Еврото ли е проблемът?
По-скоро проблем е нездравословната просвета на ръководство
Всеки път като пиша за еврото това провокира доста страсти. Разбираемо, постоянно ни е нужна тематика, за която да се дъвчем. Обаче не съм сигурен дали хората си дават сметка, че самата валута изобщо не е нито проблем, нито решение.
Проблемът, както постоянно, е нашата страна и личния ни политически хайлайф. Например страхът, че сме щели да покриваме задълженията на Германия се дължи на това, че политиците ни постоянно взимат решения единствено с цел да се харесат на някакви външни фактори и не могат да отстоят почтено една българска позиция.
Ами другите? Основно терзание е, че тези митинги ще дадат властта на други политици, които ще изтъргуват България непременно.
И в двата случая е налице безспорна липса на доверие в политическата класа. Забележете по какъв начин никой не спори за самостоятелен лев, двете варианти са или борда или еврото, като и в двата разновидността не желаеме политиците ни да имат власт.
Под всичко това стои и очевидният общ проблем - че каквото ще да се случи, извънредно неефективната правосъдна система ще разреши всеки удар по ползите на страната да остане безнаказан, а в случай че някой я изтъргува за персонална полза, той ще избяга някъде богат и благополучен.
Еврото ли е значи казусът? На мен най-малко не ми се коства по този начин. По-скоро проблем е нездравословната просвета на ръководство.
Има обаче ужасно доста други проблеми, доста от които по-важни от валутата - опазване на здравето, обучение, демография, водата, инфраструктурата.
За това и дублирам, че да се псуваме и атакуваме един различен е безмислено, тъй като проблемите ни са едни и същи и не е еврото. Пък един ден нека имаме обикновено функционираща република и да можем да си сортираме проблемите.
* * *
Каквото и да си приказваме, в събота по улиците не излязоха малко хора. Сега е времето да се тегли чертата и да се признае, че политическата ни проевропейска класа се провали брутално със задачата си и сътвори изискванията за едно извънредно ужасно разделяне в обществото.
Трябва някакво обикновено почитание. Не може единствено да се изяснява по какъв начин тези на фотографията били манипулирани, както се пробват да вършат през днешния ден ръководещите.
По време на акцията за еврото имаше всеобщо пренебрежение към хората " срещу " - не знаели нищо, нямали право да се изричат. Референдумите се отхвърляха с саркастичен и лукав звук в Народното събрание, като така и така Конституционния съд щеше да ги откаже и двата, тъй че беше просто зрелище да се гаврят. Отпред се изкарваха най-арогантните, нападателни и мразещи евроатлантици, които сътвориха усещане, че ръководещите ненавиждат всеки, който не им се кланя така и така.
Защо просто не се показва това обикновено почитание? Нека премиера излезе и каже " да, чухме ви терзанията, разбираме ви ". Нека отношението да е смирено към хората, които живеят от заплата до заплата. Нека се признаят негативите, каквито има, а да не се лъже за тях - самата теза за еврото става по-силна, в случай че се преглеждат и негативите. Нека евроатлантиците спрат плюещите и псуващи, които единствено им вредят на личната идея.
Естествено, че отново щеше да има протестиращи, само че какво, за Бога, пречеше поръчката за еврото да се прави с ум?
Днес едни хора се подиграват по какъв начин протестиращите са " копейки " и няма значение, тъй като Борисов ще ни вкара в еврозоната и това е почти решено. Защо по този начин и не се научихме, че грешките вероятно ги плащаме? Когато Радев слезе и носи със себе си позицията на " правдивост " за тези хора, какъв брой ще го спрат подигравките и арогантното отношение?
Уважение, за Бога. Елементарно почитание би трябвало. И ум, но то нали всичко си спомняме онази крилата фраза на Борисов за акъла, която и най-върлите му съперници признават за много вярна.
Всеки път като пиша за еврото това провокира доста страсти. Разбираемо, постоянно ни е нужна тематика, за която да се дъвчем. Обаче не съм сигурен дали хората си дават сметка, че самата валута изобщо не е нито проблем, нито решение.
Проблемът, както постоянно, е нашата страна и личния ни политически хайлайф. Например страхът, че сме щели да покриваме задълженията на Германия се дължи на това, че политиците ни постоянно взимат решения единствено с цел да се харесат на някакви външни фактори и не могат да отстоят почтено една българска позиция.
Ами другите? Основно терзание е, че тези митинги ще дадат властта на други политици, които ще изтъргуват България непременно.
И в двата случая е налице безспорна липса на доверие в политическата класа. Забележете по какъв начин никой не спори за самостоятелен лев, двете варианти са или борда или еврото, като и в двата разновидността не желаеме политиците ни да имат власт.
Под всичко това стои и очевидният общ проблем - че каквото ще да се случи, извънредно неефективната правосъдна система ще разреши всеки удар по ползите на страната да остане безнаказан, а в случай че някой я изтъргува за персонална полза, той ще избяга някъде богат и благополучен.
Еврото ли е значи казусът? На мен най-малко не ми се коства по този начин. По-скоро проблем е нездравословната просвета на ръководство.
Има обаче ужасно доста други проблеми, доста от които по-важни от валутата - опазване на здравето, обучение, демография, водата, инфраструктурата.
За това и дублирам, че да се псуваме и атакуваме един различен е безмислено, тъй като проблемите ни са едни и същи и не е еврото. Пък един ден нека имаме обикновено функционираща република и да можем да си сортираме проблемите.
* * *
Каквото и да си приказваме, в събота по улиците не излязоха малко хора. Сега е времето да се тегли чертата и да се признае, че политическата ни проевропейска класа се провали брутално със задачата си и сътвори изискванията за едно извънредно ужасно разделяне в обществото.
Трябва някакво обикновено почитание. Не може единствено да се изяснява по какъв начин тези на фотографията били манипулирани, както се пробват да вършат през днешния ден ръководещите.
По време на акцията за еврото имаше всеобщо пренебрежение към хората " срещу " - не знаели нищо, нямали право да се изричат. Референдумите се отхвърляха с саркастичен и лукав звук в Народното събрание, като така и така Конституционния съд щеше да ги откаже и двата, тъй че беше просто зрелище да се гаврят. Отпред се изкарваха най-арогантните, нападателни и мразещи евроатлантици, които сътвориха усещане, че ръководещите ненавиждат всеки, който не им се кланя така и така.
Защо просто не се показва това обикновено почитание? Нека премиера излезе и каже " да, чухме ви терзанията, разбираме ви ". Нека отношението да е смирено към хората, които живеят от заплата до заплата. Нека се признаят негативите, каквито има, а да не се лъже за тях - самата теза за еврото става по-силна, в случай че се преглеждат и негативите. Нека евроатлантиците спрат плюещите и псуващи, които единствено им вредят на личната идея.
Естествено, че отново щеше да има протестиращи, само че какво, за Бога, пречеше поръчката за еврото да се прави с ум?
Днес едни хора се подиграват по какъв начин протестиращите са " копейки " и няма значение, тъй като Борисов ще ни вкара в еврозоната и това е почти решено. Защо по този начин и не се научихме, че грешките вероятно ги плащаме? Когато Радев слезе и носи със себе си позицията на " правдивост " за тези хора, какъв брой ще го спрат подигравките и арогантното отношение?
Уважение, за Бога. Елементарно почитание би трябвало. И ум, но то нали всичко си спомняме онази крилата фраза на Борисов за акъла, която и най-върлите му съперници признават за много вярна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ