,fit(1920:897)&format=webp)
Успешен тест на лазерна комуникация от Космоса: Artemis II проправя пътя към по-достъпен пренос на данни
По-рано през този месец задачата на НАСА Artemis II изпрати четирима астронавти в орбита към Луната. Друга забавна част от задачата е методът, по който те изпращат първите фрагменти към Земята. Вместо обичайните радиовълни е употребена иновационна лазерна система, която излъчва впечатляващи 4К изображения.
Изненадата идва от страната, която приема материалите. Една от станциите, които улавят сигнала, не е благосъстоятелност на НАСА, а е нискобюджетен терминал, създаден от фирмите Observable Space и Quantum Opus.
Успехът на пробното устройство, оперирано от Австралийския народен университет, потвърждава, че високоскоростната връзка сред Земята и Космоса към този момент може да бъде реализирана на доста по-достъпна цена. Докато общоприетите професионални решения, които НАСА употребява, доближават стойност от десетки милиони долари, терминалът на частните компании коства по-малко от 5 милиона $.
Въпреки по-ниската си цена устройството показва впечатляваща успеваемост, успявайки да смъкна данни непосредствено от Луната със скорост от 260 мегабита в секунда, оповестява TechCrunch.
НАСА тества лазерни връзки от няколко години, само че Artemis II е най-мащабната проява досега. Докато главните приемници на организацията в Калифорния и Ню Мексико записват видео, австралийският терминал на другия завършек на света потвърждава, че частният бранш е подготвен да поеме щафетата.
Лазерните връзки оферират доста по-висока пропускателна дарба от радиочестотните излъчвания, които са главният стандарт от десетилетия насам. Те обаче имат една огромна уязвимост – уязвими са от метеорологичните условия. Облачността да вземем за пример може елементарно да прекъсне сигнала, което постанова построяването на световна мрежа от приемници. Ако в Съединени американски щати е облачно, станцията в Австралия поема данните.
„ Тази задача потвърждава, че лазерните връзки от Космоса към Земята са подготвени за всеобщо внедряване “, разяснява Дан Рьолкер, основен изпълнителен шеф на Observable Space, пред TechCrunch.
Досега технологията се използваше най-вече за връзка сред спътници, само че високата цена спираше преноса непосредствено към Земята. Рьолкер вижда бъдеще, в което световна мрежа от евтини терминали ще обслужва спътници от всевъзможен вид.
„ Можем да мащабираме това през идната година “, споделя той, загатвайки за партньорства с огромни сателитни констелации, които желаят лична евтина инфраструктура.
С този пробив пътят за високоскоростен „ галактически интернет “ към този момент е необятно отворен, а Австралия алегорично се трансформира в първия континент, запечатан на фрагментите при изгрева на Земята, уловени от астронавтите на Artemis II.
Изненадата идва от страната, която приема материалите. Една от станциите, които улавят сигнала, не е благосъстоятелност на НАСА, а е нискобюджетен терминал, създаден от фирмите Observable Space и Quantum Opus.
Успехът на пробното устройство, оперирано от Австралийския народен университет, потвърждава, че високоскоростната връзка сред Земята и Космоса към този момент може да бъде реализирана на доста по-достъпна цена. Докато общоприетите професионални решения, които НАСА употребява, доближават стойност от десетки милиони долари, терминалът на частните компании коства по-малко от 5 милиона $.
Въпреки по-ниската си цена устройството показва впечатляваща успеваемост, успявайки да смъкна данни непосредствено от Луната със скорост от 260 мегабита в секунда, оповестява TechCrunch.
НАСА тества лазерни връзки от няколко години, само че Artemis II е най-мащабната проява досега. Докато главните приемници на организацията в Калифорния и Ню Мексико записват видео, австралийският терминал на другия завършек на света потвърждава, че частният бранш е подготвен да поеме щафетата.
Лазерните връзки оферират доста по-висока пропускателна дарба от радиочестотните излъчвания, които са главният стандарт от десетилетия насам. Те обаче имат една огромна уязвимост – уязвими са от метеорологичните условия. Облачността да вземем за пример може елементарно да прекъсне сигнала, което постанова построяването на световна мрежа от приемници. Ако в Съединени американски щати е облачно, станцията в Австралия поема данните.
„ Тази задача потвърждава, че лазерните връзки от Космоса към Земята са подготвени за всеобщо внедряване “, разяснява Дан Рьолкер, основен изпълнителен шеф на Observable Space, пред TechCrunch.
Досега технологията се използваше най-вече за връзка сред спътници, само че високата цена спираше преноса непосредствено към Земята. Рьолкер вижда бъдеще, в което световна мрежа от евтини терминали ще обслужва спътници от всевъзможен вид.
„ Можем да мащабираме това през идната година “, споделя той, загатвайки за партньорства с огромни сателитни констелации, които желаят лична евтина инфраструктура.
С този пробив пътят за високоскоростен „ галактически интернет “ към този момент е необятно отворен, а Австралия алегорично се трансформира в първия континент, запечатан на фрагментите при изгрева на Земята, уловени от астронавтите на Artemis II.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ