Изследвания на учени от СУ показват, че затоплянето на зимите променя слоевете на Черно море
По-топлите зими в последните години трансформират структурата на Черно море, като протичащото се може да даде визия за това по какъв начин световният океан би реагирал на бъдещите климатични промени. Това демонстрира проучване на учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски ", оповестено в Списанието за геофизични проучвания на Американския геофизичен съюз, оповестиха от СУ.
Авторите проучват данни за температурата, солеността и плътността на Черно море за интервала 2005-2019 година и откриват, че наклонността за по-топли зими води до стопляне на пласта междинни води в Черно море, прочут като Студен промеждутъчен пласт, който разделя богатите на О2 повърхностни води от безкислородните дълбоки водни маси. Този пласт се образува в резултат на охлаждането на повърхностните води през зимата, а по-меките зими в последно време водят до неговото изгубване.
Междинният пласт се е променял и в предишното, само че през последните 14 години ядрото му се е затоплило с 0,7 градуса. Постепенното му размиване може да улесни проникването на дълбоките безкислородни води в горния пласт, което би имало незнайни последици за морската екосистема.
Наблюдаването на Черно море е значимо, защото процесите в по-малки водни басейни демонстрират на учените по какъв начин по-големи водни обекти могат да се развият в бъдеще. Според откривателите, новото изследване допуска какво може да се случи с океаните на Земята при непрестанно затоплящ се климат.
Водните маси са основна характерност на океана и моретата, те въздействат на климата на Земята и на обмена на хранителни субстанции по света. Промените в структурата на океаните могат да трансформират световните течения и затова климата и екосистемите на планетата. Трудно е да се изследват големите водни маси в океаните, по тази причина учените употребяват районни водни басейни като Черно море, с цел да дефинират по какъв начин климатичните промени могат да се отразят на разпределението на океанските маси.
"Искаме да знаем какво би могло да се случи при разнообразни световни сюжети за изменение на климата ", споделя проф. Емил Станев - физически океанограф в Софийския университет, и водещ създател на новото проучване.
Водосборният басейн на Черно море покрива съвсем половин Европа, като в него се вливат няколко огромни европейски реки. То е обвързвано със Средиземно море през Босфорския пролив, откъдето се втича средиземноморска вода с висока соленост. Това води до отделяне на няколко пласта в Черно море. Те се разграничават по температура, соленост и компактност - и в хоризонтално, и във отвесно направление. Формират се три съществени маси: лекомислен пласт с ниска соленост, леден промеждутъчен и бездънен солен пласт.
Има и предходни проучвания на студения промеждутъчен пласт на Черно море, само че те не засягат изключително въпроса по какъв начин той се е трансформирал във времето. "Не се обръща доста внимание на еволюцията на водните маси ", споделя проф. Станев.
В новото изследване проф. Станев, доцент Елисавета Пенева и студентката Боряна Щиркова преглеждат развиването на студения промеждутъчен пласт на Черно море в продължение на 14 години. Данните, на които се базира проучването, са от самостоятелни сонди, захранвани с акумулатори, които мерят температурата и солеността на водния дирек от морската повърхнина до 1500 метра дълбочина в разнообразни точки от морето и през разнообразни сезони. Авторите съпоставят измерените океански параметри от повече от 6000 профили с температурата на въздуха, с цел да се ревизира хипотезата за връзка сред по-топлите зими и измененията в температурата и солеността на студената междинна водна маса.
Авторите проучват данни за температурата, солеността и плътността на Черно море за интервала 2005-2019 година и откриват, че наклонността за по-топли зими води до стопляне на пласта междинни води в Черно море, прочут като Студен промеждутъчен пласт, който разделя богатите на О2 повърхностни води от безкислородните дълбоки водни маси. Този пласт се образува в резултат на охлаждането на повърхностните води през зимата, а по-меките зими в последно време водят до неговото изгубване.
Междинният пласт се е променял и в предишното, само че през последните 14 години ядрото му се е затоплило с 0,7 градуса. Постепенното му размиване може да улесни проникването на дълбоките безкислородни води в горния пласт, което би имало незнайни последици за морската екосистема.
Наблюдаването на Черно море е значимо, защото процесите в по-малки водни басейни демонстрират на учените по какъв начин по-големи водни обекти могат да се развият в бъдеще. Според откривателите, новото изследване допуска какво може да се случи с океаните на Земята при непрестанно затоплящ се климат.
Водните маси са основна характерност на океана и моретата, те въздействат на климата на Земята и на обмена на хранителни субстанции по света. Промените в структурата на океаните могат да трансформират световните течения и затова климата и екосистемите на планетата. Трудно е да се изследват големите водни маси в океаните, по тази причина учените употребяват районни водни басейни като Черно море, с цел да дефинират по какъв начин климатичните промени могат да се отразят на разпределението на океанските маси.
"Искаме да знаем какво би могло да се случи при разнообразни световни сюжети за изменение на климата ", споделя проф. Емил Станев - физически океанограф в Софийския университет, и водещ създател на новото проучване.
Водосборният басейн на Черно море покрива съвсем половин Европа, като в него се вливат няколко огромни европейски реки. То е обвързвано със Средиземно море през Босфорския пролив, откъдето се втича средиземноморска вода с висока соленост. Това води до отделяне на няколко пласта в Черно море. Те се разграничават по температура, соленост и компактност - и в хоризонтално, и във отвесно направление. Формират се три съществени маси: лекомислен пласт с ниска соленост, леден промеждутъчен и бездънен солен пласт.
Има и предходни проучвания на студения промеждутъчен пласт на Черно море, само че те не засягат изключително въпроса по какъв начин той се е трансформирал във времето. "Не се обръща доста внимание на еволюцията на водните маси ", споделя проф. Станев.
В новото изследване проф. Станев, доцент Елисавета Пенева и студентката Боряна Щиркова преглеждат развиването на студения промеждутъчен пласт на Черно море в продължение на 14 години. Данните, на които се базира проучването, са от самостоятелни сонди, захранвани с акумулатори, които мерят температурата и солеността на водния дирек от морската повърхнина до 1500 метра дълбочина в разнообразни точки от морето и през разнообразни сезони. Авторите съпоставят измерените океански параметри от повече от 6000 профили с температурата на въздуха, с цел да се ревизира хипотезата за връзка сред по-топлите зими и измененията в температурата и солеността на студената междинна водна маса.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ