През Декември светът е друг...
По това време на годината се обръщаме обратно, с цел да погледнем дали се е случило нещо значително през годината. Дали има какво да запомним. Дали има нови хора в живота ни. Дали разочарованията са били повече, или пък прелестните моменти. И се питаме какво можем да чакаме през идната. Има ли чудеса и в случай че има, какъв брой постоянно се случват? Как би трябвало да ги заслужим? Кой ги прави или те зависят само от нас самите?... Може би чудесата ще да са тези дребни нещица, които одобряваме за даденост. Тези, които съпровождат всеки един наш ден. Или пък се случват по този начин, че по някаква причина ги подминаваме и даже не ги виждаме! Може би чудеса са всички тези неща, които ни се случват и сгряват душата ни в студените зимни дни и нощи... Всъщност чудеса се случват освен по Коледа. Те са във всяко покълнало семенце. В разлистващото дърво. В изгряващото слънце. В детските очи. Дори това, че дишаме е знамение. Те са всички тези дребни нещица, с които сме привикнали. Които нормално не ни вършат усещане. Но през Декември и светът е различен. По това време на годината витае празничният дух и прави сетивата ни по-осезаеми. Настроенията ни – по-позитивни. И тогава възприятията и страстите ни стартират да вибрират с честотите на всички, протичащи се хубави неща.
През Декември съм завръщане... тихичко и на пръсти,.. надалеч в детството, когато радостно се суетях към гозбите на баба и търпеливо се учех да свивам сармичките, а тя се усмихваше гордо. Когато заслушана в къкренето на чайника, чаках канелените сладки да се опекат. Когато със сестра ми тайничко надничахме в кутията с играчки за елхата. Когато баба ми плетеше ръкавички, а тате стягаше шейната... Връщам се в годините. Изброявам ги мислено. Спомени нахлуват вглавата ми. Някои провокират усмивки. Други изписват на лицето ми горест. Но нали всичко е отминало,.. остават надълбоко в сърцето ми и са единствено мои. Всяка минала година е парченце от пътя, който съм извървяла. Истина от мен. И всяка една носи заричане. Някои към този момент сбъднати. Други, останали някъде там в далечината и очакващи сбъдване. Дано!
През Декември съм любов, открита в дребна вълшебна кутийка. В светлинките на коледните лампички. В уханието на канела и джинджифил. В запалените свещи. В пукащите дръвца на камината. В падащите снежинки. И в дългите декемврийски нощи. Обичам това време на годината. Защото Декември е празник. Защото Светът е в очакване на Бъдната вечер. Защото най-хубавото на Декември са приготвените с обич гозби, ошава, паричката на питата, бъдника в камината, усмивките на децата. И обичаните хора до теб.
Защото по Коледа стават чудеса. Вярвам в тях... и си ги поисквам...
През Декември съм обич...
Автор: Darini - Дафи Тодорова
Инфо: www.darini-poezia.blogspot.bg
