Володя Стоянов на 60 години: Който вярва в децата, вярва в Бога
По стичане на събитията се оказа, че предходното изявление, което съм правила с него, е било тъкмо преди едно десетилетие. Затова се изкуших да стартира с въпросите:
- Володя, какво се случи през последните 10 години при теб?
- 10 години е един сериозен интервал. През това десетилетие издадох 4 албума, т.е. 2 двойни, 4 диска с песни. И в този момент съм подготвил още 3 нови. Това е в професионалната сфера - 7 албума за 10 години. Другото е Духовният център, който построявам (бел. а.: детайлности за него ви предлагам в настрана каре). И най-новото, което доста мои фенове не знаят - на Голяма Богородица през август пристигна сонда и откри вода на 55 м дълбочина в Петрич, зад черквата “Свети Георги”. Студена и хубава вода до Духовния център.
Знаеш ли, при мен нещата имат знакови белези и се случват на огромни християнски празници. Примирено, повече от година говорихме за тази сонда. Сондажниците все споделяха - ще дойдем, дано първо създадем край морето, имаме и други обекти. И по този начин стана, че на 14 август по здрач пристигнаха и изкопахме първите 6 метра. В навечерието на Успение на Света Богородица! И след това на 18 август, Успение на свети Иван Рилски, покровител на българите, към този момент бяхме стигнали 25 метра, а на 21 август - Пророк Самуил, приключихме. Но началото бе на Успение Богородично, тъй като Света Богородица ни пази и брани, както всички светии. Тя е основата на мира и любовта в този свят. Тя е нещо доста свято за нас, християните. Както и Христовата обич.
- А в персоналния ти живот какво е новото през последното десетилетие?
- Предишния път съм бил на 50, а в този момент съм в навечерието на 60-годишнината си. Чувствам се съвършено, даже имам загар, както виждаш. (Смее се.) Това е от работа на открито, нося камъни дружно с моите служащи. Превръщаме ги в едни безконечни дувари. Ичувствам сили в себе си, освен духовни, само че и физически
Защото, до момента в който нося камъни и след това прочета, че някой някъде е направил нещо не в интерес на човечеството, съзнавам, че за мен това е извоювано време. А за останалия свят е изгубена сила. Това не ме радва, натъжава ме ненапълно. Защото би било доста добре, в случай че всеки се заеме със своите способности, да ги развива, с цел да може да надгражда. Това е моята концепция.
- А в фамилията ти какво се промени за тези 10 години?
- Трета внучка имам към този момент, тя се споделя Влада. Много без значение дете е още от дребна. Често ме кара да взимам китарата и да й пея. Знам много детски песни и тя доста се радва. А когато трансформира аранжимента на някоя ария, ми споделя - не е по този начин, дядо. Това значи, че прави разлика. А е единствено на 2 години! Когато някой приказва на британски, тъй като тя знае и 2 британски песнички, му споделя - не приказва на британски. Разбира, че не е на родния й език, което е доста забавно за едно малко дете. Слава Богу, децата са живи и здрави, получават поддръжка от мен, доколкото мога, само че напълно съм се отдал на Духовния център и на музиката. За да може първо народът, отечеството да завоюва, а оттова и моите деца да имат един тласък да останат да живеят в България. Това е моята концепция.
- И най-после, кажи ми оптимист ли си за бъдещето на България?
- Напълно. Аз съм зодия Стрелец и това още повече укрепва моята религия, тъй като Стрелците са огромни оптимисти, при тях скептицизмът и завистта не съществуват. Бъдещето на България ще пребъде с помощта на будни мозъци, които Бог е наспорил на нашата земя. Имаме поети, художници, които непрестанно ще доразвиват този нравствен олтар, ще го дообогатяват и на него ще се молят новите генерации. Така България ще пребъде во веки. Щрихи към портрета
Володя Стоянов е български текстописец, композитор и реализатор, родом от град Петрич. Започва да пее едвам на 3-годишна възраст. Средното си обучение приключва в Техникума по текстил “Начо Иванов” в София. В тийнейджърска възраст родителите му (майка му Варвара и татко му Георги) купуват китара, на която той се научава да свири, без да върви на уроци, самичък. През 1979 година отива боец в град Драгоман. Тогава става и вокалист на музикална група “Граничар”. С негови авторски песни бандата печели първо място в националния фестивал под егидата на Министерство на вътрешните работи. След уволнението си през 1982 година се опитва да влезе в Българската държавна консерватория, само че се явява неподстриган и го късат. Володя не се отчайва и взаимно с музиканти от родния си град вършат рок група “ПАН”. Те извършват песни на “Uriah Heep”, “Deep Purple”, Адриано Челентано, македонски песни на Александър Сариевски, Васка Илиева, сръбски - на Мишо Ковач, гръцки, хърватски, рок, българска сцена, шлагери и т. н. Музикалната си кариера стартира като рок реализатор, само че през 90-те години на XX век взема решение да разпространява българския фолклор по нов, по-съвременен метод, създавайки авторски песни, в които включва рок звучене.
През 1993 година написва музиката на емблематичната си ария “Мера съгласно мера” по текст на П. К. Яворов - неизменим шлагер и до през днешния ден, както и песните “Два гълъба, двама сина”, “Чаша вино” и други По-късно става прочут с шлагерите си “Далавера, далавера”, “Пирамиди - фараони”, “Чаша вино”, “Два гълъба, двама сина” и още мн. други
През 1995 година дружно със Стоян Джамбазов вършат група “Щуро Маке”. Освен в България, артистът има участия и в Гърция, Македония, Чикаго, Италия, Лас Вегас, Сан Франциско, Маями, Атланта и Ню Йорк. Той е притежател на доста награди, измежду които за авторски песни, за естрадна ария и 3 награди за “Изпълнител на годината” през 2007 година, 2008 година и 2009 година
Издава автобиографична книга “Животворник”, в която събира нотирано цялото си творчеств о.
За корените му и поколенията след него Родът му е от бежанци от Егейска Македония. Голяма част от песните си Володя Стоянов знае от своите баба и дядо, които през зимата са пеели пред огнището - единственият сезон, в който няма работа по нивите.
Дядо Стоян Темелков е бил най-гласовитият артист на рода и внуците му постоянно сядали на коляното му, с цел да му попеят и да му се харесат. Той е от село Мътница, Кукушко. А баба Божия е от село Шугово. Двамата са от тези бежанци от Егейска Македония, които напущат родния си край след Първата международна война и търсят място, което да наподобява на него. Установяват се в квартал Дълбошница на град Петрич, с цел да са по-близо до родната земя, с вярата някой ден да се върнат по домовете си. Но с времето, уповавайки се на вярата си в Бога, се молели единствено децата им да са живи и здрави, тъй като без тях нищо няма стойност - нито къщата, нито парцелът, нито земята. Напускат ги, тъй като се усещат българи, и то от тези, които изоставят разораната и плодородна земя, изоставят издигнатите от тях домове, черкви, манастири, учебни заведения. За да не се пишат гърци, избират сложния път на бежанската вълна.
Баба Божия си отива от този свят с тъгата, че след преселението в никакъв случай не съумява да се върне и да си вземе най-малко шепа пръст от родното Шугово. А дядо Стоян до последно не си дал прошка, че е пристигнал по тези земи като българин, а тук са го принудили да се написа македонец.
Баба Божия предиздвикала сина си Георги - бащата на Володя, да му купи китара, с цел да му е радостен животът. Всичко това Володя дружно със брачната половинка си Евгения предават на своите четири дъщери и три внучки. На всяка една дядо им е подарил китара и ги стимулира да се развиват по своя си път - почтено, с религия в Бога, с доста познания и зачитайки достолепието на индивида до тях. За Духовния център в Петрич
Народният артист Володя Стоянов се е отдал на просветителска задача в планината над Петрич. Той работи интензивно по построяването на своя Духовен център. По неговите думи, това е първият по рода си център за духовно и креативно развиване.
Той е ситуиран в историческа околност. Според преданията в нея е съсредоточена енергийна мощност, от която бъдещите гости ще черпят с цели шепи. Той има формата на амфитеатър и е изработен напълно от естествени материали, като камък и дърво. Духовният център ще е на равнища, като до него са планувани две стаи. Едната ще е за създателя, а другата за хранене.
- Идеята е с малко да създадем доста. Когато пристигна човек, да седне и не да се приказва за 6-цифрени суми, а да се почувства, че тук е вградено сърце, вградена е душа. Това е концепцията - основаването на персони. От 20 деца 3 да станат персони, ще пернат обществото напред. Това е моята чиста концепция за този нравствен център. Творците би трябвало да създадат нова културна гражданска война.
Володя Стоянов е уверен, че на това място петричките деца ще получат своето духовно развиване в бъдеще, с беседите навън.
- Искам децата, като дойдат тук, да усетят духа на това свещено място. Пътят на свободата е да пропътуваш до себе си. Това е моят извървян нравствен път! - прям е Войводата.
Той ще завещае на бъдещите генерации и голямата си библиотека от 3000 тома книги, някои от които са доста скъпи, както и 5000 песни, събирани от него през целия му житейски път, освен от Македонския край, само че и от регионите на Видин и Монтана.
Володя декларира, че няма да взима такси на децата, които посещават центъра. Ще им демонстрира по какъв начин се свири на китара и по какъв начин се основава музика.
- Нещата отиват в посока към естетика с природата. Ние не можем да избягаме от това, ние сме земляни. Тоест, родени сме на майката Земя и колкото по-бързо намерим тази естетика, колкото по-бързо открием своите способности, които имаме, толкоз по-бързо всеки от нас ще поеме по верния път, тъй като верният път не уморява, неверният път изтезава.
Народният артист споделя, че се е отдал напълно на България.
- Отхвърлил съм всички оферти да пребивавам в Америка, Канада и под дърво и камък по света. Искам тук да бъда потребен с моите познания, с моята мощна религия.
Валентина ИВАНОВА
- Володя, какво се случи през последните 10 години при теб?
- 10 години е един сериозен интервал. През това десетилетие издадох 4 албума, т.е. 2 двойни, 4 диска с песни. И в този момент съм подготвил още 3 нови. Това е в професионалната сфера - 7 албума за 10 години. Другото е Духовният център, който построявам (бел. а.: детайлности за него ви предлагам в настрана каре). И най-новото, което доста мои фенове не знаят - на Голяма Богородица през август пристигна сонда и откри вода на 55 м дълбочина в Петрич, зад черквата “Свети Георги”. Студена и хубава вода до Духовния център.
Знаеш ли, при мен нещата имат знакови белези и се случват на огромни християнски празници. Примирено, повече от година говорихме за тази сонда. Сондажниците все споделяха - ще дойдем, дано първо създадем край морето, имаме и други обекти. И по този начин стана, че на 14 август по здрач пристигнаха и изкопахме първите 6 метра. В навечерието на Успение на Света Богородица! И след това на 18 август, Успение на свети Иван Рилски, покровител на българите, към този момент бяхме стигнали 25 метра, а на 21 август - Пророк Самуил, приключихме. Но началото бе на Успение Богородично, тъй като Света Богородица ни пази и брани, както всички светии. Тя е основата на мира и любовта в този свят. Тя е нещо доста свято за нас, християните. Както и Христовата обич.
- А в персоналния ти живот какво е новото през последното десетилетие?
- Предишния път съм бил на 50, а в този момент съм в навечерието на 60-годишнината си. Чувствам се съвършено, даже имам загар, както виждаш. (Смее се.) Това е от работа на открито, нося камъни дружно с моите служащи. Превръщаме ги в едни безконечни дувари. Ичувствам сили в себе си, освен духовни, само че и физически
Защото, до момента в който нося камъни и след това прочета, че някой някъде е направил нещо не в интерес на човечеството, съзнавам, че за мен това е извоювано време. А за останалия свят е изгубена сила. Това не ме радва, натъжава ме ненапълно. Защото би било доста добре, в случай че всеки се заеме със своите способности, да ги развива, с цел да може да надгражда. Това е моята концепция.
- А в фамилията ти какво се промени за тези 10 години?
- Трета внучка имам към този момент, тя се споделя Влада. Много без значение дете е още от дребна. Често ме кара да взимам китарата и да й пея. Знам много детски песни и тя доста се радва. А когато трансформира аранжимента на някоя ария, ми споделя - не е по този начин, дядо. Това значи, че прави разлика. А е единствено на 2 години! Когато някой приказва на британски, тъй като тя знае и 2 британски песнички, му споделя - не приказва на британски. Разбира, че не е на родния й език, което е доста забавно за едно малко дете. Слава Богу, децата са живи и здрави, получават поддръжка от мен, доколкото мога, само че напълно съм се отдал на Духовния център и на музиката. За да може първо народът, отечеството да завоюва, а оттова и моите деца да имат един тласък да останат да живеят в България. Това е моята концепция.
- И най-после, кажи ми оптимист ли си за бъдещето на България?
- Напълно. Аз съм зодия Стрелец и това още повече укрепва моята религия, тъй като Стрелците са огромни оптимисти, при тях скептицизмът и завистта не съществуват. Бъдещето на България ще пребъде с помощта на будни мозъци, които Бог е наспорил на нашата земя. Имаме поети, художници, които непрестанно ще доразвиват този нравствен олтар, ще го дообогатяват и на него ще се молят новите генерации. Така България ще пребъде во веки. Щрихи към портрета
Володя Стоянов е български текстописец, композитор и реализатор, родом от град Петрич. Започва да пее едвам на 3-годишна възраст. Средното си обучение приключва в Техникума по текстил “Начо Иванов” в София. В тийнейджърска възраст родителите му (майка му Варвара и татко му Георги) купуват китара, на която той се научава да свири, без да върви на уроци, самичък. През 1979 година отива боец в град Драгоман. Тогава става и вокалист на музикална група “Граничар”. С негови авторски песни бандата печели първо място в националния фестивал под егидата на Министерство на вътрешните работи. След уволнението си през 1982 година се опитва да влезе в Българската държавна консерватория, само че се явява неподстриган и го късат. Володя не се отчайва и взаимно с музиканти от родния си град вършат рок група “ПАН”. Те извършват песни на “Uriah Heep”, “Deep Purple”, Адриано Челентано, македонски песни на Александър Сариевски, Васка Илиева, сръбски - на Мишо Ковач, гръцки, хърватски, рок, българска сцена, шлагери и т. н. Музикалната си кариера стартира като рок реализатор, само че през 90-те години на XX век взема решение да разпространява българския фолклор по нов, по-съвременен метод, създавайки авторски песни, в които включва рок звучене.
През 1993 година написва музиката на емблематичната си ария “Мера съгласно мера” по текст на П. К. Яворов - неизменим шлагер и до през днешния ден, както и песните “Два гълъба, двама сина”, “Чаша вино” и други По-късно става прочут с шлагерите си “Далавера, далавера”, “Пирамиди - фараони”, “Чаша вино”, “Два гълъба, двама сина” и още мн. други
През 1995 година дружно със Стоян Джамбазов вършат група “Щуро Маке”. Освен в България, артистът има участия и в Гърция, Македония, Чикаго, Италия, Лас Вегас, Сан Франциско, Маями, Атланта и Ню Йорк. Той е притежател на доста награди, измежду които за авторски песни, за естрадна ария и 3 награди за “Изпълнител на годината” през 2007 година, 2008 година и 2009 година
Издава автобиографична книга “Животворник”, в която събира нотирано цялото си творчеств о.
За корените му и поколенията след него Родът му е от бежанци от Егейска Македония. Голяма част от песните си Володя Стоянов знае от своите баба и дядо, които през зимата са пеели пред огнището - единственият сезон, в който няма работа по нивите.
Дядо Стоян Темелков е бил най-гласовитият артист на рода и внуците му постоянно сядали на коляното му, с цел да му попеят и да му се харесат. Той е от село Мътница, Кукушко. А баба Божия е от село Шугово. Двамата са от тези бежанци от Егейска Македония, които напущат родния си край след Първата международна война и търсят място, което да наподобява на него. Установяват се в квартал Дълбошница на град Петрич, с цел да са по-близо до родната земя, с вярата някой ден да се върнат по домовете си. Но с времето, уповавайки се на вярата си в Бога, се молели единствено децата им да са живи и здрави, тъй като без тях нищо няма стойност - нито къщата, нито парцелът, нито земята. Напускат ги, тъй като се усещат българи, и то от тези, които изоставят разораната и плодородна земя, изоставят издигнатите от тях домове, черкви, манастири, учебни заведения. За да не се пишат гърци, избират сложния път на бежанската вълна.
Баба Божия си отива от този свят с тъгата, че след преселението в никакъв случай не съумява да се върне и да си вземе най-малко шепа пръст от родното Шугово. А дядо Стоян до последно не си дал прошка, че е пристигнал по тези земи като българин, а тук са го принудили да се написа македонец.
Баба Божия предиздвикала сина си Георги - бащата на Володя, да му купи китара, с цел да му е радостен животът. Всичко това Володя дружно със брачната половинка си Евгения предават на своите четири дъщери и три внучки. На всяка една дядо им е подарил китара и ги стимулира да се развиват по своя си път - почтено, с религия в Бога, с доста познания и зачитайки достолепието на индивида до тях. За Духовния център в Петрич
Народният артист Володя Стоянов се е отдал на просветителска задача в планината над Петрич. Той работи интензивно по построяването на своя Духовен център. По неговите думи, това е първият по рода си център за духовно и креативно развиване.
Той е ситуиран в историческа околност. Според преданията в нея е съсредоточена енергийна мощност, от която бъдещите гости ще черпят с цели шепи. Той има формата на амфитеатър и е изработен напълно от естествени материали, като камък и дърво. Духовният център ще е на равнища, като до него са планувани две стаи. Едната ще е за създателя, а другата за хранене.
- Идеята е с малко да създадем доста. Когато пристигна човек, да седне и не да се приказва за 6-цифрени суми, а да се почувства, че тук е вградено сърце, вградена е душа. Това е концепцията - основаването на персони. От 20 деца 3 да станат персони, ще пернат обществото напред. Това е моята чиста концепция за този нравствен център. Творците би трябвало да създадат нова културна гражданска война.
Володя Стоянов е уверен, че на това място петричките деца ще получат своето духовно развиване в бъдеще, с беседите навън.
- Искам децата, като дойдат тук, да усетят духа на това свещено място. Пътят на свободата е да пропътуваш до себе си. Това е моят извървян нравствен път! - прям е Войводата.
Той ще завещае на бъдещите генерации и голямата си библиотека от 3000 тома книги, някои от които са доста скъпи, както и 5000 песни, събирани от него през целия му житейски път, освен от Македонския край, само че и от регионите на Видин и Монтана.
Володя декларира, че няма да взима такси на децата, които посещават центъра. Ще им демонстрира по какъв начин се свири на китара и по какъв начин се основава музика.
- Нещата отиват в посока към естетика с природата. Ние не можем да избягаме от това, ние сме земляни. Тоест, родени сме на майката Земя и колкото по-бързо намерим тази естетика, колкото по-бързо открием своите способности, които имаме, толкоз по-бързо всеки от нас ще поеме по верния път, тъй като верният път не уморява, неверният път изтезава.
Народният артист споделя, че се е отдал напълно на България.
- Отхвърлил съм всички оферти да пребивавам в Америка, Канада и под дърво и камък по света. Искам тук да бъда потребен с моите познания, с моята мощна религия.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ