`Години любов` - новата биографична книга за Невена Коканова излиза в лимитиран тираж
По случай 80-годишнината от рождението на първата дама на българското кино „ Книгомания ” издава на 3 декември биографичната книга „ Години обич. Невена Коканова ” – създател е журналистът Георги Тошев. Лимитирана част от тиража на книгата е с колекционерска стойност, защото включва три картички с незнайни фотографии на Невена Коканова от 60-те години и персонално е подписана от създателя. Отличава се и с друга корица от главното издание.
„ Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана.
Жена и актриса.
Тя е от малцината в актуалното ни изкуство със статут на същинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите.
В живота бе скромна, изглеждаше по този начин, като че ли по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя.
Днес мнозина имат искания, че са я познавали. Особено след гибелта ѝ, когато няма по какъв начин да бъдат опровергани. Но тя позволи малко на брой до себе си.
Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за момент, други за по-дълго. ” – Георги Тошев
Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия значим филм в кариерата на Невена Коканова „ Години за обич ”, само че и обрисува звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си вечно.
„ С обич се оцелява. Няма друго оръжие против проблемите в този живот. Той като че ли ни е даден, с цел да се борим за него… “ – споделя тя в последното си изявление с Георги Тошев през 1999 година
Макар за журналиста това да е втора книга, която приготвя в респект към огромната звезда на българското кино (първата е от 2009 година, „ Невена Коканова. Коя съм... ”), за първи път разгласява цялото си изявление с нея. То е доста персонално – като изповед, дълго и наситено с нюанси, защото визира разнообразни, чисто всемирен тематики от живота, стадиите от кариерата ѝ, разкрива светогледа и мъдростта ѝ.
„ Откривам, че животът е прелестен, а аз съм частичка от всемирната естетика. Аз съм артистка, животът е моето занимание. ”
„ Години обич ” напомня „ Лицата на Невена ” от дебюта ѝ в „ Две победи ” (1956), първата огромна роля – на Ема (в „ Години за обич ”), първата изява на театралната сцена, първата обич, участията в основна роля в „ Тютюн ”, „ Дами канят ” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената ѝ изява като режисьор – довършвайки кино лентата на брачна половинка си Л. Шарланджиев „ Трите смъртни гряха ” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други значими моменти от креативния ѝ път.
Първият стрес в киното за бъдещата звезда, споделя Г. Тошев, идва от обстоятелството, че тя не умее да свири на пиано. По сюжет героинята ѝ Ема би трябвало да може. Взимат аксесоарите от ръцете ѝ и ги поставят на друго момиче, професионална пианистка. След време „ босоногата Жулиета ”, както я назовават, споделя: „ Още с първия филм разбрах, че киното е неистина и машинация. Важното е ловко да лъжеш ”.
На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито –френският публицист Андре Мороа целува ръката на Коканова с думите: „ Вие ме развълнувахте! “.
„ Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза единствено аудитория. Така киното ме подари с известност, а театърът – с живот…(...) Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги. ” – Невена Коканова
Сред скъпите партньорства за Невена Коканова да вземем за пример е това с Апостол Карамитев, който я научава на „ театралната граматика ” –как се играят препинателните знаци, по какъв начин се отмерват паузите, по какъв начин лицето приказва даже когато устата мълчи.
В раздела „ Огледалата на Невена ” са показани истории и страсти, споделени от най-близките хора на актрисата – от дъщеря ѝ Теодора Шарланджиева, от дългогодишния ѝ другар Павел Павлов, от брачната половинка на режисьора Въло Радев – Жени Радева, от археолога Дикран Балабанян, неин комшия в любимата ѝ махала Чомаци в Габровския Балкан. Нови ракурси към облика прибавят актрисата София Кузева и журналистът Кирил Аспарухов.
Много от фотографиите в „ Години живот ” се разгласяват за пръв път – те са от персоналния списък на Невена Коканова и Теодора Шарланджиева. Ще забележим първата дама на българското кино като дете, а след това и като начинаеща артистка в Ямболския театър; сполетяна рано от триумфа, преди малко омъжена, щастливо усмихната брачна половинка и майка. Включените в книгата портрети от 50-те години са запечатали първите моменти от осъзнаването на силата на своята женственост пред влюбеното око на камерата. Георги Тошев е подбрал и фотоси от бенефиса за 60-ия й рожден ден, непретенциозно маркиран с „ Важното е да си мечтана “ в спектакъл „ Възраждане “. В края на изданието е поместена цялостната филмография на Невена Коканова, богато илюстрирана и с фрагменти от Българската национална филмотека.
„ Част от това една жена да бъде красива, е да употребява хубостта си. Трябва да има вяра, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността постоянно се оказва в спор с фантазията, само че не и при Невена. У нея има сексапил. Еротична хармония, която притегля мощните и отблъсква слабите, непознатите. ” – Георги Тошев
„ Години обич. Невена Коканова ” е реверанс пред хубостта, гения и мощния дух на актрисата – и неслучайно излиза тъкмо в годината, когато тя щеше да навърши 80 – на 12 декември. Затова и формалното показване на първокласното издание ще се състои в няколко следващи дни през декември:
8.12.2018 – 19,00 ч.– Български културен институт в Берлин – показване на книгата „ Години обич ” и документалния филм „ Коя съм ” с присъединяване на Теодора Шарланджиева – щерка на Невена Коканова, актрисата Мария Статулова и създателя Георги Тошев.
10.12. – 19,00 ч.- Български културен институт в Берлин – прожекция на кино лентата „ Спомен за близначката ” реж. Любомир Шарланджиев; с присъединяване на Теодора Шарланджиева.
12.12. – 19,00 ч.– клуб „ Перото “ – премиера на книгата „ Години обич ” с присъединяване на Теодора Шарланджиева, Мария Статулова, режисьора Павел Павлов.
13.12. – кино „ Одеон “ премиера на новия документален филм „ Невена Коканова. Пътуване “; с присъединяване на Георги Тошев, сътрудници на Невена Коканова
14.12. – 18,30 ч. – Сатиричен спектакъл – разкриване на изложбата „ Невена и Сатирата “; с присъединяване на Калин Сърменов – шеф на театъра, и другари на Невена Коканова.
„ Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана.
Жена и актриса.
Тя е от малцината в актуалното ни изкуство със статут на същинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите.
В живота бе скромна, изглеждаше по този начин, като че ли по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя.
Днес мнозина имат искания, че са я познавали. Особено след гибелта ѝ, когато няма по какъв начин да бъдат опровергани. Но тя позволи малко на брой до себе си.
Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за момент, други за по-дълго. ” – Георги Тошев
Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия значим филм в кариерата на Невена Коканова „ Години за обич ”, само че и обрисува звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си вечно.
„ С обич се оцелява. Няма друго оръжие против проблемите в този живот. Той като че ли ни е даден, с цел да се борим за него… “ – споделя тя в последното си изявление с Георги Тошев през 1999 година
Макар за журналиста това да е втора книга, която приготвя в респект към огромната звезда на българското кино (първата е от 2009 година, „ Невена Коканова. Коя съм... ”), за първи път разгласява цялото си изявление с нея. То е доста персонално – като изповед, дълго и наситено с нюанси, защото визира разнообразни, чисто всемирен тематики от живота, стадиите от кариерата ѝ, разкрива светогледа и мъдростта ѝ.
„ Откривам, че животът е прелестен, а аз съм частичка от всемирната естетика. Аз съм артистка, животът е моето занимание. ”
„ Години обич ” напомня „ Лицата на Невена ” от дебюта ѝ в „ Две победи ” (1956), първата огромна роля – на Ема (в „ Години за обич ”), първата изява на театралната сцена, първата обич, участията в основна роля в „ Тютюн ”, „ Дами канят ” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената ѝ изява като режисьор – довършвайки кино лентата на брачна половинка си Л. Шарланджиев „ Трите смъртни гряха ” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други значими моменти от креативния ѝ път.
Първият стрес в киното за бъдещата звезда, споделя Г. Тошев, идва от обстоятелството, че тя не умее да свири на пиано. По сюжет героинята ѝ Ема би трябвало да може. Взимат аксесоарите от ръцете ѝ и ги поставят на друго момиче, професионална пианистка. След време „ босоногата Жулиета ”, както я назовават, споделя: „ Още с първия филм разбрах, че киното е неистина и машинация. Важното е ловко да лъжеш ”.
На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито –френският публицист Андре Мороа целува ръката на Коканова с думите: „ Вие ме развълнувахте! “.
„ Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза единствено аудитория. Така киното ме подари с известност, а театърът – с живот…(...) Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги. ” – Невена Коканова
Сред скъпите партньорства за Невена Коканова да вземем за пример е това с Апостол Карамитев, който я научава на „ театралната граматика ” –как се играят препинателните знаци, по какъв начин се отмерват паузите, по какъв начин лицето приказва даже когато устата мълчи.
В раздела „ Огледалата на Невена ” са показани истории и страсти, споделени от най-близките хора на актрисата – от дъщеря ѝ Теодора Шарланджиева, от дългогодишния ѝ другар Павел Павлов, от брачната половинка на режисьора Въло Радев – Жени Радева, от археолога Дикран Балабанян, неин комшия в любимата ѝ махала Чомаци в Габровския Балкан. Нови ракурси към облика прибавят актрисата София Кузева и журналистът Кирил Аспарухов.
Много от фотографиите в „ Години живот ” се разгласяват за пръв път – те са от персоналния списък на Невена Коканова и Теодора Шарланджиева. Ще забележим първата дама на българското кино като дете, а след това и като начинаеща артистка в Ямболския театър; сполетяна рано от триумфа, преди малко омъжена, щастливо усмихната брачна половинка и майка. Включените в книгата портрети от 50-те години са запечатали първите моменти от осъзнаването на силата на своята женственост пред влюбеното око на камерата. Георги Тошев е подбрал и фотоси от бенефиса за 60-ия й рожден ден, непретенциозно маркиран с „ Важното е да си мечтана “ в спектакъл „ Възраждане “. В края на изданието е поместена цялостната филмография на Невена Коканова, богато илюстрирана и с фрагменти от Българската национална филмотека.
„ Част от това една жена да бъде красива, е да употребява хубостта си. Трябва да има вяра, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността постоянно се оказва в спор с фантазията, само че не и при Невена. У нея има сексапил. Еротична хармония, която притегля мощните и отблъсква слабите, непознатите. ” – Георги Тошев
„ Години обич. Невена Коканова ” е реверанс пред хубостта, гения и мощния дух на актрисата – и неслучайно излиза тъкмо в годината, когато тя щеше да навърши 80 – на 12 декември. Затова и формалното показване на първокласното издание ще се състои в няколко следващи дни през декември:
8.12.2018 – 19,00 ч.– Български културен институт в Берлин – показване на книгата „ Години обич ” и документалния филм „ Коя съм ” с присъединяване на Теодора Шарланджиева – щерка на Невена Коканова, актрисата Мария Статулова и създателя Георги Тошев.
10.12. – 19,00 ч.- Български културен институт в Берлин – прожекция на кино лентата „ Спомен за близначката ” реж. Любомир Шарланджиев; с присъединяване на Теодора Шарланджиева.
12.12. – 19,00 ч.– клуб „ Перото “ – премиера на книгата „ Години обич ” с присъединяване на Теодора Шарланджиева, Мария Статулова, режисьора Павел Павлов.
13.12. – кино „ Одеон “ премиера на новия документален филм „ Невена Коканова. Пътуване “; с присъединяване на Георги Тошев, сътрудници на Невена Коканова
14.12. – 18,30 ч. – Сатиричен спектакъл – разкриване на изложбата „ Невена и Сатирата “; с присъединяване на Калин Сърменов – шеф на театъра, и другари на Невена Коканова.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ