Изложба в памет на Никола Гюзелев
По случай 10-годишнината от гибелта на огромния български оперен актьор и художник М° Никола Гюзелев (1936 - 2014), Фондация " Никола Гюзелев ", Биенале Артемидия Рим, дружно с изложба " Средец " и с поддръжката на Министерството на културата на България показват неговата авторска галерия. Тя се открива на 3 декември от 18 ч. и ще може да се прегледа до 13 декември на бул. " Ал. Стамболийски " 17. Куратор е проф. Аксиния Джурова.
Никола Гюзелев е притежател на най-високите държавни оценки на България и Италия, Доктор хонорис идея на Българска академия на науките, Комендатор на Италия, лауреат на интернационалната премия " Златен Верди " и доста други. Но с изключение на интернационално приет оперен артист, Гюзелев бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко прочут огромен гений като научен художник.
Живот, отдаден на изкуството - по този начин в резюме и тъкмо може да бъде показана персоналната живописна галерия на световноизвестния оперен артист Никола Гюзелев, който е бил и научен художник. Рисунката и живописта са още един гений на огромния художник, който през цялата му професионална кариера му дава опция майсторски да показва страсти и характери, провокиращи фината му сензитивност, показват уредниците.
Настоящата галерия на художника показва негови произведения от разнообразни интервали от креативната му кариера и обрисува израза на четката и цвета, посредством които Никола Гюзелев реализира мощен и прочувствен контакт с публиката, както на сцената, по този начин и в изложбената зала.
Изложба на Никола Гюзелев в изложба " Средец "
Проф. Аксиния ДЖУРОВА
Художникът и артистът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата гения ще надделее. Така, макар че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и приключва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят по какъв начин студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че " територията в Академията не е единствено привилегия на формата, цвета и рисунката... и че на високите равнища има и нещо друго...
...Прекалено заети със личните си упоритости, по този начин и не разбрахме - споделя Светлин Русев - по кое време този добър рисувач и занаятчия на етюдите е минал в измеренията на друга пространствена галактика, в която доста бързо се наложи.
По-късно, когато се срещахме по изложбите, нормално закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, в случай че той беше траял да рисува...! "
Днес, подбирайки произведения за изложбата, измежду останалите в дома му ранни студентски рисунки - автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото усещане, само че и сръчността и вродения гений на Никола Гюзелев, и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, в случай че бе поел пътя на художника в актуалното изкуство. Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко, припомняйки си неговите по-късни произведения и автопортрети в разнообразни функции, които имах опцията да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за жалост не са част от тази, бих я нарекла, интимна галерия от рисунки и платна, непокътнати в софийския му дом.
Никола Гюзелев, наред с Христо Явашев-Кристо, са определяни като " две от най-големите очаквания на Художествената академия " при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 година, и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и прецизен щрих, уловеното психическо положение на портретувания, класическото притежаване на играта на светлината със сянката прозира завладяващата пристрастеност на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова безконечна спътница. И дръзвам да настоявам, наедно с други, които са го познавали по-добре от мен, че точно тя е съдействала и за безспорното му разпореждане измежду най-големите баси на ХХ век, без да наподобява на тях. Затова може би заслуга има, съгласно негови и на сътрудниците му думи, че той даже " проучваше, рисуваше и реализираше самичък своя грим ". И освен това.
" Винаги съм твърдял, че съм актьор, тъй като съм художник, създател. Независимо от средствата, с които си послужвам, аз постоянно употребявам великата концепция на изкуството. Няма ясна граница сред обособените съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа доста на живописта, що се отнася до театралното осъществяване на облика: проследявам тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички съставни елементи на артистичната игра с окото на художник. Така, като че ли рисувам тъкмо в този миг! "
Изложбата в изложба " Средец " потвърждава за следващ път, че гениите в живота на Никола Гюзелев - артиста и художника, са съжителствали постоянно в цялостна естетика.
Никола Гюзелев е притежател на най-високите държавни оценки на България и Италия, Доктор хонорис идея на Българска академия на науките, Комендатор на Италия, лауреат на интернационалната премия " Златен Верди " и доста други. Но с изключение на интернационално приет оперен артист, Гюзелев бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко прочут огромен гений като научен художник.
Живот, отдаден на изкуството - по този начин в резюме и тъкмо може да бъде показана персоналната живописна галерия на световноизвестния оперен артист Никола Гюзелев, който е бил и научен художник. Рисунката и живописта са още един гений на огромния художник, който през цялата му професионална кариера му дава опция майсторски да показва страсти и характери, провокиращи фината му сензитивност, показват уредниците.
Настоящата галерия на художника показва негови произведения от разнообразни интервали от креативната му кариера и обрисува израза на четката и цвета, посредством които Никола Гюзелев реализира мощен и прочувствен контакт с публиката, както на сцената, по този начин и в изложбената зала.
Изложба на Никола Гюзелев в изложба " Средец "
Проф. Аксиния ДЖУРОВА
Художникът и артистът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата гения ще надделее. Така, макар че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и приключва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят по какъв начин студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че " територията в Академията не е единствено привилегия на формата, цвета и рисунката... и че на високите равнища има и нещо друго...
...Прекалено заети със личните си упоритости, по този начин и не разбрахме - споделя Светлин Русев - по кое време този добър рисувач и занаятчия на етюдите е минал в измеренията на друга пространствена галактика, в която доста бързо се наложи.
По-късно, когато се срещахме по изложбите, нормално закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, в случай че той беше траял да рисува...! "
Днес, подбирайки произведения за изложбата, измежду останалите в дома му ранни студентски рисунки - автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото усещане, само че и сръчността и вродения гений на Никола Гюзелев, и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, в случай че бе поел пътя на художника в актуалното изкуство. Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко, припомняйки си неговите по-късни произведения и автопортрети в разнообразни функции, които имах опцията да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за жалост не са част от тази, бих я нарекла, интимна галерия от рисунки и платна, непокътнати в софийския му дом.
Никола Гюзелев, наред с Христо Явашев-Кристо, са определяни като " две от най-големите очаквания на Художествената академия " при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 година, и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и прецизен щрих, уловеното психическо положение на портретувания, класическото притежаване на играта на светлината със сянката прозира завладяващата пристрастеност на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова безконечна спътница. И дръзвам да настоявам, наедно с други, които са го познавали по-добре от мен, че точно тя е съдействала и за безспорното му разпореждане измежду най-големите баси на ХХ век, без да наподобява на тях. Затова може би заслуга има, съгласно негови и на сътрудниците му думи, че той даже " проучваше, рисуваше и реализираше самичък своя грим ". И освен това.
" Винаги съм твърдял, че съм актьор, тъй като съм художник, създател. Независимо от средствата, с които си послужвам, аз постоянно употребявам великата концепция на изкуството. Няма ясна граница сред обособените съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа доста на живописта, що се отнася до театралното осъществяване на облика: проследявам тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички съставни елементи на артистичната игра с окото на художник. Така, като че ли рисувам тъкмо в този миг! "
Изложбата в изложба " Средец " потвърждава за следващ път, че гениите в живота на Никола Гюзелев - артиста и художника, са съжителствали постоянно в цялостна естетика.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ