По традиция, след оценките за миналата година, Дневник започва 2018

...
По традиция, след оценките за миналата година, Дневник започва 2018
Коментари Харесай

България се върти в провинциалните си кръгове, би се радвала на успехи в художествената гимнастика

По традиция, след оценките за предходната година, " Дневник " стартира 2018 година с упованията и прогнозите на философи, политолози и социолози. Четете всички в " Годината ".

Каква година очаквате - безоблачна за властта, с земетресения...?

- Малко по-скучно продължение на 2017-та. През 2017-та се развиха драмите към Брекзит, Тръмп, Каталуня, така наречен Ислямска страна, Северна Корея, световното оттегляне на Съединени американски щати, преместването на власт и въздействие към Китай, значими избори в Европа. Това е доста за една година, ще продължи и през 2018-та, само че няма да е изненада. България се върти в своите провинциални кръгове, нищо ново не я чака, би се радвала на триумфи в художествената гимнастика, да вземем за пример.

Колко значимо е европредседателството?

- Не е толкоз значимо за страна без собствен план, планове, дневен ред, без небосвод. Но България ще бъде мощно осветена извън. Ще бъдат написани невиждан брой публикации в западни издания какъв брой корумпирана, зле ръководена, нещастна и депресивна страна е. Вече има обзорни публикации в този дух – най-бедна, най-корумпирана, но пък кротка, не ни основава главоболия.

Ще успее ли България да отбрани идеята на балканските страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз? Ще успее ли да се намеси в разговора Европейски Съюз - Анкара?

- България не е представител на тези страни, това е нарцистично пресилване. През 2017-та беше направена от дълго време предстоящата стъпка с Македония. Но въздействие оттатък въпроса с Македония България няма. Това са страни от някогашна Югославия, пред които България не е престиж.

Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?

- Във всекидневния смисъл на " посрещане на посетители ", малко като на женитба, не, какво толкоз има да се излага. Но политически ще се разкрие, каквато е. Българският политик не е привикнал на западни публицисти, които могат да попилеят сенатор или министър председател. Той е привикнал да се появи в " Панорама " или в утринен блок и там да прекара като в спа център с релаксиращи процедури.

Възможно ли е 2018 година да е последната, в която Европейската комисия прави оценка в отчет напредъка в правораздаването и вътрешния ред?

- Не. Но това е надценен алегоричен въпрос. Оценките нямат успеваемост, пишат се в жанра на празнодумното бюрократично есе. Вдигат звук за три дни, по-късно всички ги не помнят. Това не са политически принадлежности, а рутинни одиторски отчети, част от документооборота в Брюксел.

Ще има ли развръзка въпросът " АЕЦ Белене "?

- Не, в случай че под развръзка се схваща дефинитивно решение, а то не може да е друго, с изключение на преустановяване вечно. АЕЦ " Белене " е нуклеарен вид на Виенското колело, нещо като безконечното завръщане към същото, тип проклинание в индустриална маска.

Президентът Радев предложения Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще пристигна ли съветският президент в България през годината, към този момент стана ясно, че няма да е за 3 март?

- А какво да прави този човек тук? Той разгласи публично кандидатурата си. Сега му трябват положителни символни акции. Посещение в България не би било успех, както в Сирия, да вземем за пример. То би било рутинно и неенергично или да вдигне митинги. Путин не е известен в дейните градски среди, той е величествен селски облик.

Очаквате ли промени в главните политически партии?

- В този парламент може да подухне лек бриз, само че податливост към стихия и радикализация няма. Сътресения стават, в случай че предстоят избори, каквито не наподобява да се задават. Неврастеничните конвулсии в Българска социалистическа партия са хронични, само че не са промени, а сезонни съмнения.

Ще има ли нова десница и при какви условия?

-Трябва да има, само че тя мъчно ще се получи с коренно отрицателни настройки и фокус върху " превзетата страна ". Прословутата междинна класа, която всички идеализират, в България се реализира като домакински уют, осигуреност, обичай, което е обикновено. Но такава настройка бяга от радикални послания и планове. Това е проблем пред така наречен десни партии. Затова и протестните талази имат повече мощ от десни партии. Но в този момент към този момент не е 2013-та, а огромният митинг си има собствен момент. Отвъд тези кардинални въпроси най-важният, само че постоянно подценяван миг е в това, че партията е доста сериозен труд и посвещаване. Хората надали си показват каква жертва се желае от основателите.

Възможно ли е да се появи опция на ГЕРБ? Каква?

- ГЕРБ към момента е всеобхватно нещо. Той е вид език, връзка, показа и прочие. Те извират от душата на това, което назовават междинна класа. ГЕРБ е форма, която дава отговор и на желанието на гласоподавателя хем да ругае властта, хем въпреки всичко да си я преизбира. Тя му е топло-душевно близка, той си я псува и кълне, но къде ще върви без нея, няма накъде, та отново си я избира с цел да може отново да си я ругае и по този начин я кара в кръг. ГЕРБ добре вписан в тази форма.

Бойко Борисов е в брачни връзки с гласоподавателя. Това е една нездрава и въпреки всичко много здрава връзка. Тя може да трансформира митингите в фамилни кавги, без които не може, животът ще затихне. Те го оросяват и освежават, тъй че да почва още веднъж идващия ден, с цел да не водят до разводи.

Кои политически фигури ще наблюдавате деликатно и за какво?

- Доналд Тръмп, една невиждана наклонност в Съединени американски щати и в света. Водачите на сепаратисткото придвижване в Каталуня. Това са по-интересните неща в международен проект.

В България няма " фигури " за наблюдение. Някакви хора вървят по малките екрани да си вършат душове с розова вода. Но има проблеми като КТБ, " Белене ", Пирин, банки.

На какво се надявате?

- Да се усъвършенства ситуацията с медиите. Клишето за " превзетата страна " се разшири към медиите и можем да приказваме за " завземане на общество ". Пример от края на 2017-та наподобява е Българска национална телевизия. Надявам се да бъркам, само че надали. Ще продължи и към БНР. Надявам се и тук да бъркам.

Последната самоотбрана на модерните демократични общества е публичността, дискурсивната сфера, свободното аргументирано говорене, а това са точно медиите. Когато всичко друго е зле, те остават и могат да поправят властта. Това става в Съединени американски щати последната година в невиждани мащаби. Но когато обществената сфера е колонизирана и оправдано смутена, гражданският живот се разпилява. Хората забягват в частните си пространства и подменят достоверната гласност с трапезни осъществявания, вицове, псувни, вайкане; а това е краят, в който сме живели преди 1990-та.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (736)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР