които продължава да ѝ нанася Корнелия Нинова, е притисната от една съвременна левица, което я трансформира в класическа левица, а всяка класика малко или доста е консервативна.
Що се отнася до Има Такъв Народ, те са популисти и могат да бъдат всевъзможни. В момента имат шанса да се присламчат към консервативната коалиция дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи и съм сигурен, че ще се впишат сполучливо до идващото разпределяне на картите.
Либералният лагер е показан от „ Продължаваме промяната “, „ Да, България “ и ДСБ. Пиша ги поотделно, а не ППДБ, както не престават да ги пишат останалите, тъй като това към този момент са три прекомерно разнообразни между тях субекта. Безспорно носителят на демократичното в тази групичка е „ Да, България “. Там са всички ярки фигури на новата левица – Христо Иванов, Антоанета Цонева, Ивайло Мирчев и така нататък Мнозина се заблуждават, че би било доста сладурско, в случай че ППДБ се разцепи на Политическа партия и Демократична България и Демократична България се съюзи с ГЕРБ в името на дясно ръководство. Не се заблуждавайте. Именно Демократична България и по-специално „ Да, България “, тъй като ДСБ след всичките си пируети през годините се е свило съвсем до правосъдната си регистрация, са културните марксисти. Промяната са ентъртейнъри, които няма да бъдат помнени още дълго. Безспорно в техните редици има свестни хора, само че те ще се разпилеят по другите партии в мига, в който водачеството им, олицетворено от Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова, Даниел Лорер (за който скоро няма да чуем, тъй като отива в Брюксел, или в случай че чуем, то ще е някоя изцепка като тези на някогашните Радан Кънев и Елена Йончева) и нека не пропущам някого, се разпадне и тези персони потънат там, откъдето са изпълзели. В идващите години демократичният лагер не трябва да бъде допускан във властта, даже в случай че щете и за негово лично положително. Чувате ли, господин Борисов?
И дано приключим невчесаните си мисли за българския консерватизъм още веднъж с КОД и Петър Москов, тъй като са ми по някакъв метод уязвимост. Предупреждавахме ги за тази неточност – събирането на разнообразни субекти няма да докара до аритметичен общ брой на досегашните им проценти поддръжка. В множеството случаи резултатът ще е по-малък. През април 2023 КОД сами имаха 0.31%. Сега, след плана „ Синя София “ щяха да имат повече – да речем съвсем толкоз, колкото имат и в невероятната си коалиция с съвсем всички безнадеждни партии (нека не ми се сърдят). Какво им донесе включването на едно ДБГ (бивша Меглена Кунева)? Защо листата им за Европейски парламент не оглави доктор Москов, а Цвета Кирилова, която се прочу около „ Възраждане “, около кандидатурата си за президент, която провокира не едвам и две дяволити усмивки, и която, незабавно щом „ Синя България “ я издигна, разгласи за собствен приоритет по какъв начин ще потвърди на Европа, че Спартак е българин? Сега поради тая коалиция и дотация няма да вземат. А в случай че се бяха явили сами, несъмнено щяха.
Но дано не униват. Още не е късно да се трансфорат в монолитна партия. Всички участници в обединението, които потвърдено нямат никаква политическа вероятност независимо, дано се влеят в една нова парния както Съюз на демократичните сили преди време, водачите им да оформят националното управление, което, в случай че щете, може да се оглавява ротационно от всеки от тях, и да структурират общественото си говорене по този начин, че да убедят хората, че са някаква опция. Да си слагат велики цели – Москов министър председател, Вили Лилков кмет на София. И да вървят напред!
Иначе съм удовлетворен. Резултатите и в България, и в Европа демонстрират отрезвяване. Но може още. Още доста може. Освен това мисля, че Картаген – този бастион на индоктринирани олигофрени – би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Очевидно консервативното победи. Всяка от партиите, които демонстрираха, че са в нахлуване, е по някакъв метод консервативна. Либералните са в оттегляне. Затова консервативните не трябва да включват демократичните в сметките си за държавно управление, с цел да не повторят грешката на „ сглобката “. Сега от спечелилите се чака кабинет. А пък тези, които ще останат в същинска съпротива, не трябва да го претърпяват доста надълбоко, тъй като до момента в който са по този начин, още веднъж ще стартират да подвигат доверие. Такава е народопсихологията.
Когато приказваме за консервативно, тъжен съм от представянето на партията, която има тази дума в името си – КОД. Но неприятното показване на КОД не значи, че консервативното в България е едва и че е задушено от всякакъв ляв популизъм. Не, просто българският консерватизъм, както сме казвали и различен път, е малко необикновен. Той не е западноевропейският елитарен консерватизъм, а е по-народняшки, каквато е и страната ни. В него могат да се преброят три съществени посоки с доста поднаправления вътре в тях.
Най-много са консервативните хора, приемащи за своя скромна, само че напълно органична идеология нормалността и здравия разсъдък. Тези хора виждат своето посланичество в ГЕРБ. Те желаят по-малко палячовци в политиката и да бъдат оставени на мира да си правят работата.
После идват радикалните консерватори. В тази група се включват всички, които се вслушват в популизъм, шовинизъм (шовинизъм), евроскептицизъм и прочие приказки, обещаващи изчегъртване на статуквото, реквизиция на експроприаторите и „ нов ред на земята “, както се пееше в онази остаряла ария за Рим, Берлин и Токио. По принцип националистите не са консерватори, само че по стичане на събитията през днешния ден попадат в тази категория и всички са съгласни. Така че и ние ще ги броим там.
Най-сетне, третото течение, с, дано ги назовем по този начин – университетските, теоретичните консерватори. Именно те виждат себе си в партията на Петър Москов. Това са хора със приемлива обща политологическа просвета, осведомени са с главните идеологии и знаят коя от тях дава отговор на манталитета, възпитанието и полезностите им. Тези хора да доста повече, в сравнение с гласоподават за КОД. Не гласоподават, тъй като са скептици и като такива не виждат светлина в края на тунела, знаят че КОД е достоверна консервативна партия, само че към момента не имат вяра, че е същински състезател на политическата сцена.
От тези три течения се състои другояче пълноводната река на българския консерватизъм –прагматици, патриоти и умници. В новия парламент първите ще бъдат показани от ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи, вторите – от „ Възраждане “ и може би „ Величие “, които не са нищо друго от следващ опит в същата посока. Какво се шокирате? Явлението „ Величие “ се е случвало и преди. Има извънредно фрустрирани гласоподаватели, които гласоподават за всекиго, у който видят вяра да „ е*е м@йката “ на статуквото и когато самият той се трансформира в статукво, влизайки в Народното събрание, да се огледат за негов заместител.
Третият тип консерватори – умниците – в този парламент останаха номинално непредставени, само че не и напълно, тъй като грижата за тяхното посланичество се поема от ГЕРБ.
Може да ме замеряте с яйца и гнили домати, само че аз съм податлив към консерваторите към този момент да причисля и Българска социалистическа партия, тъй като тя, макар опустошенията, които продължава да ѝ нанася Корнелия Нинова, е притисната от една съвременна левица, което я трансформира в класическа левица, а всяка класика малко или доста е консервативна.
Що се отнася до Има Такъв Народ, те са популисти и могат да бъдат всевъзможни. В момента имат шанса да се присламчат към консервативната коалиция дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи и съм сигурен, че ще се впишат сполучливо до идващото разпределяне на картите.
Либералният лагер е показан от „ Продължаваме промяната “, „ Да, България “ и ДСБ. Пиша ги поотделно, а не ППДБ, както не престават да ги пишат останалите, тъй като това към този момент са три прекомерно разнообразни между тях субекта. Безспорно носителят на демократичното в тази групичка е „ Да, България “. Там са всички ярки фигури на новата левица – Христо Иванов, Антоанета Цонева, Ивайло Мирчев и така нататък Мнозина се заблуждават, че би било доста сладурско, в случай че ППДБ се разцепи на Политическа партия и Демократична България и Демократична България се съюзи с ГЕРБ в името на дясно ръководство. Не се заблуждавайте. Именно Демократична България и по-специално „ Да, България “, тъй като ДСБ след всичките си пируети през годините се е свило съвсем до правосъдната си регистрация, са културните марксисти. Промяната са ентъртейнъри, които няма да бъдат помнени още дълго. Безспорно в техните редици има свестни хора, само че те ще се разпилеят по другите партии в мига, в който водачеството им, олицетворено от Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова, Даниел Лорер (за който скоро няма да чуем, тъй като отива в Брюксел, или в случай че чуем, то ще е някоя изцепка като тези на някогашните Радан Кънев и Елена Йончева) и нека не пропущам някого, се разпадне и тези персони потънат там, откъдето са изпълзели. В идващите години демократичният лагер не трябва да бъде допускан във властта, даже в случай че щете и за негово лично положително. Чувате ли, господин Борисов?
И дано приключим невчесаните си мисли за българския консерватизъм още веднъж с КОД и Петър Москов, тъй като са ми по някакъв метод уязвимост. Предупреждавахме ги за тази неточност – събирането на разнообразни субекти няма да докара до аритметичен общ брой на досегашните им проценти поддръжка. В множеството случаи резултатът ще е по-малък. През април 2023 КОД сами имаха 0.31%. Сега, след плана „ Синя София “ щяха да имат повече – да речем съвсем толкоз, колкото имат и в невероятната си коалиция с съвсем всички безнадеждни партии (нека не ми се сърдят). Какво им донесе включването на едно ДБГ (бивша Меглена Кунева)? Защо листата им за Европейски парламент не оглави доктор Москов, а Цвета Кирилова, която се прочу около „ Възраждане “, около кандидатурата си за президент, която провокира не едвам и две дяволити усмивки, и която, незабавно щом „ Синя България “ я издигна, разгласи за собствен приоритет по какъв начин ще потвърди на Европа, че Спартак е българин? Сега поради тая коалиция и дотация няма да вземат. А в случай че се бяха явили сами, несъмнено щяха.
Но дано не униват. Още не е късно да се трансфорат в монолитна партия. Всички участници в обединението, които потвърдено нямат никаква политическа вероятност независимо, дано се влеят в една нова парния както Съюз на демократичните сили преди време, водачите им да оформят националното управление, което, в случай че щете, може да се оглавява ротационно от всеки от тях, и да структурират общественото си говорене по този начин, че да убедят хората, че са някаква опция. Да си слагат велики цели – Москов министър председател, Вили Лилков кмет на София. И да вървят напред!
Иначе съм удовлетворен. Резултатите и в България, и в Европа демонстрират отрезвяване. Но може още. Още доста може. Освен това мисля, че Картаген – този бастион на индоктринирани олигофрени – би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ