Нана Гладуиш През Сълзи: Не Ми Се Умира. Не Искам. Ще Направя Всичко Ракът Да Умре Преди Мен!
По същия метод се разпаднах, както и първия път. Даже бих споделила, че в някаква степен може би повече. Защото първия път беше изненадващо, нямах упования. А в този момент, бидейки към този момент онкопациент, чувстваш към този момент гняв. Гневен си, все едно някой те е нарочил да те тормози от самото начало. И се чувстваш афектиран – за какво аз непрестанно би трябвало да се боря за нещо, което на другите им е обещано? Хората не се замислят за живота си. Те го одобряват за даденост. Повечето стават заран, измиват си зъбите и стартират да се занимават с всички останали проблеми. Не ми беше по-лесно.
– С какво ще бъде по-различна тази втора борба от първата?
– Много по-наясно съм в този момент. Аз персонално се усещам по-подготвена. Когато веднъж човек го е минал, знае какво е химиотерапия, лъчетерапия, страничните резултати, когато е основал фондация и е приказвал с толкоз доста хора, с колкото аз съм говорила, и е споделял персоналния си опит, почерпил е опита на другите, тогава е обикновено да се усеща по-подготвен. Още се пробвам да изчистя гнева, яда и в някои случаи съжалението, тъй като това не са ми присъщи черти, само че въпреки всичко ги има на моменти.
Защото първия път детето ми беше на 2,7 годинки, в този момент е на 7 и не желая цялото му детство да минава в болестта на неговата майка. Искам да мога да се веселя на живота и да му дам нужни за неговото детство неща, а не да се преценява непрекъснато дали майка му е на химиотерапия, или не. Чувствам се подготвена да се боря, да преборя, въпреки че се оказах BRC1 положителна (наследствено обременена с рак на гърдата и яйчниците – б. а.), което трансформира малко схемата и ще забележим какво ме чака. Трябва да съумея.
– Синът ви е съпричастен с всичко, което се случва с вас. Дори ходихте дружно да се подстрижете.
– Да, по този начин е, ходихме. Във фондацията ( “Една от 8 ” – б.а.) се събрахме и успяхме да го създадем по-различно събитие, като празненство. Не да е тъжно.
– Той какво ви споделя?
– “Мамо, ти ще се оправиш, ще пребориш рака. ” И аз не мога да го отчайвам, въпреки че първоначално имаше лек проблем с моя рак. Сега е доста по-наясно. В началото говорихме за това, че ще бъда без коса, желаех да го приготвя, тъй като той върви на учебно заведение, ще се наложи аз да отида в учебното заведение. Подготвях го, доста говорихме за рака. Той е доста наясно. Аз желая да му основа чувството и да е уверен, че ракът е лечим. Не приказваме единствено за рака на гърдата, а за доста други местоположения. Искам да има вяра, да се доверява на експерти, на хората, които схващат повече от него. Този път съм избрала различен метод при прекосяването през заболяването.
– Какъв?
– Първия път прекосих по метод, който пристигна изведнъж, стресиращ, търсещ непрестанно информация и хора, с които да споделяш. Сега обстановката е друга. Вече съм доста по-наясно и желая този път, преминавайки през рака, да го направя по един по-различен метод.
Искам да наподобявам по-добре и да преборя по-успешно страничните резултати. Дали ще е хранене или някакви други лекарства, които могат да се вземат. Не желая да му се приписвам и той да ми превзема пространството. Не че преди го е направил, никога. Но в този момент да вземем за пример знам, че мога да си татуирам вежди. Преди не го знаех. Като останах без вежди, ми беше грозно да се поглеждам в огледалото, тъй като виждах едно лице без израз, гримаса, черти.
Второто нещо – открих в Гърция една клиника за присаждане на коса. Те вършат една технология и от 8 години работят с онкопациенти. Взеха ми обикновен от косата, преди да я подстрижа, поръчала съм си коса, очаквам да ми се обадят и на някакъв специфичен принцип да ми залепят тази коса на главата. Тази коса ще може да се мие при къпане, да се обработва със сешоар.
– На какъв принцип е методът?
– Не мога да кажа в този момент. Тепърва ще вървя и има поддръжка на три седмици. И това желая да покажа на дамите. В множеството случаи си вършим сметката кое коства по-скъпо, кое какъв брой пари е. Въпросът от време на време не е в парите, а в информацията. Едно такова нещо коства 1500 евро. Говоря за системата, която се поставя. Но като се замислиш, тя се употребява от време на време 6-7 месеца, в които си без коса. Разбий го това на месец какъв брой коства. Да не приказваме, че моята перука е коствала 800-1000 лв.. А е перука, която не прави кой знае каква работа.
Във фондацията си приказваме, че в случай че една жена желае да направи нещо доста належащо, тя може да събере приятелките си и да каже: “Събирам пари да си купя еди-какво си ”. Въпрос на креативност, на предпочитание и на мотивация е. И на информация. Аз това не съм го знаела и първия път се криех. В Израел се къпах с тюрбан. Отвратително е.
Чувстваш се като някаква колхозничка, която са изтървали на плажа и нещо се е объркала. Влизаш във водата, но гледаш да не си намокриш тюрбана. Пуснах се по една пързалка, тъй като детето ми доста искаше. Първите две спускания си държах тюрбана, на третия забравих и като паднах в басейна, тюрбанът беше на три метра от мене. И бях обезпокоена. Като излязох от басейна, треперех цялата. Не толкоз поради себе си, а поради детето, аз го стресирам. Не споделям, че няма да ме види без коса, то знае. Но в друга среда. Този път съм уверена, че желая да мина по по-красив, вътрешно по-хармоничен и по-балансиран метод. Искам да знам поти ли се скалпът, по какъв начин се поддържа. Не желая да си върша самоанализа дали съм пропуснала нещо, дали нещо не съм научила. Не мога да го избегна, само че ще опитам да науча нещо.
– Като карма, като съдба, като какво определяте двете диагнози рак?
– Аз съм човек с доста страхове. От дете ги имам. Родила съм се задушена с бяла асфикция, след това съм заеквала, имала съм доста други неща, които са ми се случвали в живота. Имам някакъв боязън, който не знам дали е закодиран при раждането ми, в случай че имаме вяра в прераждането, отнякъде е пристигнал.
Но ракът е една от аргументите да се преборя със страховете си. Много обичам да възнамерявам нещата. Непрекъснато. Ако съм решила, че другата седмица ще бъда еди-къде си, че след два месеца ще направя нещо… в случай че някой промени тези проекти без моето предпочитание, изпитвам страховит дискомфорт. А животът демонстрира, че не можеш да правиш дълготрайни проекти. Даже стартирам да си мисля и друго – и на 100 години да стана, отново няма да ми се умира. Животът постоянно има край, само че той не всеки път е обвързван с дълбока напреднала възраст.
И човек би трябвало да разсъждава върху живота си освен откъм количеството, ами и откъм качеството. Опитвам се да обмислям по този метод. Не ми се умира. Нямам никакво желание. Не желая. Ще направя всичко допустимо, с цел да оцелея, само че човек си задава въпроси и стига до извода, че в случай че ти не живееш живота си качествено и по метода, по който ти харесва, какво като живееш 100 години, когато всичките ти близки и другари са измрели и ти си самичък като куче на този свят?
Въпросът не е единствено в количеството. Искам да се съсредоточа върху качеството – имам необикновен брачен партньор, прелестно дете, имам към себе си доста хора. Фондацията ми взема доста, черпи от силата ми, обикновено е, само че това, което вършим, ми дава доста, толкоз ме зарежда. Говорихме с моята психоложка, че в живота не мога да усетя тази правдивост, на която ни учат като деца – че правейки положително, получаваме добро; че неприятните хора заслужават да не им се случват положителни неща. Но в последно време тъкмо тази логичност в живота ми убягва. И се пробвам да намирам свое пояснение за това.
– При предходната си борба купувахте малко подаръче при всяка стъпка към успеха. Сега ще го вършиме ли?
– Да, на ръката си нося гривна от първата химиотерапия. Имам една, която е обвързвана с кабала, с доста думи, които символизират разнообразни неща. А втората е израелска и е началото на тяхната съществена молитва, с която се обръщат към Бог.
– Баща ви се е явявал в сънищата ви по време на първата борба и е липсващ, когато сте победили заболяването. Сега появи ли се отново?
– Не, този път не се появи и аз дълго време страдах, даже проявявах яд. Когато човек е гневен, е кадърен да се обърне против всичко и всички. Да отхвърли доста неща, да се ядоса на това, че надали не са го изоставили. Защото се усещах изоставена. Но след това започнаха да се появяват знаци. Първия път мъжът ми се е помолил за знак. Сега също ми се случи знак, който беше нещо извънредно. Така повярвах, че има нещо там, което не ме е не запомнило. След целия яд и упреци: “Татко, къде си, за какво ме изостави? ”, се смирих и си споделих, че очевидно той е траял напред. Няма някогашен онкопациент. При всяка болка ти се притесняваш, че ракът може да се е върнал. А при мен се върна на петата година, когато към този момент бях излекувана и рискът да се върне беше като при всеки различен човек. А при мен се върна в другата гърда, с две формирания и в този момент ме сложиха на доста тежка химиотерапия
Този път имах доста тежки съпротивителни сили. Направих съвещания с трима лекари. И тримата, без изобщо да знаят какво са споделили останалите, споделиха едно и също. Тогава разбрах, че това е пътят, и това ме събори. Но лекарите знаят какво вършат. Аз и на хората им споделям да се доверяват на лекарите, не на билки и всевъзможни измислици, да се доверят на изследваното, на хората, които толкоз години са учили. Грехота е да не преставам да срещам в България хора, които разчитат на всевъзможни други способи, а не на стандартната медицина.
– Получили сте покана да влезете в къщата на “ВИП Брадър ”?
– Възможни са две варианти – или да стане огромен панаир, или да стане нещо извънредно свястно. Въпрос е на настройка от хора и общо предпочитание да не се преиначават неща, които могат да бъдат непокътнати със своята непорочност. Аз самата работя в телевизия и знам какво съставлява тя. Телевизията обича абсурда, рисковите страсти и положения. Имах вътрешна алтернатива. Разбира се, имаше изкушения, не приказвам за финансови изкушения. По-скоро това да изпиташ себе си, да се вкараш в обстановка, в която не си бил. Да може да покажеш някаква добра страна и нещо свястно. После си казваш: “Може би доста хора влизат с тази настройка, а може би по-късно излизат разочаровани ”. Имаше доза прелъщение, провокация, предпочитание от моя страна. Казах на мъжа ми: “Хората няма да си дадат сметка за метода, по който аз оценявам живота. Не знам дали мога да жертвам два месеца от живота си. Хората споделят: Какво са там два месеца? Но от време на време хората нямат два месеца. Моят татко ги нямаше. ”
Замислих се – мога ли да пребивавам без мъжа си два месеца. Без детето. Мога ли да пребивавам с други хора в общо помещение два месеца. И по-късно ми сложиха диагнозата. Писах на продуцентите още от плажа в Израел, те ми пожелаха триумф. Може би за къс интервал от време бих влезнала. Защото аз съм изострен камък, не ми пука. Дори и хората да ме намразят, не ми пука Макар че имам доста по-важна цел – да оказа помощ на хората, вместо да им върша сеира. Не че не мога да им го направя.
– Какво си пожелавате?
– Ракът да почине преди мен. Може да е с 5 секунди по-рано, само че ще почине преди мен. Шегувам се. Подстригах се, стриймвайки във Facebook, с цел да дам образец на хората. При мен е доста значим образецът. Да видиш, че един човек минава през трудности по жертвоготовен метод, да успее макар компликациите и неудобствата. Тогава си казваш: “Може би и аз би трябвало да изтърпя тези неудобства. Може би и аз съм подготвен да го направя ”. Тогава не се чувстваш напълно сам. Това за мен е смисълът на цялото говорене, проявление и шерване.
– Представихте розовия кемпер на “Една от 8 ”. Вие ще се включите ли в лятната акция на фондацията?
– Кемперът потегля в понеделник и всичко, което предлагаме в клуба на “Една от 8 ”, ще се предлага и в него. Опъваме тентата, ще танцуваме, ще има психически съвещания, арттерапии, най-много ще има поддръжка. Това е най-важно. Ще стопираме пред лечебни заведения, там, където отделенията са предизвестени. Страшно ме е гняв, че в този момент няма да потегли с тях. Не чаках, че по този начин ще ме събори химиотерапията.
Мислех си, че на 13-14-ия ден след нея ще съм по-добре и дори бях споделила на сина ми, че потегля с мен, тъй като е по-кратко пътешестване в този момент. Искам и аз да видя по какъв начин работи този кемпер, по какъв начин го намират хората, какво можем да подобрим, какво още да им предложим. Но имам необикновен екип, че те ще се оправят. Имам ли опция, потеглям и аз. Искаме да покажем по какъв начин се посреща ракът, по какъв начин се живее с рак и по какъв начин се изпраща тази болест. Най-вече по какъв начин се изпраща.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
– С какво ще бъде по-различна тази втора борба от първата?
– Много по-наясно съм в този момент. Аз персонално се усещам по-подготвена. Когато веднъж човек го е минал, знае какво е химиотерапия, лъчетерапия, страничните резултати, когато е основал фондация и е приказвал с толкоз доста хора, с колкото аз съм говорила, и е споделял персоналния си опит, почерпил е опита на другите, тогава е обикновено да се усеща по-подготвен. Още се пробвам да изчистя гнева, яда и в някои случаи съжалението, тъй като това не са ми присъщи черти, само че въпреки всичко ги има на моменти.
Защото първия път детето ми беше на 2,7 годинки, в този момент е на 7 и не желая цялото му детство да минава в болестта на неговата майка. Искам да мога да се веселя на живота и да му дам нужни за неговото детство неща, а не да се преценява непрекъснато дали майка му е на химиотерапия, или не. Чувствам се подготвена да се боря, да преборя, въпреки че се оказах BRC1 положителна (наследствено обременена с рак на гърдата и яйчниците – б. а.), което трансформира малко схемата и ще забележим какво ме чака. Трябва да съумея.
– Синът ви е съпричастен с всичко, което се случва с вас. Дори ходихте дружно да се подстрижете.
– Да, по този начин е, ходихме. Във фондацията ( “Една от 8 ” – б.а.) се събрахме и успяхме да го създадем по-различно събитие, като празненство. Не да е тъжно.
– Той какво ви споделя?
– “Мамо, ти ще се оправиш, ще пребориш рака. ” И аз не мога да го отчайвам, въпреки че първоначално имаше лек проблем с моя рак. Сега е доста по-наясно. В началото говорихме за това, че ще бъда без коса, желаех да го приготвя, тъй като той върви на учебно заведение, ще се наложи аз да отида в учебното заведение. Подготвях го, доста говорихме за рака. Той е доста наясно. Аз желая да му основа чувството и да е уверен, че ракът е лечим. Не приказваме единствено за рака на гърдата, а за доста други местоположения. Искам да има вяра, да се доверява на експерти, на хората, които схващат повече от него. Този път съм избрала различен метод при прекосяването през заболяването.
– Какъв?
– Първия път прекосих по метод, който пристигна изведнъж, стресиращ, търсещ непрестанно информация и хора, с които да споделяш. Сега обстановката е друга. Вече съм доста по-наясно и желая този път, преминавайки през рака, да го направя по един по-различен метод.
Искам да наподобявам по-добре и да преборя по-успешно страничните резултати. Дали ще е хранене или някакви други лекарства, които могат да се вземат. Не желая да му се приписвам и той да ми превзема пространството. Не че преди го е направил, никога. Но в този момент да вземем за пример знам, че мога да си татуирам вежди. Преди не го знаех. Като останах без вежди, ми беше грозно да се поглеждам в огледалото, тъй като виждах едно лице без израз, гримаса, черти.
Второто нещо – открих в Гърция една клиника за присаждане на коса. Те вършат една технология и от 8 години работят с онкопациенти. Взеха ми обикновен от косата, преди да я подстрижа, поръчала съм си коса, очаквам да ми се обадят и на някакъв специфичен принцип да ми залепят тази коса на главата. Тази коса ще може да се мие при къпане, да се обработва със сешоар.
– На какъв принцип е методът?
– Не мога да кажа в този момент. Тепърва ще вървя и има поддръжка на три седмици. И това желая да покажа на дамите. В множеството случаи си вършим сметката кое коства по-скъпо, кое какъв брой пари е. Въпросът от време на време не е в парите, а в информацията. Едно такова нещо коства 1500 евро. Говоря за системата, която се поставя. Но като се замислиш, тя се употребява от време на време 6-7 месеца, в които си без коса. Разбий го това на месец какъв брой коства. Да не приказваме, че моята перука е коствала 800-1000 лв.. А е перука, която не прави кой знае каква работа.
Във фондацията си приказваме, че в случай че една жена желае да направи нещо доста належащо, тя може да събере приятелките си и да каже: “Събирам пари да си купя еди-какво си ”. Въпрос на креативност, на предпочитание и на мотивация е. И на информация. Аз това не съм го знаела и първия път се криех. В Израел се къпах с тюрбан. Отвратително е.
Чувстваш се като някаква колхозничка, която са изтървали на плажа и нещо се е объркала. Влизаш във водата, но гледаш да не си намокриш тюрбана. Пуснах се по една пързалка, тъй като детето ми доста искаше. Първите две спускания си държах тюрбана, на третия забравих и като паднах в басейна, тюрбанът беше на три метра от мене. И бях обезпокоена. Като излязох от басейна, треперех цялата. Не толкоз поради себе си, а поради детето, аз го стресирам. Не споделям, че няма да ме види без коса, то знае. Но в друга среда. Този път съм уверена, че желая да мина по по-красив, вътрешно по-хармоничен и по-балансиран метод. Искам да знам поти ли се скалпът, по какъв начин се поддържа. Не желая да си върша самоанализа дали съм пропуснала нещо, дали нещо не съм научила. Не мога да го избегна, само че ще опитам да науча нещо.
– Като карма, като съдба, като какво определяте двете диагнози рак?
– Аз съм човек с доста страхове. От дете ги имам. Родила съм се задушена с бяла асфикция, след това съм заеквала, имала съм доста други неща, които са ми се случвали в живота. Имам някакъв боязън, който не знам дали е закодиран при раждането ми, в случай че имаме вяра в прераждането, отнякъде е пристигнал.
Но ракът е една от аргументите да се преборя със страховете си. Много обичам да възнамерявам нещата. Непрекъснато. Ако съм решила, че другата седмица ще бъда еди-къде си, че след два месеца ще направя нещо… в случай че някой промени тези проекти без моето предпочитание, изпитвам страховит дискомфорт. А животът демонстрира, че не можеш да правиш дълготрайни проекти. Даже стартирам да си мисля и друго – и на 100 години да стана, отново няма да ми се умира. Животът постоянно има край, само че той не всеки път е обвързван с дълбока напреднала възраст.
И човек би трябвало да разсъждава върху живота си освен откъм количеството, ами и откъм качеството. Опитвам се да обмислям по този метод. Не ми се умира. Нямам никакво желание. Не желая. Ще направя всичко допустимо, с цел да оцелея, само че човек си задава въпроси и стига до извода, че в случай че ти не живееш живота си качествено и по метода, по който ти харесва, какво като живееш 100 години, когато всичките ти близки и другари са измрели и ти си самичък като куче на този свят?
Въпросът не е единствено в количеството. Искам да се съсредоточа върху качеството – имам необикновен брачен партньор, прелестно дете, имам към себе си доста хора. Фондацията ми взема доста, черпи от силата ми, обикновено е, само че това, което вършим, ми дава доста, толкоз ме зарежда. Говорихме с моята психоложка, че в живота не мога да усетя тази правдивост, на която ни учат като деца – че правейки положително, получаваме добро; че неприятните хора заслужават да не им се случват положителни неща. Но в последно време тъкмо тази логичност в живота ми убягва. И се пробвам да намирам свое пояснение за това.
– При предходната си борба купувахте малко подаръче при всяка стъпка към успеха. Сега ще го вършиме ли?
– Да, на ръката си нося гривна от първата химиотерапия. Имам една, която е обвързвана с кабала, с доста думи, които символизират разнообразни неща. А втората е израелска и е началото на тяхната съществена молитва, с която се обръщат към Бог.
– Баща ви се е явявал в сънищата ви по време на първата борба и е липсващ, когато сте победили заболяването. Сега появи ли се отново?
– Не, този път не се появи и аз дълго време страдах, даже проявявах яд. Когато човек е гневен, е кадърен да се обърне против всичко и всички. Да отхвърли доста неща, да се ядоса на това, че надали не са го изоставили. Защото се усещах изоставена. Но след това започнаха да се появяват знаци. Първия път мъжът ми се е помолил за знак. Сега също ми се случи знак, който беше нещо извънредно. Така повярвах, че има нещо там, което не ме е не запомнило. След целия яд и упреци: “Татко, къде си, за какво ме изостави? ”, се смирих и си споделих, че очевидно той е траял напред. Няма някогашен онкопациент. При всяка болка ти се притесняваш, че ракът може да се е върнал. А при мен се върна на петата година, когато към този момент бях излекувана и рискът да се върне беше като при всеки различен човек. А при мен се върна в другата гърда, с две формирания и в този момент ме сложиха на доста тежка химиотерапия
Този път имах доста тежки съпротивителни сили. Направих съвещания с трима лекари. И тримата, без изобщо да знаят какво са споделили останалите, споделиха едно и също. Тогава разбрах, че това е пътят, и това ме събори. Но лекарите знаят какво вършат. Аз и на хората им споделям да се доверяват на лекарите, не на билки и всевъзможни измислици, да се доверят на изследваното, на хората, които толкоз години са учили. Грехота е да не преставам да срещам в България хора, които разчитат на всевъзможни други способи, а не на стандартната медицина.
– Получили сте покана да влезете в къщата на “ВИП Брадър ”?
– Възможни са две варианти – или да стане огромен панаир, или да стане нещо извънредно свястно. Въпрос е на настройка от хора и общо предпочитание да не се преиначават неща, които могат да бъдат непокътнати със своята непорочност. Аз самата работя в телевизия и знам какво съставлява тя. Телевизията обича абсурда, рисковите страсти и положения. Имах вътрешна алтернатива. Разбира се, имаше изкушения, не приказвам за финансови изкушения. По-скоро това да изпиташ себе си, да се вкараш в обстановка, в която не си бил. Да може да покажеш някаква добра страна и нещо свястно. После си казваш: “Може би доста хора влизат с тази настройка, а може би по-късно излизат разочаровани ”. Имаше доза прелъщение, провокация, предпочитание от моя страна. Казах на мъжа ми: “Хората няма да си дадат сметка за метода, по който аз оценявам живота. Не знам дали мога да жертвам два месеца от живота си. Хората споделят: Какво са там два месеца? Но от време на време хората нямат два месеца. Моят татко ги нямаше. ”
Замислих се – мога ли да пребивавам без мъжа си два месеца. Без детето. Мога ли да пребивавам с други хора в общо помещение два месеца. И по-късно ми сложиха диагнозата. Писах на продуцентите още от плажа в Израел, те ми пожелаха триумф. Може би за къс интервал от време бих влезнала. Защото аз съм изострен камък, не ми пука. Дори и хората да ме намразят, не ми пука Макар че имам доста по-важна цел – да оказа помощ на хората, вместо да им върша сеира. Не че не мога да им го направя.
– Какво си пожелавате?
– Ракът да почине преди мен. Може да е с 5 секунди по-рано, само че ще почине преди мен. Шегувам се. Подстригах се, стриймвайки във Facebook, с цел да дам образец на хората. При мен е доста значим образецът. Да видиш, че един човек минава през трудности по жертвоготовен метод, да успее макар компликациите и неудобствата. Тогава си казваш: “Може би и аз би трябвало да изтърпя тези неудобства. Може би и аз съм подготвен да го направя ”. Тогава не се чувстваш напълно сам. Това за мен е смисълът на цялото говорене, проявление и шерване.
– Представихте розовия кемпер на “Една от 8 ”. Вие ще се включите ли в лятната акция на фондацията?
– Кемперът потегля в понеделник и всичко, което предлагаме в клуба на “Една от 8 ”, ще се предлага и в него. Опъваме тентата, ще танцуваме, ще има психически съвещания, арттерапии, най-много ще има поддръжка. Това е най-важно. Ще стопираме пред лечебни заведения, там, където отделенията са предизвестени. Страшно ме е гняв, че в този момент няма да потегли с тях. Не чаках, че по този начин ще ме събори химиотерапията.
Мислех си, че на 13-14-ия ден след нея ще съм по-добре и дори бях споделила на сина ми, че потегля с мен, тъй като е по-кратко пътешестване в този момент. Искам и аз да видя по какъв начин работи този кемпер, по какъв начин го намират хората, какво можем да подобрим, какво още да им предложим. Но имам необикновен екип, че те ще се оправят. Имам ли опция, потеглям и аз. Искаме да покажем по какъв начин се посреща ракът, по какъв начин се живее с рак и по какъв начин се изпраща тази болест. Най-вече по какъв начин се изпраща.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ