Насладете се на първите снимки от „Джеймс Уеб“ в пълната им прелест
По-рано през днешния ден ви представихме най-дълбокия аспект от Вселената, сниман от телескопа „ Джеймс Уеб “. И той бе меко казано прелестен. На него видяхме район от космоса, прочут като SMACS 0723. За информация – това изображение покрива район от небосвода с размера на песъчинка, която някой на Земята държи в протегнатата си ръка.
Източник: NASA, ESA, CSA, and STScI
Сега NASA, Заедно с Европейската и Канадската галактическа организация, показаха останалите четири цели на най-мощната галактическа обсерватория, която човечеството в миналото е изстрелвало в космоса.
Започваме с мъглявините – самобитните родилни за звезди. Карина е може би най-ярката и най-голямата на небсовода. Намира се на към 7500 светлинни години от нас. Това е и най-добре изучената мъгливост. Това обаче не значи, че не можем да погледнем към нея със свежи очи. И по-точно – през тези на „ Джеймс Уеб “:
Космическите скали в мъглявината Карина. Източник: NASA, ESA, CSA, STScI
Телескопът се концентрира върху район, прочут като галактическите скали – едно „ крайбрежие “, основано от обширни влакна газ и прахуляк, където звездите се образуват на фона на наследник океан от голям брой други звезди.
Наблюденията на „ Джеймс Уеб “ изкарват на напред във времето непокорните жители на мъглявината. Карина съставлява звездна люпилня, в която се раждат нови звезди. В район, разпрострян се на повече от 100 светлинни години, съществуват 1000 звезди с масата на нашето Слънце и най-малко 70 с маса, надвишаваща слънчевата 15-150 пъти. Тези солидни звезди са едни от най-активните представители на мъглявината и са спомогнали доста за оформянето на галактическата ѝ конструкция. Ултравиолетовата светлина на тези извънредно горещи и огромни звезди извайва формите на праха в мъглявината и този прахуляк излъчва наново светлината в инфрачервения набор. Точно това виждаме на новото необикновено красиво изображение на „ Джеймс Уеб “.
Звездите се раждат в праха и газа на мъглявината и един път щом доближат своя витален цикъл, те още веднъж се трансформират в прахуляк и газ. Един прелестен образец за това е мъглявината Южен пръстен – планетарна мъгливост, ситуирана на 2000 светлинни години от нас.
Мъглявината Южен пръстен в съвсем инфрачервена светлина. Източник: NASA, ESA, CSA, and STScI
Този вид мъглявини се образуват, когато червени звездни колоси, намиращи се в по-късните стадии на своя витален цикъл, стартират да отделят своята йонизирана външна обвивка. Що се отнася до аления колос в Южен пръстен, той от дълго време е липсващ и е оставил след себе си бяло джудже – оголеното ядро на звездата. В неговата орбита се намира сателит, обгърнат в прахуляк (можете да го видите на изображението по-долу). Температурата на бялото джудже доближава 100 000 Келвина – тя е толкоз висока, че кара мъглявината да флуоресцира под въздействието на интензивната ултравиолетова светлина. Наблюденията на „ Джеймс Уеб “, осъществени в инфрачервения набор, уголемяват познанията ни за структурата на мъглявината.
Мъглявината Южен пръстен в междинна инфрачервена светлина. Източник: NASA, ESA, CSA, and STScI
Ако желаеме да разберем по-добре еволюцията на галактиките, би трябвало да се фокусираме по-внимателно върху галактическите взаимоотношения. И един от най-хубавите образци в това отношение е Квинтетът на Стефан – образно скупчване на пет галактики, следено за първи път от Едуар Стефан от Марсилската обсерватория през далечната 1877 година
Квинтетът на Стефан. Източник: NASA, ESA, CSA, and STScI
Тези взаимодействащи си галактики съставляват интерес заради бурната си динамичност. Четири от петте галактики си взаимодействат гравитационно. Космическият танц, в който гравитационното взаимоотношение въвлича галактиките, ще завърши със сливането им като една огромна вселена. Радионаблюдения от началото на 70-те години разкриват тайнствена „ нишка “ от материя, която лежи в междугалактическото пространство и която излъчва във забележима светлина. Същата тази област излъчва и в линиите на лъчение на йонизиран водород, заради което може да се следи и във забележимия набор − това е величествената зелена дъга вдясно на изображението.
Можем да научим извънредно доста неща от новата фотография на „ Джеймс Уеб “ нагоре, която съставлява мозайка от 1000 обособени изображения, комбинирани в една цялостна картина, състояща се от 150 млн. пиксела. Това е и най-голямото изображение на „ Джеймс Уеб “ за момента.
Спектърът на екзопланетата WASP-96b. Източник: NASA, ESA, CSA, STScI
На фона на тези прелестни изображения данните за спектъра на екзопланетата WASP-96b могат да останат евентуално незабелязани. Те обаче демонстрират, че когато става дума за проучването на далечни светове, „ Джеймс Уеб “ несъмнено има какво да предложи.
Спектърът демонстрира състава на атмосферата в неподозирани елементи (планетата се намира на 1150 светлинни години от Земята) и даже удостоверява съществуването на водни изпарения.
Масата на WASP-96b е към ½ по отношение на тази на Юпитер, само че се завърта към своята звезда едвам за 3,4 дни. През 2018 година учените откриха, че това е първата екзопланета, на която няма облаци. Водните сигнатури обаче подсказват за съществуването на мъгли и може би даже на облаци, формирани от горещи водни изпарения.
С това презентацията на NASA се изчерпва. Но занапред ни чакат още невероятни фотоси и открития. Нямаме самообладание да забележим с какво ще ни изненада „ Джеймс Уеб “ за в бъдеще.
Източник: IFLScience
