661 деца живеят в няколкото домове за лишени от родителски грижи
По тематиките за Бюджет 2019; Brexit; промяната в домовете за деца, лишени от наставнически грижи; обществените работници; и дали „ Мисията е допустима “ беседваме със зам.-министъра на труда и обществената политика Зорница Русинова.
~ В интервала 2007 – 2012 година Зорница Русинова работи в МТСП и в Министерството на държавната администрация и административната промяна. От март 2012 година до март 2013 година е зам.-министър на труда и обществената политика. От май 2016 година до януари 2017 година е министър на труда и обществената политика. ~
В Пловдив дадохте старт на Националната акция „ Мисията е възможна”. Каква е задачата ѝ и какъв брой време ще продължи?
- Тази национална акция идва като един от последните стадии на доста дълга, доста комплицирана и може би най-успешната промяна в обществената сфера – затварянето на всички институции за деца в България и прекосяването от институционална грижа към съвременна грижа, която дава опция на децата действително да бъдат интегрирани. Още през 2009 година – 2010 година първото държавно управление на Борисов пое тежката задача с дълготраен ангажимент да затвори всички домове за деца, лишени от наставнически грижи, всички домове за бебета от 0 до 3 години и всички домове за деца с увреждания.
Към момента това, с което можем да се похвалим, е, че 84% от тези институции са затворени, т.е. – над 7600 деца, които живееха в тези институции през 2010 година, сега са минали през разнообразни услуги и има радикално друга грижа за тях. Остават 661 деца, които сега живеят в 13 домове за деца, лишени от наставнически грижи и в още 15 домове за медико-социални грижи (домове за бебета от 0 до 3 години).
В момента финансираме последната част от осъществяването на този дълъг проект с разкриването на новите услуги, с цел да интегрираме децата. Но този стадий е може би най-предизвикателният, тъй като, макар всички старания, които са положени до момента, няма ли я публичната поддръжка – на съседите, на родителите на децата, с които учат децата с увреждания, доста мъчно можем да кажем, че тази промяна ще е сполучлива.
Но би трябвало да се знае, че това не са единствено деца на страната или на някоя от общините, би трябвало да се знае, че те са на цялото ни общество и би трябвало всички ние дружно да ги насърчим те да бъдат сполучливи в учебно заведение, с цел да са сполучливи и в живота.
Можете ли да назовете някои организации – работещи с деца, които са се справили доста добре; или пък да дадете други образци за „ положителни практики “?
- Свидетели сме на голям брой положителни практики. Много са неправителствените организации, които работят дружно с нас. Можем да откроим практиката на дневната грижа, която с помощта на много НПО-та беше развита още през 2009 година – 2010 година и сега над 4000 деца са минали през приемни фамилии.
Неправителствените организации много оказват помощ за подобряването качеството на услугите и интензивно спомагат за даването им. Ако не беше дейното присъединяване на голям брой НПО-та, тази услуга надали щеше да съществува в този момент. Такива организации са най-верният ни лакмус каква е настройката на обществото, тъй като когато насочат към нас рецензии, ги одобряваме за градивни и би трябвало да забележим какво (като политика или метод на финансиране) и по какъв начин да подкрепим.
Тук е мястото и да кажа, че в тази дълга промяна, която с години сме вкарвали, вземат участие общините, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, неправителствени организации. Голямата промяна, която следва в обществената сфера, това е изяло новият Закон за обществените услуги, който беше оповестен неотдавна за обществено разискване и се надяваме напълно скоро да можем да го внесем в Парламента и да бъде признат.
Можете ли да ни кажете малко повече за него?
- Законът за обществените услуги е напълно ново законодателство в сферата. Реформата, която сме си сложили за цел да създадем, обгръща няколко детайла. До момента обществените услуги бяха част от законодателството, което регламентира и обществените помощи. Крайно време е да стартираме да разграничаваме обществените помощи като метод за компенсиране на приходите на най-нуждаещите се; и обществените услуги, като метод, по който страната взема решение проблемите на хората, които са в риск или обществена изолираност. Не постоянно значи, че хората, които употребяват обществени услуги, са небогати или имат потребност от обществени помощи. Например: една жена, която е жертва на домашно принуждение, не значи, че е бедна – тя има потребност от нужната услуга. Много постоянно това се отнася и за хората с увреждания. Сега променяме метода, по който ще се лицензират доставчиците на обществени услуги, тъй като все още има към 2400 регистрирани такива в България. Ще има въвеждане на напълно нови услуги, като така наречен заместваща грижа – нещо, което е напълно ново за България (до момента съществува в доста дребна степен) – и би трябвало да реши проблемите на хората в най-голяма потребност и с най-тежки увреждания.
Как локалната общност реагира на разкриването на такива нови центрове за грижи?
- Местната общност и локалните управляващи в действителност, както и НПО-тата са главните ни сътрудници за цялата промяна. Това, което ни следва, е построяването на 112 нови услуги, за общо 5454 индивида, като 61 са новите услуги от резидентен тип; останалите са центрове за социална поддръжка, дневни центрове, такива свързани с предварителна защита. Като цяло мога да кажа, че положителната работа и обичайно положителното партньорство с неправителствените организации и общините потвърждава, че нашата задача е допустима и можем да приказваме за добра интеграция и социална поддръжка на децата.
Понякога имаме проблеми с приемащата общественост. Например: напълно неотдавна в един от кварталите в Пловдив – „ Съдийски “, имаше митинг на жители против градежа на нови места за услуги за деца. Ключово е да покажем, че децата, останали без фамилии или са с увреждания, в случай че бъдат подкрепени от родителите на останалите деца, от съседите, от всички нас, то те ще имат претекст да се оправят добре в учебно заведение.
Какви са аргументите тези деца, против които са протестирали, да бъдат по този начин отритнати?
- Много разнообразни са аргументите. Първопричината е може би в част от оня метод на мислене, останал още от времето на Социализма, тъй като всички тези домове бяха в обитаеми места, надалеч от огромните градове, високо в планината, надалеч от обществеността, скрити за медиите, скрити за страната. Имаме към момента проблем този стандарт да бъде преодолян, само че не би трябвало да отстъпваме от идеята домовете, като Могилино да вземем за пример, да бъдат закрити, тъй като разликата е огромна сред тях и дребните фамилни къщички, в които живеят по десетина деца, в жилищен квартал, посещаващи учебно заведение. Има да вземем за пример в различен квартал на Пловдив съседи, които оказват помощ, като доброволци, на децата.
Каква мислите, че е ролята на медиите и до каква степен те могат да повлияят ползотворно на промяната?
- Считам, че партньорството ни с медиите е извънредно значимо, тъй като те могат да преразкажат нашата работа и то на известния език на хората, тъй като ние – специалистите и политиците от време на време не можем задоволително добре да разбираем какво се случва към това, което вършим.
~ Част II от изявлението със зам.-министър Зорница Русинова ще можете да прочетете на следващия ден. В него ще стане дума за митинга на майките на деца с увреждания; промени в ТЕЛК-овете; Brexit; и изискванията за труд на хората с увреждания. ~
~ В интервала 2007 – 2012 година Зорница Русинова работи в МТСП и в Министерството на държавната администрация и административната промяна. От март 2012 година до март 2013 година е зам.-министър на труда и обществената политика. От май 2016 година до януари 2017 година е министър на труда и обществената политика. ~
В Пловдив дадохте старт на Националната акция „ Мисията е възможна”. Каква е задачата ѝ и какъв брой време ще продължи?
- Тази национална акция идва като един от последните стадии на доста дълга, доста комплицирана и може би най-успешната промяна в обществената сфера – затварянето на всички институции за деца в България и прекосяването от институционална грижа към съвременна грижа, която дава опция на децата действително да бъдат интегрирани. Още през 2009 година – 2010 година първото държавно управление на Борисов пое тежката задача с дълготраен ангажимент да затвори всички домове за деца, лишени от наставнически грижи, всички домове за бебета от 0 до 3 години и всички домове за деца с увреждания.
Към момента това, с което можем да се похвалим, е, че 84% от тези институции са затворени, т.е. – над 7600 деца, които живееха в тези институции през 2010 година, сега са минали през разнообразни услуги и има радикално друга грижа за тях. Остават 661 деца, които сега живеят в 13 домове за деца, лишени от наставнически грижи и в още 15 домове за медико-социални грижи (домове за бебета от 0 до 3 години).
В момента финансираме последната част от осъществяването на този дълъг проект с разкриването на новите услуги, с цел да интегрираме децата. Но този стадий е може би най-предизвикателният, тъй като, макар всички старания, които са положени до момента, няма ли я публичната поддръжка – на съседите, на родителите на децата, с които учат децата с увреждания, доста мъчно можем да кажем, че тази промяна ще е сполучлива.
Но би трябвало да се знае, че това не са единствено деца на страната или на някоя от общините, би трябвало да се знае, че те са на цялото ни общество и би трябвало всички ние дружно да ги насърчим те да бъдат сполучливи в учебно заведение, с цел да са сполучливи и в живота.
Можете ли да назовете някои организации – работещи с деца, които са се справили доста добре; или пък да дадете други образци за „ положителни практики “?
- Свидетели сме на голям брой положителни практики. Много са неправителствените организации, които работят дружно с нас. Можем да откроим практиката на дневната грижа, която с помощта на много НПО-та беше развита още през 2009 година – 2010 година и сега над 4000 деца са минали през приемни фамилии.
Неправителствените организации много оказват помощ за подобряването качеството на услугите и интензивно спомагат за даването им. Ако не беше дейното присъединяване на голям брой НПО-та, тази услуга надали щеше да съществува в този момент. Такива организации са най-верният ни лакмус каква е настройката на обществото, тъй като когато насочат към нас рецензии, ги одобряваме за градивни и би трябвало да забележим какво (като политика или метод на финансиране) и по какъв начин да подкрепим.
Тук е мястото и да кажа, че в тази дълга промяна, която с години сме вкарвали, вземат участие общините, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, неправителствени организации. Голямата промяна, която следва в обществената сфера, това е изяло новият Закон за обществените услуги, който беше оповестен неотдавна за обществено разискване и се надяваме напълно скоро да можем да го внесем в Парламента и да бъде признат.
Можете ли да ни кажете малко повече за него?
- Законът за обществените услуги е напълно ново законодателство в сферата. Реформата, която сме си сложили за цел да създадем, обгръща няколко детайла. До момента обществените услуги бяха част от законодателството, което регламентира и обществените помощи. Крайно време е да стартираме да разграничаваме обществените помощи като метод за компенсиране на приходите на най-нуждаещите се; и обществените услуги, като метод, по който страната взема решение проблемите на хората, които са в риск или обществена изолираност. Не постоянно значи, че хората, които употребяват обществени услуги, са небогати или имат потребност от обществени помощи. Например: една жена, която е жертва на домашно принуждение, не значи, че е бедна – тя има потребност от нужната услуга. Много постоянно това се отнася и за хората с увреждания. Сега променяме метода, по който ще се лицензират доставчиците на обществени услуги, тъй като все още има към 2400 регистрирани такива в България. Ще има въвеждане на напълно нови услуги, като така наречен заместваща грижа – нещо, което е напълно ново за България (до момента съществува в доста дребна степен) – и би трябвало да реши проблемите на хората в най-голяма потребност и с най-тежки увреждания.
Как локалната общност реагира на разкриването на такива нови центрове за грижи?
- Местната общност и локалните управляващи в действителност, както и НПО-тата са главните ни сътрудници за цялата промяна. Това, което ни следва, е построяването на 112 нови услуги, за общо 5454 индивида, като 61 са новите услуги от резидентен тип; останалите са центрове за социална поддръжка, дневни центрове, такива свързани с предварителна защита. Като цяло мога да кажа, че положителната работа и обичайно положителното партньорство с неправителствените организации и общините потвърждава, че нашата задача е допустима и можем да приказваме за добра интеграция и социална поддръжка на децата.
Понякога имаме проблеми с приемащата общественост. Например: напълно неотдавна в един от кварталите в Пловдив – „ Съдийски “, имаше митинг на жители против градежа на нови места за услуги за деца. Ключово е да покажем, че децата, останали без фамилии или са с увреждания, в случай че бъдат подкрепени от родителите на останалите деца, от съседите, от всички нас, то те ще имат претекст да се оправят добре в учебно заведение.
Какви са аргументите тези деца, против които са протестирали, да бъдат по този начин отритнати?
- Много разнообразни са аргументите. Първопричината е може би в част от оня метод на мислене, останал още от времето на Социализма, тъй като всички тези домове бяха в обитаеми места, надалеч от огромните градове, високо в планината, надалеч от обществеността, скрити за медиите, скрити за страната. Имаме към момента проблем този стандарт да бъде преодолян, само че не би трябвало да отстъпваме от идеята домовете, като Могилино да вземем за пример, да бъдат закрити, тъй като разликата е огромна сред тях и дребните фамилни къщички, в които живеят по десетина деца, в жилищен квартал, посещаващи учебно заведение. Има да вземем за пример в различен квартал на Пловдив съседи, които оказват помощ, като доброволци, на децата.
Каква мислите, че е ролята на медиите и до каква степен те могат да повлияят ползотворно на промяната?
- Считам, че партньорството ни с медиите е извънредно значимо, тъй като те могат да преразкажат нашата работа и то на известния език на хората, тъй като ние – специалистите и политиците от време на време не можем задоволително добре да разбираем какво се случва към това, което вършим.
~ Част II от изявлението със зам.-министър Зорница Русинова ще можете да прочетете на следващия ден. В него ще стане дума за митинга на майките на деца с увреждания; промени в ТЕЛК-овете; Brexit; и изискванията за труд на хората с увреждания. ~
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ