Портите към ада: Кои са и къде се намират?
По света има доста места, които са наричани „ портите на пъкъла “. За някои от тези странни подземни места се е считало, че са действителни порти към подземния свят, до момента в който други са спечелили името си поради впечатляващата си геология, вулканична активност, цялостна недостижимост или други особености. Ето някои образци за известни по този начин наречени врати на пъкъла.
Вратата на Плутон, Турция
Just How Many “Gates To Hell ” Are There On Earth?
— IFLScience (@IFLScience)
Първа в листата е известната Плутонова врата в град Памуккале в Югозападна Турция. Този обект е образец за плутонион - набожен храм, отдаден на хтоничния господ Плутон (Хадес). Обектът е преоткрит и разкопан през 2013 година, макар че подмятания за съществуването му са записани в разнообразни исторически източници.
Първоначално храмът е бил издигнат с врата и заобикаляща я сцена, която е водела към пещера. Тази пещера е била неразрешена за посетители; единствено свещениците са имали право да влизат в нея. Хората обаче можели да седят на издигнати седалки и да следят жреците, които правят своите церемонии. Тези събития се провеждали при изгрев слънце, когато биковете били водени през региона към пещерата. Зрителите можели да следят по какъв начин огромните животни стартират да се борят, преди да паднат мъртви, до момента в който жреците оставали невредими.
Сега е известно, че пещерата е изпълнена с газове, които се отделят в пространството от цепнатина. Последните проучвания демонстрират, че този газ е вулканичен въглероден диоксид (CO2). Концентрацията на този газ варира според от това какъв брой близо се намирате до входа и земята, което може да изясни за какво римските наблюдаващи са видели биковете да умират мистериозно, до момента в който свещениците са изглеждали невредими.
Адската врата, Кения
Снимка: tury.ru
В Кения, Африка, се намира националният парк „ Адска врата “, ситуиран в окръг Накуру. Той е ситуиран сред езерото Найваша и вулканите Лонгонот и Сусва. Целият народен парк е прочут със своите спиращи дъха пейзажи, разнообразна дива природа - и, несъмнено, с вратата към пъкъла. Така се назовава дефилето Ол Джорова, което минава през средата на парка.
Проломът се е образувал вследствие на комбинация от вулканични процеси и тектонична активност, които са оформили целия район в продължение на милиони години. С течение на времето водната ерозия в допълнение е издълбала дефилето. Макар да не е ясно по какъв начин е получил призивното си име, то евентуално се дължи на интензивната геотермална интензивност в региона. В дефилето към момента има гейзери и горещи извори, които отделят гореща вулканична вода, която минава през гигантския канал, осигурявайки издръжка на растителността, която може да оцелее при високи температури.
Кратер Дарваза, Туркменистан
Това е съвременна и значително основана от индивида врата към пъкъла. През 1971 година Съветският съюз търси петролни залежи в пустинята Каракум в Туркменистан. Въпреки че в началото са считали, че са попаднали на течно злато, в действителност са се докоснали до нещо по-нестабилно. Вместо да сондират за петрол, Съветският съюз се е натъкнал на голямо находище на природен газ.
В последна сметка станцията, която са сложили, с цел да извличат петрол, се е срутила и е образувала гигантска дупка с диаметър 70,1 метра и дълбочина 20,1 метра, която е станала известна като кратера Дарваза.
След като кратерът се е образувал, той е довел до каскадно събитие, при което други кратери са се появили по целия пейзаж. Още по-лошото е, че всички кратери отделят метан, който се смята за заплаха за локалната дива природа и общности. Затова в неправилна преценка за запазване на околната среда е взето решение за подпалване на газа с вярата, че той бързо ще изгори. За страдание, това не е било по този начин, защото от този момент насам пожарите не престават да горят, което му е спечелило купата „ врата към пъкъла “.
Свлачище Батагайка, Сибир
Последният образец за „ врата към пъкъла “ е кратерът Батагайка в съветския Далечен изток. Подобно на кратера Дарваза, този солиден земен детайл е относително нов спрямо другите врати към пъкъла. През 60-те години на предишния век учените за първи път оповестяват за по този начин наречената „ мегаспукнатина “, когато плодотворното обезлесяване в Република Саха, Русия, нарушава безконечната заледеност на земята. Това я отслабило дотам, че тя се срутила.
Местните поданици назовават региона „ Вратата към подземния свят “ и е явно за какво, когато видите голямата пробойна в пейзажа, дълбока 100 метра и дълга към 1 километър. Свлачището Батагайка обаче не е завършило с адската си активност. Всяка година мегасвлачището става все по-голямо. Някои откриватели даже допускат, че тя може да се уголемява със скорост от 10 до 30 метра годишно.
Това разширение се дължи на климатичните промени в региона, които водят до по-топли лета и по-кратки зими. Тези условия са неустойчиви за безконечната заледеност, която продължава да се топи, макар че държи земята дружно.
Източник: iflscience/Vesti.bg
Вратата на Плутон, Турция
Just How Many “Gates To Hell ” Are There On Earth?
— IFLScience (@IFLScience)
Първа в листата е известната Плутонова врата в град Памуккале в Югозападна Турция. Този обект е образец за плутонион - набожен храм, отдаден на хтоничния господ Плутон (Хадес). Обектът е преоткрит и разкопан през 2013 година, макар че подмятания за съществуването му са записани в разнообразни исторически източници.
Първоначално храмът е бил издигнат с врата и заобикаляща я сцена, която е водела към пещера. Тази пещера е била неразрешена за посетители; единствено свещениците са имали право да влизат в нея. Хората обаче можели да седят на издигнати седалки и да следят жреците, които правят своите церемонии. Тези събития се провеждали при изгрев слънце, когато биковете били водени през региона към пещерата. Зрителите можели да следят по какъв начин огромните животни стартират да се борят, преди да паднат мъртви, до момента в който жреците оставали невредими.
Сега е известно, че пещерата е изпълнена с газове, които се отделят в пространството от цепнатина. Последните проучвания демонстрират, че този газ е вулканичен въглероден диоксид (CO2). Концентрацията на този газ варира според от това какъв брой близо се намирате до входа и земята, което може да изясни за какво римските наблюдаващи са видели биковете да умират мистериозно, до момента в който свещениците са изглеждали невредими.
Адската врата, Кения
Снимка: tury.ru В Кения, Африка, се намира националният парк „ Адска врата “, ситуиран в окръг Накуру. Той е ситуиран сред езерото Найваша и вулканите Лонгонот и Сусва. Целият народен парк е прочут със своите спиращи дъха пейзажи, разнообразна дива природа - и, несъмнено, с вратата към пъкъла. Така се назовава дефилето Ол Джорова, което минава през средата на парка.
Проломът се е образувал вследствие на комбинация от вулканични процеси и тектонична активност, които са оформили целия район в продължение на милиони години. С течение на времето водната ерозия в допълнение е издълбала дефилето. Макар да не е ясно по какъв начин е получил призивното си име, то евентуално се дължи на интензивната геотермална интензивност в региона. В дефилето към момента има гейзери и горещи извори, които отделят гореща вулканична вода, която минава през гигантския канал, осигурявайки издръжка на растителността, която може да оцелее при високи температури.
Кратер Дарваза, Туркменистан
Това е съвременна и значително основана от индивида врата към пъкъла. През 1971 година Съветският съюз търси петролни залежи в пустинята Каракум в Туркменистан. Въпреки че в началото са считали, че са попаднали на течно злато, в действителност са се докоснали до нещо по-нестабилно. Вместо да сондират за петрол, Съветският съюз се е натъкнал на голямо находище на природен газ.
В последна сметка станцията, която са сложили, с цел да извличат петрол, се е срутила и е образувала гигантска дупка с диаметър 70,1 метра и дълбочина 20,1 метра, която е станала известна като кратера Дарваза.
След като кратерът се е образувал, той е довел до каскадно събитие, при което други кратери са се появили по целия пейзаж. Още по-лошото е, че всички кратери отделят метан, който се смята за заплаха за локалната дива природа и общности. Затова в неправилна преценка за запазване на околната среда е взето решение за подпалване на газа с вярата, че той бързо ще изгори. За страдание, това не е било по този начин, защото от този момент насам пожарите не престават да горят, което му е спечелило купата „ врата към пъкъла “.
Свлачище Батагайка, Сибир
Последният образец за „ врата към пъкъла “ е кратерът Батагайка в съветския Далечен изток. Подобно на кратера Дарваза, този солиден земен детайл е относително нов спрямо другите врати към пъкъла. През 60-те години на предишния век учените за първи път оповестяват за по този начин наречената „ мегаспукнатина “, когато плодотворното обезлесяване в Република Саха, Русия, нарушава безконечната заледеност на земята. Това я отслабило дотам, че тя се срутила.
Местните поданици назовават региона „ Вратата към подземния свят “ и е явно за какво, когато видите голямата пробойна в пейзажа, дълбока 100 метра и дълга към 1 километър. Свлачището Батагайка обаче не е завършило с адската си активност. Всяка година мегасвлачището става все по-голямо. Някои откриватели даже допускат, че тя може да се уголемява със скорост от 10 до 30 метра годишно.
Това разширение се дължи на климатичните промени в региона, които водят до по-топли лета и по-кратки зими. Тези условия са неустойчиви за безконечната заледеност, която продължава да се топи, макар че държи земята дружно.
Източник: iflscience/Vesti.bg
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ