Никола Гюзелев - гласът, който вае
По случай 10-годишнината от гибелта на огромния български оперен актьор и художник Никола Гюзелев, Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия Рим, дружно с Галерия Средец и с поддръжката на Министерство на културата на България показват негова авторска галерия, която се открива на 3 декември (вторник) от 18 часа. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.
Освен интернационално приет оперен артист, той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко прочут огромен гений като научен художник. Изложбата ще остане отворена до 13 декември т.г. в Галерия " Средец " в София на бул. " Стамболийски " 17.
" Художникът и артистът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата гения ще надделее. Така, макар че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и приключва Художествената академия (1960).
Състудентите му обаче си спомнят по какъв начин студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „ територията в Академията не е единствено привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите равнища има и нещо друго … ", споделя проф. Аксиния Джурова.
" … Прекалено заети със личните си упоритости, по този начин и не разбрахме – споделя Светлин Русев – по кое време този добър рисувач и занаятчия на етюдите е минал в измеренията на друга пространствена галактика, в която доста бързо се наложи. По-късно когато се срещахме по изложбите, нормално закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, в случай че той беше траял да рисува …! “, напомня кураторът думи на Светлин Русев.
" Днес подбирайки произведения за изложбата, измежду останалите в дома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото усещане, само че и сръчността и вродения гений на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, в случай че бе поел пътя на художника в актуалното изкуство.
Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко, припомняйки си неговите по-късни произведения и автопортрети в разнообразни функции, които имах опцията да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за жалост не са част от тази, бих я нарекла, интимна галерия от рисунки и платна, непокътнати в софийския му дом.
Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „ две от най-големите очаквания на Художествената академия “ при завършването им.
И в част от най-ранните рисунки от 1955 година и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и прецизен щрих, уловеното психическо положение на портретувания, класическото притежаване на играта на светлината със сянката прозира завладяващата пристрастеност на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова безконечна спътница.
И дръзвам да настоявам, наедно с други, които са го познавали по-добре от мен, че точно тя е съдействала и за безспорното му разпореждане измежду най-големите баси на ХХ век, без да наподобява на тях. Затова може би заслуга има, съгласно негови и на сътрудниците му думи, че той даже „ проучваше, рисуваше и реализираше самичък своя грим “. И освен това ", споделя проф. Аксиния Джурова.
„ Винаги съм твърдял, че съм актьор, тъй като съм художник, създател. Независимо от средствата, с които си послужвам, аз постоянно употребявам великата концепция на изкуството. Няма ясна граница сред обособените съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа доста на живописта, що се отнася до театралното осъществяване на облика: проследявам тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички съставни елементи на артистичната игра с окото на художник. Така, като че ли рисувам тъкмо в този миг! “, сподели приживе оперният бас Никола Гюзелев.
" Изложбата в изложба „ Средец “ потвърждава за следващ път, че гениите в живота на Никола Гюзелев – артиста и художника са съжителствали постоянно в цялостна естетика ", отбелязва проф. Аксиния Джурова.
Никола Гюзелев, актьорът, който умря на 77-годишна възраст през май 2014 година, беше български оперен артист с мощен, бездънен, прочувствено зареден басов глас, чийто размер и характерност преобладаваха на сцената, както в родината, по този начин и в чужбина. Еклектичен актьор, с изключение на един от най-значимите лирични баси Никола Гюзелев е и отличен научен художник-живописец.
Героите, в които той се превъплъщава, варират от прелъстителя в " Дон Жуан " на Моцарт до основната роля в " Борис Годунов " на Мусоргски, функции които той оживява с богат, резонансен звук. Неговата пълнокръвна актьорска игра се добавя от едни очи, които можеха да бъдат горещи от болежка или студени от свирепост.
Всяко от осъществяванията на Гюзелев беше прочувствен мотив, като някои коментатори го сравняваха с Фьодор Шаляпин, великият съветски артист от началото на 20-ти век, и Борис Христов, негов съотечественик българин, за който той един път сподели „ ние станахме другари и даже се напихме дружно ".
Гюзелев пее и с различен огромен български бас Николай Гяуров, в „ Дон Карлос “ на Верди с Филаделфийската опера през 1966 година Руският репертоар подхожда на Никола Гюзелев, изключително на Борис Годунов, като един критик написа за представлението в Ла Скала в Милано, че „ гласът пораства във великолепие “.
Седмица преди гибелта му публицист си спомня дружно с Гюзелев по какъв начин един път във Виенската държавна опера той е получил аплаузи и 36 извиквания пред завесата. Артист с богат репертоар в основните басови функции освен в италиански и съветски опери, само че и във френски и немски, той може да се похвали с кариера, траяла 55 години от дебюта му в международната опера.
Освен интернационално приет оперен артист, той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко прочут огромен гений като научен художник. Изложбата ще остане отворена до 13 декември т.г. в Галерия " Средец " в София на бул. " Стамболийски " 17.
" Художникът и артистът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата гения ще надделее. Така, макар че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и приключва Художествената академия (1960).
Състудентите му обаче си спомнят по какъв начин студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „ територията в Академията не е единствено привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите равнища има и нещо друго … ", споделя проф. Аксиния Джурова.
" … Прекалено заети със личните си упоритости, по този начин и не разбрахме – споделя Светлин Русев – по кое време този добър рисувач и занаятчия на етюдите е минал в измеренията на друга пространствена галактика, в която доста бързо се наложи. По-късно когато се срещахме по изложбите, нормално закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, в случай че той беше траял да рисува …! “, напомня кураторът думи на Светлин Русев.
" Днес подбирайки произведения за изложбата, измежду останалите в дома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото усещане, само че и сръчността и вродения гений на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, в случай че бе поел пътя на художника в актуалното изкуство.
Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко, припомняйки си неговите по-късни произведения и автопортрети в разнообразни функции, които имах опцията да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за жалост не са част от тази, бих я нарекла, интимна галерия от рисунки и платна, непокътнати в софийския му дом.
Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „ две от най-големите очаквания на Художествената академия “ при завършването им.
И в част от най-ранните рисунки от 1955 година и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и прецизен щрих, уловеното психическо положение на портретувания, класическото притежаване на играта на светлината със сянката прозира завладяващата пристрастеност на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова безконечна спътница.
И дръзвам да настоявам, наедно с други, които са го познавали по-добре от мен, че точно тя е съдействала и за безспорното му разпореждане измежду най-големите баси на ХХ век, без да наподобява на тях. Затова може би заслуга има, съгласно негови и на сътрудниците му думи, че той даже „ проучваше, рисуваше и реализираше самичък своя грим “. И освен това ", споделя проф. Аксиния Джурова.
„ Винаги съм твърдял, че съм актьор, тъй като съм художник, създател. Независимо от средствата, с които си послужвам, аз постоянно употребявам великата концепция на изкуството. Няма ясна граница сред обособените съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа доста на живописта, що се отнася до театралното осъществяване на облика: проследявам тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички съставни елементи на артистичната игра с окото на художник. Така, като че ли рисувам тъкмо в този миг! “, сподели приживе оперният бас Никола Гюзелев.
" Изложбата в изложба „ Средец “ потвърждава за следващ път, че гениите в живота на Никола Гюзелев – артиста и художника са съжителствали постоянно в цялостна естетика ", отбелязва проф. Аксиния Джурова.
Никола Гюзелев, актьорът, който умря на 77-годишна възраст през май 2014 година, беше български оперен артист с мощен, бездънен, прочувствено зареден басов глас, чийто размер и характерност преобладаваха на сцената, както в родината, по този начин и в чужбина. Еклектичен актьор, с изключение на един от най-значимите лирични баси Никола Гюзелев е и отличен научен художник-живописец.
Героите, в които той се превъплъщава, варират от прелъстителя в " Дон Жуан " на Моцарт до основната роля в " Борис Годунов " на Мусоргски, функции които той оживява с богат, резонансен звук. Неговата пълнокръвна актьорска игра се добавя от едни очи, които можеха да бъдат горещи от болежка или студени от свирепост.
Всяко от осъществяванията на Гюзелев беше прочувствен мотив, като някои коментатори го сравняваха с Фьодор Шаляпин, великият съветски артист от началото на 20-ти век, и Борис Христов, негов съотечественик българин, за който той един път сподели „ ние станахме другари и даже се напихме дружно ".
Гюзелев пее и с различен огромен български бас Николай Гяуров, в „ Дон Карлос “ на Верди с Филаделфийската опера през 1966 година Руският репертоар подхожда на Никола Гюзелев, изключително на Борис Годунов, като един критик написа за представлението в Ла Скала в Милано, че „ гласът пораства във великолепие “.
Седмица преди гибелта му публицист си спомня дружно с Гюзелев по какъв начин един път във Виенската държавна опера той е получил аплаузи и 36 извиквания пред завесата. Артист с богат репертоар в основните басови функции освен в италиански и съветски опери, само че и във френски и немски, той може да се похвали с кариера, траяла 55 години от дебюта му в международната опера.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ