По традиция празникът се пада винаги в събота – Тодорова

По традиция празникът се пада постоянно в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост

В съботата след Сирни заговезни означаваме Тодоровден.

По традиция празникът се пада постоянно в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост. На този празник нормално се провеждат надбягвания с коне - кушии.

Тази година така наречен преносим християнски празник се чества на 4 март.

Почитането на Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните епохи на Църквата, написа БГНЕС.

Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки, че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил: „ Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед “.

Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.

От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост.

Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден. Ето за какво най-интересният миг от празничния ден е кушията.

Народното вярване гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.

На този ден честват и младите невести. Според обичая до Тодоровден те нямат право да месят и пекат самун.

В някои краища на България на този празник се извършват и обреди за здраве и плодовитост на младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.

В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и зетят, и свекървата, и се поставя обща софра.

В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка.

Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.

Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. След това хвърлят водата на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им.

На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Богдана, Божана, Дарина, Найден.