По-рано в онзи ден още не знаех че Господ е

По-рано в оня ден още не знаех че Господ е избрал да бъде българин. Дори не помня да имаше от типичните подготовки за огромен мач - ангажименти, маси, компании. Студентски град още си беше на студентите. Нямаше нито една сграда отвън общежития и столове.

Отидохме с другари в стаята на някакъв чужденец, който имаше пъстър тв приемник и продаваше незаконно цигари. При първия МУ гол на " Парк де Пренс " тръпката се появи. При втория последва подобен плач, че домакинът се уплаши и избяга. После пристигна с някакви сладки да черпи. Дори откри български байрак и го наметна. 

Излязохме на открито. Заедно с целия Студентски град. После се прибрахме и настана див ваучър. Идваха непознати, всеки прегръщаше другия, веселеше се, танцуваше!

Благодаря ти, Емо!



Да, Мичмана, лека му пръст, беше прав. Господ беше българин онази вечер. И те целуна. Когато виждам фрагментите от Париж,  не мога да допускам, че през днешния ден празнуваш 50 години! Все едно съм в онази стая, а ти тичаш с вдигнати ръце. После камерите дават падналия Лоран Блан.

Честит, празник, Емо!

Онази вечер промени живота ни! Сънят продължи. До великото американско лято. После до мача с Германия в София. Няма да се върша на интелигентен и да дълбая статистиката, само че май никой още не е обръщал Германия от 0:2. Направи го ти. Влезе, създаде дузпа, след това самичък вкара победния гол за 3:2. А оня тим на немците беше популярен. Само година по-късно стана европейски първенец.

И за онази вечер в дъжда ти благодаря!

А успеха 2:0 над Франция в София през 1992 година! Още ми е пред очите дузпата, която ти направи Папен. Пак на същото място като против германците.  Изчака Жи Пе Пе, финтира го и падна. Гениално!



Благодаря ти и за годините в ЦСКА. Няма да не помни различен талантлив гол. Този против Рода. Помня, имаше режим на тока, треперех по кое време тъкмо ще пристигна ред на нашия квартал. Беше мрачно и студено. Но ти изпълни сърцата ни с онази задна ножица.



Честит празник, Емо! Още един път. Зная, че с твоето семейство и другари ще празнувате 50-и празник. Но за мен, за всички българи, си оставаш момчето от 17 ноември 1993 година.

И всички българи довечера ще вдигнем тост за великия Емил Костадинов!