Древният Аркаим ли е...изгубената Атлантида?
По света има доста места, където лежат руините на антични градове, основани и населявани от от дълго време изчезнали цивилизации, чието битие и до през днешния ден си остава тайнственост.
Места като Чатал Хююк в Турция, Паленке в Мексико, Каокия в Съединените щати, Мачу Пикчу в Перу или Велико Зимбабве в Зимбабве, са единствено част от загадъчните и тайнствени градове, чиито остатъци през днешния ден будят учудване и удивление, само че също по този начин слагат хиляди въпроси, на които учените към момента не могат да намерят отговор.
И до момента в който останките на гореспоменатите градове са ясно и явно доказателство за съществуването на извънредно развитите за времето си цивилизации, които са ги съградили и обитавали до своя тайнствен край, то има и такива, за които знаем единствено от легендите.
Най-известният образец за това е изгубеният град Атлантида.
Описанията на Атлантида са толкоз доста, толкоз разнообразни и толкоз неразбираеми, че надали някой би съумял да открие точното място, на което в миналото се е издигал именитият град, населяван от антична и загадъчна цивилизация, ненадейно изчезнала от лицето на земята, без да остави и най-малка диря за съществуването си.
Възможно е нито градът, нито свръх развитите му жители да са съществували в миналото и всички митове, достигнали до нас, да са просто увлекателни приказки. Но също по този начин е допустимо да търсим величествената и тайнствена Атлантида на изцяло неправилното място.
През 1962 година, руските спътници вършат забавни фотоси на загадъчни кръгове, лежащи в степите на Южен Урал. Нямало подозрения, че това са следи от антична цивилизация, останали незабелязани до в този момент. За да потвърдят догатките си, руските управляващи изпратили експедиция, която да изследва и изследва по--подробно региона. Те разкрили, останките на античен град—крепост. Според откривателите руините били на същата възраст, на която се допуска че е именитата Атлантида.
Аркаим е град на полубогове
Градът, наименуван Аркаим, е издигнат по доста необикновен метод, напомнящ на загадъчния тибетски град Шамбала: една и съща пръстеновидна конструкция, същите двойни периметри на защитните стени.
Предполага се, че е бил издигнат преди към 3500 - 4000 години - или по същото време, по което и именитите градове Вавилон и Атлантида.
Той е едно от 20-те спираловидни селища открити в района, за които се допуска, че са били дом на арийския народ.
Формата на античния уралски град наподобява на вкаменелост от амонити, разграничена на сегменти със спираловидна улична конструкция, с канавки и канализационна система, а в средата се простирал огромен площад. Археолозите обособили няколко кръгови зони навътре в селището, като най-външният кръг, съгласно тях е представлявал солидна защитна стена, заобиколена от бездънен трап. Това барикада било непревземаема цитадела, пазеща обитателита на града от заканите на външния свят.
Този град е имал елементарна и дъждовна канализация, във всяко жилище имало пещ, бунар и нещо удивително — вентилационна система. Макар доста сходен на други антични градове, Аркаим е неповторим поради метода, по който е бил построен - на няколко равнища, т.е. покривите служили като път за по-високата улица и по нея даже можела да се движи каляска.
Този палат като от приказките, в който е имало доста проходи, ниши и лабиринти, е издигнат по законите на висшата математика. Аркаим е насочен към четирите направления на света с невероятна акуратност, която би могла да се пресметне и дефинира единствено с съвременни уреди. Не инцидентно, археолози и историци допускат, че този град-чудо е служел и за антична обсерватория.
През 90-те години на 20-ти век съветският астроархеолог Константин Биструшкин изучавал античния град, описвайки го като астрономическа обсерватория на арийците, освен поради прецизното му подравняване по отношение на посоките на света, само че и поради разположението му по отношение на небесните тела.
Но най-удивителното в Аркаим е неговата възраст. Той датира от преди четиридесет века, или другояче казано - този приказен град в Урал е съществувал още преди разцвета на античен Египет и е съвсем на същата възраст като Стоунхендж в Англия.
Аркаим през днешния ден е място за поклонение. Той притегля хиляди хора от целия свят, които желаят да се допрян до великата загадка на древността, да усетят същинският мирис на историята, да почувстват тайнствената сила, за която се приказва, че минава през мястото.
Няма доказателства, че Аркаим в действителност е Атлантида и съгласно търсачите на антични мистерии има възможност да е и да не е.
Ако този град, както и останалите сходни структури, ситуирани в района, в действителност са били дом на арийците, то белким не е допустимо Аркаим да е от дълго време изгубената Атлантида.
Предполага се, че изчезналият безследно град също е бил основан от цивилизацията на арийците, които постоянно са сравнявани с полубогове, надарени със свръх качества като телепатия и левитация, способни да беседват със звездите и космоса и да канализират енергийните потоци.
Ако е по този начин... дали не търсим изчезналата антична цивилизация на неправилното място? Възможно е Атлантида да не е била изтрита от лицето на Земята, да не е потънала в морските дълбини, а просто да е била затрупана от снеговете на Урал.
Места като Чатал Хююк в Турция, Паленке в Мексико, Каокия в Съединените щати, Мачу Пикчу в Перу или Велико Зимбабве в Зимбабве, са единствено част от загадъчните и тайнствени градове, чиито остатъци през днешния ден будят учудване и удивление, само че също по този начин слагат хиляди въпроси, на които учените към момента не могат да намерят отговор.
И до момента в който останките на гореспоменатите градове са ясно и явно доказателство за съществуването на извънредно развитите за времето си цивилизации, които са ги съградили и обитавали до своя тайнствен край, то има и такива, за които знаем единствено от легендите.
Най-известният образец за това е изгубеният град Атлантида.
Описанията на Атлантида са толкоз доста, толкоз разнообразни и толкоз неразбираеми, че надали някой би съумял да открие точното място, на което в миналото се е издигал именитият град, населяван от антична и загадъчна цивилизация, ненадейно изчезнала от лицето на земята, без да остави и най-малка диря за съществуването си.
Възможно е нито градът, нито свръх развитите му жители да са съществували в миналото и всички митове, достигнали до нас, да са просто увлекателни приказки. Но също по този начин е допустимо да търсим величествената и тайнствена Атлантида на изцяло неправилното място.
През 1962 година, руските спътници вършат забавни фотоси на загадъчни кръгове, лежащи в степите на Южен Урал. Нямало подозрения, че това са следи от антична цивилизация, останали незабелязани до в този момент. За да потвърдят догатките си, руските управляващи изпратили експедиция, която да изследва и изследва по--подробно региона. Те разкрили, останките на античен град—крепост. Според откривателите руините били на същата възраст, на която се допуска че е именитата Атлантида.
Аркаим е град на полубогове
Градът, наименуван Аркаим, е издигнат по доста необикновен метод, напомнящ на загадъчния тибетски град Шамбала: една и съща пръстеновидна конструкция, същите двойни периметри на защитните стени.
Предполага се, че е бил издигнат преди към 3500 - 4000 години - или по същото време, по което и именитите градове Вавилон и Атлантида.
Той е едно от 20-те спираловидни селища открити в района, за които се допуска, че са били дом на арийския народ.
Формата на античния уралски град наподобява на вкаменелост от амонити, разграничена на сегменти със спираловидна улична конструкция, с канавки и канализационна система, а в средата се простирал огромен площад. Археолозите обособили няколко кръгови зони навътре в селището, като най-външният кръг, съгласно тях е представлявал солидна защитна стена, заобиколена от бездънен трап. Това барикада било непревземаема цитадела, пазеща обитателита на града от заканите на външния свят.
Този град е имал елементарна и дъждовна канализация, във всяко жилище имало пещ, бунар и нещо удивително — вентилационна система. Макар доста сходен на други антични градове, Аркаим е неповторим поради метода, по който е бил построен - на няколко равнища, т.е. покривите служили като път за по-високата улица и по нея даже можела да се движи каляска.
Този палат като от приказките, в който е имало доста проходи, ниши и лабиринти, е издигнат по законите на висшата математика. Аркаим е насочен към четирите направления на света с невероятна акуратност, която би могла да се пресметне и дефинира единствено с съвременни уреди. Не инцидентно, археолози и историци допускат, че този град-чудо е служел и за антична обсерватория.
През 90-те години на 20-ти век съветският астроархеолог Константин Биструшкин изучавал античния град, описвайки го като астрономическа обсерватория на арийците, освен поради прецизното му подравняване по отношение на посоките на света, само че и поради разположението му по отношение на небесните тела.
Но най-удивителното в Аркаим е неговата възраст. Той датира от преди четиридесет века, или другояче казано - този приказен град в Урал е съществувал още преди разцвета на античен Египет и е съвсем на същата възраст като Стоунхендж в Англия.
Аркаим през днешния ден е място за поклонение. Той притегля хиляди хора от целия свят, които желаят да се допрян до великата загадка на древността, да усетят същинският мирис на историята, да почувстват тайнствената сила, за която се приказва, че минава през мястото.
Няма доказателства, че Аркаим в действителност е Атлантида и съгласно търсачите на антични мистерии има възможност да е и да не е.
Ако този град, както и останалите сходни структури, ситуирани в района, в действителност са били дом на арийците, то белким не е допустимо Аркаим да е от дълго време изгубената Атлантида.
Предполага се, че изчезналият безследно град също е бил основан от цивилизацията на арийците, които постоянно са сравнявани с полубогове, надарени със свръх качества като телепатия и левитация, способни да беседват със звездите и космоса и да канализират енергийните потоци.
Ако е по този начин... дали не търсим изчезналата антична цивилизация на неправилното място? Възможно е Атлантида да не е била изтрита от лицето на Земята, да не е потънала в морските дълбини, а просто да е била затрупана от снеговете на Урал.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ