По традиция всяка година вярващи е отправят към църквите на

По традиция всяка година вярващи е насочат към църквите на Велика събота. На този ден хората посещават храмовете, с цел да участват на богослуженията, а най-после да вземат и от Благодатния огън. Жителка на Самоков показа усещанията си от празничния ден. Десислава Тодорова е останала разочарована от културата на огромна част от посетилите храм в града.

„ Христос Воскресе на всички читатели тук! Пиша, с цел да насочва апел към дребни и огромни. Тъй като през вчерашния ден вечерта (Страстна събота) ми направи усещане културата на хората в града. Не къде да е, а точно в Божия храм. Много е хубаво, че имаше хора, уповавам се вярващи, които бяха решили да излязат, с цел да чуят празничното свещенодействие и да вземат огънче, което да занесат у дома.

Но желая да попитам:

- Хубаво ли е откакто изпушите цигарите си да хвърлите фаса на земята, в случай, че кошчето за отпадък е на 1 метър разстояние?

- Нормално ли е да влизате в храм с шапки, качулки, забрадки, по джапанки и т.н?

- Културно ли е да си бърборите от самото начало на богослужението? Да не си изключите звука на телефоните?

- Адекватно ли е да нагазите и застанете върху засадените цветя, тъй като на пътеката има прекалено много хора?

- Ами родителите, които взеха решение да заведат и децата си, сетиха ли се авансово да опишат за традициите и обичаите към този празник? Защото коства ми се, че в случай че бяха, децата им нямаше да мрънкат и да задават въпроси като “Защо ни е да вършим това? ”…

Великден е, само че няма велики хора!

Търсете положителното, намирайте положителното и най-важното, когато е допустимо БЪДЕТЕ положителното!

Възрастните са образеца за дребните деца. Младежите са поддръжката и продължението на възрастните, “ написа тя в обществената мрежа.

„ Уви, права сте! Точно заради тази причина не отивам на службата преди Великден в Самоков от доста години, “ разяснява жителка на града.

„ Хвърлянето на фасове и отпадъци, тъпченето в цветята, разговарянето по време на службата, не изключително подобаващото облекло за храм съм съгласна. Обаче за децата не съм съгласна. Те са деца, те питат и са любопитни без значение какъв брой им обясняваш и да в това време им омръзва бързо. И аз съм била дете, прабаба ми като ме водеше на черква ми беше да, припомням си, че не ми даваха да сядам на столчетата, че видиш ми някоя баба си плащала абонамент за столчето, а най-голяма тъга ми беше за какво би трябвало да седнал съм гладна, че да взимаме с прабаба ми нафора на някой празник. А да и постоянно мрънках айде в този момент няма ли да си вървим, скучно ми е, омръзна ми. Ама не може ли аз да си поиграя в двора. Ами, каквото и да ми обясняваха, аз като едно дете ги разбирах, но въобще не намирах логичност. Освен това по какъв начин човек учи децата си на каквото и да било, в случай че не ги води със себе си и не им дава отговор на безбройните въпроси. От друга страна ходенето в храма следва да е като цяло израз на вътрешната религия и себеусъвършенстване, не критикуване на братята и сестрите. Уважението сред вярващите, въздържанието от рецензии, вътрешното израстване и смирението са общовалидни добродетели за всяка вяра и следва да са в основата на всяко посещаване на храма, изключително по празници, “ разяснява друга.

„ Наясно съм, че децата са си деца и постоянно задават въпроси, само че в действителност си проличава, когато родителите не им обръщат нужното внимание. Като цяло концепцията на поста ми не е рецензия, а точно апел към хората, с цел да се замислят най-малко малко. Всеки си има своя мярка за добро; някои са по-вярващи, а други пък въобще не са и това е обикновено! Просто се чака, когато вървиш на сходно място да имаш минимална просвета и държание!, “ отговори авторката.