Камен Калев отказа наградата Златен век от МК
По традиция в навечерието на Деня на националните будители - 1 ноември, Министерството на културата отличи 36 създатели, актьори, читалищни и научни дейци за техния принос в развиването на българската просвета и нематериалност с премия " Златен век ". Един от отличените обаче бойкотира церемонията в изложба " Средец " и незабавно след края й внесе в приемната на ведомството къса декларация, в която изяснява претекстовете за отхвърли. Това е режисьорът Камен Калев, прочут с филмите " Източни пиеси ", " Островът ", " С лице надолу ", " Февруари ".
" Отказът ми от премията е форма на митинг против актуалното политическо ръководство на страната, чиито официални и неофициални ръководители не зачитат върховенството на закона и заплашват демокрацията в страната ни ", стимулира той отхвърли си от държавното отличие. Калев акцентира пред " Сега ", че причина за решението му не са съответно личността на министър Мариан Бачев и събитията към него от последните дни.
Самият Бачев направи много иронично изявление на церемонията поради вихрещия се от седмица скандал, в който е забъркана неговата детска театрална школа " Аркадия Фюжън Арт ". " Неслучайно от доста години работя с деца, тъй като знам, че в образованието на тези деца, когато им посееш зрънцето на любовта към изкуството и към това да уплътняват свободното си време по рационален метод, се крие пътят към построяването на смислени хора, които имат различен взор върху живота си. Те са облагодетелствани, тъй като имат сетивата за добавената стойност, която получават от културата ", сподели културният министър. По-рано министърът съобщи пред публицисти, че не знае за проблем с помещението, употребявано от театралната школа в Народно читалище " Николай Хайтов - 1936 ” в столичния квартал " Изгрев ".
Сред 35-те носители на " Златен век ", които без митинги одобриха премията, са шефът на Регионалния исторически музей - Русе проф. Николай Ненов, артистът Руси Чанев и певицата Йорданка Христова. Те получават най-високата степен " огърлие ".
" Златен век " - звезда получиха арх. Стефан Стайнов, пианистът проф. Иван Дреников, балетният актьор и възпитател Бойко Неделчев, оперната певица Веселина Кацарова, писателят и журналист Весела Люцканова Иванова и писателката Здравка Евтимова.
С почетен знак щемпел на Цар Симеон Велики - златен, са удостоени генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, филмовият режисьор Владимир Краев, сценаристът проф. доктор Марин Дамянов, режисьорът и сценарист Пантелей Цанков, дългогодишният шеф на " Държавен куклен спектакъл " - Бургас Христина Арсенова-Андреева, журналистът и кинодраматург Зелма Алмалех, актрисата Янина Кашева, инж. Ангел Ангелов, откривателят и създател Неда Антонова и създателят на " Двора на Кирилицата " в Плиска - Карен Алексанян.
С щемпел Цар Симеон Велики - сребърен, грамота и парична премия са отличени режисьорът, художник и аниматор Велислав Казаков, сценаристът доцент доктор Невелина Попова, заместник-директорът на Регионална национална библиотека " П. Р. Славейков " - Велико Търново доктор Иван Ангелов, сценаристът, режисьор и някогашен ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и писателят Христо Славов. Именно тази степен на оценката трябваше да получи и Камен Калев.
Плакет " Принос в развиване на културата " получиха шефът на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките доцент доктор Христо Попов, ръководителят на школа за типичен и съвременен танц Вероника Братанова-Димитрова, продуцентът и художник Весела Данчева-Богданова, писателката и поетеса Мария Пеева, Ансамбъл за национални песни " Китна Тракия " при НЧ " Тракия 2008 " в гр. Хасково, създателят на сборници с разкази и новели проф. Банко Банков, чл.-кор. проф. Владко Панайотов, поетът и публицист Венко Евтимов, поетесата Маргарита Петкова, филологът доцент Петър Хаджинаков и писателката и белетрист Албена Фурнаджиева.
АНАЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ
Преди 8 години премия " Златен век " от Вежди Рашидов отхвърли да одобри писателят и драматург Стефан Цанев. Неговият претекст бе, че измежду наградените с най-високото отличие на Министерство на културата е и Димитър Иванов, последният шеф на Шести отдел на Шесто ръководство на Държавна сигурност, прочут още под прякора " Митю Гестапото ", напомня СЕГА.
КОИ СА НАГРАДЕНИТЕ:
Снимка: МК
С премия на Министерството на културата за извънреден принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители " Златен век " – огърлие и грамота са отличени:
· Проф. Николай Ненов – шеф на Регионален исторически музей – Русе; той е отличен и за достойното показване на страната ни в границите на международната организация ЮНЕСКО.
· Руси Чанев – обичан артист, приспособил романа на Иван Вазов " Под игото " за българчетата по света.
· Йорданка Христова – емблематична фигура на българската сцена, с над шест десетилетия на сцената, чийто глас и харизма носят духа на България по света; наградена за своя неоспорим принос към българската просвета и за одобряването на националното ни изкуство на интернационалната сцена.
С премия на Министерство на културата за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – " Златен век " – звезда и грамота са наградени:
· Арх. Стефан Стайнов – водещ български проектант, прочут със своя принос към развиването на пространственото обмисляне и урбанизма. Тази година той навърши достолепните 90 години.
· Проф. Иван Дреников – пианист с интернационален престиж, добре прочут на публиката в Европа и света. През месец декември проф. Дреников ще означи своята 80-годишнина.
· Бойко Неделчев – одобрен български балетен актьор и възпитател, работил с гении от няколко генерации, бил е на управителни длъжности във водещи културни институти, а също по този начин е работил и в Министерството на културата.
Веселина Кацарова – международно приета оперна певица, дипломат на българското оперно изкуство по света. Артистичен шеф на Държавна опера – Стара Загора. Тя е носителка на най-престижните международни музикални награди, към които прибавя и " Златен век " – звезда.
· Весела Люцканова Иванова – публицист, журналист, издател и редактор с голям брой оценки, в това число и от Министерството на културата. Тази година чества своята 90-годишнина.
· Здравка Евтимова – изтъкната българска писателка и преводач, чиито къси разкази са оповестени в десетки страни по света и я утвърждават като един от най-ярките представители на актуалната българска литература. Носителка на голям брой национални и интернационалните оценки, измежду които премията " Христо Г. Данов " за повсеместен принос към българската нематериалност. Нейният роман " Твоят ред е " е измежду десетте наградени произведения в международния конкурс " Утопия 2005 " във Франция, а други нейни творби са включени в учебници по британски език в Дания. През 2021 година е определена за обичан български създател в националното гласоподаване на Българската национална телевизия – самопризнание за нейната мощ да въодушевява и сплотява посредством словото.
С почетен знак за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – " Златен век " – щемпел на Цар Симеон Велики – златен и грамота са наградени:
· Владимир Краев – кино режисьор, осъществил редица игрални и документални филми, отличавани на интернационалните конгреси. Тази година празнува 80-ия си празник.
· Проф. доктор Марин Дамянов – сценарист, редактор, публицист и възпитател. Новите кино драматурзи се учат от него, а филмите му са спечелили награди на голям брой национални и интернационалните кино конгреси.
· Пантелей Цанков – режисьор и сценарист на документални филми. Документалните му филми са отличавани неведнъж, а тази година празнува и своя 80-и празник.
· Христина Арсенова-Андреева – Над 30 години е шеф на Държавен куклен спектакъл – Бургас; с помощта на нея театърът е доста деен и зад граница. Тя е измежду създателите на Международния куклен фестивал навън " Дни на куклите ".
· Зелма Алмалех – публицист и кинодраматург с богат професионален опит в малкия екран, в печатните и в електронните медии, както и в документалното кино. Филмът ѝ " Присъдата. Вината " получава специфична премия на интернационалния кино фестивал " Карлови Вари ". Заедно със Стефан Джамбазов тя е основател и създател на " Въпреки.com " – онлайн платформата за просвета, изкуство и общество.
· Янина Кашева – една от най-ярките звезди в българското кино. В своята десетилетна актьорска кариера тя оставя незаличима диря в киното и малкия екран. Незабравими са филмите с нейно присъединяване – " Всичко е обич ", " Подслон ", " Балонът ", " Откраднат живот ".
· Инж. Ангел Ангелов - един от най-дългогодишните самодейци в читалището в гр. Смолян. Повече от 77 години интензивно взе участие в разнообразни форми в художествената самоинициатива. През актуалната година отбелязва 90-годишния си празник.
· Неда Антонова е измежду най-четените откриватели и създатели на книги на историческа тема в България. Нейни книги са преведени на френски, съветски, чешки и полски език. Носителка е на редица литературни оценки.
· Кирил Вълчев – въодушевяващ образец за комбиниране на познание, визия и отдаденост на публичния интерес; правист и публицист с ослепителен принос в одобряването на свободното слово и културната еднаквост на България. Като общоприет шеф на Българската телеграфна организация той развива актуален модел на национална медия, а с инициираното от него основаване на напълно българския шрифт " ЛИК ", който се употребява и от Министерството на културата, оставя дълготраен знак в културното пространство и цифровото завещание на страната ни.
· Карен Алексанян – прочут с основаването на " Двора на Кирилицата " в град Плиска – единственият в света музей, напълно отдаден на българската писменост, основан от него със лични средства.
С почетен знак за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – " Златен век " – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен и грамота са наградени:
· Велислав Казаков – режисьор, художник и аниматор, приключил първия випуск на компетентност " Анимационна постановка " В НАТФИЗ " Кр. Сарафов ", основател на емблематични за българската анимация филми, награждавани неведнъж на национални и интернационалните конгреси. През 2025 година навършва 70 години.
· Камен Калев – бележит български кино режисьор, притежател на голям брой национални и интернационалните оценки за късометражни и пълнометражни игрални филми; публиката го харесва поради умеенето му посредством филмите си да отразява житейските драми на деня с професионализъм, съвременен метод и изискан живописен усет. Тази година празнува 50-годишен празник.
· доцент доктор Невелина Попова – надарен сценарист с блестящо наличие в българското кино. По нейни текстове са основани редица стойностни филми като " Отражения ", " Приземяване ", " Другият наш вероятен живот ", " Чуй звездите " и доста други. През 2025 година празнува 70-годишния си празник.
· доктор Иван Ангелов – заместник-директор на Регионална национална библиотека " П. Р. Славейков " – Велико Търново.
· Проф. Любомир Халачев – сценарист и режисьор на повече от 100 документални кино лентата, лекар по изкуствознание, учител и някогашен ректор на НАТФИЗ, създател на романи и сборници с разкази, на сборници с есета и публикации. Член е на Съюза на българските публицисти, Съюза на българските писатели и на Обществения съвет на Българска национална телевизия. Чества 75-годишен празник през тази година.
· Христо Славов – създател на сборници с разкази и новели, съставител и издател на 10-томна поредност " Златен ключ на класическата българска художествена литература от IX до XX век ". Създател е на CD с повече от 25 хиляди страници класическа българска литература, който е включен в международната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО. Носител на Вазовата премия за литература.
С Плакет " Принос в развиване на културата " и грамота за важен принос за развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители са наградени:
· доцент доктор Христо Попов – шеф на Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките. Изтъкнат академик и откривател с принос към изследването, опазването и популяризирането на археологическото завещание на България, отличен за своята дългогодишна научна и социална активност в одобряването на България като важен център на археологията.
· Вероника Братанова-Димитрова – началник на школа за типичен и съвременен танц с дълготраен принос към развиването и популяризирането на танцовото изкуство, каkmo и за цялостната ù ангажираност с художественото образование на деца и младежи в България.
· Весела Данчева–Богданова – като продуцент, художник и режисьор е основала редица емблематични за новата българска анимация филми, сериали и планове. Общият брой на премиите на осъществените филми е над 65. Някои от филмите и копродукциите са сполучливо продадени на водещи европейски малките екрани. Тази година госпожа Богданова отбелязва 50-годишния си празник.
· Мария Пеева – тя е публицист и стихотворец, и сценарист, продуцент и редактор на доста филми. Като редактор, а по-късно и като продуцент от страна на Българска национална телевизия, взе участие в реализацията през цялото време до излизането на кино лентата на екран, носи отговорност пред Художествения съвет за качествата на кино лентата и пред Финансовия съвет за финансовите рамки на бюджета. Автор на многочислени изявления в периодическия щемпел, на сюжети за телевизионни излъчвания, драматизации и есеистични текстове. През 2010 година излиза книгата ѝ със стихове и разкази " Наопаки ".
· Ансамбъл за национални песни и танци " Китна Тракия " при НЧ " Тракия 2008 ", гр. Хасково - неповторим самоинициативен състав с танцови, певчески и оркестрови обединения, лауреат на голям брой национални и интернационалните награди, съхраняващ и популяризиращ тракийските и българските обичаи.
· Проф. Банко Банков – той е създател на сборници с разкази, новели, повести, киносценарии, романи и творби за деца. Негови пиеси са поставяни в театрите из цялата страна. Бил е член-основател на литературния кръжок " Димчо Дебелянов " към Студентския дом в София, референт на секция " Театрална " и кино драматургия в писателския съюз. Дългогодишен член на Съюза на българските писатели.
· Чл.-кор. проф. Владко Панайотов – публицист, академик, държавник и музикант. Автор на над 45 научни книги, монографии и сборници, както и на 6 художествени книги. Изключителен е приносът му в битката с климатичните промени, региона на екологията, устойчивото развиване и зелените технологии.
· Венко Евтимов – български стихотворец, публицист, издател и драматург. Автор е на повече от 10 стихосбирки, пиеси, сюжети и мюзикъли. Редактор е на един от първите самостоятелни вестници в България. Преводи на неговите произведения има на доста езици.
· Маргарита Петкова – една от най-известните поетеси, създател на повече от 25 стихосбирки. Тя е и преводач. По нейни стихове са основани десетки песни, обичани на генерации българи, трансформирали се в част от живота им. Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици, в това число на норвежки и шведски.
· Доц. Петър Хаджинаков – лингвист, учител по литература, създател на повече от 15 сборника с литературна рецензия, публикации с етюди с историко-културна, философска и религиозна тема. Има написани 6 художествени книги, научни изявления и рецензии в региона на художествената литература.
· Албена Фурнаджиева – публицист, белетрист, лингвист и правист. Нейни произведения са превеждани на непознати езици, а книгите й със стихове радват неотдавна и читателите на аудио и електронни книги. Отличена е с трета премия на Националния книжовен конкурс " В полите на Витоша ".
" Отказът ми от премията е форма на митинг против актуалното политическо ръководство на страната, чиито официални и неофициални ръководители не зачитат върховенството на закона и заплашват демокрацията в страната ни ", стимулира той отхвърли си от държавното отличие. Калев акцентира пред " Сега ", че причина за решението му не са съответно личността на министър Мариан Бачев и събитията към него от последните дни.
Самият Бачев направи много иронично изявление на церемонията поради вихрещия се от седмица скандал, в който е забъркана неговата детска театрална школа " Аркадия Фюжън Арт ". " Неслучайно от доста години работя с деца, тъй като знам, че в образованието на тези деца, когато им посееш зрънцето на любовта към изкуството и към това да уплътняват свободното си време по рационален метод, се крие пътят към построяването на смислени хора, които имат различен взор върху живота си. Те са облагодетелствани, тъй като имат сетивата за добавената стойност, която получават от културата ", сподели културният министър. По-рано министърът съобщи пред публицисти, че не знае за проблем с помещението, употребявано от театралната школа в Народно читалище " Николай Хайтов - 1936 ” в столичния квартал " Изгрев ".
Сред 35-те носители на " Златен век ", които без митинги одобриха премията, са шефът на Регионалния исторически музей - Русе проф. Николай Ненов, артистът Руси Чанев и певицата Йорданка Христова. Те получават най-високата степен " огърлие ".
" Златен век " - звезда получиха арх. Стефан Стайнов, пианистът проф. Иван Дреников, балетният актьор и възпитател Бойко Неделчев, оперната певица Веселина Кацарова, писателят и журналист Весела Люцканова Иванова и писателката Здравка Евтимова.
С почетен знак щемпел на Цар Симеон Велики - златен, са удостоени генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, филмовият режисьор Владимир Краев, сценаристът проф. доктор Марин Дамянов, режисьорът и сценарист Пантелей Цанков, дългогодишният шеф на " Държавен куклен спектакъл " - Бургас Христина Арсенова-Андреева, журналистът и кинодраматург Зелма Алмалех, актрисата Янина Кашева, инж. Ангел Ангелов, откривателят и създател Неда Антонова и създателят на " Двора на Кирилицата " в Плиска - Карен Алексанян.
С щемпел Цар Симеон Велики - сребърен, грамота и парична премия са отличени режисьорът, художник и аниматор Велислав Казаков, сценаристът доцент доктор Невелина Попова, заместник-директорът на Регионална национална библиотека " П. Р. Славейков " - Велико Търново доктор Иван Ангелов, сценаристът, режисьор и някогашен ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и писателят Христо Славов. Именно тази степен на оценката трябваше да получи и Камен Калев.
Плакет " Принос в развиване на културата " получиха шефът на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките доцент доктор Христо Попов, ръководителят на школа за типичен и съвременен танц Вероника Братанова-Димитрова, продуцентът и художник Весела Данчева-Богданова, писателката и поетеса Мария Пеева, Ансамбъл за национални песни " Китна Тракия " при НЧ " Тракия 2008 " в гр. Хасково, създателят на сборници с разкази и новели проф. Банко Банков, чл.-кор. проф. Владко Панайотов, поетът и публицист Венко Евтимов, поетесата Маргарита Петкова, филологът доцент Петър Хаджинаков и писателката и белетрист Албена Фурнаджиева.
АНАЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ
Преди 8 години премия " Златен век " от Вежди Рашидов отхвърли да одобри писателят и драматург Стефан Цанев. Неговият претекст бе, че измежду наградените с най-високото отличие на Министерство на културата е и Димитър Иванов, последният шеф на Шести отдел на Шесто ръководство на Държавна сигурност, прочут още под прякора " Митю Гестапото ", напомня СЕГА.
КОИ СА НАГРАДЕНИТЕ:
Снимка: МК С премия на Министерството на културата за извънреден принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители " Златен век " – огърлие и грамота са отличени:
· Проф. Николай Ненов – шеф на Регионален исторически музей – Русе; той е отличен и за достойното показване на страната ни в границите на международната организация ЮНЕСКО.
· Руси Чанев – обичан артист, приспособил романа на Иван Вазов " Под игото " за българчетата по света.
· Йорданка Христова – емблематична фигура на българската сцена, с над шест десетилетия на сцената, чийто глас и харизма носят духа на България по света; наградена за своя неоспорим принос към българската просвета и за одобряването на националното ни изкуство на интернационалната сцена.
С премия на Министерство на културата за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – " Златен век " – звезда и грамота са наградени:
· Арх. Стефан Стайнов – водещ български проектант, прочут със своя принос към развиването на пространственото обмисляне и урбанизма. Тази година той навърши достолепните 90 години.
· Проф. Иван Дреников – пианист с интернационален престиж, добре прочут на публиката в Европа и света. През месец декември проф. Дреников ще означи своята 80-годишнина.
· Бойко Неделчев – одобрен български балетен актьор и възпитател, работил с гении от няколко генерации, бил е на управителни длъжности във водещи културни институти, а също по този начин е работил и в Министерството на културата.
Веселина Кацарова – международно приета оперна певица, дипломат на българското оперно изкуство по света. Артистичен шеф на Държавна опера – Стара Загора. Тя е носителка на най-престижните международни музикални награди, към които прибавя и " Златен век " – звезда.
· Весела Люцканова Иванова – публицист, журналист, издател и редактор с голям брой оценки, в това число и от Министерството на културата. Тази година чества своята 90-годишнина.
· Здравка Евтимова – изтъкната българска писателка и преводач, чиито къси разкази са оповестени в десетки страни по света и я утвърждават като един от най-ярките представители на актуалната българска литература. Носителка на голям брой национални и интернационалните оценки, измежду които премията " Христо Г. Данов " за повсеместен принос към българската нематериалност. Нейният роман " Твоят ред е " е измежду десетте наградени произведения в международния конкурс " Утопия 2005 " във Франция, а други нейни творби са включени в учебници по британски език в Дания. През 2021 година е определена за обичан български създател в националното гласоподаване на Българската национална телевизия – самопризнание за нейната мощ да въодушевява и сплотява посредством словото.
С почетен знак за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – " Златен век " – щемпел на Цар Симеон Велики – златен и грамота са наградени:
· Владимир Краев – кино режисьор, осъществил редица игрални и документални филми, отличавани на интернационалните конгреси. Тази година празнува 80-ия си празник.
· Проф. доктор Марин Дамянов – сценарист, редактор, публицист и възпитател. Новите кино драматурзи се учат от него, а филмите му са спечелили награди на голям брой национални и интернационалните кино конгреси.
· Пантелей Цанков – режисьор и сценарист на документални филми. Документалните му филми са отличавани неведнъж, а тази година празнува и своя 80-и празник.
· Христина Арсенова-Андреева – Над 30 години е шеф на Държавен куклен спектакъл – Бургас; с помощта на нея театърът е доста деен и зад граница. Тя е измежду създателите на Международния куклен фестивал навън " Дни на куклите ".
· Зелма Алмалех – публицист и кинодраматург с богат професионален опит в малкия екран, в печатните и в електронните медии, както и в документалното кино. Филмът ѝ " Присъдата. Вината " получава специфична премия на интернационалния кино фестивал " Карлови Вари ". Заедно със Стефан Джамбазов тя е основател и създател на " Въпреки.com " – онлайн платформата за просвета, изкуство и общество.
· Янина Кашева – една от най-ярките звезди в българското кино. В своята десетилетна актьорска кариера тя оставя незаличима диря в киното и малкия екран. Незабравими са филмите с нейно присъединяване – " Всичко е обич ", " Подслон ", " Балонът ", " Откраднат живот ".
· Инж. Ангел Ангелов - един от най-дългогодишните самодейци в читалището в гр. Смолян. Повече от 77 години интензивно взе участие в разнообразни форми в художествената самоинициатива. През актуалната година отбелязва 90-годишния си празник.
· Неда Антонова е измежду най-четените откриватели и създатели на книги на историческа тема в България. Нейни книги са преведени на френски, съветски, чешки и полски език. Носителка е на редица литературни оценки.
· Кирил Вълчев – въодушевяващ образец за комбиниране на познание, визия и отдаденост на публичния интерес; правист и публицист с ослепителен принос в одобряването на свободното слово и културната еднаквост на България. Като общоприет шеф на Българската телеграфна организация той развива актуален модел на национална медия, а с инициираното от него основаване на напълно българския шрифт " ЛИК ", който се употребява и от Министерството на културата, оставя дълготраен знак в културното пространство и цифровото завещание на страната ни.
· Карен Алексанян – прочут с основаването на " Двора на Кирилицата " в град Плиска – единственият в света музей, напълно отдаден на българската писменост, основан от него със лични средства.
С почетен знак за важен принос в развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители – " Златен век " – щемпел на Цар Симеон Велики – сребърен и грамота са наградени:
· Велислав Казаков – режисьор, художник и аниматор, приключил първия випуск на компетентност " Анимационна постановка " В НАТФИЗ " Кр. Сарафов ", основател на емблематични за българската анимация филми, награждавани неведнъж на национални и интернационалните конгреси. През 2025 година навършва 70 години.
· Камен Калев – бележит български кино режисьор, притежател на голям брой национални и интернационалните оценки за късометражни и пълнометражни игрални филми; публиката го харесва поради умеенето му посредством филмите си да отразява житейските драми на деня с професионализъм, съвременен метод и изискан живописен усет. Тази година празнува 50-годишен празник.
· доцент доктор Невелина Попова – надарен сценарист с блестящо наличие в българското кино. По нейни текстове са основани редица стойностни филми като " Отражения ", " Приземяване ", " Другият наш вероятен живот ", " Чуй звездите " и доста други. През 2025 година празнува 70-годишния си празник.
· доктор Иван Ангелов – заместник-директор на Регионална национална библиотека " П. Р. Славейков " – Велико Търново.
· Проф. Любомир Халачев – сценарист и режисьор на повече от 100 документални кино лентата, лекар по изкуствознание, учител и някогашен ректор на НАТФИЗ, създател на романи и сборници с разкази, на сборници с есета и публикации. Член е на Съюза на българските публицисти, Съюза на българските писатели и на Обществения съвет на Българска национална телевизия. Чества 75-годишен празник през тази година.
· Христо Славов – създател на сборници с разкази и новели, съставител и издател на 10-томна поредност " Златен ключ на класическата българска художествена литература от IX до XX век ". Създател е на CD с повече от 25 хиляди страници класическа българска литература, който е включен в международната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО. Носител на Вазовата премия за литература.
С Плакет " Принос в развиване на културата " и грамота за важен принос за развиването и популяризирането на българската просвета и изкуство и във връзка 1 ноември – Ден на националните будители са наградени:
· доцент доктор Христо Попов – шеф на Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките. Изтъкнат академик и откривател с принос към изследването, опазването и популяризирането на археологическото завещание на България, отличен за своята дългогодишна научна и социална активност в одобряването на България като важен център на археологията.
· Вероника Братанова-Димитрова – началник на школа за типичен и съвременен танц с дълготраен принос към развиването и популяризирането на танцовото изкуство, каkmo и за цялостната ù ангажираност с художественото образование на деца и младежи в България.
· Весела Данчева–Богданова – като продуцент, художник и режисьор е основала редица емблематични за новата българска анимация филми, сериали и планове. Общият брой на премиите на осъществените филми е над 65. Някои от филмите и копродукциите са сполучливо продадени на водещи европейски малките екрани. Тази година госпожа Богданова отбелязва 50-годишния си празник.
· Мария Пеева – тя е публицист и стихотворец, и сценарист, продуцент и редактор на доста филми. Като редактор, а по-късно и като продуцент от страна на Българска национална телевизия, взе участие в реализацията през цялото време до излизането на кино лентата на екран, носи отговорност пред Художествения съвет за качествата на кино лентата и пред Финансовия съвет за финансовите рамки на бюджета. Автор на многочислени изявления в периодическия щемпел, на сюжети за телевизионни излъчвания, драматизации и есеистични текстове. През 2010 година излиза книгата ѝ със стихове и разкази " Наопаки ".
· Ансамбъл за национални песни и танци " Китна Тракия " при НЧ " Тракия 2008 ", гр. Хасково - неповторим самоинициативен състав с танцови, певчески и оркестрови обединения, лауреат на голям брой национални и интернационалните награди, съхраняващ и популяризиращ тракийските и българските обичаи.
· Проф. Банко Банков – той е създател на сборници с разкази, новели, повести, киносценарии, романи и творби за деца. Негови пиеси са поставяни в театрите из цялата страна. Бил е член-основател на литературния кръжок " Димчо Дебелянов " към Студентския дом в София, референт на секция " Театрална " и кино драматургия в писателския съюз. Дългогодишен член на Съюза на българските писатели.
· Чл.-кор. проф. Владко Панайотов – публицист, академик, държавник и музикант. Автор на над 45 научни книги, монографии и сборници, както и на 6 художествени книги. Изключителен е приносът му в битката с климатичните промени, региона на екологията, устойчивото развиване и зелените технологии.
· Венко Евтимов – български стихотворец, публицист, издател и драматург. Автор е на повече от 10 стихосбирки, пиеси, сюжети и мюзикъли. Редактор е на един от първите самостоятелни вестници в България. Преводи на неговите произведения има на доста езици.
· Маргарита Петкова – една от най-известните поетеси, създател на повече от 25 стихосбирки. Тя е и преводач. По нейни стихове са основани десетки песни, обичани на генерации българи, трансформирали се в част от живота им. Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици, в това число на норвежки и шведски.
· Доц. Петър Хаджинаков – лингвист, учител по литература, създател на повече от 15 сборника с литературна рецензия, публикации с етюди с историко-културна, философска и религиозна тема. Има написани 6 художествени книги, научни изявления и рецензии в региона на художествената литература.
· Албена Фурнаджиева – публицист, белетрист, лингвист и правист. Нейни произведения са превеждани на непознати езици, а книгите й със стихове радват неотдавна и читателите на аудио и електронни книги. Отличена е с трета премия на Националния книжовен конкурс " В полите на Витоша ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ